Решение по дело №340/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260350
Дата: 23 юли 2021 г.
Съдия: Цветелина Евгениева Георгиева
Дело: 20195300900340
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 април 2019 г.

Съдържание на акта

                                        Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                          

  

 

                                                   № 260350

 

                                         гр.Пловдив, 23.07.2021г

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХХс, в открито заседание на пети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева

 

при  секретаря Милена Левашка и в присъствието на прокурора ............. …........................, разгледа докладваното от съдията т.д. № 340  по описа за 2019г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:   

         

 

Иск на основание чл. 422 от ГПК.

Предявен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК ********* против Д.Р.А., ЕГН ********** и И.А.А., ЕГН ********** ***. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че ответниците ѝ дължат при условията на солидарна отговорност сумата от 130 378,48лв, предявена частично от дължимата главница в общ размер от 149839,91лв, ведно със законната лихва, начиная от 04.12.2018г - датата на подаване на заявлението пред РС – Пловдив за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ѝ изплащане, представляваща предсрочно дължима главница по сключен между тях на 08.07.2014г Договор за кредит за рефинансиране на жилищноипотечен кредит № HL 67744, за която е издадена Заповед № 10646 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело № 19342/2018г по описа на РС – Пловдив, XI гр.с. Претендира разноски по списък, вкл. извършените в заповедното производство.

Ответниците оспорват исковете и молят съда да ги отхвърли. Претендират разноски по списък.

Пловдивският окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено следното:

С подадената искова молба ищецът твърди, че между него и ответниците на 08.07.2014г е сключен Договор за кредит за рефинансиране на жилищноипотечен кредит № HL 67744 (Договора), с който той е предоставил на ответниците кредит в размер на 182 409лв с краен срок на погасяване 290 месеца от датата на сключването на Договора и те са поели солидарно задължение за връщането му, ведно с възнаградителна лихва по предоставен преференциален годишен лихвен процент ПРАЙМ. Ответниците са просрочили заплащането на вноските за месеците август, септември и октомври 2017г, поради което ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем с посочена дължимата главница по трите просрочени вноски в общ размер от 1607,89лв и остатък от дължима до края на Договора главница в размер на 128770,59лв или общо 130 378,48лв. Обявяването на предсрочната изискуемост е съобщена на длъжниците с връчени им нотариални покани на 18.11.2017г и е настъпила на същата тази дата.  Поради това Банката се е снабдила със заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 19342/2018г по описа на РС – Пловдив, XI гр.с., с която ответнизците са осъдени да ѝ заплатят солидарно главницата от 130 378,48лв, частично от общо дължимата главница в размер от 149839,91лв, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението пред РС - Пловдив за издаване на заповед. Против издадената заповед от ответниците са подадени възражения в срок и на ищеца е указано да предяви установителните си претенции, което той е сторил с предявяване на настоящата искова молба.  

 

По нея от ответниците е постъпил отговор, с който на първо място са възразили, че производството следва да се разгледа по общия ред, а не по реда за разглеждане на търговски спорове, тъй като те са ответници като физически лица. Възражението е било оставено без уважение с постановено по делото определение № 1992 от 25.09.2019г, което съдът не е ревизирал в хода на процеса с оглед приетото последващо изменение на чл.113, изр. второ със ЗИД на ГПК, обнародван в ДВ бр.100 от 20.12.2019г, съгласно което споровете с потребител се разглеждат по общия гражданскоправен ред. Изменената  норма, предвит това, че е процесуална, има действие и за заварените производства, тъй действието ѝ не е изрично изключено за тях от Законодателя. Съдът не е постановил нарочно определение, че спорът ще се разгледа по общия граждански ред, но в проведеното открито съдебно заседание на 24.02.2020г е уведомил страните, че по отношение разглеждането на настоящия спор ще приложи и разпоредбите, даващи на ответниците закрила като потребители, ако това им качество се установи по делото – то зависи от предназначението и предмета на процесния Договор. Последният, от своя страна, е сключен, за да се рефинансират задълженията им по предходен договор за кредит между страните, изискан и приложен по делото като писмен доказателство. От него се установява, че е сключен за предоставяне кредит на ответниците за закупуването на собствения им недвижим имот в гр.Пловдив, служещ като обезпечение и по настоящия Договор. Той се подчинява на разпоредбите на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, предвиждащ приложимост на потребителската закрила за нищожни и неравноправни клаузи в своите чл.36 и следващите, а в чл.40 предвижда приложение и на чл. 143 – 148а от Закона за защита на потребителите. Поради това съдът уведоми страните, че има задължение да следи служебно за наличието на нищожни и неравноправни клаузи, каквито в хода на делото не е констатирал, доколкото претенцията на ищеца е единствено по отношение на връщане на главница по кредит, по която страните не спорят, че е предоставена и усвоена и поради това съдът не е предприемал сужебно действия по поставяне на въпроси към приетата счетоводна експертиза или по събирането на други доказателства, освен вече посочения предходен договор между страните.

На следващо място ответниците са оспорили предявяването на установителния иск да е извършено от ищеца в срок и поради това го считат и за недопустим.

Оспорили са сключването на процесния договор като сключен от ищеца без надлежно упълномощаване, а това е довело и опорочаване на всички последващи действия по обявяването на предсрочната изискуемост назадълженията по него и връчване на нотариалните покани, като извършени от лица без от ищеца да им е учредена надлежна представителна власт.

Ответниците оспорват и да са изпаднала в забава, тъй като са заплащали задълженията си по съставен от ищеца нов погасителен план, който макар да не е бил подписан от техния пълномощник Г. Г., тъй като пълномощното ѝ е било оспорено от ищеца, е бил действащ между страните на основание чл.21 от Договора. Ето защо те са изпълнявали точно задълженията си, не са изпадали в забава и поради това не са били налице предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението по Договора. Ответниците посочват, че при пристигането си в РБългария на 10.07.2019г са посетили клон на ищеца в гр.Пловдив и са подписали договор.

 

С подадената допълнителна ИМ ищецът е изложил обстоятелства по спазване на преклузивния срок за предявяване на иска, оспорил е всички твърдения на ответниците по редовно погасяване на задълженията им и неизпадането им в забава, както и за липсата на надлежна представителна власт на неговия представител при сключването на Договора.

 

С подадения допълнителен отговор ответниците са конкретизирали възражението си за недопустимост на иска, тъй като е налице поправка на датата на връчване на съобщението до ищеца в заповедното производство, с което съдът му е указал, че са постъпили възражения. Оспорили са връчването им на нотариалните покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като не може да се установи дали подалият поканите притежава представителна власт спрямо ищеца. Заявили са, че поддържат и всички вече направени по делото възражения.

 

 

Предвид становищата на страните с изготвения по делото проект за доклад с Определение № 2590 от 12.12.2019г съдът прие, че между страните няма спор единствено по правната квалификация на иска, която следва да се определи като такава по чл.422 от ГПК.

По отношение установяване допустимостта на предявения установителен иск, като предявен от ищеца в преклузивния едномесечен срок, съдът разпореди да се изготви копие от съобщението на л.73 запоредното прозиводство - ч.гр. дело № 19342/2018г по описа на РС – Пловдив, XI гр.с и се изпрати до СРС – призовкар Д.П.Д., който да посочи точната дата на връчване на съобщението и на причините, поради което същата е поправяна, както и да се представят данни на коя дата е била получена призовката в Бюро „Призовки“ - София и на коя дата е върната обратно към РС – Пловдив. След постъпили по делото като отговор подробни обяснения от призовкар Д.Д. и представени от него писмени доказателства, в проведеното на 25.03.2019г съдебно заседание, съдът прие, че на връченото до ищеца съобщение в заповедното производство, с което му се указва възможността да предяви установителиня иск, поради подадени възражения от длъжниците там, тук – ответници, е поставена и удостоверена вярна дата от призовкар Д.. Считано от нея за ищеца е започнал да тече едномесечният срок за предявяване на установителния му иск, който той е спазил и поради това съдът с нарочно протоколно определение от същата дата го прие за предявен в срок, т.е за допустим. От ищеца по настоящото дело са извършени и всички искани от съда уточнения по иска, което го прави и редовен, следователно съдът дължи разглеждането му и произнасяне по него по същество.

С оглед възраженията на ответницитие за извършени действия от лица от името на ищеца и въз основа на представени по делото пълномощни, но всъщност без надлежно учредена им от него представителна власт, съдът изиска сочените от ответниците документи по съставените нотариални дела. С определения № 1227, № 1228 и № 1229, всички от дата 18.06.2020г, бяха изискани съответно от нотариус Маргарита Гечева всички налични пред нея документи, въз основа на които е извършила нотариална заверка на подписите на пълномощните с рег.№№ 52 и 2348, приложени на л. 145-146 и на л. 149-151 от делото, от нотариус Теодора Кашилска всички налични пред нея документи, въз основа на които е връчила нотариални покани с рег.№№ 3260 и 3259, приложени на л. 17-18 и на л. 20-21 от делото и от нотариус Ивайло Миладинов всички налични пред него документи, въз основа на които е извършил нотариална заверка на подписите на нотариални покани с рег.№№ 3260 и 3259, приложени на л. 17-18 и на л. 20-21 от делото, като копия от цитираните от съда приложени документи се приложиха към определенията. Постъпилите отговори бяха приложени по делото, като едновременно с тях от ищеца беше представена декларация от представляващите го лице с нотариална заверка на подписите им, извършена на 12.02.2020г от нотариус Маргарита Гечева с район на действие района на РС – София, с която те потвърдиха всички правни, фактически и процесуални действия от упълномощените от тях лица, поименно посочени. От всички тези събрани доказателства съдът намира, че ищецът доказва да е бил представляван надлежн от упълномощените от него лица при извършените от тях, но за негова сметка, действия по сключването на процесния Договор, обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по Договора и произтичащите от това следващи правни последици по иницииране на заповедно производство, изпълнително произвоство, исково производство и т.н. Изводът на съда не се променя от извършеното от ответниците оспорване на представената от представителите на ищеца декларация за потвърждаване на действията на упълномощените от тях лица, като съставена за целите на процеса, защото оспорването е извършено именно в настоящия процес и ако ищецът иска изявлението му да има действие то същото е необходимо да бъде отправено, да бъде извършено именно в настоящия процес и за целите на процеса, в противен случай същото не би имало ефект. На второ място ищецът като упълномощите ищецът разполага всякога, във всеки един момент  с възможност да потвърди действията на своите пълномощници, с което дори действията им да са били извършени без представителна власт се стабилизират като редовни към момента на извършването им и пораждат директно за представлявания правните последици от извършването им. По изложените мотиви съдът намира за редовдно сключен между страните процесния Договор, от което за всяка от тях са възникнали договорените права и задължения.  Така ответниците дължат връщане на предоставения им кредит с уговорени погасителни вроски по съставения с Банката погасителен план, представен от ищеца и приет по делото – л.215 и следващите от делото. Съдът намира за неосонвателно възражението на ответниците, че между тях и ищеца е постигнато съгласие за изготвяне на нов погасителен план, с различни договорени по размер вноски, който всъщност те изпълневали точно и поради това не били изпаднали в забава. От разпитаната по делото като свидетел и служител на Банката Л.Д. съдът намира за установено, че тя е водила разговори с ответницата А. по телефон и на електронен адрес единствено по повод констатираното през 2017г забавянене в погасяването на месечните вноски, като е изпращала на А. принтирани от нея документи от кредитното им досие, вкл. погасителен план, но не и такъв, по който и Банката и ответниците да изразят съгласие за преуреждане на отношенията им. В същия смисъл е и представеното от ответниците електронно писмо на свидетелката Д. на л. 94 от делото. Тези обстоятелства безпротиворечиво се установяват и от разпитаната като свидетелка Г. Г., която е била упълномощена от ответниците с нотариално заверено пълномощно да ги представлява пред ищеца по повод процесния кредит. Тя заявява, че кореспонденцията по повод забавените плащания по кредита през 2017 е била между Л.Д. и ответниците, като от Г., в качеството ѝ на пълномощник е било подадено през м.ноември 2017г заявление до ищеца за рефинансиране на кредита, но без тя да подписва постигната конкретна договореност. Предоговаряне от ответниците на процесния кредит не се установява и от приетите по делото писмени доказателства, нито те представят подписан с Банката договор от 10.07.2019г, както твърдят. Налице са единствено водени разговори и заявени от ответниците искания за преуреждане на отношенията им, които Банката не е уважила, т.е. не са довели до постигане на нови договорки. Представеният от ответниците погасителен, план, за който те твърдят да е нов, съставен от ищеца едностранно при условията на чл.21 от Договора, не се възприема от съда като съставен нов погасителен план, от който за ответниците да възникват задължения да заплащат нови погасителни вноски, тъй като същият план не съдържа изявление на лице, представляващо ищеца, че е съставен именно от ищеца. Напротив, същият е представен на ответниците по повод водените разговори, съгласно показанията на ищцовия служител Д..

Ето защо съдът приема, че ответниците са дължали погасяване на месечните си вноски по съставения към процесния Договор погасителен план, по който указа на ищеца, че е негова доказателствената тежест да установи задълженията по размер, а в тежест на ответниците е да установят точно изпълнение. Във връзка с указанията на съда по делото беше извършена счетоводна експертиза, която проследи извършвание от ответниците плащания, вкл. и на постъпилите като обезщетение суми от трето лице по повод настъпило застрахователно събиие в жилището, обезпечаващо Договора - „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. Експертизата не е оспорена от страните и съдът възприема изцяло изводите ѝ – извършено е подробно изследване на постъпилите и погасени суми по кредита преди и след обявяване на предсрочната му изискуемост. Съдът като съобрази сключения между страните погасителен план, намира, че забавата на ответниците всъщност е налице далеч преди сочените от ищеца три погасителни вноски. Ако се проследи помесечно периода от м.януари 2017г до края на същата година се установява, че при дължима от ответниците месечна погасителна вноска в размер от 942,56лв, от тях за м.януари е платена сумата от 489,62лв, м.февруари – 515,49лв, м.март 1162,81лв, м.април – 520,62лв, м.май – 561,94лв, м.юни – 315,87лв, м.юли - 246,47лв, м.август – 1044,91лв, м.септември - 1076,26 и м.октомври – 330,39лв. При така установеното съдът намира, че от ответниците е налице неизпълнение на повече от три последователни вноски, но и по конкретните сочени от ищеца вноски за месеците август, септември и октомври 2017г, което му дава право на основание чл.18, ал.2 от Договора да обяви целия остатък за предсрочно изискуем, което и е направил. Макар цитираният текст от Договора да не задължава ищеца да уведоми ответниците за обявената предсрочната изискуемост, това е сторено от него с връчване им на нотариални, получени на 18.11.2017г, като ответниците не установяват от ищеца след тази дата да са предоговорени отношенията им, т.е. те следва да се уредят именно на основание обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договора. 

 От приетата счетоводна експертиза се установява, че след обявяването на предсрочната изискуемост от ответниците са извършвани частини плащания, които са изследвани от вещото лице в Приложение № 1 към заключението. От него се установява, че с постъпилите суми са извършени погасявания на задължения по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД, а именно - за комисионни за превод, съдебни разноски, такса за просрочен кредит, имуществени застраховки, 33,45лв лихва върху просрочена главница, 86,59лв лихва върху редовна главница и с останалия размер са погасявани просрочени главници, последната от която от дата 29.08.2018г. След нея плащанията са преустановени. При установеното от вещото лице е посочен остатъчен размер на дължима главница от 149839,91лв, който е дължимият размер и към датата на подаване на заявлението, иницииращо заповедното производсктво пред РС - Пловдив и към датата на приключване на съденото дирене пред настоящата инстнанция. Така ищецът установява претенцията си в пълен размер, претендиран частично от 149839,91лв и същата следва да бъде уважена изцяло. При постановяване на решението си съдът не установи между страните да са налице уговорки, които да представляват нищожни или неравноправни клаузи, водещи до намаляване на претендирания размер на иска или до неговото  отхвърляне.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на  претендираните и извършени съдебни разноски, съобразно представения списък, от които 2982,80лв за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, а в настоящото - 5408,36лв, всички дължими от ответниците солидарно.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р         Е          Ш         И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК ********* и Д.Р.А., ЕГН ********** и И.А.А., ЕГН ********** ***, че Д.Р.А. и И.А.А. дъжат при условията на солидарна отговорност на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД сумата от 130378,48лв, ведно със законната лихва, начиная от 04.12.2018г - датата на подаване на заявлението пред РС – Пловдив за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ѝ изплащане, предявена частично от дължимата главница в общ размер от 149839,91лв, представляваща  сбор от остатък от редовно дължима и обявена за предсрочно изискуема главница по сключен между тях на 08.07.2014г Договор за кредит за рефинансиране на жилищноипотечен кредит № HL 67744, за която е издадена Заповед № 10646 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело № 19342/2018г по описа на РС – Пловдив, XI гр.с.

ОСЪЖДА Д.Р.А., ЕГН ********** и И.А.А., ЕГН ********** *** да заплатят при условията на солидарна отговорност на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК ********* сумата от 2982,80лв за разноски в заповедното производство и сумата от  5408,36лв за извършени съдебни разноски в настоящото производство.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: