Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………./19.04. |
Година 2019 |
гр. София |
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-13 състав
|
На двадесет и седми март две
хиляди и деветнадесета година |
|
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир
Вълков
секретаря : Весела
Станчева като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 1402 по описа за 2018
година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет
на разглеждане е иск с правно основание чл. 92, ал.1 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД).
Ищецът „П.-Е.-С.Ф.” ООД твърди да е сключил
договор с ответника Г.И.С., действаща
като едноличен търговец под фирма „Г.С.-2004“ за продажба на ечемик реколта
2015 г. на обща стойност 30 000 лв. Ищецът предплатил договорената цена,
но ответникът не доставил обещаната стока и възстановил получената сума. За
неизпълнение на задължението ответникът да прехвърли собствеността и да предаде
стоката съгласно чл. 22 от договора била договорена неустойка. Бил съставен
двустранен протокол № 2/30.10.2015 г. за начисляване на неустойка в размер на
5 000 лв. Ответникът не заплатил уговорената с протокола неустойка от
5 000 лв. Претендира се сумата от 72 000 лв. (след увеличение на иска
в съдебно заседание на 17.04.2018 г. по гр.д. № 24567 по описа на Софийски
районен съд за 2016 г. е поискано и допуснато увеличение на така предявения иск
до сумата от 72 000 лв. с оглед на което производството пред районния съд
е прекратено, а делото изпратено по подсъдност на Софийски градски съд).
В
указания срок на ответника по делото не е депозиран отговор.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца – адв. С. от САК, поддържа иска.
Застъпва теза, че страните са упражнили предоставена им от законодателя
възможност да предвидят сами, да приемат и да се съгласят с формулиране на
последиците от неизпълнение на поети договорни задължения. Счита, че след като
страните сами са се съгласили, приели и допуснали последиците от собственото си
неизпълнение, договореното отговаря на добрите нрави. Претендират се разноски
като е представен списък при условията на чл. 63 ГПК.
Процесуалният
представител на ответника – пълномощник Ц.С., заявява, че очаква да подпишат
спогодбата.
Съдът счита,
че постигнатото според очертаната в проекта за съдебна спогодба съдържание сочи
на утвърждаване съществуването на вземане за неустойка в размер на 72 000
лв. при договорена възможност за редуцирането му до сумата от 35 000 лв.
при следване на договорен механизъм за разсрочено плащане. При тези
обстоятелства предложеното със спогодбата доброволно уреждане на спора по
делото не сочи на новиране на предявеното в процеса вземане, а съгласието е
ограничено до отстъпка в неговия размер при удовлетворяване на заявения със
спогодбата интерес за ищеца да получава регулярни плащания. Ето защо и на общо
основание съдът дължи да се увери, че вземането, чието изпълнение страните са
договорили с представената по делото спогодба, съответства на добрите нрави. Както
е имал повод да посочи и Върховният касационен съд в Тълкувателно решение №
1/2009 г. на ОСТК добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях и за спазването
им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Характерно за
служебното начало е, че съдът дължи намеса в правоотношението без оглед на
процесуалното поведение на страните в процеса. Предвид изрично вмененото задължение
на съда и при валидиране на съгласувана воля между страните по предмета на предявен
пред съд спор (чл. 234 ал. 1 ГПК) утвърдената рамка за преценка следва да
намери приложение и при одобряване на представена по делото спогодба. Ето защо меродавността
на постигнато съгласие в хода на съдебното производство предпоставя еднозначен
извод, че не противоречи на добрите нрави, който в случая е невъзможен. Ето
защо и като обсъди по същество надлежно въведените в процеса факти с оглед на
събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията
на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото
не се спори, а и от представения договор за продажба от 09.03.2015 г. се
установява писмено изразено съгласие че ответникът като продавач по договора се
задължава да прехвърли на ищеца, посочен като купувач, правото на собственост
върху 150.000 тона ечемик, бъдеща продукция, реколта 2015 г. за сумата
30 000 лв. при единична цена на тон
от 200 лв. без ДДС. Договорен е срок за предаване и прихвърляне на
собствеността – 31.07.2015 г. Съгласно т. 22 от договора при развалянето му
поради неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността и
предаде на купувача стоката, той дължи на купувача неустойка в размер на
двойния размер на цената и дължимия ДДС.
Според протокол № **********/30.10.2015 г. писмено е
изразено съгласие, че неустойката по договор (за който ищецът сочи и по делото
не се оспорва да касае именно процесния) възлиза на 5000 лв.
При тези обстоятелства от правна страна съдът намира
следното:
Законът
признава възможност за страните по договор да определят отнапред обезщетение,
освобождавайки кредитора от необходимостта да доказва конкретно претърпяна
вреда от неизпълнението и съответно нейния обем. Правилото на чл. 92 ЗЗД
утвърждава изключение от принципа, че в основата на разместване на имуществени
блага стои конкретна, възприета от правния ред причина – даденото без основание
подлежи на връщане без оглед на обстоятелството, че е станало по волята на
далия го съгласно чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, като намира своето оправдание
в стимулиране на дължимото точно изпълнение – чл. 63 ЗЗД. Действително нормата
приравнява съгласувана воля на закон за страните – чл. 20а ал. 1 ЗЗД, но това
предполага валидно съглашение. Съгласно чл. 26 ал. 1 ЗЗД нищожна, с
произтичащата от това негодност да обвърже валидно страните, е договорна
клауза, която противоречи на закона или на добрите нрави. Както е указано
изрично в Тълкувателно решение № 1/2009 г. един от принципите, на които почиват
добрите нрави е този на справедливостта, който
в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава
всеки признат от закона интерес. Според така дефинирания принцип условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, а преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. Примерно са посочени и възможни критерии за преценка. Изрично е
посочено, че неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
При тези
обстоятелства настоящият състав приема, че правопораждащият ефект на
постигнатото съгласие при клауза за неустойка произтича от съвместяването на
три специфични функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна.
Възможността при неизпълнение длъжникът да бъде санкциониран осигурява
обезпечителния ефект на клаузата. Както бе посочено вече санкционната функция
обосновава и пренебрегването на размера на реално претърпяната вреда при
настъпило неизпълнение. Обезщетителната функция обаче се явява безусловен
коректив на санкционната функция. Поради тази причина и сред изрично указаните
като възможни критерии е посочена разумно предполаганата вреда от
неизпълнението на задължението, обект на неустоечната клауза. От тази гледна
точка съвместяването на обезщетителната и санкционната функции изисква съотнасяне
размера на неустоечното вземане с обема на обективно възможна вреда от
неизпълнението. Превишението следва да е разумно обосновано. Както е посочено и
с доклада по делото предмет на изследване в процеса е съответствието на
договорно създадения механизъм за формиране на неустойката с добрите нрави.
В рамките
на произнасяне по представената по делото спогодба ищецът бе изрично уведомен
чрез процесуалния му представител, че следва да обоснове това съответствие. С
оглед утвърденото и в съдебната практика съдържание на понятието добри нрави с ТР № 1/2009 г. на ОСТК при
ВКС съгласието между страните не е достатъчно. Наложително е то да отчита
принципа на справедливостта. На този принцип именно се основават зачетените от
правния ред разменни отношения, обуславящи разместване на имуществени блага.
Договорената
неустойка се явява компенсаторна като страните са обусловили приложението на
клаузата от разваляне на договора поради пълно неизпълнение на основното
задължение по сключения договор за продажба – ответникът да прехвърли правото
на собственост и да предаде договорената стока. Така очертаното неизпълнение
касае непарично задължение. Разумно предполагаемата вреда от неизпълнението на
това задължение е съизмерима с евентуално пропусната възможност от купувача да
формира печалба при последващата реализация на стоката. Законът отчита
възможността кредиторът в правоотношението да го запази и да търси реализация
на необезпечения му позитивен интерес – чл. 79 ал. 1 предл. второ ЗЗД. В случая
обаче клаузата неустойка изрично обуславя действието си от развален договор.
При разваляне на договора поради причина, за която длъжникът отговаря
зачетеният интерес за кредитора е да получи обратно даденото. Основание за това
е прекратената правна връзка – съгласно чл. 88 ал. 1 изр. първо ЗЗД развалянето
има обратно действие, което ще рече, че отпада както причината за задържане на
полученото от длъжника така и задължението му да престира обещаното.
Следователно при очертаните в клаузата обуславящи я предпоставки неустойката не
може да бъде свързана с позитивния интерес за кредитора.
Утвърдена
граница на отговорността за обезвреда е пряката причинно-следствена връзка
между укоримото поведение и претърпяната вреда. Прекратената правна връзка поради
причина, за която длъжникът отговаря обуславя зачетен от правния ред интерес за
кредитора е да бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88 ал. 1 изр.
второ ЗЗД. Нереализираната печалба не произтича от поведението на длъжника, а е
резултат от преоценен кредиторов интерес от участие в правоотношението. Пряка
последица от този факт се явяват направените допълнителни разходи за участие в
сделката или т.нар. негативен интерес. В процеса не се твърди такива разходи
реално да са направени. Естеството на правоотношението предпоставя допълнителни
разходи по развалената сделка за евентуален процеса банков превод (за каквито
по делото липсват данни) и направени разходи за уведомяване на длъжника за
разваления договор (такъв разход предполага използваната пощенска услуга).
Настоящият
състав приема, че в тези рамки се включва и евентуална вреда, произтекла от
разликата между договорената и заплатената на друг доставчик цена. При все, че
преценката за валидността на клаузата се прави към момента на сключване на
договора, принципът на справедливост, приложим и в търговските отношения както
бе посочено вече, обосновава разместването на имуществени блага. От тази гледна
точка настоящият състав счита, че обективно предвидимите вреди могат и следва
да бъдат оценени според стойностния им израз към момента на неизпълнение. Това
единството обуславя възможност за съизмеряването им с оглед указания и с ТР
1/2009 на ОСТК при ВКС критерий за преценка съответствието на клаузата на
принципа на справедливостта - съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди. От публично достъпна информация в интернет към месец
юни 2015 г. цената на ечемик от реколта 2015 г. е от порядъка на 270 лв. за тон
(публикация във в-к „Капитал“ от 10 юли 2015 г., достъпна на електронен адрес: https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2015/07/10/2570408_zurnen_optimizum/
и 290-295 лв. според данни на електронен адрес: https://fermer.bg/%D0%B0%D0%BA%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BA-%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D1%82%D0%B0-2015%D0%B3-fpost98213.html?page=3.
Следователно разликата тази вреда може да бъде остойностена в диапазона 10500
лв. – 14250 лв.
При тези
обстоятелства договореният механизъм за формиране размера на обезщетението с
процесната клауза – двукратният размер на договорената цена с начисляване на
ДДС, разкрива повече от пет пъти (500 %) превишение над произтичащия от клаузата
и зачетен от правния ред негативен интерес за ищеца – кредитор в
правоотношението. Това определя клаузата на чл. 22 от договора като нищожна
поради противоречие на добрите нрави. Както бе посочено констатираният порок
изключва регулативния потенциал на договорната клауза. Следователно, изразеното
съгласие в клаузата на чл. 22 от договора не е годно да породи твърдяното
вземане.
Съдът
приема обаче за меродавно съгласието между страните, обективирано в протокол №
2 от 30.10.2015 г. Съгласно чл. 8 ал. 1 договорът е средство както за
създаване, така и за уреждане на възникнало вече отношение. От тази гледна
точка съгласуваният размер на неустойката от 5 000 лв. ангажира страните
по сделката. Както бе посочено вече така определената сума се включва в рамките
на предполагаемите вреди. Ето защо и предявеният иск се явява основателен и
доказан до сумата от 5000 лв. За разликата до пълния предявен размер следва да
бъде отхвърлен.
По
претенцията за законна лихва, предявена при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният
закон утвърждава изключение от правилото, че съдът дължи да определи установено
от него вземане както по основание, така и по размер вземане за лихва без да
регламентира нито предпоставките, при които възниква то, нито механизма за
формиране на размера му. Следователно, на общо основание досежно това
самостоятелно от правна гледна точка вземане приложение следва да намери
материалният закон.
Нормата
на чл. 79 ал. 1 ГПК свързва неизпълненото в срок парично задължение с
отговорност за длъжника да заплати и обезщетение за закъснението, чийто размер
подлежи на определяне с нормативно предписан механизъм. Ето защо и предявената
при условията на чл. 214 ал.2 ГПК претенция за законна лихва предполага да бъде
установено възникнало парично задължение в тежест на ответника, определен
момент за неговото изпълнение, който да е настъпил.
На общо
основание компенсаторната неустойка е лихвоносно вземане. Установява се, че към
посочения начален момент – предявяване на исковата молба, ответникът е бил в
забава. Ето защо сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва.
По разноските
Законът
ангажира страната в съдебен процес, необосновано от правна гледна точка станала
причина насрещната страна по спора да направени разноски, да я възмезди. Ето
защо и в тежест на ответника следва да бъдат възложена част от направените и
доказани в процеса разноски, съразмерна на уважената част от иска.
Ответникът
не предявява претенции за разноски, поради което безпредметно остава
изследването дали такива се дължат в случая.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.И.С.,
действаща като едноличен търговец под фирма „Г.С.-2004“, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***
да заплати на „П.-Е.-С.Ф.” ООД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление:***, р-н „Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. „********,
ателие 1 както следва:
1. на основание чл.
92 ЗЗД сумата от 5 000 лв.
– неустойка по двустранен протокол № 2/30.10.2015 г. съгласно чл. 22 вр. с чл.
7.1 от договор за продажба от 09.03.2015 г., ведно със законната лихва, считано
от 05.05.2016 г. до окончателно изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 67 000 лв. – разлика до пълния предявен
размер от 72 000 лв.;
2. на основание чл.
78 ал. 1 ГПК сумата от 700,00
лв. – разноски пред Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчване на препис от съобщението до всяка от страните, а в
частта за разноските – пред настоящия съд при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: