№ 39
гр. Варна, 13.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20233001000013 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, както следва:
1.въззивна жалба вх.№5573/24.10.2022г. на Я. Х. Д., ЕГН **********,
Добрич, чрез адв.Н. Д. от ШАК и адв.П-С. от САК, както и
2.въззивна жалба вх.№5718/28.10.2022г., подадена от ЗАД ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, София, чрез адв.Вл.П. от САК,
срещу решение №90/03.10.2022г., постановено по т.дело №198/2021г. по
описа на Окръжен съд – Добрич.
С първата жалба ищцата Я. Д. обжалва решението в отхвърлителната
част, за разликата над 60 000 лева до претендираните 130 000 лева, ведно със
законната лихва до датата на изплащане.
Излага, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно
като съдът е допуснал нарушение на материалния закон, прилагайки
разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съдът е определил занижен размер на
обезщетението за неим.вреди, без оглед конкретните обстоятелства за
търпени морални вреди - техния интензитет, продължителност и остатъчни
последици, без оглед комплексния им характер /психологически, физически и
1
социален/. Въззивникът твърди, че съдът не се е съобразил с посочените в
ППВС 4/1968г. обективни критерии за преценка справедлив паричен
еквивалент на вредите. Съдът не е отчел интензитета на търпените болки и
страдания, не е отчел икономическата конюнктура към момента както и
характера на вредите, които имат и ще имат негативни последици за
пострадалото лице и занапред. Въз основа на това съдът е определил
несъответен на чл.52 ЗЗД размер на обезщетение. Претендира се присъждане
на допълнително обезщетение над присъдените 60 000 лева до 130 000 лева,
ведно със законна лихва за забавено плащане до изпълнение на задължението.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.
С втората въззивна жалба застрахователното дружество обжалва
решението в уважената част за сумата от 60 000 лева като твърди, че с
платежно нареждане от 26.10.22г. е изплатило на ищцата сумата от 40 000
лева, които съответстват на понесените от нея неим.вреди. Твърди, че в
обжалваната част решението е неправилно и необосновано, постановено при
несъобразяване с процесуалните и материални норми досежно размера на
вредите. Излага, че съдът е отчел при определяне на обезщетението и
непретендирани от ищцата вреди – оперативен белег на ляво бедро,
хипертрофия на мускулатура на лява предмишница и ограничаване
движенията на лявата ръка. Взел е предвид психиатрично и психологическо
състояние на ищцата след ПТП при липса на доказване на такива /извън страх
от пътуване/, проведено лечение и взети конкретни мед.мерки за конкретни
психологически/психиатрични състония. Твърди се още, че съдът не е
изградил изводите си въз основа конкретен анализ на събраните
доказателства. Не е съобразил обществено-икономическите условия в
страната към датата на ПТП /посочена е разлика от 3 години, съотв.в размера
на МРЗ от 150 лева/. Определеният от съда размер на обезвреда от 60 000
лева не съответства на принципа на справедливост. Претендира се частична
отмяна на решението за разликата над 40 000 лево до присъдените 60 000 лева
ведно с изменение на решението и в частта за разноските. Претендират се
такива и за въззивното производство.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от Я. Д. чрез
адв.Д., за неоснователност на оплакванията. Оспорват се въведените с
жалбата твърдения за произнасяне на съда по нерелевирани с исковата молба
2
вреди, съответно за несправедлив размер на определеното обезщетение.
Твърди се, че съдът точно и вярно е описал получените травматични
увреждания като е съобразил причинените от тях неим.вреди – болки и
страдания, страх, тревожност и напрежение. За да определи обезщетението
съдът е обсъдил конкретните проявени в действителността вреди и
проведеното от ищцата лечение. Твърди се, че пострадалата не е бездействала
и е проявила желание за възстановяване. Претендира се отхвърляне на
възраженията в жалбата като неоснователни ведно с присъждане на
разноските за въззивното производство.
В останалата част решението на ДОС не е обжалвано и е влязло в сила:
за сумата до 40 000 лева обезщетение както и за отхвърлената част над
130 000 до претендираните с иска 150 000 лева, ведно с обезщетение за
забавено плащане.
При преценка на жалбите съдът констатира, че същите са подадени в
срок, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
В жалбите страните не правят нови доказателствени искания.
Отправените с жалбите оплаквания срещу решението на ДОС касаят
формираните правни изводи на съда и правилността на решението, въпреки
формално посочените процесуални нарушения.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 01.03.2023 год. от 14.30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на
последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските
(чл.80 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4