Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен, 31.07.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор М.
Славчева при ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 113 по описа за 2023г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба на началник на РУ –
Велики Преслав при ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт Ив. С.,
против Решение № 29/30.04.2023г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено
по ВНАХД № 435/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено
Наказателно постановление № 22-0323-000124/28.04.2022г., издадено от началник
РУ в ОД на МВР-Шумен, РУ - Велики Преслав, с което на В.Т.Г.,***, за нарушение
по чл. 106, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 184, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева.
Касаторът
релевира твърдения за недопустимост на съдебното решение поради просрочение на
въззивната жалба. В подкрепа на становището за недопустимост на оспорването
пред районния съд, касаторът черпи аргументи и и от разпоредбата на чл. 79б,
ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАНН. По тези съображения обективира претенция за
обезсилване на въззивното решение. В съдебно заседание инициаторът на
настоящото производство се представлява от юрисконсулт С..
Ответната
страна, В.Т.Г., депозира писмен отговор чрез адвокат А.Д.от Адвокатска колегия
– Варна, в който излага доводи за неоснователност на оспорването. В съдебно
заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява основателна
по следните съображения:
Съобразно
императивната разпоредба на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съдебен състав
е длъжен да вземе предвид служебно, независимо дали са инвокирани от страните,
всички порочни действия на съда, които са основание за нищожност или
недопустимост на решението или представляват нарушение на материалния закон.
Това са нарушения на нормите, регулиращи изискванията за валидност и
допустимост на съдебното решение. При извършената служебна проверка по реда на
цитираната по-горе норма, настоящият състав установи, че оспореното съдебно
решение е валидно постановено, но е недопустимо, поради което подлежи на
обезсилване. Основанията за това са следните:
Осъщественият
от районния съд контрол по съществото на спора е предпоставен от наличието на
абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на съдебното оспорване,
сред които е и депозирането в срок на сезиращата съдебната инстанция жалба.
Задълбоченият прочит на приложените доказателства налага единствено възможния
извод, че в случая оспорването на Наказателно постановление №
22-0323-000124/28.04.2022г. към момента на депозиране на въззивната жалба е
било преклудирано поради изтичане на въведения за целта срок.
ЗАНН
съдържа сравнително лаконична уредба на материята, посветена на връчването на
НП. Относимият законов текст там е правилото на чл. 58, ал. 1 от закона, което
разписва процедурата по връчване на препис от наказателното постановление,
изискваща това да се случи срещу подпис на нарушителя и на поискалия
обезщетение, освен ако нарушителят е поискал да му бъде връчено чрез изпращане
на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за
сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до
електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното
управление. Вложеният смисъл кореспондира и с правилото на чл. 180, ал. 1 от НПК, доколкото се преследва една и съща законова цел. В ал. 2 от чл. 58 от ЗАНН
пък е дефинирана хипотеза на връчване на НП на соченото за нарушител лице при
неизвестен негов адрес, която в случая не намира приложение. Тук е мястото да
се отбележи, че този правен ред бива допълнен на основание чл. 84 от ЗАНН от
съответните текстове от НПК, в частност от чл. 180 от Кодекса, тъй като не е
налице колизия между регламентацията, дадена със Закона и далеч
по-изчерпателната уредба в Кодекса, чието субсидиарно приложение спрямо
административно-наказателните производства е поставено вън от съмнение.
Установява
се, че процесното НП не е било връчено лично на привлеченото към отговорност
лице, а на неговия баща. Такава възможност, произтичаща от правилото на чл.
180, ал. 2 от НПК, несъмнено следва да бъде призната, като според тази
разпоредба, когато лицето отсъства съобщението, в случая препис от НП, се
връчва на пълнолетен член на семейството - за разлика от това чрез
домоуправителя, портиера, съквартиранта или съседа, не е поставено под условие
да поемат задължение да предадат съобщението. Връчването на пълнолетен член на
семейството законът приема за надлежно връчване на самото лице. Видно от
доказателствата по делото препис от правораздавателния акт е връчен на бащата
на В.Г. на 21.07.2022г., който безспорно е пълнолетно лице и обитава същия
адрес. Съобщението е оформено надлежно – положен е подпис на получилото
съобщението лице. Дали и
кога бащата е уведомил санкционираното лице е въпрос, който би могъл да бъде
разискван в хода на друго производство, но не и в настоящото. Следователно и с оглед редовното връчване на
наказателното постановление, срокът за обжалването му, предвиден в разпоредбата
на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, е започнал да тече от датата на редовното му връчване
и в съответствие с правилото на чл. 183, ал. 2 от НПК, приложим във връзка с препращащата
норма на чл. 84 от ЗАНН, е изтекъл в края на последния ден на срока -
04.08.2022г. При това положение и, към датата на депозиране на жалбата на
20.12.2022г. този срок е бил изтекъл, и същата, като подадена след изтичане на
предвидения срок в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН се явява просрочена.
При
тези данни, както правилно отбелязва и касаторът, подадената срещу НП жалба се
явява процесуално недопустима, като просрочена, което е и пречка за
разглеждането ѝ по същество с произнасяне по нейната основателност.
Тези обстоятелства са налагали
оставянето на жалбата против НП без разглеждане и прекратяване на
производството по делото, които районният съд не е предприел, като вместо това
неправилно е разгледал спора по същество, поради което и решението му е
недопустимо.
Гореизложеното
обстоятелство е правна предпоставка и достатъчно основание за обезсилване на
въззивното решение и прекратяване на делото по жалбата срещу наказателното
постановление, съгласно разпоредбата на
чл. 221, ал. 3 от АПК.
По
изложените съображения, на основание чл.
221, ал. 3, изречение първо, предложение първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 29/30.04.2023г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД №
435/2022г. по описа на съда.
ПРЕКРАТЯВА производството
по ВНАХД № 435/2022г. по описа на съда.
Разноски не се
присъждат.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 31.07.2023г.