№ 495
гр. София, 10.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110143913 по описа за 2021 година
Производство по делото е образувано по подадена от М.Е.К. срещу СТ.О. искова
молба, която е редовна, а предявеният иск по чл. 439 от ГПК се явява допустим.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба.
По доказателствените искания:
От ищеца с исковата молба и с молба с вх.№ 65795/07.10.2021г. са представени
писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
Основателно се явява искането на ищеца за изискване на препис от изп.д.№
20218380404341 по описа на ЧСИ М.Б., доколкото същото е от значение за установяване на
относими към правния спор обстоятелства.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание за разглеждане на предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и с молба с вх.№ 65795/07.10.2021г.
документи като писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК копие от изп.д.№ 20218380404341 по
описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ, с район на действие СГС в едноседмичен срок
от получаване на настоящото определение.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 09.02.2022 г.
от 10:30 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
М.Е.К. е предявил срещу СТ.О. отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 200 лева, представляваща глоба,
наложена с наказателно постановление №302146/10.01.2017г., въз основа на което е
образувано изпълнително дело изп.д.№ 20218380404341 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838
при КЧСИ.
В исковата молба и в допълнителни уточнителни молби от името на ищеца се излагат
1
твърдения, че срещу нея от кмета на СТ.О. било издадено наказателно постановление №
302146/2017г., което е било обжалвано, но жалбата е оставена без разглеждане. Поддържа
се, че от 2017г. до настоящия момент от страна на ответника не са предприемани действия за
събиране на наложената с постановлението глоба. Предвид това се изтъква, че на основание
чл. 82 от ЗАНН ищцата счита сумата за недължима, тъй като е погасена по давност. Ето
защо се подчертава, че въпреки образуваното срещу ищцата изпълнително производство за
събиране на процесната сума, не е налице основание за осъществяване на принудително
изпълнение. Сочи се, че в действителност е наложен запор на сумите предмет на
образуваното срещу нея изпълнително производство и същите са постъпили по сметка на
съдебния изпълнител, но че към настоящия момент сумата не е преведена в полза на
ответника. Ето защо се моли предявеният иск да бъде уважен.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор на исковата молба ответникът
оспорва иска. Посочва се, че към датата на образуване на изпълнителното производство
срещу ищеца не е била изтекла абсолютната погасителна давност, на която той се позовава,
тъй като действията по образуване на изпълнително производство и принудително събиране
на наложената глоба били предприети изцяло в законоустановения срок. Твърди се, че в
изложените в исковата молба твърдения съществувало неяснота, тъй като било посочено, че
процесната сума била недължима поради изтекла изпълнителна давност, тъй като
публичните задължения се погасявали според чл. 168, ал.1, т. 3 ДОПК. Излагат се
твърдения, че следва да се прави разграничение между изпълнителната давност по чл. 82 от
ЗАНН и погасителната давност предвидена в ЗЗД, тъй като двата закона уреждат различни
институти. Ето защо ответникът счита, че е налице несъответствие между петитум и
обстоятелствена част на исковата молба. Поддържа се, че ищецът не оспорва факта, че в
действителност е осъществил описаното в наказателното постановление нарушение и че не
се е възползвал от възможността да заплати санкция в минимален размер, тъй като се е
надявал, че наложената му глоба да не бъде събрана. Предвид това се подчертава, че
единственият ред за защита на ищеца след влизане в сила на наказателното постановление
била процесната сума да бъде призната за недължима по предвидения за това в раздел VIII
от ЗАНН ред. Следвало да се приеме, че дори в случай на отпадането възможността на
принудителното събиране на дължимите суми самото задължение продължавало да
съществува, което на свой ред предполагало отхвърлянето на така предявения иск за
недължимост на процесните суми. Ето защо се моли исковата претенция да бъде изцяло
отхвърлена, а в полза на СТ.О. да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от
предявяването на иска, а именно че е налице висящо и непрекратено изпълнително дело,
образувано въз основа на процесното Наказателно постановление № 302146/2017г.
По предявения иск в тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства,
водещи до прекъсване или спиране на давността на вземанията, предмет на издаденото
наказателно постановление.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО се от доказване между страните
обстоятелството, че на ищцата е издадено наказателно постановление № 302146/2017г. от
СТ.О., с което на ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева; както и че въз основа на Наказателното постановление е образувано изпълнително
дело № 20218380404341 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
2
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3