Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 290
гр. Враца, 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 21.07.2021 г. /двадесет и първи
юли две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 275 по описа на
Адм.С-Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 - 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27 и чл. 64, ал. 4 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано
е по жалба на „К.К.“ ЕООД ***, представлявано от * Е.П.П. против Решение №
РД-16-616/23.04.2021 г. на Главен директор в Главна дирекция „Европейски
фондове и конкурентоспособност“ и
Ръководител на УО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“
2014-2020, с което е отказана верификация на отчетените разходи по
административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) №
BG16RFOP002-2.024-2068-C01/28.08.2019 г. в общ размер на
14968,42 лева, от които 11 974,73 лева БФП.
Твърди се, че
оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради
съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие
с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на закона, като
посочените правни основания за издаването му не кореспондират с описаната
фактическа обстановка.
Иска се отмяната
му.
В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и твърди, че не са налице
основанията за издаване на оспореното Решение.
Ответникът – Главен директор в Главна дирекция
„Европейски фондове и конкурентоспособност“
и Ръководител на УО на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020 г., редовно призован, не се явява и
представлява. От процесуалния му представител е ангажирано бланкетно становище
за неоснователност на жалбата, в съпроводителното писмо за изпращането й в
съда.
От страна на ответника
е изпратено е заверено копие на административната преписка.
Съдът
като прецени жалбата, както и изложеното в нея, във връзка с приложената преписка намира, че
същата е допустима.
Административният акт
е от дата 23.04.2021 г., а жалбата срещу
него е депозирана на 07.05.2021 г., с оглед на което е спазен
законоустановеният 14-дневен срок за обжалване. Доколкото като адресат в
Решението изрично е посочен оспорващият, за него е налице правен интерес от
оспорването.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Между Министерство на
икономиката, в структурата на което е Главна дирекция „Европейски фондове и
конкурентоспособност“ и Ръководител на
УО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 –
Управляващ орган (УО) и „К.К.“ ЕООД *** е сключен договор № BG16RFOP002-2.024 за изпълнение на проект № BG16RFOP002-2.024-2068 и наименование
„Предприемачески услуги в сферата на хуманното здравеопазване в малките
населени райони“ на стойност 249 630,00 лева, от които безвъзмездна
финансова помощ (БФП) в максимален размер от 199 204,00 лева. Целта на
предприемаческата идея предмет на договора е закупуване на 3 броя вединг
автомати, чрез които да се осъществяват продажби на ОТС – лекарствени средства
от първа необходимост, отпускани без рецепта, хранителни добавки и консумативи.
С
оспореното в настоящето производство Решение № РД-16-616/23.04.2021 г. на
Главен директор в Главна дирекция „Европейски фондове и
конкурентоспособност“ и Ръководител на
УО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 е
отказана верификация на отчетените разходи по административен договор за
предоставяне на БФП № BG16RFOP002-2.024-2068-C01/28.08.2019 г. в общ размер на
14968,42 лева, от които 11 974,73 лева БФП.
АО е изложил доводи, че
с изпълнението на предприемаческата идея, предмет на цитирания договор, се цели
разрешаване на проблема с липсата на аптеки в малките населени места, както и
насърчаване и развитие на малки и средни предприятия в приоритетни сектори и
специфични сфери.
Позовавайки се на чл.
218, чл. 234 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ),
Наредба № 28 от 9.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата
на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти и приложенията й, УО е
приел, че при действащата нормативна уредба заложената цел на проекта
(преодоляване и разрешаване на проблема с липсата на аптеки в малките населени
места) е изначало неосъществима с предвидените по проекта дейности.
Същевременно са
изложени мотиви, че два от активите са разположени в действащи аптеки, а
третият не е въведен в експлоатация, което е нарушение на чл. 1.1 от Общите
условия към Договора.
УО е преценил, че
жалбоподателят, в качеството му на бенефициент не е вписан в поддържания от
Изпълнителната агенция по лекарствата Регистър на аптеките в РБ и по силата на
действащата нормативна уредба - чл. 218 и чл. 234, ал. 2 от ЗЛПХМ няма право да
осъществява продажби на лекарствени средства на дребно.
Извода на ответника е,
че извършените дейности не изпълняват изискването на т. 13.1 от Условията за
кандидатстване по процедурата и не водят до постигане на специфичната цел на
инвестиционен приоритет 2.1 от Оперативната програма.
При
тези данни Управляващият орган е отказал да извърши верификация на разходи в
общ размер на 14968,42 лева, от които 11 974,73 лева БФП, поради това, че
извършените дейности и свързаните с тях разходи са недопустими на основание чл.
57, ал. 1, т. 1, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.
При така установеното фактическо положение и при спазване на
изискванията на чл. 168 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
ЗУСЕСИФ регламентира характера на договора за безвъзмездна финансова
помощ като административен, а волеизявленията на органа във връзка с неговото
изпълнение като индивидуални административни актове по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК - изричното волеизявление или изразеното с
действие или бездействие волеизявление на административен орган, с което се
създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи и
законни интереси на граждани или организации, както и отказът да се издаде
такъв акт, за които е предвиден съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Предвид това, настоящият съдебен състав приема, че оспореното Решение
представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Относно компетентността на органа, издал оспореното решение:
Според чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ ръководителят на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващия орган или оправомощено от него лице. С Решение № 574/13.07.2016 г.
на Министерски съвет е определен за управляващ и сертифициращ орган
Министерство на икономиката, съответно за ръководител на УО – Министъра на
икономиката. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на
Министерството на икономиката ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ изпълнява
функциите на управляващ, съответно договарящ орган на Оперативна програма
„Иновации и конкурентноспособност“ (ОПИК). Със своя Заповед № РД-16-516/05.04.2021
г. министърът на икономиката е оправомощил И.И. – ** в Министерство на
икономиката да изпълнява функции на ръководител на УО по ОПИК. Оспореното
Решение е издадено именно от Ръководителя на УО на ОП „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020 г. при Министерство на икономиката - Главен
директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“,
следователно е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
Относно формата на акта и спазване на
административнопроизводствените правила:
Оспореният индивидуален административен акт е издаден в
производство по верифициране на разходи, регламентирано в Глава Пета, Раздел II
„Плащания, верифициране и сертифициране на разходи“ от ЗУСЕСИФ. Производството
е административно по своя характер и завършва с издаването на индивидуален
административен акт.
Съдът приема, че обжалваният акт е постановен при неспазване на
нормативно установените изисквания за неговото съдържание.
По своята правна същност верификацията по чл. 62 от ЗУСЕСИФ представлява проверка на допустимостта на разходите, направени в
изпълнение на административния договор за предоставяне на БФП. Предвид
публичния характер на правоотношението и прякото и непосредствено засягане на
бенефициента, направил искането за плащане по проекта, за отказа за верификация
на заявените суми намират приложение общите разпоредби на АПК.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт
следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са
конкретните факти въз основа на които административният орган е приел, че са
налице материално-правните предпоставки за упражняване на предоставената му от
закона компетентност.
В случая от правна страна постановеното решение за отказ да бъдат
верифицирани разходи в общ размер на 14968,42
лева, от които 11 974,73 лева БФП по
Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-2.024-2068-C01/28.08.2019 г., се основава на
разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ, регламентиращ едно от
изискуемите се общи условия за допустимост на разходите - разходите са за дейности,
съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими
бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2.
За да се счита изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, оспореното Решение на
Ръководителя на УО на ОПИК следва да съдържа описание на онези обстоятелства,
които имат значение на релевантни юридически факти за произнасянето на органа и
които обосновават съдържанието на обективираното в акта волеизявление за отказ
да бъдат верифицирани процесните разходи като недопустими.
Видно от съдържанието на оспорения акт органът е посочил като
правно основание за неговото издаване чл. 62 от ЗУСЕСИФ, но нормата само регламентира документите, въз основа на които се
извърша верификацията, и правомощието на органа да извърши проверка на място.
Тази разпоредба няма никакво отношение към правното основание, поради което
един разход би могъл да бъде недопустим. Правното основание, на което един
разход би могъл да бъде недопустим е някоя от хипотезите на чл. 57, ал. 1, съответно чл. 57, ал. 2 или чл. 58 от ЗУСЕСИФ. В обжалваното решение УО се е позовал именно на разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗУСЕСИФ – разходите са за дейности съответстващи на критериите за подбор
и/или разходите са
извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и
българското законодателство, но не е посочил
конкретно нарушените разпоредби на актовете по чл. 59, ал. 1 и 2 от ЗУСЕСИФ, което е достатъчно основание за отмяна на оспореното решение.
Посочването само на фактическите основания за издаване на акта, не води до
извод за неговата законосъобразност, тъй като законодателят в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК изрично изисква
кумулативно посочване както на фактическите, така и на правните основания /в този
смисъл са и решение № 16992/12.12.2019 г., постановено по адм. дело №
1802/2019 г., на ВАС, VII-мо о.; решение
№ 11257/25.09.2018 г., постановено по адм. дело № 5594/2018 г., на ВАС, VII-мо о.; решение
№ 10639/25.08.2017 г., постановено по адм. дело № 5524/2017 г., на ВАС, VII-мо о./.
Следва
да бъде отбелязано, че в хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, за да е осъществен фактическият
състав на недопустим разход, е необходимо органът не само да посочи чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, но и точно да посочи нарушената
правна норма от приложимото право. В случая това не е сторено, поради което
актът му на това основание е материално незаконосъобразен.
Предвид изложените съображения, жалбата е основателна, поради
което следва да бъде уважена. Административният акт следва да се отмени и
преписката да се изпрати на административния орган за произнасяне по
постъпилото искане за финално плащане.
При този изход на делото основателно се явява искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото
разноски в размер на 149,68 лева заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № РД-16-616/23.04.2021 г. на
Главен директор в Главна дирекция „Европейски фондове и
конкурентоспособност“ и Ръководител на
УО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, с което
е отказана верификация на отчетените разходи по Административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) № BG16RFOP002-2.024-2068-C01/28.08.2019 г. в общ размер на
14968,42 лева, от които 11 974,73 лева БФП.
ВРЪЩА административната
преписка на Главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за
конкурентоспособност" в Министерство на икономиката и Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и
конкурентоспособност" 2014 - 2020, за ново произнасяне в едномесечен срок
по искане за финално плащане по Административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ №
BG16RFOP002-2.024-2068-C01/28.08.2019 г.,
съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Министерство на
икономиката гр. София ДА ЗАПЛАТИ на „К.К.“ ЕООД ***, представлявано от *
Е.П.П., направените по делото разноски в размер на
149,68 лева държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните
по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: