Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 25.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря С. Калоферова, като разгледа т.д. № 1075/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е при условията на чл.
422 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 101 ЗЗД.
На 13.10.2017 г. по ч.гр.д. №49901/2017 г. на СРС, 28 състав, е
издадена заповед за незабавно изпълнение, с която е разпоредено
В.Г.Р., действаща като ЕТ Ф.-В. А., Л. ЕАД и Р.Л.Г. да заплатят солидарно на Б.9.
ЕООД сумата от 28 795 лв., представляваща дължима цена по споразумение от
08.08.2012 г., ведно със законната лихва от
21.07.2017 г. до погасяването и направените в заповедното производство
разноски. След постъпило възражение от В.Г.Р. е предявен настоящият установителен иск.
Ищецът Б.9. ЕООД твърди, че на 08.08.2012 г. е сключено споразумение за уреждане на съществуващи между него и Л. ЕАД наемни отношения. Част от споразумението била и уговорка за продажба на движими вещи за цена от 32 795 лв. между ищеца като продавач и Ф. 22 АД като купувач за цена от 32 795 лв. Поддържа, че в дълга на купувача встъпили като солидарни длъжници Р.Г., Л. ЕАД и ответникът В.Р., действаща като едноличен търговец. Ищецът твърди още, че вещите били надлежно предадени, а част от продажната цена - платена при сключване на договора. Ето защо моли съда да установи съществуване на вземане за остатъка в размер на 28 795 лв., ведно със законната лихва. Претендира разноски.
Ответникът В.Г.Р., действаща като ЕТ Ф.Г. оспорва иска, като твърди, че в хода на процеса е настъпило частно правоприемство, като процесното вземане е цедирано на процесуалния представител Д. А.Д., но цедентът не е извършил уведомяване. По същество оспорва иска, като твърди, че договорът за продажба е симулативен и е бил насочен към уреждане на други взаимоотношения между участващите в споразумението търговски дружества, включително към обезпечаване на ищеца срещу възможни претенции към него в качеството му на наемател по прекратения със споразумението договор за наем. Поддържа, че спогодбата в частта относно договора за продажба е сключена от пълномощника й извън учредената представителна власт. Оспорва предаването на стоките, предмет на процесната продажба, както и извършването на частично плащане на продажната цена. Претендира разноски.
Съдът достигна до следните
правни и фактически изводи:
Предявеният иск е за установяване съществуването на вземане за реално изпълнение на парично задължение по договор за продажба от встъпилия в дълга солидарен длъжник. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за продажба и договора за встъпване в дълг, както и предаване на стоките, предмет на продажбата (при липса на изрична уговорка за предварително плащане на цената).
Установява се, че на 08.08.2012 г. е сключено споразумение, по силата на което ищецът Б.9. ЕООД и Л. ЕАД (дружество, чийто едноличен собственик е Р.Г.) прекратяват договор за наем от 01.02.2012 г. за помещения от млекопреработвателно предприятие за производство на сладолед и сладоледени асортименти, като наемателят връща имота, а наемодателят го приема без възражения относно състоянието му. В чл. 2 от Споразумението е обективирано съгласие за сключване на договор за продажба, по силата на който Ф. 22 АД, представлявано от Р.Г., купува, а ищецът продава суровини и материали за производство на бисквити, сладолед и сладоледени изделия съгласно фактура и Приложение 1 за цена в размер на 32 795 лв. Удостоверено е, че част от цената – в размер на 4000 лв. - е платена в брой и че „с подписване на настоящото споразумение Б.9. ЕООД предава материалите от списъка на Ф. 22 АД, което ги приема без възражения“. Обективирано е и изявление за встъпване в дълга за продажна цена от страна на В.Г. Г. (към настоящия момент Р.), действаща като едноличен търговец Ф.-В. Г., както и от Л. ЕАД и Р.Г.. За В. Г. споразумението е подписано от Р.Г. като пълномощник. В хода на процеса с договор от 19.09.2017 г. ищецът Б.9. ЕООД е прехвърлил на Д. А.Д. паричните си вземания, възникнали от процесното споразумение.
Спорни между страните са следните въпроси: 1). Надлежно ли е бил представляван ответникът при сключване от негово име на договора за встъпване в дълг и ако не – налице ли са предпоставките на чл. 301 ТЗ; 2). Действителен ли е договорът за продажба, за заплащането на цената по който ответникът е встъпил в дълг; 3). Предадени ли са стоките, предмет на договора за продажба съгласно Приложение 1.
Относно сключването на договор за встъпване в дълг:
Както беше посочено, при подписване на споразумението ответникът Р. е
била представлявана от Р.Г. (към настоящия момент – неин бивш съпруг) по силата
на нотариално заверено пълномощно от 08.08.2012 г.
(л. 37). Видно от текста на пълномощното, Г. е упълномощен да представлява В. Г.,
действаща като ЕТ Ф.Г. „като солидарен длъжник на Ф. 22 АД по отношение на
задълженията, произтичащи от споразумението“. Предметът на споразумението,
което следва да бъде сключено от пълномощника, е очертан със следните права и
задължения:
- да се прекрати договорът за наем от 01.02.2012 г., сключен между ищеца и Л. ЕАД;
- да получи държането на имота и да декларира, че няма претенции за състоянието му;
- да уреди финансовите взаимоотношения при цена и условия, каквито намери за добре;
- да предаде на Б.9. ЕООД находящото се в имота движимо имущество и да получи машини за производство на сладолед, находящи се в имота.
Представителната власт следва да се отнася до осъществяване на представителство само в тези отношения, в които Г. би участвала. Видно е, че част от гореизброените права и задължения касаят правоотношения, в които Г., а и Ф. 22 АД, към момента на сключване на споразумението не са били страна и съответно не би било необходимо Г. да бъде представлявана при тяхното уреждане, а именно – отношенията по договора за наем и свързаните с него задължения за връщане и опразване на наетия имот (страна по тези отношения са ищецът и Л. ЕАД). При такова тълкуване на волята на упълномощителя се налага изводът, че представителната власт е учредена за извършване на действия по „уреждане на финансовите взаимоотношения при цена и условия, каквито пълномощникът намери за добре“ и то относно взаимоотношения, по които Ф. 22 АД е главен длъжник (поради упоменаването, че Г. е „солидарен длъжник на Ф. 22 АД“).
Настоящият състав намира, че така учредената представителна власт е твърде обща, за да може да бъде свързана със сключването на процесния договор за продажба. Видно е, че със споразумението от 08.08.2012 г. са уредени отношения във връзка със съществувалия между ищеца и трето дружество договор за наем, както и са уредени „финансови отношения“ във връзка с „продажби на продукти с търговските марки, собственост на участващите в споразумението дружества“ и с продажба на „наличната продукция“, обозначена с тези търговски марки, от страна на Б.9. ЕООД и К.Д.ЕООД (чл. 3 от Споразумението). Наред с това от съдържанието на договора за наем се установява, че плащането на наемната цена е било първоначално уговорено да се извършва чрез делегация – чрез превод по сметката на Ф. 22 АД в Е.Б.България ЕАД за погасяване на задълженията му по договор за кредит (чл. 16 до изменението му с допълнителното споразумение от 28.03.2012 г.). Това сочи, че между Ф. 22 АД и Б. ЕАД е възможно да са съществували и други финансови отношения, свързани с осъществяване на делегацията, по които Г. да е приела да се задължи солидарно, учредявайки за това представителна власт на Г..
Тоест – налице са и други взаимоотношения между ищеца и Ф. 22 АД – някои от които и уредени в споразумението, като отношенията по повод използването на търговската марка, които биха могли да бъдат част от съдържанието на упълномощаването на Г. да извърши за сметка ответника на действия за „уреждане на финансовите отношения при цена и условия, каквито намери за добре“. За съществуване на други финансови отношения, по които Ф. 22 АД има качеството на длъжник на ищеца (и по които Г. би могла да встъпи) сочат и заключенията и на двете ССчЕ. В повторното заключение е дадена детайлна информация, от която е видно, че между Б.9. ЕООД и Ф. 22 АД са извършвани продажби – както от ищеца на Ф. 22 АД (в размер на 58 585,09 лв.), така и обратно – от Ф. 22 АД на ищеца (в размер на 59 531,24 лв.), като в счетоводството на Б.9. ЕООД е налично вземане от Ф. 22 АД „за предходен период“ 21.02.2012 г. – 21.07.2012 г. в размер на 15 487,48 лв.
Същевременно, вместо участие в уреждането на вече възникналите отношения (описани по-горе) и в противоречие с посоченото в пълномощното правомощие – а именно „да предаде на Б.9. ЕООД движимото имущество, находящо се в помещенията“, пълномощникът е подписал договор, по силата на който това имущество (стоки и материали за заготовка) е закупено и съответно предадено от Б.9. ЕООД на Ф. 22 АД. Видно е, че съдържанието на правата и задълженията по така сключения договор за продажба, е противоположно на посоченото в упълномощителната сделка „да бъде върнато на наемателя движимото имущество, находящо се в наетите помещения“.
Поради изложените несъответствия между съдържанието на упълномощителната сделка и сключеното споразумение съдът приема, че при подписване на чл. 2 от Споразумението пълномощникът е действал извън представителната си власт – уреждане на финансовите отношения, включително при условията на солидарност с Ф. 22 АД, не е идентично със сключване на договор за продажба на посочените в Споразумението движими вещи, още повече, че пълномощникът е бил натоварен да „върне“ тези вещи на наемателя, а не да ги закупува от него.
Тъй като Г. е действала в качеството си на едноличен търговец, сключеният извън учредената представителна власт договор за продажба би могъл да я обвърже при условията на чл. 301 ТЗ. Въпреки указаната с доклада тежест на доказване относно предпоставките на тази разпоредба, ищецът не доказа по-ранен момент на узнаване от Г. относно сключения от пълномощника договор за продажба от момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение, от който момент обаче е налице незабавно противопоставяне. Узнаване не следва от изпратената по-рано извънсъдебна покана предвид начина й на връчване – в представената покана е посочено, че е връчена по реда на чл. 47 ГПК, но няма данни дали поканата е стигнала до знанието на В. Г., нито дали е спазено изискването за връчване по този ред (обстоятелство, изрично оспорен от ответника с молба от 26.11.2018 г.). Обратен извод не следва и от показанията на свидетеля Г., който заявява, че „В. не беше в течение на тези отношения, ние се разведохме, не можехме да се гледаме … След като подписах спогодбата, не съм уведомил никого … Не съм казвал на В. как са приключили тези отношения … Казах на В. да ми подпише пълномощно да приключа взаимоотношенията като наемател и наемодател с Калина“.
Поради всичко изложено следва да се приеме, че задължаването на ответника като солидарен длъжник в процесния договор за продажба е извършено извън пределите на учредената от него представителна власт и не го обвързва поради незабавното му противопоставяне.
Относно валидното сключване на договора за продажба и предаването на
стоките:
Щом ответникът не е надлежно встъпил в дълга, ирелевантно е дали този дълг е валидно възникнал. Нещо повече – удостоверяването на факти във връзка със сключената без представителна власт сделка не съставлява изявление, изходящо от ответника, тъй като той не е упълномощавал пълномощника за извършване на такова удостоверяване. Ето защо предаването на стоките като факт, удостоверен от пълномощника, не може да се противопостави на ответника, а и не се доказа чрез други доказателства.
Напротив, събраха се доказателства, които разколебават редовното водене на счетоводството във връзка с процесната сделка. Така например, от заключението на повторната ССчЕ (л. 100) се установява, че процесната фактура № 242 не е заведена хронологично (вж. забележка към задача 8), като на вещото лице не са представени и документи, удостоверяващи получаването на фактурата от Р.Г. – макар обратният факт да е поддържан от ищеца както в процеса, така и в счетоводното му отразяване (задача 8 на повторната ССчЕ). Наред с това счетоводно при ищеца е отразено получаване в брой на сума от 4000 лв., заплатена от Ф. 22 АД на 09.08.2012 г. При разпита си в о.с.з. на 08.02.2019 г. вещото лице С. сочи, е работил по „хронологични справки без първични счетоводни документи“. Ето защо по реда на чл. 190 ГПК съдът е задължил ответника да представи посочения в ССчЕ приходен касов ордер за сумата от 4000 лв. (частично плащане по процесния договор), като му е указана и последицата на чл. 161 ГПК (л. 79, стр. 2) – да се приеме за доказан фактът, за чието установяване е направено искането по чл. 190 ГПК, а именно – да се опровергае отразеното в спогодбата обстоятелство, че е налице частично плащане на продажната цена. Тъй като това задължение не е изпълнено, съдът при условията на чл. 161 ГПК приема за доказано насрещното твърдение – че частично плащане не е осъществявано, макар такова да е вторично счетоводно отразено.
Изложеното в своята съвкупност води до извод, че осчетоводяванията във връзка с обективирания в чл. 2 от Споразумението договор за продажба не са съответни наличните първични счетоводни документи – осчетоводено е частично плащане, без това да се установява от ПКО; отразено е получаване на фактурата, без за това да са налице данни; не са налице осчетоводявания относно придобиването от ищеца на стоките, които впоследствие твърди да е продал. Същевременно ответникът не ангажира други доказателства за предаване на стоките извън удостоверяването в споразумението (в която част съдът приема, че не е противопоставимо на ответника), а по свой почин се отказа от събиране на допуснатите гласни доказателствени средства.
В обобщение съдът приема, че ищецът претендира права от сделка, която не обвързва ответника поради сключването й без представителна власт и по която не е проведено пълно доказване на факта на изпълнение на неговата престация. Поради това искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от делото ищецът следва да заплати на ответника сумата от 900 лв. разноски за настоящото производство (депозит за вещи лица).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на чл. 422, ал. 1 ГПК от Б.9. ЕООД, ЕИК ********, срещу В.Г.Р., ЕГН **********, действаща като ЕТ Ф.Г. ЕИК********, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 101 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 28 795 лв. за продажна цена по договор за продажба, обективиран в чл. 2 от Споразумение от 08.08.2012 г., ведно със законната лихва от 21.07.2017 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 13.10.2017 г. по ч.гр.д. № 49901/2017 г. на СРС, 28 състав, и което е цедирано в хода на процеса на Д. А.Д., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Б.9. ЕООД, ЕИК ********,
да заплати на В.Г.Р., ЕГН **********, действаща като ЕТ Ф.Г. ЕИК********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 900 лв. разноски за настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: