Р
Е Ш Е Н И Е
№ 115
гр. Разград, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова,
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 91 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, ал.
2 от Закона за автомобилните превози.
Постъпили са жалби от М. А. А. и от Р. З.
Х., подадени чрез адв. К. Т. от АК – Русе, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1721 от 12.04.2022 г., издадена от
директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, с която са приложени
следните принудителни административни мерки: 1. на основание чл. 106а, ал. 1,
т. 1, б.“а“ и ал. 2, т.1 ЗАвтП – временно спиране от движение на МПС - лек
автомобил „Фолксваген Каравел“ от категория М1 с рег. № ********, собственост на М. А. А., до отстраняване на нарушението, но за не повече от
12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 бр. табела с рег. № ******** и отнемане на свидетелство за
регистрация на МПС № *********; 2. на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.“б“ и
ал. 2, т. 3 ЗАвтП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС №
********* и контролния талон към него на Р.
З. Х. до отстраняване
на нарушението, но за не повече от 1 година. В жалбите се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна и неправилна, тъй като нарушението не било описано
разбираемо, прецизно и точно, липсвало описание на всички обективни и
субективни признаци, от събраните доказателства не можело да се направи
категоричен извод дали е налице нарушение на ЗАвтП и продължителността на ПАМ
била максималната предвидена, без да са изложени мотиви за това. Иска се
заповедта да бъде отменена с присъждане на разноските по делото.
Ответникът не ангажира становище по
жалбите.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На жалбоподателя Р. З. Х. е съставен АУАН № 321341 от 12.04.2022 г. за това,
че на 12.04.2022 г. в гр. Русе в района на ГКПП „Дунав мост“ при поискано
съдействие от служител на Гранична полиция като водач на МПС - лек автомобил
„Фолксваген Каравел“ от категория М1 с рег. № ********,
собственост на М. А. А., извършва
международен обществен превоз от РБългария за Кралство Белгия на 6 пътници – Д. И.
К., М. М. А., Г. Г. С., А. С. А., Г. Х. Х. и Г.
Р. И. Превозът на пътниците е извършен срещу заплащане
или икономическа облага, без да има издадено заверено копие към лиценз на
Общността – нарушение по чл. 6, ал. 1 ЗАвтП.
Към АУАН са приложени писмени обяснения
на трима от пътниците в автомобила. М.
А. е посочил, че всички в буса пътували
заедно и щели да си разделят разходите за гориво по 120-130 евро на човек. Според
Г. Х., водачът Р. е събрал по 70-80 евро на човек за гориво. Г. С. е обяснила, че е
пътувала с Р. и друг път, когато му е заплатила 120 евро за
превоза, а този път очаква да са 150 евро.
Предвид съставения АУАН и снетите при
проверката обяснения е издадена оспорената заповед за прилагане на ПАМ №
РД-14-1721 от 12.04.2022 г., в която е прието, че е извършен международен
обществен превоз на пътници с маршрут от РБългария до Кралство Белгия с лек
автомобил „Фолксваген Каравел“ от категория Ml с peг. № ********, регистриран в РБългария на 20.08.2021
г. на М. А. А. От направена
справка в информационните масиви на ИА „Автомобилна администрация“ е установено,
че международният обществен превоз на пътници се извършва без за моторно
превозно средство с peг. № ******** да има издадено
заверено копие към лиценз на Общността и същият не е вписан в списък на
моторните превозни средства към лиценз, издаден от МТС. Поради това са
приложени следните принудителни административни мерки: 1. на основание чл.
106а, ал. 1, т. 1, б.“а“ и ал. 2, т.1 ЗАвтП – временно спиране от движение на
МПС - лек автомобил „Фолксваген Каравел“ от категория М1 с рег. № ********, собственост на М. А. А., до отстраняване на нарушението, но за не повече от
12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 бр. табела с рег. № ******** и отнемане на свидетелство за
регистрация на МПС № *********; и 2. на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.“б“
и ал. 2, т. 3 ЗАвтП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
№ ********* и контролния талон към него на Р. З. Х. до отстраняване
на нарушението, но за не повече от 1 година.
Заповедта е връчена на Р. З. Х. на 12.04.2022 г., а на М.
А. А. - на 13.04.2022
г., и жалбите срещу нея са подадени на 26.04.2022 г.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбите са допустими. Подадени са от лица, които
имат правен интерес от оспорването, в законоустановения срок и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледани по същество, жалбите
са неоснователни.
В изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 107, ал. 1 ЗАвтП принудителните
административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или
упълномощени от него длъжностни лица. С приложената Заповед
№ РД-01-553 от 23.11.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, т. 4, директорът на регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ е упълномощен да прилага ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП.
Оспорената заповед е издадена от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе в кръга на
неговата териториална и материална компетентност.
Заповедта е в необходимата
писмена форма, има реквизитите, изискуеми от чл. 59, ал. 2 АПК, и при
издаването й не са нарушени административнопроизводствените правила. Противно
на оплакванията на жалбоподателите, съдът констатира, че административният
орган е изложил ясни фактически и правни основания, които позволяват да бъде
разбрана волята му и да се осъществи съдебният контрол за законосъобразност. Допуснатото
нарушение, представляващо фактическото основание за прилагане на ПАМ, е описано ясно и
точно, с посочване на всички съставомерни признаци.
Оспорената заповед
е издадена и при правилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 106а,
ал. 1, т. 1, б.“а“ ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярко временно спиране от движение на
моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие
към лиценза на Общността. В чл. 106а, ал. 2, т. 1 ЗАвтП е указано, че налагането
на тази мярка се осъществява чрез сваляне на предната табела с регистрационен
номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на
превозното средство.
Съгласно чл. 106а,
ал. 1, т. 4, б.“б“ ЗАвтП прилага се ПАМ
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно
превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие
към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от
една година. В чл. 106а, ал. 2, т. 3 ЗАвтП е указано, че налагането на тази
мярка се осъществява чрез отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство и контролния талон към него.
Понятията обществен
превоз и превоз на пътници са дефинирани в § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвтП, съгласно
които „обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу
заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.
А „превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на
превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу
заплащане или икономическа облага.
Установените по
делото факти сочат, че с МПС – лек автомобил „Фолксваген Каравел“ от категория
М1 с рег. № ******** е бил осъществен
обществен превоз на пътници срещу заплащане. Превозът е извършен без да има
издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари и без да има
заверено копие към лиценз на Общността. При наличието на тези факти и в
условията на обвързана компетентност административният орган е бил длъжен да
наложи ПАМ, както спрямо М. А. А. като собственик
на превозното средство на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.“а“ ЗАвтП, така и
спрямо водача на превозното средство Р. З. Х. на основание
чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.“б“ ЗАвтП.
Законодателят е предвидил
продължителност и на двете мерки под условие – до отстраняване на нарушението,
но не повече от 1 година. Това означава, че ако нарушението бъде отстранено
през този период, ще се прекрати и действието на мярката. При тази
законодателна уредба административният орган не разполага с възможност за
преценка при определяне срока на ПАМ и не следва да излага съображения в тази
насока. Поради това наведените от жалбоподателите доводи за липса на мотиви
относно времетраенето на ПАМ и за несъразмерност на мерките са неоснователни.
Мерките изпълняват
и целта на закона – да се преустанови неправомерният превоз и да се осуети възможността
за извършване на други подобни нарушения.
По делото е
представено Експертно решение № 90396 от 16.03.2021 г. на ТЕЛК при „МБАЛ Св.
Иван Рилски – Разград“ АД – гр. Разград, удостоверяващо, че жалбоподателят Р. Х. е със 100%
трайно намалена работоспособност. Това доказателство не е относимо към предмета
на делото и не влияе върху извода за законосъобразност на заповедта за
прилагане на ПАМ. ПАМ не е административно наказание, което да се определя по
правилата на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН, за да се вземат предвид смекчаващи
отговорността обстоятелства. ПАМ е вид административна принуда, при която се
прилага диспозицията на съответната правна норма не като средство за
реализиране на административнонаказателна отговорност, а с преустановителна и превантивна
цел.
С оглед на горното
съдът намира, че оспорването на заповедта за прилагане на ПАМ е недоказано и
следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбите на М. А. А. и Р. З. Х. против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1721 от 12.04.2022
г., издадена от директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе с която са
приложени следните ПАМ: 1. на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.“а“ и ал. 2,
т.1 ЗАвтП – временно спиране от движение на МПС
- лек автомобил „Фолксваген Каравел“ от категория М1 с рег. № ********, собственост на М. А. А., до отстраняване на нарушението, но за не повече от
12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 бр. табела с рег. № ******** и отнемане на свидетелство за
регистрация на МПС № *********; и 2. на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.“б“
и ал. 2, т. 3 ЗАвтП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
№ ********* и контролния талон към него на Р.
З. Х. до отстраняване
на нарушението, но за не повече от 1 година.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.