Р Е Ш Е Н И Е
№ 1530 25.09.2019г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на девети септември
две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 1377 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с
чл.118, ал.1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Административното дело е образувано по жалба от Ж.Т.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощник адв. Д.П. против Решение № 1012-02-83#1/22.05.2019г. на
директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е потвърдено Разпореждане №
2170-02-227#10/14.03.2019г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание
чл.98, ал.1 и чл.70, ал.4 от КСО е отказано да се определи пенсията за
осигурителен стаж и възраст в действителен размер на Ж.Т.Р., с настоящ адрес: ***.
Иска се отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен -
издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и целта на
закона и връщане административната преписка за ново произнасяне по определяне
действителния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на Ж.Т.Р., с начална дата на
отпускане на пенсията 09.07.2018г.
В съдебно заседание жалбоподателят Ж.Т.Р. се явява лично и процесуален представител от адвокат П.,
която поддържа жалбата съобразно изложените в нея съображения като заявява, че
не претендира разноски. Не представя писмени
бележки в предоставения й от съда срок.
Ответната страна Директорът на ТП
на НОИ гр.Бургас се представлява от главен юрисконсулт Дора Д., която оспорва
жалбата. Не претендира присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
Със заявление № 2113-02-1906/09.07.2018г. до директора на ТП на НОИ
гр.Бургас (л.46-48 от делото) жалбоподателят Ж.Т.Р. поискал да му бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и 2 от КСО.
Поради недостигащ стаж в размер
на 4 години 7 месеца и 21 дни на Р. било изпратено уведомително писмо №
2126-02-2019/05.11.2018г. (л.75 от делото), което било получено лично от него
на 07.11.2018г. с указания, че може да преведе сумата за осигурителните вноски
за недостигащия му стаж съгласно чл.9а, ал.2 от КСО. Р. не се възползвал от
дадената му възможност, поради което пенсионният орган отказал да му бъде
отпусната пенсия с разпореждане № 2113-02-1906#13/07.11.2018г. (л.76 от делото)
на основание чл.68, ал.1 и 2, във връзка с чл.9а, ал.2 от КСО.
Жалбоподателят подал второ
заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с рег.№
2170-02-227/20.11.2018г. (л.78-80 от делото). Във връзка с подаденото заявление
на заявителя било изпратено уведомително писмо изх.№ 1029-02-36089/10.12.2018г.
(л.84-85 от делото), което било получено на 11.12.2018г., с указания да
представи документ за брутно трудово възнаграждение или доход, върху който са
внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15
години осигурителен стаж преди 1997г.
В хода на административното
производство заявителят представил нови периоди с осигурителен стаж. Осигурителния
стаж на Р. за допълнително представените от него периоди били надлежно оформени
от осигурителя ЕТ „НЕЖ-Ж.Р.” и заверени от контролния орган при ТП на НОИ към
дата 15.02.2019г. На основание допълнително представения осигурителен стаж на Ж.Р.
била отпусната пенсия по чл.68, ал.1 и 2 от КСО в минимален размер с
Разпореждане № 9/01.03.2019г. (л.101 от делото).
С Разпореждане №
2170-02-227#10/14.03.2019г. (л.100 от делото) ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ –
Бургас, отказал да се определи пенсията за осигурителен стаж и възраст в
действителен размер на Ж.Т.Р., с настоящ
адрес: *** на основание чл.98, ал.1 и чл.70, ал.4 от КСО. Административният
орган мотивирал издаването му с това, че в определения му срок жалбоподателят
не е представил исканите с уведомително писмо изх.№ 1029-02-36089/10.12.2018г.
документи.
Р. получил разпореждането на
22.03.2019г. и го обжалвал по административен ред пред горестоящия орган –
Директорът на ТП на НОИ гр.Бургас с жалба вх.№ 1012-02-83/22.04.2019г.
(л.126-128 от делото).
С Решение №
1012-02-83#1/22.05.2019г директорът на ТП на НОИ – Бургас потвърдил
Разпореждане № 2170-02-227#10/14.03.2019г. на ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас.
Решението било връчено на Р. по пощата на 27.05.2019г.
Недоволен от постановеното решение
същият го оспорил пред Административен съд – Бургас, чрез ТП на НОИ - Бургас с
жалба вх.№ 2103-02-3/10.06.2019г., по повод, на която е образувано настоящото
съдебно производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, в частта й, с която се иска отмяна на оспорения административен акт и връщане административната
преписка за ново произнасяне по определяне действителния размер на пенсията за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и недопустима в частта й, с която
се иска да бъде определена с начална дата 09.07.2018г., а не от 22.11.2018г.
Жалбата е недопустима в
посочената й част, поради липса на предмет и на правен интерес за жалбоподателя
от оспорването. Обжалваното пред директора на ТП на НОИ Бургас Разпореждане №
2170-02-227#10/14.03.2019г. на ръководителят
по „ПО” в ТП на НОИ – Бургас е с предмет отказ за определяне на
действителния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателя Р.. В него няма посочена дата, следователно такава не е предмет
на разглеждане и от горестоящия административен орган, издал оспореното Решение
№ 1012-02-83#1/22.05.2019г., с което е потвърдено Разпореждане №
2170-02-227#10/14.03.2019г. Поради изложеното съдът намира, че в тази й част
жалбата на Ж.Р. следва да бъде оставена без разглеждане, а делото прекратено в
тази му част.
Разгледана по същество в
допустимата й част жалбата се явява основателна
поради следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Решение № 1012-02-83#1/22.05.2019г. на директора на ТП
на НОИ – Бургас, с което е потвърдено Разпореждане №
2170-02-227#10/14.03.2019г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание
чл.98, ал.1 и чл.70, ал.4 от КСО е отказано да се определи пенсията за
осигурителен стаж и възраст в действителен размер на Ж.Т.Р., с настоящ адрес: ***.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – изпълняващ длъжността директор на ТП на НОИ гр.Бургас съгласно заповед№
1016-40765/27.06.2016г. на управителя на НОИ, в кръга на неговите правомощия,
съобразно разпоредбата на чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, бук.”а” от КСО, в
съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави
валиден.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган в
съответствие с чл.35 от АПК е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от
значения на случая, като по този начин е изпълнил задължението си по чл.36,
ал.1 от АПК да събере служебно всички доказателства относими към конкретния
случай, но при анализа им е достигнал до
неправилни и необосновани правни изводи, в противоречие с материалните
разпоредби на закона.
Съображенията за това са следните:
По делото не е спорно, че жалбоподателя е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на издаване на
разпореждането, предмет на оспореното решение. Спорно е дали ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас
е имал право да откаже определяне на действителния размер на пенсията на Р..
За да потвърди обжалваното пред него разпореждане с
оспореното решение директорът на ТП на НОИ – Бургас се е мотивирал с това, че въпреки дадените му указания жалбоподателят Ж.Р.
не е
представил исканите с уведомително писмо изх.№ 1029-02-36089/10.12.2018г.
документи, а именно не е посочил три последователни години от последните 15
години осигурителен стаж преди 1 януари 1997г., които са най-благоприятни за
него. Това според решаващия орган е довело до невъзможност на ръководителя на
„ПО” при ТП на НОИ гр.Бургас да определи действителния размер на пенсията на
жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е имал обективна
възможност да изчисли индивидуалния коефициент на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.70,
ал.4 от КСО: „ За пенсиите, отпуснати с
начална дата преди 1 януари 2019г., индивидуалният коефициент се изчислява от
осигурителния доход на лицето за период от три последователни години от
последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997г. по избор на лицето и
от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на
пенсията. В случаите, когато осигурителният доход на лицето до 1 януари 1997г.
е за период, по-малък от три години, индивидуалният коефициент се изчислява от
този доход. При определяне на индивидуалния коефициент на самоосигуряващо се
лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителните вноски.”
Съгласно ал.5 на същия член: „За изчисляване на индивидуалния коефициент
по ал.4 се определят: 1. съотношението между средномесечния осигурителен доход
на лицето за периода до 31 декември 1996г. включително и средномесечната
работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния
статистически институт; 2. съотношението между средномесечния осигурителен
доход на лицето за периода след 31 декември 1996г. и средномесечния
осигурителен доход за страната за същия период.”, а според ал.6: „Индивидуалният
коефициент по ал. 4 се изчислява, като всяко от съотношенията по ал. 5 се
умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на
получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата
периода. Когато лицата нямат осигурителен доход след 31 декември 1996г.,
индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал.5, т.1, а когато
осигурителният им доход е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е
равен на съотношението по ал.5, т.2”.
Съгласно чл.1, ал.5 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС) „При прието
заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат
поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в
НОИ, длъжностното лице по чл.98, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)
уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка чрез
лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес или по електронен път по
реда на ЗЕУ в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на
уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен
договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за
координация на системите за социална сигурност, в двумесечен срок, длъжностното
лице по чл.98, ал.1 КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни
документи и на данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО.”
Административният орган по
пенсионно осигуряване има право да определи минимален размер на пенсията за
осигурителен стаж и възраст единствено при условията на чл.10, ал.2 от НПОС,
според който: „Пенсиите за трудова
дейност с правопораждаща дата след 31 декември
От анализа на посочените текстове
следва, че в конкретния случай административният орган, издал процесното
разпореждане, е бил длъжен да определи действителния размер на пенсията за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Р., във връзка с подаденото от
него заявление с рег.№ 2170-02-227/20.11.2018г. Същият действа при условията на
обвързана компетентност и няма възможност за избор. При наличието на
необходимите данни той следва да определи действителния размер на пенсията по
предвидения в чл.70, ал.4 - 7 ред, а при липса или нередовност на част от
необходимите документи ръководителят по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас е длъжен да изчисли действителния
размер на пенсия на основа наличните документи и данни, съобразно разпоредбата
на чл.1, ал.5 от НПОС.
Според настоящия съдебен състав в
конкретния казус ръководителят по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас е бил наясно със задължението си да
определи действителния размер на пенсията на заявителя Р., предвид посоченото в
уведомително писмо изх.№ 1029-02-36089/10.12.2018г., а именно: „На основание чл.1, ал.5 от НПСО, ако в
1-месечен срок от датата на уведомяване с настоящото писмо, документите не са
представени, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по
пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни
документи и на данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО.”, но въпреки това неоснователно
и неправилно е издал Разпореждане № 2170-02-227#10/14.03.2019г., с което е
отказал да определи пенсията за осигурителен стаж и възраст в действителен
размер на жалбоподателя Р..
Като е достигнал до
противоположен извод административния орган е и постановил един необоснован
акт, в противоречие с материалните разпоредби на закона, поради което същият
следва да бъде отменен като незаконосъобразен, както и потвърденото с него
разпореждане на органа по чл.98, ал.1 от КСО, а административната преписката да
бъде върната на длъжностното лице издало разпореждането за ново произнасяне по
същество.
При този изход на делото и при
липса на претенция от страните за разноски, такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.159,
т.1 и 4, чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХХ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-02-83#1/22.05.2019г. на директора на ТП
на НОИ – Бургас, и потвърденото с него Разпореждане №
2170-02-227#10/14.03.2019г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас,
с което на основание чл.98, ал.1 и чл.70, ал.4 от КСО е отказано да се определи
пенсията за осигурителен стаж и възраст в действителен размер на Ж.Т.Р., с настоящ адрес: ***.
ВРЪЩА преписката на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО при
ТП на НОИ – гр.Бургас за ново произнасяне по същество в рамките на
законоустановения срок, съобразно дадените от съда задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ж.Т.Р. в частта, с която се иска определяне на първоначална дата на
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, считано от
09.07.2018г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
В прекратителната му част, която
има характер на определение, решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: