РЕШЕНИЕ
№ 746
гр. Пловдив, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330101788 по описа за 2022 година
Производството по делото е по обективносъединени искове с правно
основание 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. 240 от ЗЗД и 86 от ЗЗД.
на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В против Т. М. М.
ЕГН ********** гр. ......, ул....... ...№ ....за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 1067,19 лева – главница по договор за
потребителски кредит № .....г. ; 421,89 лева – договорна лихва за периода от
25.07.2019г. до 11.08.2020г. 92,12 лева мораторна лихва за периода от
11.08.2020г. до 26.08.2021г. ведно със законната лихва за забава върху
главницата считано от .... до окончателното изплащане на вземането и
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 753,42 лв. –назаплатено
възнаграждеине за допълнителни услуги, ведно със законната лихва.
Претендира разноски
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит от ....... Предоставена е в заем сума от 1200 лв.
Издължаването е на 36 месечни вноски по 58,55 лв. размера на ГЛП е 41,17 %,
а на ГПР-49,88 %. Общия размер на задължението е 2107,08 лв. Избран е
1
пакет допълнителни услуги, за което се дължи възнаграждение от 935,28 лв.,
платимо на вноски. Платени са шест пълни вноски една непълна. Вземанията
са обявени за предсрочно изискуеми от 11.08.2020 г. На длъжника не е
връчено уведомление за това. Вземанията са притендирани по чл. 410 от
ГПК-ч. гд. 13876/2021 г. на ПРС. Срещу заповедта е постъпило в срок
възражение от длъжника.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, в който се оспорва иска.
Признава се сключването на договора и споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги. Твърди се наличие на нарушения на ЗПК досежно
размера на ГПР, ГЛП и условията за прилагането му, липса на информация за
предсрочно погасяване на заема и отказ от договора, както и получаване на
сведения за размера на задълженията, което обуславя връщане само на
чистата сума по кредита. Заявява се недействителност и договора за
допълнителни услуги. Клаузите противоречат на ЗПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени документи-договор за кредит от ......г.,
декларация, ОУ и погасителен план към него, стандартен европейски
формуляр; искане за отпускане на кредит; е видно, че на ....г. между страните
е постигнато съгласие за предоставяне от ищеца на ответинка на сума от 1200
лв. за срок от 36 м. платима на вноски от по 58,55 лв. при ГЛП -41,17 %, ГПР-
49,88 %, възнаграждение за допълнителни услуги-935,28 лв. и общо
задължение от 3043,08 лв. Периодът на погасяване е 25.12.2018-25.11.2021 г.,
по банков път.
От представеното платежно нареждане от .....г. е видно, че по сметка на
ответника в Банка ДСК ЕАД е преведена от ищеца сума от 1200 лв. касаеща
сключения договор за заем.
От представеното уведомително писмо от ....г. е видно, че ищеца е
предприел действия по уведомяване на ответника за настъпило просрочие на
задължението му по договора и обявяване на предсрочна изискуемост от ......г.
От приложената справка от ищеца(лист 77 от делото) е видно, че към
31.03.2021 г. общата платена сума от длъжника по договора е 957,50 лв.
От приложеното ч. г. д. 13876/2021 г. на ПРС е видно, че за
притендираниет суми ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение, на
основание настъпила предсрочна изискуемост на вземането от 11.08.2020 г.
срещу, която в срок е постъпило възражение от длъжника. За притендираните
суми за допълнителни услуги заявлението е отхвърлено.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
С оглед депозираното възражение по предхождащото заповедно
2
производство и отхвърлянето на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за част от притендираните вземания в рамките на същото, съдът
намира, че предявените установителен и осъдителни искове са процесуално
допустими за разглеждане по настоящия ред.
Уважаването на исковете е обусловено от възникване на облигационно
отношение между страните пораждащо заплащане на притендираните
задължения от ищеца, настъпване на тяхната изискуемост и липса на
осъществено плащане.
С оглед отправените становища от страните и възражения на ответника,
съдът намира, че не е налице спор относно сключването на договора и
поетите с него задължения от страните.
Спора се състои в действителността на клаузите от договора съобразно
разпоредбите на ЗПК и момента на настъпване на изискуемостта на всички
задължения по договора.
Доколкото се касае за договор за потребителски кредит съдът намира, че
клаузите на същия следва да съответстват на чл. 10 и 11 от ЗПК. Те налагат
договора да бъде в писмена форма, формулиран по ясен и разбираем начин, с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт на текста, не по-малък от 12, като не
се придвижда заплащане на допълнителни вземания извън договорените
такива и възможност за едностранно изменение на клаузите, както и
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В същия следва да е отбелязан лихвения процент и
условията за прилагането му, годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин; В настоящия случай макар в договора
да е записан годишен лихвен процент от 41,17 %, липсва посочване на
условията за прилагането му, върху каква база се начислява, какъв е общия
размер на лихвата и каква част от погасителната вноска касае задължението
за лихва. Следователно, не е ясно как е разпределен лихвеният процент във
времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение е
дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са
посочени условията за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при
което не може да се направи проверка, при какви условия е приложен и дали
отговаря на упоменатия от кредитора фиксирания размер Ето защо, съдът
намира, че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1,
3
т. 9 ЗПК. По отношение годишния процент на разходите съдът намира, че
същия следва да включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. По делото не се твърди и не се установява
възнаграждението за допълнителни услуги да е включено в ГПР, поради
което е налице нарушение на ЗПК, тъй като се касае само за формално
отразяване в документа на абсолютни стойности за лихвения процент по
заема и ГПР, без да е отразена ясно и разписана точно методиката на
формиране годишния процент на разходите по кредита и как е достигнато до
посоченият такъв. Следва да се има предвид, че ЗПК налага годишният
процент на разходите да изразява общите разходи на потребителя по кредита -
настоящи или бъдещи: лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора. В случая непредвиждането на разхода за
допълнителна услуга, навежда скрито оскъпяване на кредита. С оглед
изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9,
10 и 11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на
това основание. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност,
тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Съобразно с това и
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада
изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи. Това е достатъчно основание да се
приеме, че кредитополучателя дължи връщане само на главницата от 1200 лв.
Тъй като се посочва от ищеца, че длъжника е извършил плащане на
сума от 957,50 лв. то същата следва да се отнесе за погасяване на дължимата
главница от 1200 лв. Ето защо е налице дължимост само на сума от 242,50 лв.
за главница, което налага иска по чл. 422 от ГПК да се уважи до посочения
размер, като за разликата над него до 1067,19 лева – главница, ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от 26.08.2021г. до
окончателното изплащане; 421,89 лева – договорна лихва за периода от
25.07.2019г. до 11.08.2020г. 92,12 лева мораторна лихва за периода от
11.08.2020г. до 26.08.2021г. да се отхвърли.
По отношение предявения осъдителен иск за заплащане на сума за
4
допълнително възнаграждение, съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл.
23 от ЗПК това вземане не се дължи от кредитополучателя, поради което
притенцията за него следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете или сумата от 19,17 лв. за държавна такса и 15,34
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
На ответника разноски не се дължат поради липса на ппредставени
доказатетелства за сторени такива.
Тъй като ответника е представляван от пълномощник, чието
възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за
еднолично адвокатско дружество „К. П. Р.“ следва да се определи
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от предявениет
обективносъединени два иска и при съобразяване разпоредбите на чл. 38 от
ЗА и чл. 7, ал. 2, т 1 и 2 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента
на сключване на договора, в размер общо от 623,70 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. М. М. ЕГН ********** гр. .......,
ул........ № ....дължи на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. В сумата от 242,50 лв. лева (двеста четиридесет и два лева и 50 ст.) –
главница по договор за потребителски кредит №........г.,ведно със законната
лихва за забава върху главницата считано от ....... до окончателното
изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по чгд
13876/2021 г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“
№ 49, бл. 53Е, вх. В против Т. М. М. ЕГН ********** гр. ........, ул.......-......,
иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата над 242,50 лв. лева (двеста четиридесет и два лева и 50 ст.) до
1067,19 лева (хиляда и шестдесет и седем лева и 50 ст.)– главница по договор
за потребителски кредит № ......г. ; 421,89 лева (четиристотин двадесет и един
лева и 89 ст.)– договорна лихва за периода от 25.07.2019г. до 11.08.2020г.
92,12 лева (деветдесет и два лева и 12 ст.) мораторна лихва за периода от
11.08.2020г. до 26.08.2021г. ведно със законната лихва за забава върху
главницата считано от 26.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането
за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 13876/2021 г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“
№ 49, бл. 53Е, вх. В против Т. М. М. ЕГН ********** гр. ......., ул........, иск за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 753,42 лв.(седемстотин
петдесет и три лева и 42 ст.) –назаплатено възнаграждение за допълнителни
услуги, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА Т. М. М. ЕГН ********** гр. ......., ул....... да заплати на
5
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх В, ет.7,
представлявано от С. Н., И. Г., О. Л. и Я. Ч. сумата от 34,51 лева (тридесет и
четири лева и 51 ст.) за разноски по производството.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53
Е, вх В, ет.7, представлявано от С. Н., И.Г., О. Л. и Я. Ч. да заплати на
еднолично адвокатко дружество „К. П. Р.“с ЕИК .....със седалище и адрес на
управление гр. ......, бул. ......, ....., представлявано от К. Р. сумата от 623,70 лв.
(шестстотин двадесет и три лева и 70 ст.) за адвокатско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за
производството по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
6