№ 345
гр. Пазарджик, 08.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
Сложи за разглеждане докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20215220102836 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:05 часа се явиха:
Ищцата И.Б., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. А.Г.
– редовно упълномощена да я представлява.
Ответникът И.Б., редовно призован, се явява лично и с адв. А.П. -
надлежно упълномощен да го представлява.
АДВ.П.: - Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: - Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което следва да бъде даден ход на делото, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
На основание чл. 143 от ГПК се ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗЯСНЯВАНЕТО
МУ ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.
АДВ. Г.: - Поддържам исковата молбата
АДВ. П.: Поддържам отговора.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ
ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
В исковата молба против ответника ищцата твърди, че на 15.12.2020 г.
с Нотариален акт № 18, том ІІ, н.д. № 5090/20 г. на нотариус Ваклинова
ищцата продала на ответника – неин внук – собствените й 4/9 ид.ч. от
1
недвижим имот: Поземлен имот, с идентификатор №14619.61.23 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Г., община Пазарджик,
одобрени със Заповед № РД-18-149/01.08.2017 г. на изпълнителния директор
на АГКК, местност „К.“, целия с площ от 12999 кв.м., с трайно
предназначение – мземеделска земя, с начин на трайно ползване – нива,
категория пета, при съседи: 14619.62.345, 14619.61.2114619.61.24,
14619.54.342 и 14619.62.483, като си запазила правото на пожизнено
безвъзмездно ползване върху имота. Тези 4/9 ид.ч. ищцата имала по
наследство.
През 2020 година разбрала, че другите 5/9 ид.ч. от имота били
продадени от ответника на ЕТ „Модерно земеделие – Д.А.“ , а 4/9 ид.ч., които
тя му продала – ответникът предоставил под наем на посочения ЕТ, с договор
за наем № 256 от 10.07.2020 г. за една стопанска година, считано от
01.10.2020 г. до 01.10.2021 г. Със съпругата на наемателя ищцата провела
разговор и разбрала, че ответникът получавал рента от отдадената под наем
земеделска земя в размер на 200 лв. годишно, за 4/9 ид.ч. Така разбрала, че
въпреки запазеното от нея право на ползване ответникът ги ползвал отдавал
ги под наем и получавал блага от него.
Затова счита, че ответникът неоснователно се бил обогатил за период от
2018 г. до 2021 година включително, в размер на по 200 лева за всяка година,
или общо 800 лева. Процесните 4/9 ид.ч. от 2018 година до смъртта си
съответно бащата на ответника отдавал под наем и получавал рента за това и
затова претендира по 200 лева, считано от 2018 година.
Твърди, че макар ответникът да е бил собственик на посочените
идеални части, то при наличие на учреденото в нейна полза вещно право на
ползване тя разполагала с правото да осъществява фактическа власт върху
имота, а ответникът притежавал само гола собственост. Така съответно
разполагала с право на защита при ограничаване на възможността й да ползва
4/9 ид.ч.
Затова моли съда да осъди ответника да отстъпи и предаде ползването
върху процесния имот, като с допълнителна молба уточнява, че претендира
ползването върху 4/9 ид.ч. на основание чл. 56 от ЗС.
На основание чл. 59 ЗЗД претендира ответникът да й заплати сумата от
800 лева представляваща обезщетение за ползване на 4/9 ид.ч. от процесния
2
имот, без право на основание, за периода от 2018 до 2021 година вкл., ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска – 11.08.2021 година.
Претендира разноски. Сочи доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по иска е депозирал писмен
отговор. Не оспорва, че на 15.12.2020 г. ищата му е продала собствените си
4/9 ид.ч., като си е запазила право на ползване върху тях. Твърди, обаче, че на
07.01.2021 година ответникът е продал тези идеални части. До м. септември
2020 година ищцата и баба на ответника живяла при него, знаела за
получаваните от него суми по договорите за наем и нямала никакви
претенции. Договорите за наем били сключени от И. Б., с „Радмила Инвест“
ЕООД, представлявано от Р.П., като до 2017 година със същата фирма
договори за наем били сключвани от Б. Б. – баща на ответника. Всички
договори между ищцата и ответника били устни и във връзка с наследството,
оставено от бащата на ответника Б. Б. и продажбата на тези 4/9 ид.ч. от
ищцата на ответника били именно във връзка с техните договорености. Затова
моли искът да бъде отхвърлен. Сочи доказателства.
Във връзка с постъпилия отговор е депозирано становище от ищцата.
Твърди, че не й е известна продажбата на 4/9 ид.ч. , извършено на
07.01.2021 г., както се твърди в отговора. Оспорва твърдението, че е знаела за
получаваните от ищеца суми по договорите за наем и нямала никакви
претенции. Такива устни договорки между тях нямало – нито когато живеели
заедно, нито към момента. Твърди ,че никога не била подписвала договори за
наем с „Радмила Инвест“ЕООД. Оспорва истинността на представения
приемо-предавателен протокол от 29.06.2019 г., представен от ответника.
Оспорва, че положения от него подпис е на ищцата.
При тези данни съдът приема , че е предявен иск с правно основание чл.
56 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД.
УКАЗВА на страните, че върху всяка пада тежестта на доказване във
връзка с твърдяните факти и обстоятелства.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ/ПООТДЕЛНО/: - Нямаме възражение по
доклада на съда.
АДВ. П. : - Представям описаните в отговора като доказателства
договор за наем от 10.07.2016 г. , от 10.06.2016 г. и от 20.06.2019 г. Ще се
ползвам от приемо-предавателния отговор от 29.06.2019 г. Не оспорваме, че
3
подписът за И. Б. е положен от ответника И.Б.. Представям договор за
доброволна делба на наследство – недвижим имот от 1999 година вписан в СВ
към РС Пазарджик, от който договор е видно, че А.К., К.К. и Г.Б.К. са си
поделили наследствените имоти доброволно, като Г.Б.К. е дядо на ответника
и съпруг на ищцата, починал преди повече от 11 години. В договора е
описано в дял І , че на Г.Б.К. се предават три недвижими имота, а именно
оризище от 15, 644 дка, процесната нива от 13 дка в м. К. и оризище от 3,200
дка. Страните, в лицето на бащата Б. и сестра му З. са направили между тях
уговорка първото оризище от 15 дка да остане собственост на З., а процесната
нива в м.К. да остане за баща му. В тази връзка Б. е приписал идеалните си
части и З. е продала отдавна оризището. З. знае много добре за уговорките и
затова е подписала пълномощно да се прехвърли нейната 1/9 ид.ч.
Ответникът също знаел за уговорката и че нивата в К. остава за Б. и
впоследствие за И.. Поради тази причина договорът, който сме представил от
2016 г. за рента е подписан от Б. и е получавал рентата. Рентата след това я
получава синът му. Затова договорът от 2019 година ние сме го подписали.
Ищцата също много добре знае това. Представям договор за доброволна
делба на наследствения недвижим имот.
АДВ. Г.: – Да се приемат днес представените писмени доказателства.
СЪДЪТ
О П РЕ Д Е Л И:
ПРИЕМА днес представения договор за доброволна делба на
наследствени имоти от 1999 година, както и представените по – горе 3 бр.
договори за наем, описани в отговора, но неприложени към него.
АДВ. П.: - Не се противопоставям да бъдат допуснати до разпит двама
свидетели поискани от ищцовата страна, като ние също желаем да се
ползваме от двама свидетели при условията на реципрочност за установяване
на твърдените в отговра обстоятелства. Преди това считам, че ищецът следва
да се яви лично в следващото заседание да отговори на следните въпроси:
Вярно ли е, че двете й деца Б. и З. имат уговорка да си разделят земите, като
оризището от 15дка остава за З., за Б. остава процесната нива в м.К.? Вярно
ли е, че Б. и И. с нейно знание са сключвали договорите за наем и са
получавали наема, без нейно противопоставяне и с нейно знание? Вярно ли е,
че до 2020 година ищцата е живяла в дома на ответника и той се е грижил за
4
нея и след 2020 година отива в дома на З.?
АДВ. Г.: - Не възразявам да се яви ищцата и да отговори на поставените
въпроси. Не оспорваме, че до септември 2020 година ищцата е живяла в дома
на ответника.
АДВ. П.: - Оттеглям третия въпрос. Моля да постановите съвместен
разпит на свидетелите.
СЪДЪТ намира направените доказателствени искания за основателни,
както по отношение на допускане на гласни доказателства на ответната
страна, съответно за съвместен разпит на допуснатите свидетели, така и по
отношение на искането по чл. 176 от ГПК.
Затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ в следващото съдебно заседание по двама
свидетели на вяска от страните, при довеждане от същите.
ПОСТАНОВЯВА съвместен разпит на свидетелите.
ДОПУСКА ищцата по реда на чл. 176 от ГПК да отговори на двата
поставени въпроса от пълномощника на ответника.
В тази връзка на ищцата да се изпрати призовка, в която да бъдат
вписани въпросите и й се укаже, че при неявяване или отказ да отговори на
същите, без основателни причини съдът ще приеме за доказани твърдяните
обстоятелства.
ЗА СЪБИРАНЕ на допуснати доказателства съдът
О П Р Е Д ЕЛ И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА ДЕЛОТО за 03.05.2022 г. от 14.45 часа, за
която дата и час страните уведомени. Свидетелите при довеждане Да се
призове ищцата, като се впишат в призовката й поставените въпроси по чл.
176 от ГПК и указанията на съда.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 11.35 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5