Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 506
гр.
Горна Оряховица, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на първи ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 694 по описа на ГОРС за
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. 318 ТЗ, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
Производството
е по предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Енерго-Про Продажби” АД иск
за установяване, че С.Й.С. дължи на ищеца сумата 238,69 лв. – главница, за
доставена в периода от 08.08.2019г. до 07.11.2018г. електрическа енергия за
имот, находящ се в гр. С., ул.***, с аб. номер **********, както и сумата 4,39
лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от датата на
падежа на всяка една фактура до 11.01.2019г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 140/2019г. на ГОРС.
По делото не
е постъпил писмен отговор на исковата молба.
С молба от
03.09.2019 г. ответникът е представил ксерокопие на служебни бонове за
заплатена електроенергия.
Районният съд, преценявайки
събраните, по делото, доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 и
ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се оспорва от ответника, а
и от приетите като доказателство по делото: справка за потребление издадена
от ищеца на името на ответника за периода 20.09.2018 г. до 20.11.2018 г. фактури - ФП0271351849 20.09.2018; ФП0272512993
19.10.2018; ТП3301406595 01.11.2018
ФП0273673601 20.11.2018, се установява, че ответникът дължи сумата от 238,69
лв. главница за доставена в исковия период и незаплатена ел. енергия и лихва
към 11.01.2019 г. в размер на 4,39 лв.
По делото не се спори, че
ответникът е преустановил плащанията си за доставка на ел. енергия. Не се спори и размера
на задължението. Съдът
намира, че задължението по договора е станало изискуемо, т.к съгласно общите
условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго – Про Продажби” АД,
потребителят се е задължил да заплаща стойността на използваната в имота ел.
енергия в сроковете и начина определени в тях. Съгласно чл. 28, ал. 5 от ОУПЕЕ,
получаването на фактурата за изразходваната енергия не го освобождава от
задължението му да заплати дължимата сума в срок. Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ, в
случай на забава потребителят дължи на ищеца обезщетение в размер на законната
лихва върху дължимите суми за всеки ден забава считано от първия ден на
забавата до пълното погасяване на задължението.
Ето защо искът за главница и лихва за забава е основателен. Поради
неплащане на посочените по-горе задължения ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Видно от приложеното ч.гр.д.№ 140/2019 г. по описа на ГОРС, на 28.01.2019 г. ГОРС е издал Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 198 срещу ответника.
На 09.04.2019 г. „Енерго –
Про Продажби” АД
в законоустановения срок е предявило настоящия установителен
иск, като е представило доказателства по заповедното производство.
Така установеното от
фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
В производството по чл. 422
от ГПК ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а
длъжника /ответник/ - възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за
реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие
на договорно /облигационно или търговско/ правоотношение, по силата на което да
възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на
дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното
задължение да е възможно.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат
от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на Договор за доставка на електрическа енергия и Общите условия към
него. Безспорно
се установи, че ответникът С.С. в периода 08.08.2018 г. до 07.11.2018 г. е
консумирал ел. енергия, която е отчетена по партидата му. С оглед на горното по делото е доказано, че
между страните е сключен договора за продажба
на ел. енергия, като по него ищецът, в качеството на кредитор, е изправната страна,
тъй като представените писмени доказателства освен сключването на договора
установяват и предоставянето на ответника по делото на ел. енергия в съответните количества. С оглед на това
и настъпване на падежа на дължимите месечни вноски, сумите по тях е следвало да
бъдат възстановени на ищеца. Невъзстановяването на сумите е неизпълнение на
договора, който факт, обаче е отрицателен и не подлежи на доказване от
страната, която го твърди. На доказване подлежи само изпълнението на договора.
По реда на насрещното доказване ответникът установи, че в хода на процеса, след образуване на заповедното производство и по
време на исковото е изплатил изцяло задължението си към „Енерго – Про Продажби” АД за
заплащане на дължимите суми по договора между страните. В този смисъл са ангажирани
писмени доказателства с молба от 03. 09.
Поради това предявения иск с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 410 от ГПК, следва да бъде отхвърлен, заради плащането извършено от ответника в хода на процеса.
По отношение на разноските в заповедното и
исковото производство:
Съдът в исковото
производство е задължен да се произнесе по разноските, както в заповедното,
така и в настоящето производство съгласно т.12 от ТР№ 4/18.06.2014 г. на ВКС,
ОСГТК. Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски. В случая исковете
се отхвърлят като погасени чрез плащане след депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК/от който момент се счита предявен и установителния иск по чл. 422 от ГПК/, поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал
причина за завеждане на делото-арг. от противното на чл. 78, ал.2 от ГПК и
следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както в заповедното
производство в размер на 75 лв., така и направените в настоящето производство в
размер на 125 лв./ от които 25 лв. внесена държавна такса, 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /.
Водим от горното, Горнооряховският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 422 ГПК от „Енерго – Про Продажби” АД гр. Варна, с ЕИК:********* иск срещу С.Й.С., ЕГН **********,***, за признаване за
установено по отношение на ответника, че му
дължи
следните суми: 238,69 лева -
представляваща главница по неизпълнено
задължение по договор за продажба на ел.
енергия за имот, находящ се в гр. С., ул.*** с аб. № **********, за периода 20.09.2018
г. до 20.11.2018 г., както и мораторна лихва върху главното вземане в общ
размер на 4,39 лева, представляваща сбора от лихви на всяка фактура от падежа й
до 11.01.2019 г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда 28.01.2019 г. до 29.05.2019 г. –
датата на извършеното от ответника плащане, ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ, извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на „Енерго – Про Продажби” АД гр. Варна, с ЕИК:*********,
сумата от 125 лв. за направени разноски по исковото производство и сумата от 75
лв. за направени разноски по заповедното производство ч.гр.д.№ 140/2019 г. по
описа на ГОРС.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати
за сведение на съдията- докладчик по ч.гр.д. № 140/2019 г. по описа на ГОРС.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.