М О Т
И В И
Обвинението срещу подс. Е.Т.И. е по чл.
313, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК за това, че на 04.07.2018г. в гр.Стара Загора, потвърдил неистина
пред нотариус Бойко Георгиев с рег.№394 с район на действие Районен съд – Стара
Загора в частен документ – декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, в която по
изрична разпоредба на чл.264, ал.1 от ДОПК е специално задължен да удостовери
истината и употребил този документ като доказателство за невярно удостоверените
обстоятелства, а именно липсата на непогасени подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.
Подсъдимият в с.з. се признава за
виновен. Защитникът му – адв. Вълев–
пледира за минимално наказание.
Представителят на Районна прокуратура Стара Загора в с.з. поддържа
обвинението .
Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл.
370, ал. 1 НПК – съкратено съдебно следствие.
От направеното
самопризнание на подсъдимия в с.з. и събраните на досъдебното производство
доказателства, установени с доказателствени средства – показанията на
свидетелите, писмени, експертното заключение– преценени по отделно и в тяхната
съвкупност съдът приема за установено следното :
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
През 2005-2006г. Генчо Стоянов и негов познат търсели
работа и св. И. Илев им предложил да направят едно външно
стълбище в близост до хотел „Орфей“ в гр.Стара Загора, като им дал пари, но не
останал доволен от качеството на свършената работа, поради което трябвало да го
направят отново или да му върнат парите. След като не успели да уредят
доброволно отношенията си било образувано изпълнително дело №200876604000421 с
взискател подс. Е.И., като на публична продан бил изнесен
недвижим имот, собственост на длъжника Генчо Павлов Стоянов от с.Бял Извор,
общ.Опан, за удовлетворяване вземането на взискателя по делото, а именно :
½ идеална част от дворно място с къща в с.Бял Извор, общ.Опан. С
протокол от 07.10.2009г. на основание чл.492, т.1 от ГПК за купувач на имота
бил обявен взискателя по делото - подс.И.,
който в законоустановения срок е внесъл дължимата
такса.
С
постановление за възлагане на недвижим имот от 09.10.2009г., Кръстьо Ангелов –
частен съдебен изпълнител при ОС – Стара Загора, рег.№766, на основание чл.496
от ГПК възложил на подс.Е.И. ½ идеална част от дворно място
с къща в с.Бял Извор, общ.Опан, подробно описано в постановлението за възлагане
на имота.
Няколко
години след възлагането на имота Генчо Павлов Стоянов починал. По това време
синът му / св.Тончо Павлов /–
се прибрал от чужбина и отишъл да плати данъка за имота в с.Бял Извор. Тогава
разбрал, че къщата е собственост на подс.Е.И.
и на леля му /двамата притежавали по ½ идеална част/ . Срещнал се със
свид. И. Илев, за да подготвят прехвърлянето на
имота на негово име /на името на св.Тончо Генчев Павлов/
Междувременно,
с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С170024-022-0058012/12.10.2017г.,
вписано в Служба по вписванията гр.Стара Загора на 17.10.2017г., върху
продадения имот /1/2 идеална част от дворно място с къща в с.Бял Извор/ била
наложена възбрана в полза на НАП с оглед обезпечаване събирането на установеното
и изискуемо публично вземане по изп.дело №24100003452/2010г. по описа на ТД на
НАП Пловдив, офис Стара Загора в размер на 59346,20лв. С оглед разпоредбата
на чл.196, ал.1, т.7 от ДОПК, подс.И. не можел да се разпорежда с имушеството, върху което
била наложена обезпечителната мярка. Това постановление за налагане на
обезпечителна мярка било връчено лично подс.Е.И.
на 10.11.2017г., видно от обратна разписка №7100014774913,
Въпреки
наложената в полза на НАП възбрана върху имота, на 04.07.2018г. подс.Е.И. и Павлинка Павлова Желязкова /леля на свид.Тончо
Генчев Павлов/ продали на свид.Тончо Генчев Павлов съсобствения си недвижим
имот – дворно място с къща в с.Бял Извор, общ.Опан, обл.Стара Загора. Сделката
била изповядана пред нотариус Бойко Георгиев с район на действие РС – Стара
Загора, вписан под №394 в регистъра на Нотариалната камара, за което бил
изготвен нотариален акт №200, том II, рег.№5493, дело №321 от 2018г. Пред
нотариус Бойко Георгиев, подс.Е.И.
саморъчно попълнил трите си имена, запознал се съдържанието й и подписал
декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК, с която е декларирал, че няма непогасени
подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски, както и че му е известно, че за декларирани неверни данни
носи наказателна отговорност по чл.313 от НК. Въпреки факта, че е имал
непогасени задължения към НАП, за което е бил уведомен по надлежния ред, подс.И. е подписал
декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК, необходима за изповядване на сделката и я
употребил чрез представянето й пред нотариуса като доказателство за невярно
удостоверените обстоятелства.
Описаната фактическа обстановка се
установява от самопризнанието
на подсъдивмия, които се подкрепят от събраните на ДП доказателства - показанията на свидетелите Т. Павлов, Б. Георгиев,
И. Илев, експертно заключение на почерковата експертиза, декларация.
Видно от заключението на почеркова експертиза, оформено в
протокол №197/26.03.2019г. : „Подписът,
положен в графа „попълва се от получателя“, над текста „/подпис/“ на известие
за доставяне/обратна разписка от 10.11.2017г./ е положен от Е.Т.И.. Подписът,
положен над текста „/подпис, печат на декларатора/“ в декларация по чл.264,
ал.1 от ДОПК от 04.07.2018г., е положен от Е.Т.И.. Саморъчният текст „Е.Т.И.“,
положен над текста „/подпис, печат на декларатора/“ в декларация по чл.264,
ал.1 от ДОПК от 04.07.2018г., е изпълнен от Е.Т.И. ”, .
Имайки предвид
установената фактическа обстановка и въз основа на доказателствения материал
съдът намира, че подс.Е. И. е осъществил
от обективна и субекктивна страна състава на чл. 313, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК.
ПО ПРАВНАТА
КВАЛИФИКАЦИЯ.
ОБЕКТИВНИ
ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.
От
обективна страна е необходимо да е осъществено изпълнителното деяние
потвърждаване на неистина, предмет на престъплението е частен документ, в който
по закон издателят е длъжен да удостовери истината, употреба на документа за да
се докаже съществуването на посочените обстоятелства.
Подс. И.
е осъществил изпълнителното деяние – потвърдил неистина. В писмена декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, в която по изрична
разпоредба на чл.264, ал.1 от ДОПК е специално задължен да удостовери истината подписана лично от него е
удостоверил обстоятелства /липсата
на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и
задължителни осигурителни вноски/, които реално не отговарят на обективната
действителност – с
постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№С170024-022-0058012/12.10.2017г., вписано в Служба по вписванията гр.Стара
Загора на 17.10.2017г., върху продадения имот /1/2 идеална част от дворно място
с къща в с.Бял Извор/ била наложена възбрана в полза на НАП с оглед
обезпечаване събирането на установеното и изискуемо публично вземане по
изп.дело №24100003452/2010г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора в
размер на 59346,20лв.
Неистината
е потвърдена в писмената декларация , която по същество представлява
удостоверителен документ и се явява с невярно съдържание – посочените в нея
обстоятелства не отговарят на обективната действителност.
В
структурата на документа / в случая декларация/ се включват освен неговото
съдържание / удостоверяването на определени обстоятелства/, но и подпис /
удостоверянване на лицето което съставя документа /. Подписването на документа
от дееца / подс. И. дава основание да
се приеме, че е юридическият издател на документа - в случая декларацията.Именно това
обстоятелство – кой е подписал документа предмет на престъплението – е от
значение и е във връзка с главния факт в процеса.Кой е съставил фактически и
технически документа е без значение. Полагайки подпис под съдържанието на
документа лицето, което го подписва става негов юридически издател и респективно потвърждава посочените факти и
обстоятелства, които се декларират, което обосновава и неговата отговорност за
верността на съдържанието.
Декларацията е подписана от подс. И., а не от длъжностно лице, което с
аргумент за противното от чл. 93 т. 5 НК води до извода, че документът е
частен.
Този
частен документ подписан от подс. И. е употребен пред нотариус Б. Георгиев употребил този документ като доказателство
за невярно удостоверените обстоятелства.
По силата
на чл.264, ал.1 от ДОПК / изискване по закон / изрично се изисква преди изслушване на сделката
да се удостовери истината .
СУБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.
От субективна страна съставът на
престъплението изисква пряк умисъл и да се съзнават обективните признаци от
състава на престъпхлението.
Изводите за субективния елемент от състава
на престъплението / вината / се правят от установената фактическа обстановка и
обективираните действия на подсъдимия , а не от неговите обяснения и твърдения.
С постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№С170024-022-0058012/12.10.2017г., вписано в Служба по вписванията гр.Стара
Загора на 17.10.2017г., върху продадения имот /1/2 идеална част от дворно място
с къща в с.Бял Извор/ била наложена възбрана в полза на НАП с оглед
обезпечаване събирането на установеното и изискуемо публично вземане по
изп.дело №24100003452/2010г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора в
размер на 59346,20лв. Това постановление за налагане на обезпечителна мярка
било връчено лично подс.
И. на 10.11.2017г., видно от
обратна разписка №7100014774913, т.е. същият е бил запознат със съдържанието на
постановлението и
към момента на деянието /04.07.2018 г. / е знаел за обстоятелствата които
следва да декларира.
Тези съображения дават основание на съда да приеме , че от установената
фактическа обстановка и обективираните действия на подсъдимия следва извода, че
към момента на деянието е действал с пряк умисъл.
Той е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици и е искал настъпването им. Знаел е и съзнавал какви са
действителните обстоятелства, че
обстоятелствата посочени в декларацията на отговарят на обективната
действителност, но въпреки това е потвърдил тези обстоятелства и е употребил
документа.
Следователно съдът приема, че подс. И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 313, ал.3 във вр. с ал.1 НК, поради което
следва да бъде признат за виновен и наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства – критичното отношение към извършеното деяние и оказаното
съдействие в с.з. за разкриване на обективната истина, чистото съдебно минало
към момента на деянието, добрите характеристични данни, обстоятелството че от
извършването на престъплението до настоящият момент е изминал продължителен
период от време, а като отегчаващи – високата степен на обществено опасния
характер на деянието / престъплението е широко разпространено, засяга
обществени отношения свързани с документирането на обстоятелства и събираемост
на данъци/.
Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства по по-леката алтернатива и с оглед постигане
целите на чл. 36 НК – Глоба в размер на 200 лева съобразена и с имотното му
състояние.
За
престъплението, което е умишлено се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години, но подсъдимият е осъждан в последствие за престъпление
извършено в съотношение на съвкупност с престъплението предмет на делото,
поради което и с оглед отрицателните предпоставки на чл. 78 А, ал. 7 НК няма
основание за освобождаване от НО по реда
на глава 8 раздел ІV.
РАЗНОСКИ И
ПРИЧИНИ
На основание чл. 189, ал. 3 НПК направените
по делото разноски в размер на 229,08 лева следва да се заплатят на ОД на МВР
от подсъдимия .
ПРИЧИНИ
– Ниска правна култура.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :