№ 1653
гр. Русе, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20224520103604 по описа за 2022 година
Ищецът „БАНКА ДСК” АД-София, ЕИК ********* е предявил иск за
установяване съществуването на парично задължение, възникнало въз основа на
сключен договор за паричен заем.
Искът е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че са в договорно
правоотношение с ответницата по договор за предоставен паричен банков кредит.
Твърди, че има неизпълнение на задължението по договора от страна на ответницата, в
резултата на което е формирано задължение в общ размер 10 909,73 лв., от които
9110,49 лв. - главница, 1078,45 лв. - договорна лихва за периода от 20.09.2020 г. –
27.03.2022 г., 458,31 лв. – разсрочена лихва за периода от 20.03.2020 г. – 20.08.2022 г.,
259,95 лв. – обезщетение за забава за периода от 20.02.2020 г. – 27.03.2022 г., 2,53 лв. –
обезщетение за забава за 28.03.2020 г. Претендирали сумите по реда на заповедното
производство по ч. гр. д. № 1742/2022 г. по описа на РРС, но по същото за заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което
били дадени указания за установяване на задължението и по исков ред, което се
претендира с иска по настоящото производство.
Ответницата С. В. К. е редовно призована по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Назначеният особен представител на ответницата – адв. Ж., е подала писмен отговор, с
който оспорва иска. Излага правни доводи досежно уведомяването на длъжника за
настъпила предсрочна изискуемост. Счита, че не е налице валидно извършване на
1
такова. Моли иска да бъде отхвърлен.
За да се произнесе съдът взе предвид следното :
Производството по е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК“АД, с която
е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на
вземане спрямо ответницата, произтичащо от договор за паричен заем - кредит за
текущо потребление от 15.01.2022 г., сключен между ответницата и БАНКА ДСК АД,
по силата на който й е предоставен паричен заем. Договорът за заем е представен в
заверен препис по делото. От същия е видно, че се предоставя паричен заем в размер
на 10 000 лв. при посочен годишен лихвен % - 9,60% и годишен процент на разходите
11,42 % . По делото са представени доказателства за преустановяване на плащанията от
заемателя по договора, считано от м.септември 2020 г. С оглед на това ищецът е
обявил целия кредит за предсрочно изискуем, считано от 28.03.2022 г. По отношение
на възражението на особения представител на ответницата – адв. Ж., че не е налице
валидно уведомяването на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост, съдът
счита същото за неоснователно. В случая от събраните по делото доказателства е видно
че това задължение е изпълнено преди подаване на заявлението по заповедното
производство и исковата молба по настоящото дело. По делото са представени
писмени доказателства, от които е видно че действията по връчване на съобщение за
настъпването на предсрочната изискуемост са направени чрез ЧСИ В. Маринов с
район на действие РРС като действията по връчването са в съответствие с изискванията
на ГПК. Така от приложените към делото уведомления и разписки е видно, че
ответницата не е открита на никой от адресите, които са постоянен и настоящ адрес на
ответницата и е прието връчване при условията на чл.47, ал.5 от ГПК като книжата са
оформени след извършена проверка по чл.47, ал.3 от ГПК. С оглед на това следва да се
приеме, че е налице т. нар. „фингирано връчване“, т.к. ответницата не пребивава на
постоянен и настоящ адрес и не е налице възможност за призоваване на друг адрес.
Това се потвърждава и при връчването на книжата по делото. Същите са връчени на
ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК като е получена идентична информация с
тази при връчването от ЧСИ.
Разноските по настоящото дело и по заповедното производство следва да се
възложат в тежест на ответницата.
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „БАНКА ДСК“АД-София, ЕИК
********* задължението на С. В. К., ЕГН:********** за сумите в размер на 9110,49
лв. – остатък от неизплатената главница по договор за кредит за текущо потребление
2
от 15.01.2022 г., 1078,45 лв. - договорна лихва за периода от 20.09.2020 г. – 27.03.2022
г., 458,31 лв. – разсрочена лихва за периода от 20.03.2020 г. – 20.08.2022 г., 259,95 лв. –
обезщетение за забава за периода от 20.02.2020 г. – 27.03.2022 г., 2,53 лв. –
обезщетение за забава за 28.03.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 30.03.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С. В. К., ЕГН:********** да плати на „БАНКА ДСК“АД-София,
ЕИК ********* сумата в размер на 1540 лв. – разноски по делото и сумата в размер на
318,19 лв. – разноски по заповедното производство по ч.г.д. №1742/22 г. по описа на
РРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните пред РОС.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3