№ 656
гр. Варна, 15.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно
гражданско дело № 20223100500632 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:53 часа се явиха:
Въззивникът Д. ЯНК. ЯН., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. П.Т. – особен представител , редовно упълномощена
и приета от първата инстанция.
Въззиваемата страна „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, редовно призована, не изпраща
представител.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 8614/08.04.2022 г., депозирана от
процесуалния представител на въззиваемата страна, с която същият моли
делото да бъде гледано в тяхно отсъствие и да се даде ход на делото.
Поддържа отговора на въззивната жалба, няма възражения относно проекта за
доклад по делото. В случай, че представляваното от него дружество бъде
осъдено да заплати разноски за адвокатско възнаграждение, да бъдат
присъдени в полза на другата страна, като представят IBAN сметка. В случай,
че другата страна претендира адвокатско възнаграждение, то да бъде
намалено до минималните размери, съгласно Наредбата. Моли да му бъде
изпратен протокола от проведеното съдебно заседание на посочения в
молбата електронен адрес. По същество, моли да се отхвърли жалбата, като
представя списък на разноските.
АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
1
съгласно Определение № 1193/24.03.2022 г.
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 297387/02.09.2021г. от Д. ЯНК.
ЯН., ЕГН **********, адрес: ****** срещу решение №262432/05.08.2021г.,
постановено по гр.дело № 20203110109020/2021г. на Варненския районен
съд, поправено с решение №262502/13.09.2010г. и с решение
№260087/11.02.2022г. в частта, в която е прието за установено по отношение
на въззивника, че дължи на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във
връзка с чл. 9 ЗПК на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕАД,
ЕИК ********* сумата от 541.79 лева, представляваща дължима главница по
договора за паричен заем № 5454684/17.07.2018 г., сключен между „Вива
кредит” ООД и Д. ЯНК. ЯН., ЕГН **********, сумата от 15.26 лева,
представляваща дължима договорна лихва за периода 16.08.2018 г. до
13.04.2019г., сумата от 31.60 лева, представляваща обезщетение за забава
върху непогасената главница за периода от 14.04.2019 г. до 28.01.2020г.,
които вземания са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕАД въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 01.12.2016г. и приложение 1/01.07.2019г. към него ведно със
законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението –
07.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1926/2020 г. по
описа на Районен съд, град Варна.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че
договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от Закона за
потребителския кредит. Като част от лихвения процент следва да се включи и
неустойката по чл.4, ал.2 /нищожна клауза/, тъй като тя само формално е
предвидена като такава, но представлява опит за допълнителна печалба на
кредитора, т.е договорна лихва. От това следва, че лихвения процент би бил
по – голям от вписания от 40.29%. Размерът на тази неустойка от 283.50лв. е
следвало да бъде включен освен при формиране на договорната лихва и в
ГПР. Това обуславя, че в погасителния план не са включени всички
компоненти на главница и лихви, което е в противоречие с чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 от Закона за потребителския кредит. Не ясно и дали ГПР не надхвърля 5
кратния размер на законната лихва при това положение. Следователно по
недействителния договор би се дължала само чистата стойност на кредита.
Допълнително се посочва, че клаузата за договорна лихва е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави.
В жалбата са въведени оплаквания, че ищецът не е носител на
вземането. Клаузата на чл.3, която предвижда възможност за прехвърляне на
вземането с цесия без съгласието на потребителя е нищожна, поради нейната
неравноправност и поради противоречие със Закона за потребителския
2
кредит. При това положение „Вива Кредит“ ООД не е имало законовата
възможност да сключи процесния договор за цесия и да прехвърли вземането
на ищеца. По изложените съображения моли съдът да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните му части и да постанови друго,
с което да отхвърли предявените искове. В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна по жалбата „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕАД, в който се застъпва становище за
неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност
на атакуваното решение. Твърди се, че е извършена цесия при спазване
изискванията на Закона за потребителския кредит, тъй като договора за
кредит в чл.3 предвижда възможност за прехвърляне на вземането.
Изложените са подробни правни съображения за договорната лихва, че
нейният размер не противоречи на добрите нрави.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
АДВ. Т.: Запозната съм с проекта за доклад и нямам възражения.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, като взе предвид становището на страните по
изготвения доклад, намира, че същият следва да бъде обявен за окончателен,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен доклада по делото, изготвен с Определение
№ 1193/24.03.2022 г.
АДВ. Т.: Поддържам депозираната въззивна жалба.
Моля да ми издадене разходен касов ордер за представителство пред
тази инстанция.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът счете делото за
изяснено от фактическа страна и на основание чл. 149, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Т.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите решение, по
силата на което отмените първоинстанционното такова. Считам, че в
разглеждания случай, неустойката за неосигурен поръчител в 3-дневен срок
от сключването на договора, се явява скрита възнаградителна лихва, поради
което считам, че следва да бъде включена в размера на годишния процент на
разходите.
В този смисъл е и Решение № 398/13.05.2019 г. на Окръжен съд - Варна,
постановено по в.т.д. № 159/2019 г. Считам, че в такъв случай, макар и
посочен, годишният процент на разходите е неправилно изчислен, което води
до недействителност на договора. Моля Ви за решение в този смисъл.
3
Подробни аргументи сме изложили във въззивната жалба.
С оглед напавеното искане от особения представител на въззивника,
съдът намира, че следва да бъде изплатено възнаграждение на същия, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ сумата от 300.00 лева на назначения особен
представител адв. П.Т. Т. , представляваща дължимо възнаграждение за
процесуално представителство на въззивника Д. ЯНК. ЯН. във въззивното
производство, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. (Издаден РКО по вносна
бележка от 06.04.2022 г.)
С оглед направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна да бъде изпратен протокола от днешното съдебно
заседание на електронен адрес, посочен в докладваната по-горе молба, съдът
намира, че следва да бъде уважено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от протокола от днешното съдебно заседание
на процесуалния представител на въззиваемата страна на посочения в
молбата ел. адрес – *****@**********.**.
След изслушване на устните състезания, съдът обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:58
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4