РЕШЕНИЕ

 

№ …….

гр.София, 29.08.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА

                                                                       

при участието на секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9447 по описа за 2015 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./.

Ищцата Е.К.Ч. твърди, че на 24.12.2014г., около 21,30 часа на третокласен път № 197, километър 87 е пострадала при пътно – транспортно произшествие, настъпило по вина на водача Н.Д.С., който управлявайки лек автомобил марка „БМВ 318и“, с рег. № РВ *******, нарушава правилата за движение по пътищата и при маневра „изпреварване“ се удря в попътно движещият се лек автомобил „Дачия Логан“, в който тя се е возила като пътник. Вследствие на произшествието ищцата била извадена от колата в безсъзнание и откарана по спешност в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ – гр. Смолян, където и била оказана животоспасяваща помощ. Заявява, че е получила множество травматични увреждания, а именно: компресионно счупване на тялото на шести и седми гръбначен прешлен, поради което е била с опасност от парализа на цялото тяло от кръста надолу и с опасност за живота, контузия на гръдния кош, която затруднявала дишането й за около 90 дни, контузия на главата и сътресение на мозъка със загуба на съзнание с масивна разкъсна рана на челото и множество охлузни рани в областта на главата довели до липсата на спомени за случилото се и посттравматична епилепсия, масивна контузно – разкъсна рана на главата в областта на челото, от която получила траен загрозяващ белег централно върху лицето, както и множество кръвонасядания и отоци по цялото тяло. Освен това ищцата поддържа, че вследствие на преживения стрес и травми от катастрофата е изпаднала в тежка депресия, като трудно заспивала, получавала психогенни прилошавания и се чувствала непълноценна. Полученият белег на лицето й създавал силни неприятни емоции и тя не желаела да излиза и да се среща хора. Твърди, че във връзка с процесното пътно – транспортно произшествие било образувано наказателно производство срещу водача на лекия автомобил „БМВ 318и“, което било прекратено по нейно искане. Ищцата заявява, че към датата на увреждането за процесния лек автомобил е била налице валидно сключена застраховка „гражданската отговорност“ с ответното дружество.

            Предвид изложеното, моли съда да осъди ответника да й заплати, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 210 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането – 24.12.2014г. до окончателното изплащане на сумите.

Ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД оспорва иска по основание и размер. Заявява, че не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, като не е установено наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача, управлявал застрахования при него лек автомобил, а от там и относно механизма на настъпване на пътното произшествие. Счита, че претендираните в исковата молба травми, изразяващи се в счупване на тялото на шести и седми гръбначен прешлен не се намира в причинно – следствена връзка с процесното ПТП, доколкото контузията счупване на шести гръбначен прешлен е установена при приема на ищцата на 08.01.2015г.   /т.е. 11 дни/ преди изписването на последната от здравното заведение, а контузията на счупване на седми гръбначен прешлен е установена за първи път повече от 5 месеца след ПТП. Отделно от това поддържа, че назначеното лечение на ищцата в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ – гр. Смолян не е било адекватно и съобразено с медицинските практики, поради което същото е станало основна причина за получаването на този вид травма. Оспорва и получаването на контузия на главата, загубата на съзнание и посттравматична епилепсия. Позовава се на съпричиняване на вредите от страна на ищцата, тъй като същата не е използвала обезопасителен колан. Оспорва претендираната в исковата молба лихва за забава от датата на ПТП. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, приложим в конкретния казус, при застраховка “Гражданска отговорност” увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният размер. В тежест на ответника е да докаже съпричиняване на вредоносния резултат, на който се позовава, доколкото установяването на последното е основание за намаляване на отговорността му, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Видно от представените писмени доказателства по случая е било образувано наказателно производство, което е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 08.07.2015г. на Районна прокуратура – гр. Девин на основание чл.24, ал.1, т. 9 НПК, поради направено искане от страна на пострадалата Е.Ч. за прекратяване на същото. Изготвените в хода на досъдебното производство актове, независимо, че са официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК не представляват доказателство за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него, поради което нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Те не могат да послужат като източник на доказателствени и правни изводи относно авторството на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Въз основа на това предпоставките за носене на деликтна отговорност по чл. 45, ал.1 ЗЗД трябва да бъдат доказани пред настоящия граждански състав с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на делото, съобразно принципите за непосредственост и равенство на страните.

По делото е приет протокол за оглед на местопроизшествие от 25.12.2014г., съставен в съответствие с чл. 129 и сл. НПК. Протоколът има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието. Видно от данните в протокола е, че ПТП е настъпило при ясно време, в тъмната част на денонощието при заскрежена пътна настилка. Платното за движение е било с дребнозърнест асфалт, без неравности, двупосочно, с прав участък след ляв завой. На левия банкет е имало канавка, а отдясно на пътя крайпътни камъни. На около 60 метра преди приетия за ориентир километричен камък със знак на километър 87, намиращ се на 1,70 м. от левия ръб на пътя в дясно е имало поставен пътен знак „Забранено изпреварването“ и табела за населено място. След ориентира, в дясно под пътя се е намирал въжен пешеходен мост.

Въз основа на  използваните данни от протокола за оглед на местопроизшествието и представените и приети по делото писмени доказателства е изготвена комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, от която се установява следният механизъм на развитие на произшествието: На 24.12.2014г. около 21,55 ч. по третокласен път № 187 в посока от гр. Девин към кв. „Настан“ се движил лек автомобил „БМВ“, управляван от Н.С.със скорост около 60 км/ч в условия на тъмнина на фарове. След като преминал левия завой с радиус около 100 м., в началото на правия участък, водачът му предприел изпреварване на движещия се пред него със скорост от около 50 км/ч лек автомобил „Дачия Логан“, управляван от Г.У.. Най-вероятно при изпреварването водачът Сакалийски е подал повече газ, за да ускори автомобила си, но поради заскрежения асфалт задните колела пробуксували и автомобилът се е насочил рязко надясно към изпреварвания от него лек автомобил  „Дачия Логан“. Според вещото лице – автоексперт загуба на такава устойчивост на движението е характерна за автомобилите „БМВ“, които са със задно задвижване и имат голям въртящ момент. Отклоняването е настъпило рязко и л.а. „БМВ“ се е ударил с предния си десен ъгъл в областта на десния фар в лявата страна на л.а. „Дачия Логан" в областта на предния ляв калник. От удара л.а. „Дачия Логан" е придобил ротация в посока на часовниковите стрелки, гледан отгоре, завъртян на дясно и се е насочил към десния банкет, преминал е през този банкет, като е оставил две следи от плъзгане на гумите си. Достигайки ръба на ската - пропастта с десните си колела автомобила „Дачия Логан"  е започнал да се спуска и преобръща през дясната си страна. Вероятно е имал кратък летеж напред и надолу, след което е паднал с покрива си върху въжетата на пешеходния мост, който е над реката и се е спрял върху тях. Настъпилият удар е спрял занасянето на л.а. „БМВ“ и той е стабилизирал движението си, поради което водачът му е спрял на около 60 метра на площадката в края на стълбите, излизащи на пътя от пешеходния мост, без последствия за автомобила „БМВ“ и пътниците му. Вещото лице е посочило, че причина за произшествието са субективните действия на водача Сакалийски с органите за управление, изразяващи се в по-рязкото подаване на газ и завъртане на волана. Тъй като автомобилът му е бил оборудван със зимни гуми, на които при ниски температури каучука се втвърдява и коефицента им на сцепление се намалява това допълнително е допринесло за загуба на устойчивостта на движение на лекия автомобил „БМВ“, като към момента настъпването неустойчивото движение, водачът му вече не е имал възможност да предотврати произшествието. Такава възможност той е имал преди това, ако при започване на изпреварването е натискал по -плавно педала на газта и е въртял волана също по-плавно. Вещото лице е установило също така, че лекият автомобила „Дачия Логан“ в момента на изпреварването му от лек автомобил „БМВ“ се е движил в дясната си пътна лента, а в дясно от платното е имало скат - пропаст, поради което водачът на изпреварвания автомобил е нямал възможност да завие надясно особено и при наличието на хлъзгав път. Лекият автомобил „БМВ“ е придобил неустойчиво движение, когато е бил вляво от л.а „Дачия“, като се е насочил надясно и с предния си десен ъгъл в областта на десния фар е ударил л.а. „Дачия“ в областта на предния ляв калник. Отклоняването на ляво при заскрежен път е станало много бързо затова и двамата водачи не са имали време за реакция. Съдът кредитира така изготвеното за нуждите на настоящото производство заключение на вещото лице - автоексперт, освен с оглед на факта, че го е обосновал въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, а и с оглед на неговите специални знания и квалификация.

Въз основа на данните от протокола за оглед и изготвената комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътно – транспортно произшествие, а от там и вината на водача, управлявал лекия автомобил „БМВ“. Същият се е движил с неправилно избрана скорост на движение при усложнени пътни условия - заскрежен път, движение през тъмната част на денонощието, изпреварване в участък, за който е имало знак забраняващ изпреварването. В резултат на това управляваният от него автомобил се е поднесъл странично в процеса на извършване на маневрата „изпреварване“ и се е ударил в изпреварвания автомобил „Дачия Логан“. При положение, че е бил възприел адекватно заскрежената пътна настилка още движейки се зад лекия автомобил „Дачия Логан“ и е бил съобразил избора си на скорост с наличните пътни знаци, ПТП - то не би настъпило. Изгубвайки контрол над лекия си автомобил „БМВ“ водача Сакалийски е създал опасност не само за себе си, но и за останалите участници в движението, какъвто е била и ищцата, която е пътувала като пътник возещ се в увреденото превозното средство „Дачия Логан“. Следователно в случая се обосновава изводът, че основаната причина за реализиране на пътния инцидент са субективните действия на водача на лекия автомобил „БМВ“, който с поведението си е нарушил правилата за движение по пътищата, заложени в чл. 5, ал.1, т.1; чл.6, т.1, предл. предпоследно и чл. 20, ал.1 и ал.2 ЗДвП. С оглед на това и доколкото не е оборена установената в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина, следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на виновния водач, тъй като с поведението си същият е предизвикал настъпването на злополуката, а оттам – увреждането на ищцата.

По делото няма спор, че към датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие по отношение на увреждащия автомобил „БМВ“ е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, страна по който е ответникът по делото, в качеството му на застраховател. Спор между страните не е формиран и по отношение на обстоятелството, че при инцидента е пострадала ищцата, която е пътувала на задната лява седалка /зад шофьора/ в  лекия автомобил „Дачия Логан“.

Нормата на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“. Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователното обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди.

Относно размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното: Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 226, ал.1  КЗ /отм./, във вр. с чл. 45 ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Освен това, съдът съобразява обстоятелствата,  при които е настъпило произшествието, размерът, видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, О.възприетото понятие за справедливост и О.то икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. В случая въз основа на изготвената и приета комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установи, че при процесния инцидент ищцата е получила множество телесни увреждания от различен вид, което е наложило и самата експертизата да бъде изготвена от лекари - специалисти в областта на неврологията и ортопедията. Експертното заключение сочи, че пострадалата е получила контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на гръдния кош, компресивно счупване на тялото на 5-ти и 6-ти гръдни прешлени, счупване на страничните израстъци на 5-ти и 6-ти гръдни прешлени вдясно, счупване на 1-во и 4-то ребро отзад в близост до гръбначния стълб, голяма разкъсно-контузна рана от тип „скалп“ в челната област на главата. Установено е, че непосредствено след произшествието е проведено 5-дневно лечение в МБАЛ „Братя Шукеров“ – гр.Смолян, Хирургично отделение. Извършени са били необходимите лабораторни и образни изследвания, скалповата рана на главата е обработена хирургично и зашита, като за последното е приложен и снимков материал. Получената контузия на главата, сътресението на мозъка и голямата разкъсно-контузна рана от типа „скалп“ на челната област на главата са били констатирани непосредствено след приемането на пострадалата в лечебното заведение. Поради продължаващи оплаквания от болки в гърба и трудно придвижване ищцата е приета на 08.01.2015 г. в Ортопедично отделение на същата болница като при извършеното и рентгеново изследване са били установени копресионни фрактури на 5-ти и 6-ти гръдни прешлени. При направен скенер на посочената дата /около 2 седмици след ПТП/, са били потвърдени фрактурите на 5-ти и 6-ти гръдни прешлени без ангажиране на вертебралния канал, шморлово тяло на 6-ти гръден прешлен, вакум феномен и кифоза на това ниво, уплътнение на междупрешленното пространство. Установени са клинични, рентгенологични и КТ данни за стабилна фрактура на предната колона на горната повърхност на Тх6 без съществена дислокация на фрагментите, снишена височина на предния контур на прешлена с оформена клиновидна деформация. На 09.01.2015 г. е описано извършване на мануална репозиция на фрактурата под локална анестезия /Оперативен протокол № 12/ и е поставена имобилизация. Проведено е комплексно медикаментозно и инфузионно лечение при покой, обездвижване и обезболяващи средства. След изписване от отделението лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи. Контузия на гръдния кош е била констатирана по време на освидетелстването на ищцата от съдебен лекар на 11.02.2015 г.

По анамнестични данни ищцата нямала спомен за значителна част от процесното ПТП и се била опомнила едва в линейката, като според вещите лица това не означавало задължително загуба на съзнание. При изследване на състоянието на ищцата относно загубата на съзнание от нейна страна, експертите са взели предвид наличните данни съдържащи се в постановлението за прекратяване на наказателно производство, където било записано, че водачът на лекия автомобил „Дачия Логан” помогнал на пътуващите в автомобила хора /Ч., Б.,М.и Д./ да излязат от автомобила. Същите стояли отвън до автомобила, а Е.Ч. лежала до автомобила, тъй като имала порезна рана на главата, която кървяла. При проведените разпити на свидетели се било установило, че никой от пътуващите в лекия автомобил „Дачия Логан” не е губил съзнание при ПТП-то. Единствено пострадалата Ч. е имала по-сериозни наранявания, докато другите свидетели са имали само натъртвания.

По отношение на травмата върху лицето на пострадалата и наличието към настоящия момент на загрозяващ белег, вещите лица са установили, че белегът от раната в челно-слепоочната област на главата е разположен на границата между окосмената и неокосмената челна област, а в слепоочните области е изцяло в окосмената част на главата. Същият е с обща дължина около 23 см и ширина до 1-2 мм, разположен на нивото на околната кожа, с бледосивкав цвят, с множество перпендикулярно разположени през около 1 см белези от хирургични шевове. При общ поглед върху лицето белегът бил едва забележим, като не се налагали никакви допълнителни медицински процедури /хирургични или нехирургични/ за заличаването му. В тази област единствено била налице намалена кожна чувствителност, дължаща се на травмена увреда на сетивните нервни разклонения получени при скалповата рана, като други неблагоприятни последици за здравето на ищцата не съществували. Относно фрактурите на прешлените на гръбначния стълб на пострадалата, експертите считат, че е налице клиновидна деформация на прешленовите тела на Тх5 и Тх6 прешлени, причината за която е дискутабилна. Травмата е настъпила и се развивала на фона на изразени дегенеративни промени на целия гръбначен стълб - шиен, гръден и поясен отдел, с наличие на многоетажна дискова болест на всичките нива. Наличната още при първите образни изследвания и задържаща се без промяна в следващата година и половина значителна кифотична деформация в гръдния отдел на гръбначния стълб с гибус на ниво Тх6 трудно може да се отдаде на травмената увреда на прешлена. Продължаващите и към момента оплаквания от постоянни болки в гърба, умора и слабост в краката при ходене, затруднени движения в гръдния отдел на гръбначния стълб се дължат както на получените травмени увреждания, така и на съпътстващите дегенеративни промени на гръбнака. По време на лечебния и възстановителен период ищцата редовно е провеждала контролни прегледи при личния си лекар, а след това при хирург и невролог. Проведени са били О. 10 амбулаторни прегледи, на които се описвало моментното й състояние. Поради оплаквания от болки в гърба и затруднено движение неколкократно бил удължаван болничният отпуск на пострадалата по повод „счупване на гръбначен прешлен“. Според експертите всички описани травмени увреждания на гръбначния стълб и гръдния кош вече били зараснали и наличните оплаквания на ищцата към момента не били пряко предизвикани от тях. Проведеното й болнично и амбулаторно лечение изразяващо се неоперативно лечение чрез мануална репозиция, външна имобилизация, постелен режим, медикаментозно лечение и последваща рехабилитация е било извършено според правилата на добрата медицинска практика. Заключението на КСМАЕ е, че уврежданията на ищцата са с доказан произход и се дължат на удари на тялото в твърди, тъпи предмети, от които е изградено автомобилното купе и са напълно възможни при пътник в автомобил претърпял ПТП. Разпитани в съдебно заседание вещите лица Х.М. и Б.Б. са уточнили и допълнили, че в конкретния случай фрактурите на прешлените при ищцата са чисто травматични и се дължат на ПТП. Въпреки, че тя е имала дегенеративни промени в гръбнака, изразяващи се в ошипяване не може да се говори, че те са довели или усложнили счупването /т.е. те не са причина за счупването/. Нормално е обаче обратното, когато има счупен прешлен дегенеративните промени да се увеличат /шипове, зашипявания/ особено при жените с напредване на възрастта – климакс, промяна на хормоналното съдържание и т.н. По отношение на гръдната травма считат, че  е нормално да бъде установена две седмици след ПТП и че това е сравнително къс период, и е възможно да бъде и пропусната, особено когато няма разместване на ребрата, когато са пукнати. Едва след като се получи т.нар. остеолиза – разтваряне на костната тъкан проблемът може да бъде забелязан. Затова и контузията е вписана тогава, а фрактурите са открити две седмици по-късно – на 08.01.2015г. Вещото лице Б. е категоричен, че медицинската документация на лекарите, които първи преглеждат и установяват травмите обвързва за вещите лица и те са длъжни да се съобразят с нея. Освен това експертизата се изготвя година – две след инцидента и не може да не се дава вяра на заключението на лекаря, който първи е установил и записал травмите.

Съдът кредитира изцяло експертизата в медицинската й част, тъй като същата е безпристрастно и обективно дадена при подробно изследване на цялата предоставена по делото медицинска документация и след извършен личен преглед на ищцата. От нея обаче не се установиха и доказаха твърденията на ответната страна, че претендираните в исковата молба травми, изразяващи се в счупване на тялото на шести и седми гръбначен прешлен и контузия на главата не се намират в причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Точно обратното, вещите лица са категорични в това, че тези травми се дължан именно на злополуката като ясно и конкретно са обосновали своя извод в тази насока. Същевременно не се установи по категоричен начин ищцата да е получила загуба на съзнание и постравматична епилепсия вследствие на инцидента, каквито твърдения се съдържат от нейна страна в исковата молба. Безспорно е, че всеки индивид преживява силен емоционален стрес и шок при настъпването на ПТП, който се отразява отрицателно върху психиката му и остава траен спомен от случилото му се, но в случая това не може да се обоснове като постравматична епилепсия. Съдът отчита и обстоятелството, че хирургично обработената разкъсно – контузната рана на главата на ищцата й е довело до неприятни усещания за определен период от време, свързани с направените върху челото й шевове. Според вещите лица към настоящия момент този козметичен проблем бил вече едва забележим и не става въпрос за траен загрозяващ белег, каквито твърдения има от нейна страна.

От разпита на свидетелка А. Ч. се установи, че положението на пострадалата след ПТП било толкова тежко, че когато я видяла не могла да я познае. Цялата и глава била подута и синя. От силните болки непекъснато приемала болкоуспокояващи лекарства. Наложило и се да ползва подлога и памперси, а за травмите на гърба й бил поставен ортопедичен корсет. Лекарите препоръчали в продължение на 3-4 месеца да не се движи изО.. В момента получавала главозамайване и изпитвала притеснения от белега на лицето.

Преценявайки всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението - вида, характера и тежестта на травмите, оказването на спешна медицинска помощ, възрастта на ищцата към момента на настъпване на увреждането - 41 г., продължителния лечебен и възстановителен период; наложилото се болнично и амбулаторно лечение, изразяващо се в неоперативно лечение чрез мануална репозиция, външна имобилизация, постелния режим на който ищцата е била подложена, медикаментозното лечение, провежданата рехабилитация, обработената хирургично и зашита рана на главата; характера и интензитета на болките и страданията, изживения шок от инцидента, както и претърпените неудобства от личен, битов и социален характер в ежедневните й дейности, съдът намира, че сумата от 80 000 лв. представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП, като в останалата част до пълния предявен размер от 210 000 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Обезщетението в посочения размер съответства както на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане, тъй като свободата на съда за преценка не е безгранична, а следва да се съобразява и с принципа за забрана на обогатяването на пострадалия.

С оглед наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде изследван въпроса налице ли е съпричиняване от пострадалото лице при настъпване на вредоносния резултат, с оглед евентуално намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя пострадалият като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В настоящия случай, ответното дружество е направило възражение за съпричиняване, като се е позовало на факта, че пострадалата е била без поставен обезопасителен колан. Разпитаният по делото  я свидетел Г.У., управлявал лекия автомобил „Дачия Логан“ е заявил, че всички пътници са били с поставени с обезопасителни колани, като при спасяването на пътуващите с него жени, последно е извадил от колата ищцата, която е била в най-тежко състояние. Освободил я от колана й и я извадил от автомобила. От заключението на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установи, че технически лекият автомобил „Дачия Логан“, в който е пътувала ищцата е бил фабрично заводски оборудван с предпазни триточкови колани на всичките пет места, вкл. и задните. Вещите лица са уточнили, че когато пътуващият на задната лява седалка в автомобил е с правилно поставен предпазен колан, тялото му е здраво скрепено за седалката и движения в предна посока не са възможни. Възможни са движения само на главата, шията и крайниците, които не са обездвижени от колана. Описаните травматични увреждания на гръдния кош и гръбначния стълб могат да се получат при конкретния механизъм на ПТП и при поставен, и при непоставен предпазен колан. Възникването на скалповата рана, обхващаща двете слепоочни области и челната област на главата с дължина 23 см. според тях е трудно обяснимо. По принцип този вид рани се получавали най-често при захващане на косата от трансмисионни ленти. В случая подобен тип „захващане” е малко вероятно. Друг възможен механизъм е тангенциален удар в челно-теменната област на главата на широка площ в относително твърд предмет - облегалка на предна седалка, таван на купето, като и там предпазният колан не може да бъде ефективен със сигурност. Разпитано в съдебно заседание вещото лице М. е пояснило, че ако ищцата е била с колан и ако коланът се задейства това би ограничило движението на тялото, но в конкретната ситуация с оглед механизма на настъпване на ПТП дори коланът да е бил поставен, то той не би имал възможност да се задейства, защото основния, инициалния удар е отзад, след което има странично пропадане в денивелация и след това свободен летеж на автомобила и закачване на дебело метално въже, което е държало моста. Няма как въобще да се стигне до задействане на предпазните колани при положение, че в случая не е имало нито челен удар, нито реално преобръщане. По принцип коланът се задействал при челен удар, а тук такъв е нямало. Дори и случайно да се задейства той води до ограничаване движението на тялото само в предно – задна посока, а движенията на главата не се ограничават по никакъв начин. Вещото лице А. е заявило, че при този конкретен механизъм, ако обезопасителният колан е бил поставен няма начин да бъде  разкопчан. В случая е имало преобръщане на дясно, така че всички тела под действие на гравитацията падат надолу и би следвало да останат с закопчани с колана.

От становищата на експертите е видно, че имат колебания относно категоричността на отговора дали ищцата е била с поставен предпазен колан към момента на инцидента. В случая обаче по-същественото и от значение за настоящото производство е мнението им, че при такъв механизъм на произшествието получените от ищцата увреждания биха настъпили независимо от това дали е била или не е била с поставен колан. Ето защо съдът приема за безспорно установено, че при спецификата на настъпване на ПТП ищцата по никакъв начин не е допринесла с поведението си за травматичните увреждания, които е получила като резултат от пътния инцидент, т.е. и с поставен обезопасителен колан тя би получила същите увреди. По изложените съображения съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на пострадала и съответно основание за намаляване на определеното по-горе обезщетение за неимуществени вреди.

По предявеният акцесорен иск за законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на настъпване на ПТП до окончателното изплащане на сумата, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ, системно разположена в Глава 20 „З. на гражданска отговорност” и съдържаща общите правно норми, приложими към всички видове застрахователни договори, покриващи риска от възникване на отговорност на застрахования за обезщетяване на причинени вреди, което включва и застраховката „гражданска отговорност на автомобилисти” застрахователят заплаща обезщетение за вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, както и за лихви за забава, когато застрахования отговаря за тяхното плащане. В настоящия случай застрахованото при ответника лице – деликвент отговаря за мораторни лихви върху обезщетението за причинени вреди от деликт от момента на увреждането, на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В подкрепа на посочения извод е разпоредбата на чл. 268, т. 10 от КЗ, системно разположена в Глава 24 „Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” и уреждаща правния режим на този вид застрахователен договор, която предвижда изрично, че застрахователят не заплаща обезщетение за лихви, освен в случаите на чл. 223, ал. 2 КЗ, т.е. освен в случаите, когато застрахованото лице – деликвент отговаря за тяхното плащане, която отговорност, както беше посочено, възниква от датата на деликта с оглед изричната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Израз на обективираната в посочените разпоредби изрична воля на законодателя застрахователят да отговаря за обезщетението за забава от момента, от който отговаря и деликвента в настоящия случай е и разпоредбата на чл. 227, т. 2 КЗ, която предвижда, че застрахователят по застраховки за гражданска отговорност има право на регрес срещу застрахования за платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаването за събитието по чл. 224, ал.1 КЗ или до датата на предявяване на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ.

Предвид горното и с оглед системното тълкуване на разпоредбите на чл. 268, т. 10, чл. 223, ал. 2 и чл. 227, т. 2 КЗ съдът намира, че отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти” като функционално обусловена от отговорността на деликвента обхваща и мораторната лихва за забава, дължима от датата на застрахователното събитие – в случая от датата на увреждането. По въпроса за началния момент, от който застрахователят дължи лихва за забава върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, има задължителна съдебна практика /Решение № 45/15.04.2009г. по т.д.№ 525/2008г. на ВКС, Решение № 126/02.10.2009г. по т.д.№ 290/2009г. на ВКС и др./. Моментът, от който застрахователят изпада в забава за плащане на обезщетение за вреди, от който дължи обезщетението за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД е датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй като отговорността на застрахователя, която произтича от застрахователен договор, е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането, затова застрахователят отговаря за всички причинени вреди и при същите условия, при които отговаря прекият причинител. В случая, дължимата от ответника лихва върху определените от съда обезщетения за причинените неимуществени и имуществени вреди  следва да се присъди от датата на настъпване на увреждането – 24.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумите.

По разноските

При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА вр.чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата – адв. Ф.Ф. ***  сумата от 2 182,86 лева за предоставената безплатна адвокатска помощ, съразмерно на уважената част от иска. В полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 374,52 лв. /за депозити за вещи лица и такса за съдебно удостоверение/, както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК /изм. ДВ бр.8/2017г./ вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр.чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 185,71 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.  

Ответникът на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 3 200 лв., представляваща държавна такса, както и разноски в размер на 228,57 лв. /депозити за вещи лица/, съразмерно с уважената част от иска.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                     

 Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – О. З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Е.К.Ч., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 80 000 лв., представляваща  застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат от пътно-транспортно произшествие, реализирано на 24.12.2014 г., по вина на Н.Д.С., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек автомобил „БМВ 318и“ с рег. № ********към посочената дата е бил застрахован при ответника, ведно със законната лихва, считано от 24.12.2014г . до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 210 000 лв.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – О. З.“ АД, ЕИК ******** да заплати на процесуалния представител на ищцата адв. Ф.Ф. ***  сумата от 2 182,86 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38 от ЗА вр. чл.7 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, съразмерно на уважената част от иска. 

ОСЪЖДА Е.К.Ч., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК – О. З.“ АД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения сумата от 185,71 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в размер на 374,52 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – О. З.“ АД, ЕИК ******** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 3 200 лв. –държавна такса, както и сумата от 228,57 лв. – разноски за възнаграждения за вещи лица, платени от бюджета на съда, дължими съразмерно на уважената част от иска.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

  

 

                                                                                  СЪДИЯ: