№ 112
гр. А., 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110101054 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл.109 ЗС.
Производството е образувано по ИМ на Ю.К.Е., ЕГН **********, и Х.Ю.Е., ЕГН
**********, двамата чрез адв. И.Т., със съд. адрес: гр. ***, ул.*** №*, ***, против М.Х.О.,
ЕГН **********, чрез адв. Д.П., със съд. адрес: гр. ***, ***. Ищците твърдят, че са съпрузи
и собственици на дворно място, представляващо УПИ XVII-22 в кв. 5 no плана на с. М.п.,
общ. А., с площ от 1336 кв.м, при граници: север - УПИ V-22 и VI-23, изток - УПИ VII за
озеленяване, юr - УПИ XVI-22, запад - улица, no силата на НА за дарение № 55, том VII, per.
№ 6820, дело № 1091/03.12.2015 r. на нотариус Б. Д., в което дворно място построили
масивна жилищна сграда в западния му край, считайки че сградата на ответницата следвало
да бъде съборена. Твърдят, че ответникът е собственик на съседно дворно място,
представляващо УПИ XVI-22, подробно описано в ИМ, в което била построена едноетажна
сграда, също собственост на ответника. Считат, че сградата на ответницата не притежавала
нужното отстояние от регулационната граница, била незаконна, намирала се прекалено
близо до техния имот, навлизайки в техния двор със своята част от 14кв.м. (съгл. направено
уточнение в о.с.з. на 18.3.22г.), създаващо невъзможност за тях да ползват собствения си
имот, препятствайки и ограничавайки правото им на собственост върху двора (по-конкретно
в молба от 18.2.22г. твърдят, че не могат да използват тази част от земята си, т.к. е застроена
с чужда постройка; че по този начин се препятствало нормалното ослънчаване на сградата
им от юг; че така се препятствало нормалното преминаване покрай тяхната сграда и
възможността последната да бъде обслужвана). Сочат, че процесната сграда на ответника не
била включена в режима на застрояване и не се запазвала съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен за
процесните УПИ. Искат да бъде осъден ответникът да премахне едноетажната масивна
сграда, находяща се собствения на ответника недв. имот - УПИ XVI-22 в кв. 5 no плана на с.
М.п., общ. А., с площ от 1399 кв.м, при граници на поземления имот: север — УПИ XVII-22,
изток - УПИ VII за озеленяване, юг - УПИ XIV-21, запад — улица, в частта й, навлизаща с
14кв.м. в собствения на ищците УПИ XVII-22 в кв. 5 no плана на селото. Претендират
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ от ответника. Намира иска за неоснователен.
Не било ясно с kaквo било ограничено, pecn. какво смущавало ползването на вещта. Счита
1
представените скица и заповед на кмета на общ.А. за изменените на действащ ПУП за
незаконосъобразни, излагайки подробни съображения. Оспорва твърдението за наличие на
незаконен строеж, както и размера на частта от нейния имот, навлизаща в имота на ищците.
Твърди, че ищците се били съгласили с наличието на нейната жил.сграда в имота на
ответницата, която евентуално счита, че следвало да се запази в нейния имот до реализиране
на ново строителство в него, а не в имота на ищците. Намира, че не е налице твърдяното
ограничаване на собствеността на ищците, молейки за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
От събраните доказателства от фактическа страна се установява следното:
По силата на НА № 55/03.12.2015г. на нот.Б.Д. ищците са придобили собствеността
върху дворно място, представляващо УПИ XVII-22 в кв. 5 no плана на с. М.п., общ. А., с
площ от 1336 кв.м, при граници съгл. НА, в което са построили жил.сграда съгл. издадените
им строителни книжа, установяващо се от писмените доказателства и от дадените от ВЛ
разяснения в о.с.з. от 18.3.22г.
Видно от КНА № 135/16.07.2015г. на нот.Б.Д. ответницата е призната за собственик на
дворно място, представляващо неурегулиран ПИ № 22, в кв. 5 no плана на с. М.п., общ. А., с
площ от 1376 кв.м, при граници съгл. НА. По силата на представения договор за продажба
на имот от 12.11.2015г., сключен между общ.А. и ответницата, последната е придобила
общинска част (придаваема) от 23 кв.м. ид.ч. от УПИ XVI-22 в кв. 5 no плана на с. М.п.,
общ. А., с площ от 1399 кв.м, при граници посочени в договора. Не се спори, че ответницата
е собственик на съседен на ищците имот, а именно: УПИ XVI-22 в кв. 5 no плана на с. М.п.,
общ. А., с площ от 1399 кв.м, при граници на поземления имот: север — УПИ XVII-22,
изток - УПИ VII за озеленяване, юг - УПИ XIV-21, запад — улица, респ. и на построената в
него сграда.
От заключението на ВЛ по назначената СТЕ, което съдът кредитира като компетентно
и безпристрастно изготвено, се установява, че в УПИ XVI-22 е налице изградена едноетажна
масивна жил.сграда със ЗП 45 кв.м., намираща се в северозападния край на имота, като
дворищнорегулационна линия между посочения УПИ и УПИ XVII-22 минава през сградата
и 14 кв.м. остават в имота на ищците. ВЛ е измерило отстоянията между сградите на
страните: от изток – 1,15м. и от запад – 2,10м. ВЛ е посочило, че положението е в резултат
на промяна на ПУП и ПРЗИ между посочените УПИ, инициирана от наследниците на
Х.А.М., искайки през 1997г. одобряване на проект за ЧИ ЗРП и ЧКЗП на парцел V-22, кв.5
по плана на с.М.п., като се обособят три самостоятелни парцела, а промяната е одобрена от
кмета на общината с заповед от 4.12.1997г. на осн. чл. 32, ал.1, т.1 и т.3 ЗТСУ, в резултат на
която посоченият парцел е бил разделен на три нови парцела, във всеки от който се
предвиждали самостоятелни петна за застрояване на сгради. ВЛ е посочило, че
дворищнорегулационна линия между посочените УПИ XVI-22 и УПИ XVII-22 преминава
през съществуващата и нанесена по плана МЖ (на ответника), която не е била предмет на
разработка и била зачертната. Съгласно заключението сградата на ответника навлизала в
имота на ищците с 14кв.м., като измерените на място отстояния между сградите не
позволявали нормално обслужване на сградата на ищците и преминаване покрай нея. ВЛ
заключава, че процесната постройка на ответника не се запазвала в режим на застрояване и
е следвало да бъде премахната след реализиране на новото строителство в имота на ищците.
Според ВЛ не е допустимо регулационната граница да бъде прокарана през сградата,
посочвайки, че размера на средствата, необходими за премахване на сградата на ответника, е
867 лв. В о.с.з. ВЛ пояснява, че разстоянието между процесните сгради е малко и не може да
се постави при ремонт на сградата на ищците скеле или да се пренесе голям предмет през
това място. С доп.заключение по СТЕ са определени точните мерки на частта от сградата на
ответника, която според ВЛ навлиза в имота на ищците, прилагайки скица с точни размери.
2
Видно е от представеното удостоверение за наследници на Х.А.М., че ответницата е
дъщеря (наследник) на починалото лице.
От представената по делото преписка на общ.А. вх.№94-00-1479/14.09.2009г. се
установява, че със Заповед № РД-08-831/18.11.2009г. на кмета на общ.А., издадена на осн.
пар.8, ал. 4 вр. ал. 2, т.3 от ДТ н ЗУТ, е било одобрено изменение на
дворищнорегулационния план, изразяващ се в промяна на регулационната линия между
УПИ XVI-22, XVII-22 и УПИ XIV-21, кв.5 по плана на с.М.п., като същата се постави в
съответствие със съществуващата имотна граница между имоти 22 и 21. Установява се, че
посочената заповед е била отменена изцяло като незаконосъобразна с решение от
22.12.2010г. на Адм.съд *** по адм.д.№ 1816/2009г.
От показанията на свид. З.И. се установява, че разстоянието между сградите на
страните е около метър, като при строежа на сградата на ищците през 2016г. имало
затруднения с поставяне на скеле. Дава показания, че при преминаване между сградите е
налице затруднение, ако се носят по-големи вещи, както и че входа за къщата на ищците е
по-близко до сградата на ответницата, от който участък по принцип минавали ищците.
При тези факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право.Двете задължителни условия за
уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия
пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.
109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на
собственика. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже
не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот
по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.Понякога
естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в
ИМ се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на
ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без
да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот.
Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава
всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на
ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие,
което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на
собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова
въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си (в т.см. т.3 от ТР
№ 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК).В случая по делото се доказа, че
ищците са придобили собствеността върху процесното дворно място през 2015г. (към този
момент сградата, собственост на ответница е била вече построена), т.е. налице е първата
предпоставка за уважаване на иска. Налице са и другите кумулативни предвидени условия
за това. Процесният строеж на ответницата, за който по делото липсват каквито и да е
строителни книжа за законността му (ответникът не ангажира доказателства в тази връзка),
съдът намира, че създава пречки за ищците да упражняват правото си на собственост върху
дв.място в пълен обем. Само по себе си съществуването на незаконна постройка в съседен
имот не е достатъчно, за да се приеме, че предявеният по реда на чл. 109 ЗС иск е
основателен и постройката да бъде премахната. Необходимо е предявилото иска лице да
посочи в ИМ по какъв начин тази постройка пречи на пълноценното ползване на неговия
3
имот, тъй като именно около това твърдение следва да бъде съсредоточено събирането на
доказателствата и ответникът да организира защитата си, което в случая е било сторено.
Подобно разрешение следва да намери приложение и в хипотеза, при която строителството е
извършено на регулационната линия между двата имота, доколкото е възможно именно
наличието на строеж в тази конфликтна точка да създава пречки за пълноценното ползване
на съответната част от имота на предявилото иска лице (Р.№64/25.06.2020 г. на ВКС по гр.
д. № 2941/2019 г., I ГО). В практиката е застъпено, че самият факт на извършване на
незаконно строителство на регулационната линия представлява нарушаване на правото на
собственост на съседа,което може и следва да бъде защитено с иск по чл.109 ЗС без да се
доказва с какво това строителство ограничава правото на собственост (Р.№
1291/16.11.1992г. на ВКС по гр.д.№1038/1992г.,IV ГО), т.е. със самото построяване на
сгради на отстояние по-близко от допустимото или в нарушение с това, предвидено в
строителните правила и норми (както е в случая), са осъществени неоснователни действия
по см. на чл.109 ЗС, които пречат на собственика на упражнява своето право. Незаконният
строеж безспорно създава пречки за собственика на съседен имот в случаите, когато при
изграждането му са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени
единствено с оглед осигуряването на възможност за ползване на съседния имот по
предназначение /напр. при нарушаване на правилата за отстояние на незаконно изградената
сграда до съседния имот/. В тези случаи самото нарушение на такива строителни норми
предполага ограничаване правата на собственика на съседния имот да ползва своя имот
пълноценно и по предназначение, поради което в този случай ищецът по иска с правно
основание чл. 109 от ЗС не е нужно да доказва с какво един такъв незаконен строеж му
пречи (Р.№493/24.06.2010г. по гр. д. № 719/2009 г., I ГО, Р. № 46/04.04.2013 г. по гр. д. №
623/2012 г., ІІ ГО, Р. № 238/17.07.2012 г. по гр. д. № 1081/2011 г., I ГО, всички на ВКС).
Налице е и практика, че поначало навлизане на строеж отчасти в чужд имот не е безусловно
основание за уважаване на иска- същият е основателен, само ако ищецът докаже
конкретните си твърдения за нарушаване на неговото вещно право (Р.№421/14.01.2011г. на
ВКС по гр. д. № 928/2009 г., II ГО), което доказване в случая също е налице. Безспорно се
установи, че строежът на ответника навлиза в имота на ищците с 14 кв.м., като това (макар и
частично) навлизане не позволява нормалното преминаване покрай имота на ищците (доказа
се, че в процесния тесен участък между имотите ищците преминават поначало, за да влязат в
собствения си имот; пренасят различни вещи, често затруднявайки се; тесният участък
създава и пречки при ремонти на сградата на ищците; строежът на ответницата засенчва
частично имота на ищците). Посоченото частично навлизане на сградата на ответника в
имота на ищеца смущава и ограничава собственическите правомощия на ищците (вкл.
възможността да построят ограда по имотната граница), т.е. налице са реални пречки за
упражняване правото на собственост на ищците в пълен обем. Освен това недопустимо е
регулационната граница да преминава през сградата на ответника, като настоящото
отстояние между сградите на страните не е съобразено с изискуемите от закона правила.
Описаното състояние е получено в резултат на ЧИ на ЗРП и ЧКПЗ на бившия парцел V-22,
от който са били обособени три нови парцела, която процедура е била инициирана от
наследниците на Х.А.М. (сред които и ответницата), което положение, продължаващо и към
момента, не може да се наложи на ищците като титуляри на собствеността върху тяхното
дв.място.
Действията на ответника са неоснователни, разполагайки в чуждо УПИ част от
процесната постройка, без да има учредено право на строеж или право на собственост върху
терена, респ. без съгласието на ищците (наличие на такова не се установи), т.е. липсва
валидно правно основание ответникът да държи част от построеното в имота на ищците.
Частта от строежа на ответницата, разполагайки се върху част от площта на УПИ на ищците,
създава невъзможност за последните да владеят и ползват тази част от дворното място
(заемането на имот от чужд строеж по самото си естество представлява такова нарушение,
4
което дефинитивно изключва възможността за собственика да владее и ползва заетата от
строежа част от имота си), като създадените пречки са по-големи от обикновените, т.к.
ищците не могат да упражняват в пълен обем вещното си право /в т.см. Определение № 234
от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1626/2009 г./. Изложените съображения обуславят извод
за основателност на предявения иск.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците се следват разноски. Същите се претендират съгл.
списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 2760лв., от които 60 лв. – ДТ, 200 лв.- депозит за СТЕ
и 2500 лв. – адв.възнаграждение. Съдът намира възражението по чл. 78, ал.5 ГПК за
основателно.При съобразяване сложността на делото и събраните доказателства, както и с
оглед материалния интерес от 1500 лв., адв.възнаграждение следва да се определи на 900 лв.
– действително се касае за защита на двама ищци, която обаче е еднаква като характер и
обем, а заплатеното възнаграждение над 900 лв. следва да остане за тяхна сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 109 ЗС М.Х.О., ЕГН **********, чрез адв. Д.П., със съд. адрес:
гр. ***, ***, ДА ПРЕУСТАНОВИ НЕОСНОВАТЕЛНИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ , с които
ПРЕЧИ на ищците Ю.К.Е., ЕГН **********, и Х.Ю.Е., ЕГН **********, двамата чрез адв.
И.Т., със съд. адрес: ***, да упражняват правото си на собственост досежно собствения си
недвижим имот - дворно място, съставляващо УПИ XVII-22 в кв. 5 no плана на с. М.п., общ.
А., като ПРЕМАХНЕ изградената едноетажна масивна жил.сграда със ЗП 45 кв.м., в частта,
с която навлиза с площ от 14 кв.м. в недвижимия имот на ищците.
Скицата към доп.заключение на ВЛ Б. по СТЕ, прието в о.с.з. на 13.05.22г. /приложена
на л. 127 от делото/, ДА СЕ СЧИТА за неразделна част от решението.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК М.Х.О., ЕГН **********, чрез адв. Д.П., със съд.
адрес: гр. ***, ***, да заплати на Ю.К.Е., ЕГН **********, и Х.Ю.Е., ЕГН **********,
двамата чрез адв. И.Т., със съд. адрес: ***, сумата от 1160 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС *** в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
5