Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../26.11.2021 год., град
Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря СТОЙКА
КОЛЕВА изслуша
докладваното от съдия Сандева к.а.н.х.д. № 372/2021 год. по описа на съда и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция
“Автомобилна администрация” - Варна срещу решение № 260102
от 07.06.2021 г., постановено по нахд № 1266/2020 г. по описа на
Районен съд - Добрич, с което е изменено наказателно постановление № 23-0000816/29.09.2020 г.,
издадено от директора на РД “АА” – Варна, с което на Д.М.Д., ЕГН **********, за
нарушение на чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра
на транспорта, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лева, като е преквалифицирано
основанието за налагане на административно наказание от чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвтПр в такова по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП и е определена глоба в размер на 500
лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение
на материалния закон. Твърди се, че неправилно районният съд е преквалифицирал
санкцията в НП, тъй като нарушението касае обществен превоз на товари,
правилата по отношение на който се регулират от ЗАвтПр. Счита се, че при
определяне на санкционната норма на първо място от значение е видът превоз,
който е извършван от лицето, което е засегнало със своите правни действия
определени обществени отношения. Твърди се, че ЗАвтПр се явява специален с
оглед на вида превоз, а ЗДвП е общ закон, чието действие е изключено от специалните
норми, уреждащи предмета на нарушението. Иска се отмяна на решението и постановяване
на друго по същество, с което да се потвърди наказателното постановление.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна при
условията на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.
Ответникът
– Д.М.Д., чрез процесуалния
си представител, оспорва основателността на жалбата и иска
решението на ДРС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените
разноски по делото.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че законосъобразно районният съд е изменил НП, като е
преквалифицирал основанието за налагане на административно наказание в такова
по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП. Иска решението на ДРС да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Добричкият административен съд, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, счита за
установено следното от фактическа и правна страна :
Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на
чл. 218, ал. 1 от АПК, тя е неоснователна по следните
съображения:
С оспореното решение РС – Добрич е изменил наказателно
постановление № 23-0000816/29.09.2020 г., издадено от директора на РД “АА” –
Варна, с което на Д.М.Д., ЕГН **********, за нарушение на чл. 87, т. 2 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, издадена от министъра на транспорта, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лева, като е преквалифицирал основанието за налагане на
административно наказание от чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр в такова по чл.
178в, ал. 5 от ЗДвП и е определил глоба в размер на 500 лева. За да постанови
този резултат, районният съд е приел, че наказващият орган правилно е отнесъл
установените факти и обстоятелства към хипотезата на чл. 87, т. 2 от Наредба №
33/ 03.11.1999 г. предвид на липсата на валидно издадено удостоверение за
психологическа годност на водача по смисъла на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, но
незаконосъобразно е санкционирал жалбоподателя на основание чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвтПр, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 2000
лева. Изложил е мотиви, че посочената административнонаказателна разпоредба от
ЗАвтПр предвижда общо правило за санкциониране на водачите на МПС, които
извършват обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издаден лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. От друга страна е
приел, че в ЗДвП е предвидена специална норма – чл. 178в, ал. 5 за същото по
вид нарушение, съгласно която подлежи на санкциониране с глоба в размер на 500
лева водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или
обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за
психологическа годност. Констатирал е, че в случая субектите на
административнонаказателна отговорност са идентични, но е преценил, че
санкционните норми се намират в съотношение на обща към специална, като
специалната норма на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП изключва приложението на общата
норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр. Приел е, че този извод следва от
граматическото и смисловото тълкуване на двете норми. Разпоредбата на чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр обявява за нарушение упражняването на дейност без валиден
документ, като видовете документи са посочени общо. За разлика от нея в
специалната норма на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП законодателят конкретизира
документа, чиято валидност се изисква от водача, а именно удостоверение за
психологическа годност. По тези съображения съдът е приел, че санкцията за
извършеното от Д. нарушение е следвало да бъде тази, предвидена в чл. 178в, ал.
5 от ЗДвП, поради което и възползвайки се от правомощията си на въззивна
инстанция по чл. 334, т. 3, във вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, е изменил
наказателното постановление, прилагайки закон за по-леко наказуемо нарушение и
налагайки на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 500
лева.
Така постановеното решение е правилно.
ДРС е установил вярно и точно фактическата обстановка,
анализирал е всички събрани доказателства и относимите към разрешаването на
спора правни норми, като е стигнал до законосъобразен извод за преквалификация
на санкционната норма. Мотивите му за това се споделят напълно от настоящия
касационен състав и не е необходимо да се преповтарят.
Правилно е
становището на районния съд, че двете санкционни норма на чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвтПр и чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП са в съотношение на обща към специална с
оглед на изброяването на видовете документи, които водачът на автомобил за
обществен превоз на товар следва да притежава. Не се споделя възражението на
касатора, че в случая специална се явява нормата на чл. 93, ал. 1, т.1 от
ЗАвтПр с оглед на вида на осъществявания превоз, тъй като и в двете санкционни
норми се касае за обществен превоз на пътници и товари и превоз за собствена
сметка и основната разлика между тях е именно в конкретизацията на документа,
който се изисква от водача. С тази си редакция специалната разпоредба на чл.
178в, ал. 5 от ЗДвП съответства напълно на описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, изразяващо се в извършването на обществен
превоз на товари без притежание на валидно удостоверение за психологическа
годност, поради което законосъобразно районният съд я е приложил на мястото на
общата санкционна норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр, изменяйки
наказателното постановление чрез налагане на по-благоприятното за дееца
административно наказание глоба в размер на 500 лева.
По тези съображения
касационната инстанция намира, че решението на районния съд е законосъобразно, постановено
при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което следва да
бъде оставено в сила.
С оглед на изхода от спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева, които са под границите на
минималните размери по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и не подлежат на изменение
съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260102 от 07.06.2021 г., постановено
по нахд № 1266/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА Регионална дирекция “Автомобилна администрация” –
Варна да заплати на Д.М.Д., ЕГН **********,***, сумата от 250 лева, сторени
разноски пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: