Присъда по дело №6335/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда по НОХД №6335/21 г. по описа на ПРС, ХVІ н.с.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу З.К. за
това че на 22.11.2020г., в гр. Пловдив е отнела чужди движими вещи – десет
броя шапки, на обща стойност 50 лв. /петдесет лева/, от владението на А. А.
Ч., ЕГН: **********, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по
чл.194 ал.3 вр. с ал.1 от НК .

В съдебно заседание служебно назначения защитник подсъдимата адв.К.
пледира за оправдаване на подсъдимата поради липса на доказателства за
извършено престъпление.
Подсъдимата К. не се признава за виновно моли да бъде оправдана.
Представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието за която К. е предаден на съд. По
отношение реализирането на наказателната отговорност се предлага на
подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията
на чл. 54, ал.1 от НК, както и да й бъдат възложени разноските по
делото.Счита, че от обективна и субективна страна е доказано престъпното
деяние извършено от подсъдимия.
По делото не бяха конституирани като страни граждански ищец или
частен обвинител.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира
за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

З. П. К., родена на ***., в гр. Р., б., б.гр., без образование, неомъжена,
неработеща, неосъждана, живуща в с. **, обл. Пловдив, ул. „**“ № **, ЕГН:
**********.
На 22.11.2020г., св.А.Ч. на отишла до гр. Димитровград и посетила
провеждащия се традиционен пазар на стоки. Закупила си 11 бр. зимни
плетени шапки, различни на цвят. Платила за тях сумата от около 50-60 лева.
Св. Ч. се прибрала в гр. Пловдив. Понеже й било студено, една от шапките -
сива на цвят си я сложила на главата, а останалите 10 бр. носела в торба.
Когато пристигнала в гр. Пловдив, вече следобедните часове на 22.11.2020г.,
преди да се прибере в дома си, св. Ч. посетила магазин от веригата „Т –
Маркет“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Йордан Гавазов“, който се водил
като Обект № S533. След като влезнала в магазина, св. Ч. се отправила към
разположените в началото на обекта касети за поставяне на ръчен багаж.
Отворила една от касетите и поставила торбата с 10 бр. шапки, като сложила
вътре и шала си, който носела през деня. Касетите се заключвали
1

посредством поставянето на монета, като Ч. пуснала монета, но касетата не се
заключила. Въпреки това тя оставила багажа си – чантата с 10 бр. шапки и
шала и влезнала да пазарува в магазина.
Редовни клиенти на магазина били и подс. К. и св. Г.Н., която била
майка на мъжа, с когото подсъдимата живеела на семейни начала.Двете
живеели в с. ***, обл. Пловдив, в една къща. На 22.11.2020г. К. и свид. Г.Н., в
следобедните часове също посетили магазин „Т – Маркет“, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „Йордан Гавазов“, Обект № S533.Двете влезнали в магазина
няколко минути след св.Ч..К. и св.Н. били в магазина около 5-6 минути и на
излизане от магазина К. се спряла до касетите за поставяне на ръчен багаж за
да изчака Н.. В този момент подс. К. забелязала касетата, в която Ч. минути
преди това оставила чантата със шапките да стои отворена.Погледнала че
вътре има торба и в този момент до нея вече се приближавала св.Н..Точно
тогава К. бръкнала в шкафа и извадила торбата поставена преди това там от
Ч. с 10 броя шапки, прибрала я в своята торба, която носела и напуснала
магазина, заедно със свид. Н..
Свид. Ч. напазарувала необходимите й стоки, заплатила ги на касите и
се отправила към касите за багаж, където била оставила вещите си. Когато
приближила, установила че там се намирал само шала й, а 10 бр. шапки,
поставени в торбата липсвали. Свид. Ч. потърсила управителя на търговския
обект. Същият ден – 22.11.2020г. свид. В.Г. била на работа и изпълнявала
служебните си задължения. Тя работела от 2019г. като *** на обект № S533 –
магазин „Т – Маркет“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Йордан Гавазов“. В
магазина имало изградено видеонаблюдение, посредством монтирани
охранителни камери. В обекта се намирала и контролна зала, където на
разположените монитори можело да се преглеждат записите от камерите.
Свид. Ч. разказала на свид. Г. за случилото се. Двете заедно прегледали
записите на камерите за видеонаблюдение. Ясно видели, как подс. К.
необезпокоявано отнела вещите на свид. Ч. и заедно със свид. Н. напуснали
обекта.
Свид. Г. разпознала веднага по външен вид обвиняемата и свид. Н., като
редовни посетители на магазина, понеже и предходни пъти е имало инцидент
с двете жени, със чифт чорапи, който обаче бил заплатен.
Свид. Н.С., който заемал длъжността „***“ към „Максима България“
ЕООД, гр. София упражнявал контрол и координация на видеонаблюдението
във всеки обект от веригата магазини „Т – Маркет“, включително и обекта в
гр. Пловдив, на ул. „Йордан Гавазов“. След извършената кражба на
22.11.2020г., свид. Г. уведомила свид. С. за случилото се. Той пристигнал в
магазина и в присъствието на свид. Г. свалил запис от охранителните камери,
съдържащ данните за извършената кражба на вещи на свид. Ч.. Същите били
предадени от него доброволно на органите на полицията.
По случая свид. Ч. подала жалба до ІІ –ро РУ – ОДМВР – Пловдив, като
започнала проверка по случая, а в последствие било образувано и процесното
наказателно производство.
2

На 19.03.2021г. свид. Г. отново била на работа като *** в обекта на
веригата магазини „Т - Маркет“. Около обяд се намирала в контролната стая,
когато на камерите забелязала подс. К. отново да влиза в магазина. Тя била
придружена отново от свид. Н.. Свид. Г. веднага подала сигнал на тел. 112,
като била свързана с полицейски служител от ІІ – ро РУ – ОДМВР – Пловдив,
на когото разказала, че извършителят на кражбата от 22.11.2020г. е посетила
магазина и се намирала в момента вътре. Тя с помощта на охранител в
магазина отвела подс. К. и свид. Н. в контролната стая. На място в обекта
пристигнали полицейски служители от ІІ –ро РУ – ОДМВР – Пловдив –
свид.Н.Б. и свид. Н.К.. Двамата отвели подс. К. и свид. Н. в сградата на ІІ – ро
РУ – ОДМВР – Пловдив, където им били снети обяснения по случая.
В хода на досъдебното бил извършен оглед на веществени доказателства,
обективиран в Протокол от 05.03.2021г., обект на който били файлове,
записани на диск с надпис „„Т Маркет“, ул. „Йордан Гавазов“ № 23, кражба
на 22.11.2020г.“
По делото от Дирекция „Национална система 112“ била изискана
справка относно подаденият от свид. Г. сигнал. Същата е била получена,
ведно с компактдиск, съдържащ аудиозапис на приетото обаждане. С
протокол от 11.05.2021г. бил извършен оглед на веществени доказателства, а
именно приложеният компактдиск, съдържащ аудиозаписа.
В хода на наказателното производство било назначена и изготвена и стоково
– оценъчна експертиза. Съгласно заключението на същата общата стойност
на вещите, предмет на инкриминираното деяние, по средно пазарни цени към
вторичния пазар, съобразени с търсенето и предлагането, към момента на
извършване на деянието - 22.11.2020г. е общо 50 лева – 10 бр. зимни плетени
шапки, всяка от които на стойност 5 лева.Представителя на държавното
обвинение преценил, че е извършена кражба в маловажен случай и именно за
това деяние К. е предадена на съд.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТАВАТА:
За да постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена
именно описаната по-горе фактическа обстановка. Същата според съда се
установява от събраните по делото доказателствени материали, гласни
доказателства-показанията на разпитаните по делото свидетели, изготвената
експертиза, вещественото доказателство-диск със запис предявен на страните
по реда на чл.284 от НПК, както и всички писмени доказателства приети по
делото по реда на чл.283 от НПК.
На първо място от гласните доказателства-безспорно се установява
авторството на деянието.Същите са единни и безпротиворечиви и съдът ги
кредитира изцяло.От показанията на св.Ч. се установява, че действително на
22.11.2020г. е била в магазина на Т-Маркет и е оставила в касетите до входа
свои вещи-10 броя зимни плетени шапки.От показанията на св.Н. се
потвърждава, че двете с К. по същото време са били в магазина на Т-
Маркет.От показанията на св.Г. горните факти се потвърждават изцяло, както
и че същата е възприела при изглеждане на видеозапис, че К. е отнела
3

инкриминираните вещи, като е отнела същите от докато са се намирали в
касетка на магазина до неговия вход.Кредитират се показанията и на
останалите свидетели С., Б. и К. от които се затвърждава описаната
фактическа обстановка.Частично се кредитират обясненията и на обвиняемата
в частта след предявяване на ВД, че именно тя и св.Н. са на записа.Не се
кредитират обясненията на подсъдимата в останалата част, че не е извършила
кражба като чисто защитна теза противоречаща изцяло на свидетелските
показания и на вещественото доказателство-видеозапис , който съдът предяви
на страните и на св.Н..От същия си видя, че след като св.Ч. оставя торбата със
шапките, никой друг не пипа нейната касетка, до момента в който К., взема
собственоръчно торбата с шапките.
Съдът кредитира и ВД като неоспорено от страните и на което
подсъдимата заяви, че е тя заедно със св.Н..
Кредитира се изцяло, като мотивирано отговорила на зададените въпроси и
неоспорена от страните оценъчната експертиза изготвена от вещото лице К.,
от която е видно, че стойността на инкриминираните вещи /10 броя зимни
плетени шапки/ е 50лева.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка и анализ на
доказателствения материал съдът е на становище, че с деянието си
подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 194, ал.3 вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна на 22.11.2020г., в гр. Пловдив, подс. З. П. К. е
реализирала обективните признаци от състава на престъплението “кражба”,
тъй като с присвоително намерение е отнела 10 бр. шапки, на обща стойност
50 лева, без съгласието на пострадалата А.Ч., която се явява техен собственик
и държател.Безспорно е доказано, че вещите предмет на посегателството са
чужди спрямо подс. К.. По категоричен и несъмнен начин е установен и
механизмът на отнемането на процесните вещи. По отношение наличието на
присвоително намерение, същото е безспорно установено.
Налице са обективни характеристики на престъплението като маловажен
случай – с оглед последиците от извършеното деяние, респективно ниската
стойност на предмета на престъплението, съчетано с обстоятелството, че
подсъдимата не се характеризира като личност със завишена степен на
обществена опасност.
От субективна страна деянието е извършено от К. при форма на вина –
пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК. Престъпният умисъл е
формиран в съзнанието на подсъдимата светкавично, която, осъзнавайки
благоприятната обстановка в конкретната ситуация, е пристъпила към
отнемането на процесните вещи. К. е съзнавала общественоопасния характер
на деянието - неговата противоправност, запретеност и наказуемост.
Съзнавала е и общественоопасните последици, които деяниято й причиняват
в обективната действителност. Независимо от това е направила всичко
възможно за постигане на негативния резултат, искайки и насочвайки
4

всичките си усилия за неговото настъпване.

ПО НАКАЗАНИЕТО:
За да наложи на подсъдимата справедливо наказание съдът съобрази
следното: общата стойност на отнетите вещи е ниска, същата е около една 10-
та от минималната работна заплата в страната към датата на деянието.Съдът
констатира като смекчаващи вината обстоятелства, освен ниския размер на
инкриминираните вещи, факта че до момента подс.К. не е
осъждана.Отегчаващи обстоятелства не са налице.
С оглед обществената опасност на извършеното от подсъдимата
престъпление и на нея самата като личност, съдът прие, че е справедливо да й
бъде определено наказание пробация.В случая това е едно от трите
алтернативно предвидени наказания, а именно до една година лишаване от
свобода, пробация или глоба от 100 до 300лева.С оглед наличието на
смекчаващи обстоятелства, които обаче се изчерпват само с ниската стойност
на веща, което все пак и взето предвид и при преценка на квалификацията
маловажен случай и липсата на други осъждания съдът прецени, че не следва
да налага най-лекото наказание глоба.Ако бе налице и самопризнание поради
вече многобройност на смекчаващите вината обстоятелства и липса на
практическа възможност специално за този текст да се приложи чл.55 от НК
съдът щеше да наложи наказание глоба.В случая именно пробацията би
изпълнила в най-пълна степен целите на 36 от НК, която съдът определи като
размер на минимума в закона от шест месеца, предвид чистото съдебно
минало на подсъдимата.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди К. за направените на ДП
разноски в размер на 78лева да бъдат заплатени на ОД на МВР-Пловдив.
Същевременно съдът постанови веществените доказателства-СД със
видеозапис да останат по делото.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	114
Дата:	31 май 2022 г. (в сила от 3 ноември 2022 г.)
Съдия:	Николай Захариев Петров

Дело:	20215330206335
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 октомври 2021 г.

Присъда по дело №6335/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите