Решение по дело №16011/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2105
Дата: 3 юни 2020 г. (в сила от 20 ноември 2020 г.)
Съдия: Христина Валентинова Колева
Дело: 20193110116011
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………./03.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и втори май през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТИНА КОЛЕВА

 

при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16011 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от П.С.А., ЕГН **********, адрес ***, чрез пълномощника му адв.Ц.Б. *** срещу О.Д. на МВР – Варна, с адрес ****, с която е предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1675.42 лв. /хиляда шестстотин седемдесет и пет лева и 0.42 ст./, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 07.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че в периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът полагал труд на длъжност „младши инспектор“ в 05 РУ към О.Д. на МВР - Варна. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи ищецът бил със статут на държавен служител. Брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. По силата на чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното кореспондирало на Закон за държавния служител. Съгласно чл.67, ал.1 от него брутната заплата се състояла от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Извънредният труд при работещите на смени не се компенсирал с допълнителен платен отпуск, а се заплащал с допълнително възнаграждение, според размера на положения труд. Нормалната продължителност на работното време била регламентирана в чл. 187 ЗМВР - 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. От 14.10.2016г. съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Така например, изчислените допълнителни възнаграждения за първото тримесечие следвало да бъдат изплатени на служителите до края на месец април, за второто - до края на месец юли, и т.н. Преди 14.10.2016г. работното време на работещите на смени се изчислявало ежемесечно. И при действието на двата варианта възнаграждението за положения труд се дължало в месеца следващ месеца на полагането на труда, както гласял чл. 33, ал.1 от Наредба 8121 з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи. Предметът на иска произтичал от размера на нощния труд полаган в системата на МВР, както и от нормите за неговото полагане и съответните дължими изчисления. До началото на април 2015г. имало изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване на работното време, но след въвеждане на нова наредба, относно работното време тази методика останала неуредена със специална норма и следователно трябва да се прилага общата такава. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Понятиетонощен труд намирало своето легално определение в чл.140 от Кодекса на труда. От тази разпоредба ищецът извежда извод, че коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143. Заплащането на нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му били уредени с две различни правни норми на чл.8 и чл.9 НСОРЗ, което ги правело различни правни институти. Двете плащания се дължали кумулативно и независимо едно от друго. Това било пряко следствие на факта, че служителите на смени в МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който е по-дълъг от нормалния 7-часов такъв. ЗМВР изрично разграничавал заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179 от същия. Разликата между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период и умножаването им с коефициент 1,143 се явявало своеобразен извънреден труд, за който следвало да се прилага съответната часова ставка. Ищецът изрично уточнява, че не претендира допълнителното възнаграждение за полагане на нощен труд, което е в размер на 0,25 лева на час, както и допълнително възнаграждение за полагане на извънреден труд като разлика между сбора на общо отработените часове за един отчетен период и нормата часове за отчетния период. С исковата молба се претендирало допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получавал по силата на посочените обши трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР. Ищецът моли за уважаване на исковите претенции, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Не се оспорва, че страните по делото са били в служебно правоотношение през процесния период. Приложимият закон, уреждащ това служебно правоотношение бил ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ (арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР). Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът полагал труд и през нощта (22.00 - 06.00 часа). Работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3 ЗМВР. От ал. 5 на същата разпоредба било видно, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсирала с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. Ищецът, предвид заеманата от него длъжност в процесния период работил на 12-часови смени, определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016 г. относно разпределение на работното време на държавните служители в ОДМВР-Варна по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр.14 от 2015г.). Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на министъра на вътрешните работи. Такива били Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., която е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.. V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 29.07.2016г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби били идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В нормите на двете Наредби - № 8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г., липсвала разпоредба, регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. Нормата на чл. 176 ЗМВР посочвала, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения било и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Претенцията си ищеца основавал на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (Приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., в сила от 01.07.2007 г.). Съгласно чл.2, ал.2 от наредбата, тя се прилагала за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда независимо от формата на собственост и източниците на финансиране. В нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работното време било прието, че нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ответникът поддържа, че чл.9, ал.3 НСОРЗ не се прилага по отношение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилагал чл. 107а от Кодекса на труда. От там можело да се направи обоснован извод, че същата е неприложима и за държавни служители - полицейски органи, чийто статут е уреден със специален закон /ЗМВР/. Това налагала самата специфика на работата, която изпълняват служителите, която била различна спрямо тази на работещите съгласно нормите на КТ и ЗДСл. Съгласно чл.3, ал.3 от Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което се различава от Наредбата за структурата и организацията на работното време. Идентично било съдържанието и на нормите на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592 от 25 май 2015 г. Ответникът поддържа, че с оглед характера на служебното провоотношение на ищеца, относно изчисляването на положения от него труд, следвало да се прилагат специалните правила на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Неправилно ищецът твърдял, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни. Никъде в наредбата не бил посочен коефициент 1.143 и не ставало ясно откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Ограничението в наредба №81213-592/2015г. и наредба №8121з— 776/2016г. било държавните служители работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143. От това следвало, че е необосновано препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното място, тъй като нормалната продължителност на работното време е осем часа, а в наредбите посочени по-горе нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа / 8:8 равно на 1/. В случая не била налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта / между 22.00-06.00 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е налице била специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключвала общия ред. При разглеждане на казуса следвало да се вземе предвид и Писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно: увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време се извършва ежемесечно, което представяме и молим да приемете като доказателство по делото. В посоченото писмо, публикувано в „Сиела", изрично било записано, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Съгласно МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния случай. Според тълкуването на МТСП, превръщането на нощните часове в дневни било установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд /в конкретния случай с 0.25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не за заплащането на извънреден труд. Ответникът твърди, че на ищеца редовно е плащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд. Ищецът не можел едновременно да иска допълнителни часове /извънреден труд/ поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. Ищецът бил държавен служител - полицейски орган съгласно чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР. Неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР. Законодателят правел явно и недвусмислено разграничение между неговия статут и статута на държавните служители по чл.142, ал.1,т. 2 и лицата работещи по трудово правоотношение по т. 3 ЗМВР, който се уреждал със ЗДСл, съответно статутът на лицата работещи по трудово правоотношение, който се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на ЗМВР. Именно поради спецификата на работата на държавни служители - полицейски органи, законодателят уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 и служителите по трудово правоотношение по чл.142, ал.1, т.З ЗМВР. За тях били неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не бил налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. ЗМВР бил специален закон, който урежда изчерпателно статута на държавните служители в МВР. По никакъв начин не ги дискриминирал, а напротив давали им се допълнителни права и обезщетения, които на другите държавни служители и на служители по трудови правоотношения не са предоставени (повече дни платен отпуск - до 40 дни, по-висок процент клас прослужено време - 2% на всяка година, безплатно пътуване в градски транспорт и веднаж по време на отпуск, безплатно лечение в МИ МВР гр. София, обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения, приравняване на полагания труд към първа категория, ранно пенсиониране и др.). Това било така поради спецификата на работата, която извършват и на задължителния непрекъсваем процес. Ето защо служителят, когато постъпвал на работа, се е запознал с условията на труд, с предвидените законови възнаграждения и приел тази работа. Неговите права и задължения, възнаграждения за положен труд и допълнителни възнаграждения били посочени изчерпателно в ЗМВР от законодателя и те не се определяли от работодателя, а той бил длъжен да спазва стриктно закона. В условията на евентуалност, се оспорват изчисленията на положените от ищеца нощни смени, от там положените като нощен труд часове. Ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

 На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е прието, че са били в служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал длъжност старши полицай в група Охранителна полиция към Пето РУ-Златни пясъци при О.Д. на МВР гр.Варна.

Съобразно приобщеното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, незаплатената сума за извънреден труд, при прилагане на коефициент 1.143, за процесния период е 1675.42 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

Безспорно между страните е наличието на служебно правоотношение и полагането на твърдените от ищеца часове труд в рамките на заявения период.

В настоящия случай спорът между страните е изцяло правен и се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощния труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон, работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период 01.10.2016г. до 30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.

Съгласно чл. 176 ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР  и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

В чл.187, ал.9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Така, за процесния период приложима към спора, касаещ нощния труд полаган от служителите в МВР, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издадена от министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.

В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г.  Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност  полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената норма на чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза  се установи, че размерът на дължимото възнаграждение след преизчислението с коефициент 1.143 е 1675.42 лева. Ответникът не е изплатил дължимото възнаграждение за извънреден труд в пълния размер.

Предвид изложеното, претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС направените в производството разноски за ДТ от 67.02 лева и депозит за вещо лице от 150 лева, или общо в размер от 217.02 лева.

С оглед изхода на спора и отправеното изрично искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски. Представени са доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева. Своевременно в процеса е отправено възражение от ответната страна за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът, като съобрази, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, намира че следва да бъде определен размер на адвокатското възнаграждение от 240.52  лева съобразно минималния еднократен такъв по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията, обн. ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г./.

Тъй като е прекратено частично производството за част от вземането с оглед извършения отказ на исковата претенция, на ответника се дължат разноски съобразно прекратената част на основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 4 ГПК. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева с оглед материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, като съобразно прекратената част от иска, следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 9.94 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с адрес ******* ДА ЗАПЛАТИ на П.С.А., ЕГН **********, адрес *** сумата от 1675.42 лв. /хиляда шестстотин седемдесет и пет лева и 0.42 ст./, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 07.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с адрес ******** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 217.02 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

              ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна, с адрес ******** ДА ЗАПЛАТИ на П.С.А., ЕГН **********, адрес *** сумата от 240.52 лева, представляваща съдебно- деловодни разноски направени в първоинстанционното производство за платено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

 

              ОСЪЖДА П.С.А., ЕГН **********, адрес *** ЗАПЛАТИ на О.Д. на МВР-Варна, със седалище и адрес на управление: ********* сумата от 9.94 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, съобразно прекратената част от иска, на основание чл. 78, ал. 8, вр.  ал. 4 ГПК.

 

              Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: