МОТИВИ по НОХ дело №
428/2020год. на ВрОС
Съдебното производство е образувано въз
основа на внесен от Окръжна прокуратура гр. Враца обвинителен акт против Р.Д. ***,
за престъпление по чл. 199, ал.2, т.1, пр.1, вр. чл.
198, ал.1 НК затова, че на 21.01.2019 год. около 16,20часа в с. ***, обл. Враца, в дома на Г. Н. ***, противозаконно е отнел
чужди движими вещи – сумата от 400лв. от владението на В., с намерение противозаконно
да ги присвои, като е употребил за това сила, нанасяйки голям брой силни удари с ръце и крака в областта на
главата на Г. В., при което му е причинил тежка телесна повреда – постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота, изразяващо се в тежка
черепно-мозъчна травма, довела до вътречерепни
кръвоизливи, други обемни процеси в черепната кухина /хигроми/,
мозъчен оток, мозъчно притискане, от което е последвала смъртта му на
30.01.2019год. в УМБАЛ "Софиямед" гр.
София.
Участващият в съдебното производство
прокурор от ОП-Враца поддържа обвинението така, както е внесено, като в ход по
същество прави искане за налагане на наказание от 18 години лишаване от
свобода.
Подсъдимият се признава за виновен както в
ДП, така и в СП, като дава подробни обяснения за случилото се между него и
пострадалия. Поддържа версия, че пръв пострадалия е започна побоя, след което
той му е нанесъл удари, а впоследствие е отнел парите.
Както подсъдимият, така и защитникът му
правят искане съдебното производство да се движи по реда на глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл. 317, т.1 НПК,
без разпит на всички свидетели и вещи лица, с изключение на вещите лица по
СППЕ. Съдът с определение по чл. 372, ал.3 НПК одобри изразеното съгласие да не
се проверяват събраните от ДП гласни доказателства и да не се изслушват
заключенията по допуснатите експертизи, с изключение на заключението по СППЕ. В
тази връзка съдът изслуша в съдебно заседание двамата експерти по СППЕ и
обясненията на подсъдимия, след което приобщи доказателствата от ДП по реда на
чл.373, ал.1, вр. чл. 283 НПК чрез тяхното прочитане.
Така приобщените доказателства, анализирани
поотделно и в тяхната съвкупност, дават основание на съда да приеме от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.Р. ***
и същият е пенсионер по болест. Пострадалият Г. Н. В. – на 84години също живеел
сам в с. ***, общ. Криводол. Двамата с подсъдимия се познавали, но не били в
близки отношения.
На 21.01.2019год. към 16,20часа св. Ц. Х. се
прибирала към дома си и минала покрай дома на пострадалия В.. В двора му същата
видяла, че пострадалия разговаря с подсъдимия Р., което й направило
впечатление, тъй като никога не била виждала подсъдимия в този дом, а често минавала
оттам. Минавайки в близост покрай тях чула подсъдимия
да казва на пострадалия "Аз никога няма да те излъжа". Когато я видял
подсъдимият я попитал има ли кафе, на което тя отговорила, че няма, като се
спряла до портата. Тогава видяла, че пострадалия В. е притеснен и се опитва да
избута подсъдимия от двора на къщата си. Свиделката Х.
продължила пътя си, като видяла, че подсъдимия хваща пострадалия за дрехата и
като го завъртял, го блъснал в стената на къщата. От удара пострадалия паднал
на земята, но подсъдимият продължавал да го държи и започнал да му нанася удари
с ръце и крака. Докато тичала към дома си, св. Х. чувала виковете на
пострадалия за помощ. След като пострадалия престанал да се съпротивлява,
подсъдимият го оставил да лежи на земята, влязъл в къщата, разровил в стаята на
пострадалия и под дюшека на леглото намерил хартиен плик със сумата 400лв.,
която взел със себе си.
Свидетелката Х. като видяла, че подсъдимият
започнал да бие пострадалия се изплашила и побягнала към дома си, където се
опитала да се свърже с кмета на селото, но не успяла. Тогава се свързала със
сестрата на св. П. П. – св. М. П. и й казала, че подсъдимият Р.Р. нанася побой над Г. В. в дома му.
След като получила информацията, св. П. П. –
кмет на селото, уведомила полицейския служител от ПУ-Криводол – св.П. П., който
заедно с колегата си св. П. П. незабавно посетили с. *** и по-конкретно дома на
пострадалия. Там заварили пострадалия В. в неадекватно състояние, силно
изплашен и повикали медицинска помощ, като му помогнали да се изправи и да
седне. Двамата отишли да посрещнат линейката и когато се върнали заварили
възрастният човек - пострадалия В. вътре в къщата, като бил заключил портата.
От лицето му течала кръв, а стаята била разхвърляна.
Екипът на Спешна помощ транспортирал
пострадалия до МБАЛ Враца, а оттам, поради множеството наранявания, които бил
получил го превели за лечение в "Софиямед"
гр. София. Въпреки оказаната му адекватна медицинска помощ, на 30.01.2019год. пострадалия починал.
Същият ден – 21.01.2019год., след като отнел
плика с парите, за които установил, че са 400лв., подсъдимият спрял едно камионче, с което пристигнал в гр. Враца, а вечерта с влака
заминал за гр. София. Около 21,00часа той пристигнал и отишъл в дома на свой
роднина по сватовство – св. Г. Т.. Последният е брат на съпругата на брата на
подсъдимия, който живее в Кралство Англия. Вечерта св. Т. заедно с подсъдимия
отишли да напазаруват храна, а на другия ден свидетелят го завел да си купи
дрехи и обувки, след което заминал на работа.
През деня се обадила сестрата на св. Т. от
Англия и го попитала знае ли къде е Р., тъй като полицията го издирва, защото е
бил възрастен човек в с. *** и му е взел парите. След като се прибрал от
работа, св. Т. разпитал подсъдимия какво е направил, като пред него Р. признал,
че е бил възрастен човек, но че му е ударил само един шамар. Свидетелят Т. го
убедил да се предаде и на 22.01.2019год. вечерта двамата отишли във 2-ро РУ на
СДВР, където подсъдимият бил задържан, тъй като бил обявен за общодържавно
издирване с телеграма № 22152/21.01.2019год. При задържането в него намерили
сумата 135лв., която подсъдимият предал като обяснил, че е остатъка от 400-те
лева, които взел от възрастния човек. След превеждането му в гр. Враца,
подсъдимият бил настанен в ЦПЗ-Враца, където бил изследван и му била изготвена
СППЕ.
Възприетата от съда фактическа обстановка се
основава на събраните по делото доказателства:
отчасти на обясненията на подсъдимия Р., дадени в настоящето съдебно
производство, а отчасти от приобщените му по реда на чл. 279, ал.1, т.3 НПК
обяснения, които същият е дал по нох дело №
83/2020год. в протокол от 27.07.2020год. В значителна степен изложените факти
се установяват от показанията на свидетелката-очевидец Ц. Х., която възприела
началото на побоя от подсъдимия над пострадалия и уведомила кмета на селото
чрез нейната сестра, която пък уведомила полицейските служители. Версията на
подсъдимия Р., че побоя е започнал от пострадалия, който го ударил с бастуна в
главата, а впоследствие и с мотиче се опровергава
изцяло от показанията на св. Х., която непосредствено е възприела началото на
побоя над възрастния човек, започнал именно от подсъдимия и продължил до
пълното обездвижване на пострадалия. Тази версия е защитна за подсъдимия и при
всеки разпит се разширява относно нанесените му от пострадалия удар
/първоначално само с бастун, а впоследствие и с мотиче/,
за които няма никакви обективни данни – медицински удостоверения,
веществени доказателства или свидетелски
показания. Безспорно е, че подсъдимият се опитва с тази част от обясненията си
да оневини своето поведение като такова, предизвикано от пострадалия, но както
беше посочено и по-горе, в тази част обясненията му са изцяло защитна позиция,
която се опровергава от свидетеля-очевидец – св. Ц. Х..
Обстоятелството касаещо
състоянието на пострадалия В. след побоя се установява и от показанията на
двамата свидетели – полицейски служители Пл. П. и Пл. П., които са го заварили
паднал в двора, в неадекватно състояние и с кръв по лицето. Изложените
фактически констатации се подкрепят и от писмените доказателства по делото:
протокол за оглед на местопроизшествие и приложеният към него фотоалбум;
протокол за обиск и протокол за доброволно предаване; протокол за оглед на труп
и фотоалбум към него; характеристика и свидетелство за съдимост за подсъдимия Р.;
акт за смърт на пострадалия Г. Н. В. и удостоверение за наследници. Всички тези
писмени доказателства в значителна степен подкрепят възприетите от съда факти
относно мястото на извършеното престъпление – в двора и къщата на пострадалия,
отнетите пари, част от които са предадени доброволно от подсъдимия при
задържането му, съдебния статус на подсъдимия и данни за наследниците на
пострадалия. В значителна степен, възприетите от съда фактически констатации се
потвърждават от заключенията по СМЕ на труп, СМЕ по писмени данни, СМЕ на ВД и
СППЕ на подсъдимия.
От заключението на вещите лица по СМЕ на
труп, приобщена по реда на чл. 373, ал.1, вр. 283 НПК
се установява, че в резултат на нанесения му побой от подсъдимия, пострадалият
е получил следните увреждания: Закрита черепно-мозъчна травма – кръвонасядания по вътрешната повърхност на меката черепна
покривка; субдурален хематом, ангажиращ средните и
задните черепни ямки; субарахноиден
кръвоизлив в теменно тилните области и в областта на малко-мозъчните тонзили; двустранни субдурални хигроми, оперативно отстранени; кръвоизлив в мозъчните вентрикули; мозъчен оток; състояние след извършена
двустранна отбременяваща краниотомия.
Закрита лицева и шийни травми - интензивни кръвонасядания на тъканите на лицето, предимно в лява
лицева половина; многофрагментно счупване на костите
изграждащи пода на лявата орбита; многофрагментно
счупване на горна челюст вляво; многофрагметно
счупване на лявата зигоматична кост; счупване на венечния израстък на долната челюст вляво; кръвонасядане на меките тъкани в шийната
област по предната й и лявата й странични повърхности; кръвонасядане
на меките тъкани около гръкляна, рогчетата на подезичната кост, щитовидния хрущал и дяловете на
щитовидната жлеза, счупване на дясното рогче на подезичната кост. Кръвонасядания по гръбните
повърхности на дланите и в долните трети на предмишниците;
интензивно кръвонасядане, ангажиращо лявата предмишница, мишница и рамо, с подлежащо дълбоко кръвонасядане на меките тъкани.
Смъртта на Г. Н. В. е с травматична генеза и
се дължи на тежката ЧМТ, довела до вътречерепни
кръвоизливи, други обемни процеси в черепната кухина, мозъчен оток, мозъчно
притискане и в крайна сметка необратимо увреждане на жизнено важни мозъчни
структури.
Установените травматични увреждания се
дължат на многократни силни наслагващи се ударни въздействия от твърди тъпи
предмети. Между причинените увреждания и настъпилата смърт има пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка.
Непосредствено преди смъртта си, пострадалият Г. Н. В. не е бил под влияние на
алкохол или други летливи редуциращи вещества.
От заключението на същите вещи лица по СМЕ
по писмени данни /също приобщена по реда на чл. 373, ал.1, вр.
чл. 283 НПК/ се установява, че причинената на пострадалия В. ЧМТ се определя
като изпълваща критериите на медикобиологичния
признак Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, или по своя
характер представлява тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал.2 НК. Към
тази телесна повреда следва да се имат предвид и тежките травми на костите и
меките тъкани в лицевата област. Травмата на шията, включваща и фрактура на
подезичната кост, би могла самостоятелно да доведе до смърт, поради възможен
тежък оток на тъканите на шията и ларинкса, който да запуши дихателните пътища
и да доведе до асфиксия. Такова усложнение е възможно
и да не настъпи, поради което тази травма се определя като Разстройство на здравето,
временно опасно за живота или средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 НК. Останалите травми в своята съвкупност са причинили на Г. В. Временно разстройство
на здравето, неопасно за живота или лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,
ал.1 НК.
Травмите са множествени с различна тежест и
анатомична локализация. Травмите на горния ляв крайник са типични за такива,
получени при опит за предпазване с ръка от удари, насочени към други части на
тялото, т.е. защитни наранявания. Травмите на шията не могат да се обяснят с
падане на терена. Травмите на лицевия и мозъчния череп са тежки, множествени и
се дължат на наслагващи се ударни въздействия в тази област. Отчитайки тежестта
и комплексността на травмите в областта на главата,
най-вероятно същите се дължат на голям брой нанесени силни удари с ръце и
крака. Удари в твърда повърхност /стена или бетонна настилка/ обичайно дават
като резултат дълбоки охлузвания или разкъсвания на меките тъкани, каквито в
случая не са установени. Това насочва към извода за удари нанесени с части от
човешкото тяло – ръце или крака.
Съдът възприема заключенията и по двете СМЕ
за обективни, изготвени от компетентни вещи лица и даващи отговор на въпросите
за характера и степента на уврежданията по пострадалия Г. В., за начина на
получаването им и за причината за смъртта му.
От заключението на вещите лица по СППЕ,
приобщена по реда на чл. 282, ал.1 НПК се установява, че подсъдимият Р.Р. е с "Диссоциално
личностно разстройство". Същият може правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда факти и събития, имащи значение за делото. Разбирал е свойството
и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си преди, по време
и след деликта.
"Диссоциалното
личностно разстройство" не е психическо разстройство в тесния смисъл на
думата, т.. няма качествени изменения на съзнанието. Деянието е извършено в
състояние на обикновено алкохолно опиване, в подкрепа на което е факта, че
подсъдимия има пълен и подреден хронологичен спомен за случилото се.
Състоянието на подсъдимия не налага медикаментозно лечение. Психическото
състояние на подсъдимия представлява трайна дисхармонична личностова
структура и дали ще има декомпенсация зависи от
външни и вътрешни фактори. Подсъдимият няма качествени и количествени
разстройства на съзнанието.
Съдът възприема и това заключение като
обективно, изготвено от компетентни вещи лица на база на клинични, психиатрични
и психологични изследвания на подсъдимия, съдържащо отговорите на всички
поставени въпроси.
Възприетите за установени и изложени по-горе
фактически констатации, обосновани с доказателствения
анализ, дават основание да се направят следните правни изводи: Подсъдимия Р.Д.Р. на 21.01.2019год. около 16,20 часа
в с. ***, общ. Криводол, в дома на Г. Н. *** противозаконно е отнел чужди
движими вещи – сумата 400лв. от владението на Г. В., с намерение да ги присвои,
като е употребил сила, нанасяйки множество силни удари с ръце и крака в
областта на главата на В., с които му е причинил тежка телесна повреда,
представляваща постоянно общо разстройство разстройство
на здравето опасно за живота, от която е последвала смъртта му на
30.01.2019год. в УМБАЛ "Софиямед" гр.
София, с което от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав
на чл. 199, ал.2, т.1, предл.1, вр.
чл. 198, ал.1 НК. Като съставно престъпление, грабежът се състои от две
изпълнителни деяния – принуда и кражба. В конкретният случай от обективна
страна са осъществени и двете
изпълнителни деяния – принудата чрез нанесения побой и причинените
телесни увреждания, в конкретност тежката телесна повреда, от която е последвала
смъртта на пострадалия и кражбата чрез отнемането на сумата 400лв. от дома на
пострадалия без негово съгласие. По несъмнен начин беше установено по делото,
че в резултат на множеството силни удари в областта на главата, пострадалият е
получил ЧМТ довела до вътречерепни кръвоизливи, други
обемни процеси в черепната кухина /хигроми/, мозъчен
оток и мозъчно притискане, което по своя медикобиологичен
признак представлява постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота,
т.е тежка телесна повреда, от която на 30.01.2019год. е настъпила смъртта му.
Към тази телесна повреда следва да се имат предвид и тежките травми на костите
и меките тъкани в лицевата област, които също допринасят за мозъчните
увреждания. Останалите увреждания, които подсъдимият е причинил на пострадалия В.
в резултат на побоя са средна телесна повреда и лека телесна повреда, които са несъставомерни по повдигнатото обвинение и се поглъщат от
по-тежкото обвинение. Този обективен елемент на престъплението е установен по
несъмнен начин със заключенията по СМЕ на труп и СМЕ по писмени данни. По
несъмнен начин е установено и отнемането на парите – 400лв., което самият
подсъдим признава в своите обяснения.
От субективна страна деянието е осъществено
от подсъдимия умишлено – при форма на вината евентуален умисъл. Същият е
допускал, че с нанасянето на множество силни удари в областта на главата на
възрастния човек /на 84год./ може да му причини такова увреждане, от което да
последва смърт, но се е съгласявал с крайния вредон***
резултат. В подкрепа на този извод са действията на подсъдимия – многобройните
силни удари в жизнено важен орган, какъвто е главата, от които са получени
многобройни увреждания – освен ЧМТ, която е довела до смъртта, също така и
лицева травма, шийна травма и многобройни по-леки
увреждания по тялото и ръцете на пострадалия. Ако за причиняване на тежката
телесна повреда и настъпилата смърт подсъдимият е действал с евентуален умисъл,
то за отнемането на парите същият е действал с пряк умисъл – съзнавал е, че
няма право да отнеме тези пари от владението на пострадалия без негово
съгласие, разбирал е и е желаел противоправните
последици от това му поведение. Така, че при това съставно престъпление
умисълът за извършване на съставното престъпление е комбиниран – евентуален за
принудата и пряк за отнемането.
При горните съображения, съдът с присъдата си
призна подсъдимия Р.Р. за виновен в извършено
престъпление против собствеността -
квалифициран грабеж по чл. 199, ал.2, т.1, пр.1, вр.
чл. 198, ал.1 НК, по който текст му наложи наказание.
При индивидуализиране на наказанието, което
съдът определи и наложи на подсъдимия Р. за извършеното от него престъпление
отчете от една страна смекчаващите вината обстоятелства – чистото му съдебно
минало, психическата му обремененост и семейното му и
материално състояние - факта, че живее сам и няма кой да се грижи за него и да
контролира лечението му, размера на отнетата сума 400лв., както и процесуалното
му поведение, а от друга страна отчете отегчаващите вината обстоятелства –
изключително високата степен на обществена опасност на деянието, възрастта на
пострадалия и множеството силни удари в жизнено важни органи причинили не само съставомерния резултат, но и много други увреждания по
пострадалия. Безспорно установено е, че подсъдимият страда от "Диссоциално личностно разстройство", което макар и да
не му пречи да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, несъмнено влияе върху неговите постъпки и поведение. Установено
е, че след смъртта на майка му няма кой да контролира негово лечение и терапия.
Живее с изключително ограничени средства от инвалидната си пенсия, като е
принуден да работи на свои съселяни, за да може да си докарва допълнително
средства за препитание. В хода на наказателното производство същият се признава
за виновен /макар и с определена защитна позиция/, съжалява за деянието, сам се
е предал на органите на полицията, след като разбрал, че го издирват. Размера
на отнетата сума е под МРЗ за инкриминирания период, която е 510лв.
От друга страна подсъдимият е действал при
нанасянето на побоя над възрастния човек с изключителна ярост и жестокост в стремежа
си да се облагодетелства по неправомерен начин. Освен това, подсъдимият е
извършил деянието след употреба на алкохол, макар и в обикновено алкохолно
опиване, в което състояние сам се е поставил. Поведението му е насочено срещу
възрастен и беззащитен човек /на 84год./, който с нищо не го е провокирал.
Отчитайки всички тези обстоятелства, както и факта, че делото е върнато за ново
разглеждане на съда единствено по жалба на подсъдимия, съдът определи
наказанието му при превес на смекчаващите вината обстоятелства на 15 години
лишаване от свобода. В тази връзка неоснователно се явява искането на
представителя на обвинението да му бъде наложено наказание от 18год. лишаване
от свобода, тъй като това би противоречало
на чл. 355, ал.2 НПК /принципа reformatio in peius/. Така
определеното наказание следва да се изтърпи при първоначален режим
"Строг" съгласно чл. 57, ал.1, т.2, б."а" от ЗИНЗС. С така
определеното и наложено наказание от 15 години лишаване от свобода, съдът
намира, че ще бъдат изпълнени целите на чл. 36 НК, както генералната, така и
личната превенция на закона. Продължителното изолиране на подсъдимия в пенитенциарно заведение ще му даде възможност да коригира
своето поведение, да осъзнае вредите, които е причинил и ще му попречи да
извърши ново престъпление. В същото време това наказание ще окаже
предупредително въздействие и върху останалите членове на обществото, че не
могат безнаказано да нападат възрастните и беззащитни хора.
Съгласно чл. 59, ал.1, т.1 НК, съдът зачете
за изтърпяно времето, през което подсъдимият Р.Р. е
бил задържан с постановление на прокурора за 72 часа и по МН"Задържане под
стража", считано от 19.02.2019год. до влизане в сила на настоящата
присъда.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК,
съдът възложи в тежест на подсъдимия Р.Р. направените
по делото разноски, които за ДП са в размер на 1572,64лв., които съдът присъди
в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР Враца, а за СП са в размер на
360лв., които съдът присъди в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд-Враца.
С присъдата си съдът се произнесе и по
веществените доказателства, представляващи 1бр. угарка в хартиен плик,
сравнителен материал, иззет от подсъдимия Р.Р. и
парче бетон, които отне с присъдата и постанови тяхното унищожаване след
влизане на присъдата в сила.
При горните съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: