Р Е Ш Е Н И Е
№ 260020
гр. Елена, 08.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Е Л Е Н С К И Я Т районен съд в публично заседание на двадесет и
четвърти август две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Пейо
Приходков
при секретаря Светлана Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 271 по описа за
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, а в условията на евентуалност е предявен осъдителен иск
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Постъпили са е искова молба и молба от „А.С.В.“ ЕАД гр. София,
представлявано от Д.Б.Б., чрез старши юрисконсулт И.С.С., против С.А.Б. ***. В
същите са изложени подробно обстоятелствата, на които се основава предявения установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и
предявения в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника С.А.Б. ***, че дължи на ищеца „А.С.В.“ ЕАД гр. София,
представлявано от Д.Б.Б., следните суми, присъдени в издадената срещу него
Заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГрД № 1**/2019 г. по описа на
PC – Елена, а именно: сумата 5115.31 лв. – представляваща главница за
неплатените месечни погасителни вноски, с падежни дати от 21.02.2017 г. до 21.10.2021
г., по отношение на които на основание чл. 12, ал. 2, б. „а“ от ОУ към договора
за потребителски паричен кредит № 2036867, одобрен на 30.10.2015 и подписан на
02.11.2015 г. е обявена предсрочна изискуемост, преди подаването на Заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда; сумата 342.58 лв. – договорна /възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 21.02.2017 г. до 18.10.2017 г. /датата на
прехвърляне на задължението/; сумата 762.86 лв. – лихва /обезщетение/ за
забава, дължима за периода от 21.02.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда; законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист до окончателното погасяване на дълга.
Ищецът „А.С.В.“ ЕАД гр. София претендира да му се присъдят направените разноски
по ЧГрД № 1**/2019 г. по описа на PC – Елена.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи изцяло или
частично кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни
искове, предявени срещу С.А.Б., се моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника С.А.Б. *** да заплати на
ищеца „А.С.В.” ЕАД гр. София, представлявано от Д.Б.Б., следните неизплатени по
процесния договор суми, а именно: сумата 5115.31 лв. – представляваща главница за
неплатените месечни погасителни вноски, с падежни дати от 21.02.2017 г. до 21.10.2021 г.; сумата 342.58 лв. – договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.02.2017 г. до 18.10.2017 г. /датата
на прехвърляне на задължението/; сумата 762.86 лв. – лихва /обезщетение/ за
забава, дължима за периода от 21.02.2017 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда /16.09.2019 г./; законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда /16.09.2019 г./ до окончателно погасяване
на дълга.
Ищецът „А.С.В.“ ЕАД гр. София претендира да му се присъдят направените разноски
по делото.
Ответникът не
е подал писмен отговор в указания му едномесечен срок.
Ищецът, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Същият
е подал молба, с която прави искане съдът да постанови неприсъствено решение
срещу ответника. Ищецът претендират разноски по делото, вкл. и тези по
заповедното производство.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема
становище.
Съдът прие за установено следното:
Представени са като доказателства: договор за потребителски паричен
кредит № 2036867/02.11.2015 г., неразделна част от който са общи условия за
отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „УниКредит кънсюмър
файненсинг“ ЕАД, погасителен план, декларация за приемане на застраховане по
застрахователни програми „Кредитна протекция плюс“ или „66 плюс“, сертификат за
застраховка „Кредитна протекция плюс“ пакет Б № 2036867, общи условия за
застрахователна програма „Кредитна протекция плюс“ на кредитополучателите на
банкови кредити, преференциални условия до договор за кредит № 2036867, искане
за рефинансиране на съществуващ дълг и съгласие за директен превод; рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.; пълномощно;
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
18.10.2017 г.; приложение № 1/18.10.2017 г. към индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.10.2017 г.; потвърждение за
извършена цесия на парични вземания на осн. чл. 99 от ЗЗД; пълномощно;
уведомително писмо изх. № УПЦ-П-УКФ/2036867/24.10.2017 г.; писмо от 24.10.2017
г.; известие за доставяне с бар код PSSDTS007DUVG; пощенски плик с отбелязване
– клеймо от 09.11.2017 г.; уведомително писмо изх. №
УПЦ-С-УКФ/2036867/28.08.2019 г.; писмо от 28.08.2019 г.; обратна разписка към
товарителница № 68528226 на „Лео Експрес“; пълномощно; справка от ТР от
21.10.2019 г.; ч. гр. д. № 1**/2019 г. на ЕлРС.
Преценката на съда за съществуването на претендираното процесуално право
за постигане по бърз икономичен път на правния резултат, за който е заведено
делото, е положителна. Същата се основава на констатацията за наличието на
всички уредени представки, визирани в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК, а
именно: 1. Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника; 2. Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се явява в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие; 3. На страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна книжа и от неявяването им в съдебно
заседание; 4. Искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира искането на ищеца за
основателно, поради което следва да се постанови неприсъствено решение срещу
ответника. Следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че
вземането на ищеца съществува, а именно С.А.Б. *** дължи на „А.С.В.“ ЕАД гр.
София, представлявано от Д.Б.Б., сумата 5115.31 лв. – главница, представляваща
дължима по договора за потребителски паричен кредит № 2036867, одобрен на
30.10.2015 и подписан на 02.11.2015 г., рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от
20.12.2016 г., индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 18.10.2017 г. и приложение № 1/18.10.2017 г. към него, сумата 342.58
лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 21.02.2017
г. до 18.10.2017 г., сумата 762.86 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 21.02.2017 г. до 07.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 5115.31 лв., считано от 07.05.2019 г. до окончателното й изплащане, по ЧГрД
№ 1**/2019 г. по описа на Районен съд – Елена, по което е издадена Заповед № 127/10.05.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 174.42 лв., представляваща направени разноски в заповедното
производство по ЧГрД № 1**/2019 г. по описа на Районен
съд –
Елена, и сумата 474.42
лв., представляваща направени разноски в исковото производство по гр. д. № 271/2019
г. по описа на Районен съд – Елена.
С оглед уважаване на предявения установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът не се произнася по предявен в
условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Воден от изложените съображения, Районният съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА за установено по отношение на С.А.Б. с ЕГН ********** ***, че
дължи на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1335, район „Л.“, ж. к. „Л. – 10“, бул. „Д-р П.Д.“ № **, офис – сграда „Л.“,
ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., сумата 5115.31 лв. (пет хиляди сто и
петнадесет лева и 31 стотинки) – главница, представляваща дължима по договора
за потребителски паричен кредит № 2036867, одобрен на 30.10.2015 и подписан на
02.11.2015 г., рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.10.2017 г. и приложение № 1/18.10.2017
г. към него, сумата 342.58 лв. (триста четиридесет и два лева и 58 стотинки), представляваща
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 21.02.2017 г. до 18.10.2017 г.,
сумата 762.86 лв. (седемстотин шестдесет и два лева и 86 стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 21.02.2017 г. до 07.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 5115.31 лв., считано от 07.05.2019 г. до
окончателното й изплащане, по ЧГрД №
1**/2019 г. по описа на Районен съд –
Елена, по което е издадена заповед № 127/10.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА С.А.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, район „Л.“, ж. к. „Л. – 10“, бул. „Д-р П.Д.“ № **, офис – сграда „Л.“, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., сумата 174.42 лв. (сто седемдесет и четири лева и 42 стотинки), представляваща направени разноски в заповедното производство по ЧГрД № 1**/2019 г. по описа на Районен съд – Елена, и сумата 474.42 лв. (четиристотин седемдесет и четири лева и 42 стотинки), представляваща направени разноски в исковото производство по гр. д. № 271/2019 г. по описа на Районен съд – Елена.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Районен съдия: