Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 19.05.2021г.
гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
окръжен съд – търговско отделение, на 20.04.2021г., в публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател: АННА ТРИФОНОВА
Членове: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Антонина Николова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно
търговско дело номер 1038 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр.***против Решение №260384/01.12.2020 по гр.д.
№2455/2020г. по описа на Районен съд-Стара
Загора, с което се ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит „П.К.С.“
№********** от 30.08.2018г., сключен между М.Б.Р., ЕГН **********,***, и “П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.***, тел.: ***,
представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С.и Я.К.Ч.и се осъжда ответника да заплати на ищеца
направените разноски по делото в размер на 965,26лв.
Във въззивната жалба са наведени доводи за
незаконосъобразност на постановеното
първоинстанционно решение. Направено е искане да се отмени решението и да се
постанови друго, с което да се отхвърли иск като неоснователен.
В законния срок е постъпил отговор от М.Р., чрез адв.Ф.,
в който подробно е взето становище по релевираните
във въззивната жалба възражения и оплаквания. Направено е искане да се потвърди
решението на Районен съд.
Старозагорският
окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По делото са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация по чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
Договор за потребителски кредит „П.К.С.“ №********** от 30.08.2018г., сключен
между М.Б.Р., ЕГН **********,***, и “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, поради противоречи
със закона – нарушение на императивни норми на ЗПК и ЗЗП, както и поради
противоречие с добрите нрави.
Трайна е практиката на ВКС, че при предявени обективно
съединени искове за нищожност на договор на няколко отделни основания, същите
се разглеждат по поредност от най-тежкия порок към по-леките такива според
поредността им в закона – чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД, като при прогласяване нищожност
на едно основание, останалите (по-леките) не се разглеждат. В настоящия случай,
независимо, че ищецът първо твърди в ИМ нищожност на договора поради
противоречие с добрите нрави, следва на първо място да се обсъдят наведените
основания за нищожност поради противоречие със закона, доколкото това е
най-тежкия порок според поредността в
чл.26, ал.1 ЗЗД.
В тази връзка, ищецът е поддържал в ИМ, че договорът е
нищожен поради противоречие с нормите на чл.11, т.9,
т.10, т.11 и т.12 от ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК, с произтичащите от това
последици по чл.23 ЗПК.
По делото няма
спор, а и се установява от доказателствата, че на 30.08.2018г., между страните
е сключен процесния договор за кредит за сумата от 1000 лв. По силата на същия,
ищецът се е задължил да върне предоставения му кредит със съответното
оскъпяване, като според посоченото в договора, годишния процент на разходите е
49.89 %, а годишния лихвен процент от 41.17 %, а общата сума, която следва да
върне е 1483,68лв, на 24 броя вноски, всяка от които възлиза на 61,82лв.
Установява се също, че при подписването на договора, ищецът е закупил и пакет
от допълнителни услуги, за което е договорено заплащането на възнаграждение в
размер на 1200,48лв., разсрочено на 24 вноски по 50,02лв. Така, общото
задължение по кредита възлиза на 2684.16лв., което следва да бъде погасено на
24 месечни вноски по 111,84лв. всяка, като срокът за погасяване е 5-то число на
месеца.
Според заключението на
допуснатата пред първата инстанция ССЕ, при изчисляване на годишния процент на
разходите не са включени плащанията за допълнителни услуги, посочени в
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 30.08.2018г.
Според ССЕ, ако се приеме, че възнаграждението за допълнителни услуги е част от
плащанията по Договора за потребителски кредит и същото не попада сред
изключенията по чл.19, ал.3, т.2 ЗПК, то тогава годишния процент на разходите
възлиза на 216,05%.
В тази връзка, според настоящия съдебен състав,
въпросните допълнителни услуги не попадат в посочените изключения, поради което
е следвало да бъдат включени в ГПР, посочен в договора. На практика, касае се
за реален ГПР по договора в размер над 4 пъти по-голям от посочения от
кредитора. Това означава, че е нарушен чл.19, ал.4 от ЗПК, който предвижда, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, т.е. по висок от
около 50%. Съответно, съгласно чл.19, ал.5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Освен това, обаче, в процесния договор очевидно е нарушен
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, който изисква договора за потребителски кредит да е
изготвен на разбираем език и да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В настоящия
случай, клаузата от договора за ГПР освен че е подвеждаща, е и неясна, тъй като
не става ясно как е изчислена (какви разходи са взети предвид при определяне
размера на ГПР) и не са обективирани взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин. Съгласно императивната норма на чл. 22. (Доп. - ДВ, бр.
35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая, не е спазена нормата на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, поради което целия процесен договор е недействителен, тъй като
в съдържанието му ГПР не е посочен съобразно законовите изисквания. Този
порок е самостоятелно основание за нищожност на целия договор, на основание
чл.22 ЗПК и поради това поглъща недействителността на конкретната клауза
относно ГПР, на основание чл.19, ал.5, вр. ал.4 ЗПК, за разликата над
допустимия по ал.4 размер. По този въпрос в жалбата не се съдържат никакви
оплаквания, а направените такива, съдът не намира за необходимо да коментира,
тъй като не са свързани с неспазването на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
което съдът констатира в настоящия случай.
Предвид изложеното, се налага извод за основателност на
предявения иск за прогласяване нищожност на договора между страните поради противоречие със закона чл.11, т.10 от ЗПК, във
връзка с чл.22 ЗПК. С оглед уважаването на иска на едно от предявените
основания за нищожност, останалите навадени такива, както и възраженията на
ответника в тази насока, не следва да се обсъждат
Тъй като районния съд е стигнал до същия извод и е
прогласил процесния договор за нищожен поради противоречието му със закона,
първоинстанционното решение ще се потвърди изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, ответникът ще бъде осъден да заплати на адвокат Д.Л.Ф. – вписана
в Софийска адвокатска колегия с личен №***, адрес на кантората гр.*******, за
предоставената на М.Б.Р. безплатна правна помощ, адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция от 417 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №260384/01.12.2020 по гр.д.
№2455/2020г. по описа на Районен
съд-Стара Загора.
ОСЪЖДА “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр.***, тел.: ***, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С.и Я.К.Ч.да
заплати на адвокат Д.Л.Ф. – вписана в Софийска
адвокатска колегия с личен №***, адрес на кантората гр.*******, за
предоставената на М.Б.Р. безплатна правна помощ, адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция от 417 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.