Решение по дело №4269/2020 на Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ  

 

№ 260501                                                   24.11.2020 г.                             гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                                    V наказателен състав,

на двадесет и четвърти ноември                                през две хиляди и двадесета година,

в публичното заседание в следния състав :

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА

 

Секретар: Райна Жекова

като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 4269 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе  взе предвид следното :

      

    Производството е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „Ф.“ ЕООД с ЕИК ...със седалище в гр.Б. и адрес на управление ПЗ „С.“ ул.“Я. К.“ №… представлявано от И. Д. Б. против наказателно постановление №498293-F506234/24.02.2020 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на основание вр.чл.118 ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

 В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвано постановление. Моли се за неговата отмяна. Алтернативно се моли да бъде установено, че нарушението представлява маловажен случай съгласно чл.28 от ЗАНН. Представят се писмени доказателства.

 Редовно призован за открито съдебно заседание управителят на дружеството или упълномощеното от него лице не се явяват. Явява се упълномощен адвокат. Не претендира  разноски.

  Процесуалният представител ЦУ на НАП оспорва жалбата, като моли съда да потвърди наказателното постановление.  Моли за присъждане на ЮК възнаграждение.

  Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и е процесуално допустима. Съдържа изискуемите от закона реквизити и е депозирана пред материално и териториално компетентен съд. Производството пред Районен съд-Бургас е редовно образувано.

   Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна следното:

   На 19.08.2019г, в 14,16 часа, свидетелите В.Т. и колегата му З. Н. и двамата инспектори по приходите в ЦУ на НАП посетили търговски обект –супермаркет „Б.“, находящ се в гр.Б., ж.к.“С.“ бл…., стопанисван от дружеството „Ф.“ ЕООД с ЕИК ...със седалище в гр.Б. Контролните органи извършили покупка на 2 броя нектарини на стойност 0,66 лева, заплатени в брой преди легитимацията при цена на килограм от 1,79 лева. Проверяващите били обслужени от касиера Х. К., която приела плащането, но не издала фискален касов бон за извършената покупка.

Служителите се легитимирали, след което започнали проверка. В хода на проверката се установил, че обектът разполагал с функциониращо фискално устройство –„Epson T810 F KL“ с номер на фискалната памет №44313715. Била разпечатана контролната лента (КЛЕН) от фискалното устройство, от която се установило, че въпросната покупко-продажба е била отчетена в устройството и то точно в 14,16 часа, но не в отделен фискален бон, а във фискалния бон на предходен клиент.

За горните констатации били съставен протокол за извършена проверка (лист 23-25 от делото), като управетелят на дружеството или упълномощено от него лице били поканени да се явят в ЦУ на НАП и да им бъде съставен акт за установяване на административно нарушение.

На 27.08.2019г свидетелят Т. в присъствието на свидетелите Д.Ж. и Д.Г. и в присъствието на упълномощено лице (пълномощно на лист 21 от делото) съставил АУАН серия АN и бланков №F506234 (лист 10 и 11 от делото). Горните факти били подведени под квалификацията на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/2006 г на МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят подписал акта с възражение, че продажбата на нектарините била фискализирана и имало издаден фискален бон. Към преписката били приложени и обясненията на управителя на дружеството и касиера (лист 17-20 от делото), в които се обяснявало защо покупката е била отразена в друг бон.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Съдържанието на акта били пренесено в издаденото на 24.02.2020г НП, като АНО също счел, че с действията си дружеството е осъществило състава на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/2006 г на МФ вр.чл.118 ал.1 от ЗДДС и наложил на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500 лева.

 Горната фактология се установи по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като ги намира за безпристрастни, логични и последователни. Същите кореспондират със събраните писмени доказателства.

От правна страна съдът приема следното:

На първо място и двата акта са издадени от компетентни органи по аргумент на Заповед №ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г (лист 147-52 от делото). И двата акта са издадени в сроковете на чл.34 от ЗАНН. От формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.  И в двата акта правната квалификация на нарушението е по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС.

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр. 106 от 2006г). Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.

В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на продажбата касов бон не е издаден, са безспорно установени на база на обсъдените по-горе и кредитирани доказателствени източници. При това положение формално нарушение е налице доколкото законът изисква издаването на бележка да се извършва за всяко плащане, а не общо за няколко плащания, както е налице в случая. Въпреки това закупените плодове са били надлежно измерени, продажбата е маркирана във фискалното устройство, парите са приети, а при разпечатването на КЛЕН на фискалното устройство се установило, че получената сума присъства в паметта на устройството и участва при формирането на оборота на търговския обект за съответния данъчен период, т.е не е налице никакво нарушение на фиска. За покупката на нектарините не е издаден фискален бон точно на инспектора извършил контролната покупка, но целта на осъществения контрол е надлежно отчитане на продажбите на стоки и услуги и предотвратяване укриването на търговския оборот, а резултатът от проверката е показал недвусмислено, че извършените в обекта продажби се отчитат коректно към НАП. Действително при работата касиерът е допуснал грешка –трябвало е да изчака края предходната продажба, след което да маркира с отделен фискален бон контролната покупка на плодовете, но това нарушение, с оглед описаните по-горе факти съдът приема за маловажно.  Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.

Действително деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение. В конкретния случай обаче всички описани по-горе обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи от същия вид и сочи по недвусмислен и категоричен начин маловажност на случая на административна нарушение. Не следва да се подминава и становището на касационната инстанция по повод обжалването на наложената ПАМ на дружеството стопанисващо обекта, именно по повод процесното деяние, съгласно което по никакъв начин не са нарушени интересите на фиска. Действително това решение е постановено в производството по АПК, но крайните изводи и резултат са напълно относими и към процесния казус.

Към момента е настъпили законодателна промяна в разпоредбата на чл.63 ЗАНН (ДВ бр.94 от 2019г), съгласно която –в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по възлагане на разноските, ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай и с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче не е направил изрично искане за присъждането им, поради което съдът няма как служебно да се произнесе по тях.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав

 

Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление№498293-F506234/24.02.2020г, издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на основание вр.чл.118 ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на „Ф.“ ЕООД с ЕИК ...със седалище в гр.Б. и адрес на управление ПЗ „С.“ ул.“Я. К.“ №… представлявано от И. Д. Б. е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

  

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                                                                           СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.