№ 610
гр. София, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20211001000951 по описа за 2021 година
Производството е образувано по 3 броя въззивни жалби против
решение №261031 от 28.06.2021 г. на СГС, ТО, VI-8 състав, постановено по
т.д.№ 29/2020 год.
Първата въззивна жалба на ищеца „БР Интернешънъл Холдингс,
Инк”, дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на
Британските Вирджински острови, с фирмен № 1560507, чрез пълномощника
си адв.В.Н., е против горното решение в отхвърлителната му част, с която
са отхвърлени исковете по чл.116,ал.1, т.1 и 4 и по ал.2,т.3 от ЗМГО по
отношение на марка на ЕС EUTM рег. № 18075194, BR-комбинирана, цветна
и марка на ЕС EUTM рег. № 18075196, BR-комбинирана.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В
жалбата са изложени подробни и конкретни доводи за това. Моли за отмяна
на решението в обжалвана част и уважаване на исковете изцяло така, както са
предявени, и по отношение на описаните марки.
Против жалбата в срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор
от третото лице помагач на ответника - „ВЕНТА ИНВЕСТ ЕНД
ТРЕЙД”-ЛТД, Обединеното кралство, чрез адв.А. М. и адв.И. Н., в който се
излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа
мотивите на първата инстанция, че по отношение на двете обжалвани марки
не съществува вероятност от объркване на потребителя, която да включва
1
възможност за свързване на процесните знаци с тези марки на ищеца. Моли за
отхвърляне на тази въззивна жалба като неоснователна.
В срок е постъпил отговор и от ответника в първата инстанция -
„СЛЪНЦЕ СТАРА ЗАГОРА - ТАБАК” АД чрез пълномощника му адв.П., с
който моли съда да потвърди решението в обжалваната му част като правилно
и съобразено със закона. В отговора са изложени подробни доводи за
неоснователност на исковите претенции по отношение на марка на
ЕС EUTM рег. № 18075194, BR-комбинирана, цветна и марка на
ЕС EUTM рег. № 18075196, BR-комбинирана, които моли съда да вземе
предвид.
Втората въззивна жалба против горното решение на СГС е на
ответника в първата инстанция „СЛЪНЦЕ СТАРА ЗАГОРА -
ТАБАК” АД чрез пълномощника му адв.П.. Обжалва решението в частта, с
която са уважени исковете по чл.116,ал.1, т.1 и 4 и по ал.2, т.3 от ЗМГО
по отношение на национална марка с рег. № 97299 (BR BUSINESS
ROYALS-комбинирана), регистрирана в Патентното ведомство на
Република България. Жалбата е подробно мотивирана, с изложени
подробни доводи за неправилност на решението в обжалвана му част, с която
исковете са уважени. Моли за отмяната му в тази част и отхвърлянето на
исковете и по отношение на посочената марка като неоснователни.
В срока по чл.263 е постъпил отговор от третото лице помагач на
ответника - „ВЕНТА ИНВЕСТ ЕНД ТРЕЙД”-ЛТД, Обединеното кралство,
чрез адв.А. М. и адв.И. Н., в който напълно се споделят изложените от
ответника оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваната му част, с която исковете са уважени.Моли за отмяна на
решението и отхвърлянето на исковете и за тази марка - национална марка с
рег. № 97299 (BR BUSINESS ROYALS-комбинирана).
Постъпил е отговор на жалбата и от ищеца в първата инстанция „БР
Интернешънъл Холдингс, Инк” чрез адв.В.Н., с който жалбата се оспорва
като неоснователна. В отговора са развити подробни доводи за
това.Противопоставя се на доказателствените искания на този жалбоподател,
както и на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.
Третата въззивна жалба против решението на СГС е подадена от
третото лице помагач на ответника - „ВЕНТА ИНВЕСТ ЕНД ТРЕЙД”-
ЛТД, Обединеното кралство, чрез адв.А. М. и адв.И. Н.. Обжалва се решенето
в частта, с която са уважени обективно съединените искове по
чл.116,ал.1,т.1, т.2 и т.4 от ЗМГО по отношение на национална марка с рег.
№97299 (BR BUSINESS ROYALS-комбинирана), регистрирана в
Патентното ведомство на Република България, както и в частта, с която е
уважен иска по чл.116, ал.2, т.3 от ЗМГО - за разгласяване на диспозитива на
решението в два всекидневника и по БНТ за сметка на ответника.
Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната му част е
недопустимо, евентуално неправилно поради допуснати съществени
2
процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Твърди, че съдът е игнорирал възраженията на третото лице помагач и
въобще не ги е обсъдил.
Излага доводи, че иска е предявен и дружеството е представлявано в
процеса от адвокат без представителна власт, тъй като липсвали
доказателства дали към момента на упълномощаването – 15.07.2019 г.
упълномощителят М. С. Г. е законен представител на дружеството.
Удостоверения за актуалното му състояние били представени с дата от
06.11.2018 г. и от 07.01.2020 г. от които е видно, че М. С. Г. е негов директор,
но липсват доказателства дали е такъв към датата на упълномощаването. Като
не е съобразил този факт, твърди, че съдът е провел един недопустим процес
и съответно постановил недопустимо решение.
Освен това твърди, че превода от английски на пълномощното на
адв.Н. е неточен. В буквален превод пълномощното й предоставяло
представителна власт за „подаване на опозиции и заявления“, а не както е
преведен израза „упълномощеният има право да подава „възражения, искания
и заявления“.Твърди, че пълномощното очевидно е било предназначено да
послужи пред други органи, пред които се развиват административни по
характер процедури в областта на индустриалната собственост, свързани с
подаването на специфични по вид и характер документи. В хода на процеса не
са потвърдени действията по предявяването на иск от представляваното
дружество,както и по подаването на въззивна жалба, поради което и с оглед
липсата на надлежно упълномощаване за това, постановеното решение било
недопустимо.
В жалбата са изложени подробни доводи, касаещи неправилността
на решението в обжалваната част – съществени процесуални нарушения и
материална незаконосъобразност. Моли въззивната инстанция да отмени
решението в обжалваната му част и отхвърли като неоснователни обективно
съединените искове по ЗМГО и за коментираната по-горе търговска марка.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от ищеца „БР
Интернешънъл Холдингс, Инк” чрез пълномощника му адв.Н., в който са
развити подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба на
третото лице помагач. Твърди, че исковата молба е редовна – подадена е от
процесуален представител с надлежно пълномощно, като е внесена
следващата се държавна такса. Оспорва поддържаните от жалбоподателя
процесуални нарушения, допуснати от съда. Твърди, че решението е напълно
обосновано в обжалваната му част и съобразено със събраните доказателства.
Моли за потвърждаването му в тази обжалвана част. Противопоставя се на
доказателствените искания в жалбата като неоснователни и неотносими към
спора.
Постъпил е в срок отговор и от ответника „СЛЪНЦЕ СТАРА
ЗАГОРА – ТАБАК“-АД чрез адв.В.П., в който заявява становище за
основателност на жалбата на третото лице помагач. Поддържа направените
3
оспорвания и твърдения за неправилността на съдебния акт в обжалваната
част и се присъединява към тях. Поддържа и направените доказателствени
искания. Моли съда да уважи тази жалба.
Ответникът и третото лице помагач са направили доказателствени
искания, които съдът е оставил без уважение с определението по чл.267 ГПК.
Софийският Апелативен съд, като провери обжалваното решение
във връзка с оплакванията в жалбите, доводите, развити в отговорите и
събраните доказателства, приема следното:
И трите въззивни жалби са процесуално допустими като подадени
от надлежни страни в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
По повод възраженията на ответника и третото лице помагач – че
ищцовото дружество е представлявано в първата и въззивната инстанция от
адвокат без представителна власт, поради което съдът е провел един
недопустим процес и съответно постановил недопустимо решение, с
определението по чл.267 ГПК въззивният съд е дал указания на
пълномощника на ищеца „БР Интернешънъл Холдингс, Инк” - адв.В.Н. да
представи доказателства, че е редовно упълномощена от ищеца да подаде от
негово име искова молба срещу посочените лица и въззивна жалба против
решението, както и дружеството да потвърди извършените от нея до момента
процесуални действия. Такива доказателства са представени и с протоколно
определение от 08.06.2022г. /л.220-223 от настоящото дело/ съдът е приел, че
адв.Н. разполага с редовно учредена представителна власт да представлява
ищцовото дружество в производството. В тази връзка са неоснователни
всички възражения на ответника и третото лице помагач в тази насока.
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове по отношение
на нарушаване от ответника на правата на ищеца върху национална марка с pe
№ 97299 - BR BUSINESS ROYALS, като е отхвърлил исковете за
регистрираните и притежавани от ищеца права върху комбинирана национална
марка peг. № 107491 - BR, както и на комбинирани марки на Европейския съюз
EUTM peг. № 18075194 - BR и EUTM peг. № 18075196 - BR. Съдът е приел, че е
осъществен сложния фактически състав на разпоредбата на чл.116, ал.1, т.1 от
ЗМГО по отношение на първата комбинирана национална марка с peг. № 97299 -
BR BUSINESS ROYALS, и след като е приел за основателен този иск, е уважил и
обусловените от него искове по чл.116,ал.1,т.2 и т.4 ЗМГО. Приел е, че макар да
не е налице фактическо пренасяне на стоките /цигари/ през границата на
Република България по смисъла на § 1, т.6 от ДР на ЗМГО, то след като са
извършени действия, които целят пренасяне на процесните стоки, нарушаващи
правото на ищеца върху горепосочената търговска марка, то износът е
осъществен. Реално стоките не са напускали територията на Република България
поради осъществения митнически контрол, но целта на износителя е била да
напуснат същата, което именно е осуетено от действията на митническите органи.
Съдът е приел за неоснователни възраженията на ответника и третото лице
4
помагач, че в случая е приложима разпоредбата на чл.38, ал.4, т.2 от ЗМГО, че
заличаването на регистрацията не засяга лицензионни договори, доколкото
са изпълнени преди отмяната или заличаването, освен ако е уговорено
друго.Този извод е във връзка с представените доказателства, че трето за делото
лице – Н. И. К. е притежател на търговска марка BUSINESS ROYALS - словна, с
peг. № 90953, заявена на 28.10.2014 г. и срок на действие до 28.10.2024 г.,
регистрирана на 31.03.2015 г., който е предоставил права върху марката на третото
лице помагач ВЕНТА ИНВЕСТ ЕНД ТРЕЙД ЛИМИТИД, като е сключен и вписан
лицензионен договор за посочената марка за изключителна лицензия за всички
стоки, за които е регистрирана марката, за територията на Република България, със
срок на действие от 01.05.2015 г. до 31.12.2020 г. Представени са и доказателства
за сключен и вписан лицензионен договор за сублицензия за всички стоки, за
които е регистрирана марката, за цялата територия на Република България, със
срок на действие до 31.12.2019 г., с лицензополучател - ответника „СЛЪНЦЕ
СТАРА ЗАЕОРА-ТАБАК” АД . Представено е и сублицензионно споразумение
от 11.01.2019 г., сключено между „ВЕНТА ИНВЕСТ ЕНД ТРЕЙД ЛИМИТИД”
като сублицензиар и „СЛЪНЦЕ СТАРА ЗАЕОРА-ТАБАК” АД като
сублицензиант. Съдът е приел, че видно от решение на Патентното ведомство и
постановените във връзка с обжалването му решения на АССГ и ВАС, марка
BUSINESS ROYALS - словна, с per. № 90953, заявена на 28.10.2014 г., е заличена
А съгласно разпоредбата на чл.38, ал.3 от ЗМГО, заличаването на регистрацията
на марката има действие от датата на подаване на заявката за регистрация, т.е.
считано от 28.10.2014 г. Приел е, че изключението на чл.38, ал.4, т.2 от ЗМГО
касае правоотношението между лицензодателя и лицензополучателя по
лицензионния договор, като това тълкуване следва и от израза на законодателя
„освен ако е уговорено друго”, а друго може да бъде уговорено съгласно
принципа на свобода на договаряне по чл.9 от ЗЗД именно в самия лицензионен
договор. Това изключение не можело да бъде приложено по отношение на
притежателя на регистрираната марка - ищеца, чийто права са самостоятелни и не
произтичат от лицензионния договор по заличената марка. И след като марката,
въз основа на която е сключено сублицензионното споразумение на ответника, е
заличена, то същият е изгубил правата по отношение на нея.
По отношение на марката на ищеца с peг. № 10 7491, след служебно
извършена справка, съдът е констатирал, че същата е публикувана в
бр.01.2/31.01.2020 г. на Официалния бюлетин на Патентното ведомство на РБ,
след датата на твърдяното нарушение, поради което тази марка не може да се
противопостави на ответника към 17.12.2019 г.
По отношение на марки на ЕС EUTM peг. № 18075194 и EUTM
peг. № 18075196, и двете регистрирани на 13.12.2019 г. и публикувани на
17.12.2019 г., съдът е приел, че могат да бъдат противопоставени на
ответника към датата на твърдяното нарушение 17.12.2019г. Съдът се е
позовал на разпоредбата на чл.11, ал.1 от Регламент (ЕС) 2017/1001, съгласно
която правата, предоставени от марка на ЕС, могат да бъдат
противопоставени на трети лица, считано от датата на публикуването на
5
регистрацията на марката.
Позовавайки се на основното заключение на съдебно-марковата
експертиза обаче, съдът е направил извод, че не е налице изискуемата от
закона предпоставка да съществува вероятност от объркване на потребителя,
която да включва възможност за свързване на процесните знаци с тези две
марки на ищеца и искът за същите не следва да бъде уважен.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка е подробно и
правилно изяснена от първоинстанционния съд, поради което и на основание
чл.272 от ГПК препраща към установените факти, без да е нужно отново да ги
повтаря. По отношение на правните изводи – този състав не споделя изводите
на първата инстанция за осъществено нарушение по отношение на
регистрираната от ищеца национална марка с peг. № 97299 - BR BUSINESS
ROYALS, използвана от ответника. Съображенията за това са следните:
По предявения иск с правно основание чл.116. ал.1, т.1 от ЗМГО за
установяване факта на нарушението върху търговска марка per. № 97299 - BR
BUSINESS ROYALS – комбинирана:
Както се установи от събраните по делото писмени доказателства, в
регистъра на търговските марки на Патентно ведомство на Република
България, под № 90953 е регистрирана търговска марка „BUSINESS
ROYALS” - словна, с приоритет от 28.10.2014г., регистрирана на 31.03.2015г.
за стоките „цигари; тютюн“ от клас 34 на МКСУ, с притежател Н. И. К. от гр.
София. На 15.07.2015г. в регистъра на Патентно ведомство е вписан
Лицензионен договор за предоставяне на изключителна лицензия за
използване на тази марка на територията на Република България от Н. К. на
търговско дружество ВЕНТА ИНВЕСТ ЕНД ТРЕЙД ЛИМИТИД - Лондон,
Великобритания, със срок на действие до 31.12.2020г. На 08.02.2019г. в
регистъра е вписан Лицензионен договор за сублицензия на същата
марка от ВЕНТА ИНВЕСТ ЕНД ТРЕЙД ЛИМИТИД на ответното дружество
„Слънце Стара Загора Табак“ АД, със срок на действие до 31.12.2019г.
Съгласно чл.13а, ал.1 от ЗМГО (идентичен и в стария, и в новия
ЗМГО) „Правото върху марка включва правото на притежателя й да я
използва, да се разпорежда с нея…..“
Въз основа на получената сублицензия, валидно вписана в регистъра
на Патентно ведомство, към момента на манифестиране на процесиите стоки
„Слънце Стара Загора Табак“ АД, е имало правно основание да използва в
търговската си дейност търговската марка „BUSINESS ROYALS”. Предвид
това, действията, които ищецът твърди, че са извършени от ответника, не
представляват нарушение на изключителните права на ищеца върху
процесната марка, респ. той не може да се противопостави на тяхното
осъществяване.
Последващото заличаване на регистрацията на марка BUSINESS
ROYALS - словна, per. № 90953 на 27.07.2020 г. с решението на ВАС, не променя
по никакъв начин валидността и значението на сублицензионното споразумение
6
между ВЕНТА и „Слънце Стара Загора - Табак” АД, доколкото същото, видно от
събраните по делото доказателства, е било изпълнено към 17.12.2019г. преди
заличаване на регистрацията, при наличие на действаща марка.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.4, т.2 от ЗМГО (съответно чл.28,
ал.4, т. 2 от ЗМГО отм.) „Отмяната и заличаването на регистрацията не засягат ...
лицензионни договори, доколкото са изпълнени преди отмяната или
заличаването, освен ако е уговорено друго.“. В с.з. вещото лице по СИЕ е заявило,
че към 17.12.2019 г. продажната цена за стоките е била изцяло заплатена
Фактическият състав на разпоредбата изисква да са налице изпълнени
лицензионни договори, респ. сключените въз основа на тях сублицензионни
споразумения, и това изпълнение да е настъпило преди отмяната или
заличаването на марката, какъвто е и настоящият случай.
По делото са представени доказателства, че заличаването на ТМ peг.
№ 90953 BUSINESS ROYALS с притежател Н. И. К. е настъпило с
постановяване на окончателното решение на Върховния административен съд
№ 10305 от 27.07.2020 г. по адм. дело № 11790/2019 г., с което се оставя в
сила Решение № 4486 от 28.06.2019 г. на АССГ, потвърждаващо решението
на Патентно ведомство за заличаване на марката. Следователно,
заличаването на въпросната марка е станало след изпълнение на
сублицензионното споразумение между ВЕНТА ИНТВЕСТ енд ТРЕЙД
Лимитид и „Слънце Стара Загора - Табак” АД. Следва да се има предвид,
че произведените от сублицензианта въз основа на Договор № 69/14.12.2016
г. и задържани стоки цигари са закупени от ВЕНТА (сублицензиар) за износ,
т.е. в изпълнение на уговорките в сублицензионното споразумение.
Поръчката за това производство е оформена с подписването на
Спецификации - Приложения № 29, 30, 31, 32, 33, 34 от 03.06.2019 г. към
договора. Произведената стока е натоварена за превоз в гр. Стара Загора с
място на разтоварване Пристанище Варна Запад, съгласно представените по
делото товарителници № 12811 от 11.12.2019 г. и № 011006 от 12.12.2019 г.
В този смисъл, сублицензионното споразумение е изпълнено
изцяло на 12.12.2019г., по силата на чл.6.1., изр.2 от Договор № 69/
14.12.2016 г., според която клауза цигарите се считат за доставени по
количество, качество, опаковка, маркировка и други условия, специфицирани
в договора и приложенията към него, в момента на предаването им на
първия превозвач, което се удостоверява с подписването на транспортния
документ и се счита за дата на доставка. Видно от ССЕ, стойността на
процесните стоки цигари също е била изплатена изцяло към посочената дата,
която предхожда и датата на задържане на стоките - 17.12.2019 г. А на
31.12.2019г. сублицензионното споразумение за предоставяне правото на
ползване на марка per. № 90953 BUSINESS ROYALS е преустановило своето
действие.
Съгласно ЗЗД, изпълнението на един продължителен договор е от
значение към всеки един момент от периода, за който правоотношението
7
съществува. Към датата на задържане - 17.12.2019 г., е имало действаща
регистрация за марка peг. № 90953, като за същата към тази дата липсва влязло в
сила решение за заличаването й, а сублицензионното споразумение е било
изпълнено въз основа на действащата регистрация преди 17.12.2019 г. Невъзможно
е с обратното действие на заличаването на марка per. № 90953 да се отмени
осъщественото вече изпълнение на сублицензионното споразумение.
Заличаването, видно от представеното в първоинстанционното
производство решение на ВАС, се е осъществило 7 месеца по-късно, и по-
конкретно на 27.07.2020 г., с постановяване на окончателното решение на ВАС по
заличаването на марка per. № 90953, регистрирана от Патентното ведомство през
2015 г.
Неоснователни са възраженията на ищеца в отговора на въззивната
жалба на ответника, че разпоредбата на чл.38, ал.4, т.2 от ЗМГО не може да
намери приложение, тъй като представения лицензионен договор не бил изпълнен.
Същият бил такъв с продължително изпълнение, а срокът му не бил изтекъл към
датата на осъществяване на нарушението.
Действително, срочните лицензионни договори са такива с
продължително изпълнение, но именно по тази причина те се считат за изпълнени
с реализацията на всяка обособена (определяема), съобразно условията на
договора стока, независимо дали тя е обособена/определена на база опаковки,
кашони, контейнери и т.н. Възприемането на обратното становище би означавало
договора с продължително изпълнение да се счита изпълнен едва на крайната дата
от неговия срок, което освен че е явно несъвместимо с природата му, е лишено и
от житейска логика.
В случая и двете страни по лицензионния договор, чието действие към
датата на претендираното нарушение е безспорно - ответникът и третото лице-
помагач твърдят, че приемат договора за изпълнен по отношение на процесиите
стоки, в който смисъл възражението на ищеца за неизпълнение, съответно
неприложимост на чл.38, ал.4, т.2 от ЗМГО е неоснователно.
От доказателствата по делото се установява, че процесната стока е
била експедирана от ответника, предадена на спедитор под контрола на
митническите власти по време на действието на процесния лицензионен
договор. С това неговите права по лицензионния договор досежно процесната
стока са реализирани и няма пречка той да се позовава на защитата, която
договора и закона му предоставят, още повече, че към този момент марката,
предмет на лицензията, има действаща регистрация, която е заличена едва 7
месеца по-късно.
Следователно, доколкото използването на марката „BUSINESS
ROYALS” от страна на ответника е въз основа на валидно сключен и вписан
лицензионен договор с лице, което притежава надлежна легитимация да
сключи такъв договор, т.е. е носител на отстъпеното право на ползване на
марката, предмет на лицензията, и към датата на реализация на процесиите
стоки регистрацията на марката е била действаща, то предвид разпоредбата на
8
чл.38, ал.4, т.2 от ЗМГО (съответно чл.28, ал.4, т.2 от ЗМГО отм.) нейното
последващо заличаване не засяга въпросния лицензионен договор и съответно
правомерното използване на марката от ответника към датата на твърдяното
нарушение.
Въззивният съд не приема мотивите на първата инстанция, че
изключението, предвидено в разпоредбата на чл.38, ал.4, т.2 от ЗМГО е
непротивопоставимо на трети лица, тъй като то важало само в отношенията между
лицензодател и лицензополучател, видно от израза „освен ако не е уговорено
друго“, сочещ приложимост на нормата само в хипотеза на свобода на
договарянето. Лицензионното правоотношение има за предмет отстъпването на
правото върху марка, което е абсолютно и изключително и като такова
противопоставимо на всяко трето лице, включително лице, чуждо на
лицензионното правоотношение. Лицензополучателят по договор за лицензия на
марка упражнява абсолютните права, които съгласно закона принадлежат на
неговия лицензодател и може да противопостави тези права на трети лица, които
имат претенция, че той е действал неправомерно. Това е логичен извод от
разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗМГО (съответно чл.22, ал.1 от ЗМГО отм.).
Доколкото заличаването на регистрацията на марката, служеща като основание за
сключване на лицензионния договор има обратно действие, но
лицензополучателят не е страна в производството по заличаване и съответно не
може да защитава своите права и интереси (реално той дори може и да не знае
за наличието на висящо производство), то разпоредбата на чл.38, ал.4, т.2 от
ЗМГО въвежда изключение от общото правило за отговорността, която
иначе следва да се носи и при наличието на впоследствие отпаднало правно
основание, обосноваващо действията на лицензополучателя. Законовата
разпоредба не следва да се тълкува изолирано, а систематично с разпоредбата на
чл.24, aл.1 от ЗМГО (съответно чл. 22, ал. 1 от ЗМГО отм.), която по същество
допълва в аспекта на отговорността на лицензополучателя спрямо трети
лица с претендирани самостоятелни права върху марката, предмет на лицензията.
Заличаването на регистрацията на марка per.№90953 BUSINESS
ROYALS - словна в хода на съдебното производство, макар и
„нововъзникнало обстоятелство“ по смисъла на чл.235, ал.3 от ГПК, няма как
да рефлектира върху спорното право, доколкото действията, за които се
твърди, че съставляват нарушение, са приключили преди влизане в сила на
решението за заличаване и то, с оглед разпоредбата на чл.38, ал.4, т.2 от
ЗМГО, не ги засяга.
Неоснователно e възражението в отговора на БР Интернешънъл
Холдингс Инк, че лицензионният договор и сублицензионното споразумение
не цитират крайни срокове за изпълнение и конкретни количества, както и че
те биха били изпълнени изцяло с изтичане на лицензиите, поради което
изключението в чл.38, ал.4, т.2 ЗМГО не било приложимо. Видно от чл.6 от
сублицензионното споразумение, подписано между ВЕНТА и „Слънце Стара
Загора Табак“ АД, е уговорен срок на валидност на споразумението до
31.12.2019г. В този смисъл, споразумението е прекратило своето действие
9
след посочената дата и преди 27.07.2020 г. - датата на окончателното решение
на ВАС, вследствие от което са настъпили правните последици на
заличаването на марка per. № 90953 BUSINESS ROYALS.
Освен това, видно от сублицензионното споразумение, негов
предмет е не само отстъпване на право на използване на посочената марка, но
то обхваща и право сублицензиантът да произвежда в собствените си
съоръжения, изградени на територията на Република България, цигари от
тази марка, в съответствие с писмените заявки и инструкции на
сублицензиаря (чл.1). Предвидено е също, че цигарите от посочената марка,
предмет на договори за производство или придобиване между сублицензиаря
и сублицензианта, са предназначени единствено за износ и няма да бъдат
продавани на територията на Република България (чл.4). Видно е, че със
сублицензионното споразумение е уговорен и начинът, по който ще бъде
използвана отстъпената марка и ще се изпълнява споразумението, както и
ограничения относно предназначението, начина и мястото на пазарна
реализация на произведената с тази марка стока.
Необосновано е възражението на ищеца, че и ответникът, и третото
лице - помагач не се явявали добросъвестни ползватели на регистрираната
марка. Лицензионният договор за използване на марка per. № 90953
BUSINESS ROYALS е сключен на 01.05.2015 г., докато искането за
заличаване на марката е подадено на 27.08.2015 г., следователно към датата
на подписване на договора марката не е била атакувана и ВЕНТА е бил
добросъвестен ползвател.
Неоснователно е възражението на БР Интернешънъл Холдингс Инк,
че към момента на производството и действията по износ на процесните стоки
производителят е бил наясно, че правното му основание за използване на
процесиите знаци е привидно валидно, тъй като по отношение на марка с per.
№ 90953 на Н. К. се е провеждало производство по заличаване. По делото
липсват доказателства за знанието на ползващите се от регистрацията лица
относно наличието на производство за заличаване на марката. Те не са били
страни в производството, приключило с Решение № 4486 от 28.06.2019 г. по
адм. дело № 5258/2018 г. на АССГ, за да се счита, че постановяването на това
решение им е известно към датата на извършване на действията по износ.
Освен това, писмените доказателства сочат, че процесните стоки са били
поръчани на производителя преди датата на цитираното съдебно решение с
оформянето на Спецификации - Приложения № 29, 30, 31, 32, 33, 34 от
03.06.2019 г., представени по делото, като съгласно изготвената ССЕ първите
две авансови плащания на цената на стоката са направени още на
07.06.2019 г. и 25.06.2019г.
От всичко изложено се налага изводът, че не е налице първия
елемент от фактическия състав на чл.116,ал.1,т.1 от ЗМГО – правата на ищеца
върху процесната марка per. № 97299 - BR BUSINESS ROYALS –
комбинирана, са непротивопоставими на ответника, тъй като същият използва
10
марката на правно основание – като лицензиант. Това е така, защото, както бе
коментирано по-горе, в регистъра на Патентното ведомство има вписан на
15.07.2015г. Лицензионен договор за предоставяне на изключителна
лицензия за използване на марка с per. № 90953 BUSINESS ROYALS на
територията на Република България /идентична с притежаваната от ищеца/,
предоставена от притежателя й Н. К. на търговско дружество ВЕНТА
ИНВЕСТ ЕНД ТРЕЙД ЛИМИТИД - Лондон, Великобритания, със срок на
действие до 31.12.2020г., а на 08.02.2019г. в регистъра е вписан
Лицензионен договор за сублицензия на същата марка от ВЕНТА
ИНВЕСТ ЕНД ТРЕЙД ЛИМИТИД на ответното дружество „Слънце Стара
Загора Табак“ АД, със срок на действие до 31.12.2019г.
След като първата предпоставка за уважаване на иска не е налице, е
безпредметно да се обсъжда наличието на втората кумулативна предпоставка
- да е установен фактът на нарушението и проявните форми, в които е
реализирано по смисъла на чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗМГО.
За пълнота на изложението обаче съдът следва да отбележи, че напълно
споделя изложените от първоинстанционния съд доводи досежно използването на
марка с per. № 97299 - BR BUSINESS ROYALS - комбинирана, собственост на БР
Интернешънъл, както и изводът, че е осъществен износ на стоките през границата
на Р.България. Действително, разпоредбата на §1, т.6 от ДР на ЗМГО определя
като износ фактическото пренасяне през границата на Република България на
стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или
регистрирано географско означение. След като са извършени действия, които
целят пренасяне на процесиите стоки, то износът е осъществен. Този извод не
зависи от факта, че реално стоките не са напускали територията на Република
България поради осъществения митнически контрол. Целта на износителя е била
да напуснат същата, което именно е осуетено от действията на митническите
органи (същият извод съдът е направил и в Решение № 1555/25.06.2019 г. по т.д.
№ 6264/2018 г. на САС, ТО, 9 състав, недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 490/24.07.2020 г. по т.д. № 2709/2019 г. по описа на ВКС, II т.о.).С
оглед на това възраженията, поддържани в жалбите на ответника и третото лице
помагач в тази насока – че не е налице осъществен износ по см. на §1,т.6 от ДР на
ЗМГО, съдът намира за неоснователни. Горните разсъждения обаче в случая са
ирелевантни, предвид липсата на първата предпоставка за уважаване на иска по
чл.116,ал.1,т.1 ЗМГО.
Предвид изложеното съдът намира, че иска по чл.116,ал.1,т.1 от ЗМГО
установяване факта на нарушението върху търговска марка per. № 97299 -
BUSINESS ROYALS – комбинирана е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,
като се отмени обжалваното решение в тази му част. Въззивните жалби на
ответника и третото лице помагач са основателни.
По предявения иск с правно основание чл.116. ал.1, т.1 от ЗМГО за
установяване факта на нарушението върху марка на ЕС - EUTM рег. №
11
18075194, BR-комбинирана, цветна и марка на ЕС - EUTM рег. № 18075196 ,
BR-комбинирана:
Предмет на въззивната жалба на ищеца „БР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
ХОЛДИНГС ИНК“ е решението, с което съдът е отхвърлил предявените
искове именно по отношение на тези две марки. Отхвърлителното решение по
отношение на регистрираната от ищеца национална марка с per. № 107491 не
е предмет на въззивното производство.
Въззивният съд намира обжалваното решение в тази му част за правилно
и законосъобразно. Споделят се и мотивите на съда по отношение на
приложимото право – българския закон – ЗМГО и общностното право - Регламент
(ЕС) № 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2017 г. относно
марката на Европейския съюз.
От прякото приложение на нормите на чл.125 и чл.129 от Регламент
(ЕС) № 2017/1001 следва, че при нарушение на правото на марка, защитата
се осъществява по вътрешния ред, предвиден за защита на регистрирана в
държавата-членка марка. Защитата е на общностно ниво и може да бъде
осъществена от съда на държавата- членка по седалището на ответника,
какъвто е настоящият случай. Съдът, произнасящ се по марка на Европейския
съюз, прилага предвидените в регламента разпоредби, а за всички въпроси
извън приложното поле на регламента, приложение намират съответните
норми, които се прилагат в държавата-членка, т.е. националното материално
и процесуално право (в този смисъл относно дизайн на общността
Определение № 606 от 20.07.2011 г. по ч.т.д. № 333/2011 г. на ВКС, Т.К., II
т.о., като даденото разрешение е приложимо и в случая).
Съгласно чл.17, §1, изр. второ от Регламент (ЕО) № 207/2009,
нарушението на правата върху марка на ЕС се урежда от националното
законодателство относно нарушението на правата върху национална марка. С
оглед на това относно нарушение и по отношение на марка на Европейския
съюз, и на национална марка, притежателят на марката има право на исковете
за защита по чл.116 от ЗМГО.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от Регламент (ЕС) 2017/1001,
правата, предоставени от марка на ЕС, могат да бъдат противопоставени на трети
лица, считано от датата на публикуването на регистрацията на марката.
Съдът е установил чрез служебно извършена справка в публичния портал на
Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост във връзка с двете
марки - https.// euipo.europa.eu/eSearch/#details/trademarks/********* и
съответно https://euipo.europa.eu/eSearch/#details/trademarks/*********, че и на
двете марки на ЕС регистрацията е публикувана на 17.12.2019 г. Този факт
всъщност не е спорен между страните. Затова е приел, че същите могат да бъдат
противопоставени на ответника.
Датата на публикуване на регистрациите на двете марки на ЕС -
17.12.2019 г. обаче следва да бъде съпоставена с датите на извършване на
действията, за които се твърди в исковата молба, че нарушават правата на ищеца
12
върху тези марки, последното от които е действието по предаване на стоката на
първия превозвач - 12.12.2019 г., а не с датата на задържане на стоките - също
17.12.2019 г. Освен това, към датата 12.12.2019г., когато процесиите стоки са били
декларирани за износ от ответника, представени пред Митническо бюро - Стара
Загора и предадени под контрола на митническите органи, публикуването на
регистрацията на двете марки на ЕС още не е било осъществено. Още по-малко е
възможно същите да са били предмет на публикация към момента на твърдяното
производство на процесиите стоки, момент, който логично предхожда с дни и
даже седмици износа. При съпоставката на тези две дати, съблюдавайки нормата
на чл.11, ал.1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 е видно, че правата на ищеца върху
процесните марки са непротивопоставими на ответника. Действията по
производство, опаковане и експедиране на стоката за износ в случая предхождат
както датата на публикуване на регистрациите на марките - 17.12.2019 г., така и
датата на самата регистрация, която е от 13.12.2019 г. Предаването на стоката на
първия превозвач, с което се изчерпват задълженията на продавача на стоката, е
извършено на 11.12.2019 г., съответно на 12.12.2019г., видно от представените от
третото лице-помагач писмени доказателства - Товарителница за обществен
автомобилен превоз в страната № 0011006 от 12.12.2019 г., с превозвач –
„Трайдънт Фрейт”, получател - Пристанище Варна Запад, както и Товарителница
за обществен автомобилен транспорт серия И № 102811 от 11.12.2019 г.
превозвач – „Рудо - Каре” ООД и получател - Пристанище Варна Запад.
Следователно, всички действия, за които ищецът твърди, че
представляват нарушение на правата му върху марка на ЕС - EUTM per. №
18075194 BR - комбинирана и марка на ЕС - EUTM per. № 18075196, и по
отношение на които следва да се преценява приложимостта на чл.11, §1 от
Регламента, са изпълнени и завършени не само преди публикацията на
регистрацията на тези две марки, но и преди самата им регистрация. Поради
това правата върху марки EUTM per. № 18075194 и EUTM per. № 18075196
не могат да бъдат противопоставени на ответника за действията, извършени
преди публикацията, поради което иска за установяване на тяхното
нарушаване се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, какъвто
краен извод е направил и първоинстанционният съд. Само на това основание
исковете по чл.116,ал.1,т.1 от ЗМГО по отношение на тези две марки се явява
неоснователен.
Видно е, че към 12.12.2019г. ищецът обективно не е разполагал с
противопоставими на ответника права върху марки на ЕС с per. № 18075194 и
№ 18075196, в който смисъл процесния износ, а още по-малко твърдяното
поставяне на марките върху процесии стоки обективно не представлява
нарушение на правата върху тези марки.
Въпреки това обаче, съдът изцяло споделя изложените от първата
инстанция мотиви, че по отношение на процесните две марки, регистрирани в
Европейското патентно ведомство, не съществува вероятност от объркване на
потребителя, която да включва възможност за свързване на процесните знаци с
тези марки на ищеца.Този извод се налага с оглед заключението на съдебно-
13
марковата експертиза, което съдът обстойно е коментирал и към които мотиви на
основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща и напълно споделя. Важно е да се
отбележи, че в тези две марки изцяло липсва словният елемент BUSINESS
ROYALS, който присъства в знака, използван върху задържаните стоки, и е
негов отличителен елемент. Същевременно е налице ниска степен на
отличителност на образните елементи - лого и правоъгълник в опаковката на
процесиите стоки и оттук - липсва вероятност от объркване на потребителите.
В този смисъл, правилно и в съответствие с практиката на СЕС
съдът е изходил при преценката на вероятността от объркване на средния
потребител от създаденото цялостно впечатление от знака на марките, като се
вземат предвид отличителните и доминиращите елементи.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че установителния иск
по чл.116,ал.1,т.1 ЗМГО е неоснователен и недоказан и по отношение на
посочените по-горе марки - ЕС - EUTM per. № 18075194 BR - комбинирана и
марка на ЕС - EUTM per. № 18075196. Като е стигнал до този извод, съдът е
постановил правилно решение в тази му част, което следва да бъде
потвърдено. При тази констатация напълно неоснователни се явяват
оплакванията във въззивната жалба на ищеца при положение, че основният
мотив за неоснователност и отхвърляне на установителния иск по отношение
на процесните две марки на ЕС всъщност е липсата на публикуване на
регистрацията им към датите на извършване на действията, за които се
твърди в исковата молба, че нарушават правата на ищеца върху тези марки,
последното от които е действието по предаване на стоката на първия
превозвач - 12.12.2019 г.
По останалите обективно съединени искове, предмет на въззивните
жалби - с правно основание чл.116, ал.1, т.2 – за преустановяване на
нарушението; по т.4 - за изземване и унищожаване на вещите, предмет на
нарушението; по чл.116, ал.2, т.3 от ЗМГО - за разгласяване за сметка на
нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника - вестник
„Труд” и вестник „Стандарт” и в часовия пояс от 20,00 часа до 20,30 часа на
Българска национална телевизия:
За да бъде уважен иска по чл.116, ал.1, т.2 от ЗМГО за преустановяване
на нарушението, ищецът следва да докаже освен факта на нарушението, още и че
нарушението на правото на ищеца върху марката е налице както към момента
на предявяване на иска, така и към приключване на устните състезания по
делото.
С оглед установеното от фактическа страна и правните изводи на съда за
неоснователност на предявените установителни искове, доколкото не се
установява твърдяното нарушение на правата на ищеца върху заявените и
регистрирани от него марки, то не е налице първата изискуема предпоставка за
уважаване на исковете с правно основание чл.116, ал.1, т.2 от ЗМГО, поради
което същите се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени за всички
претендирани от ищеца марки. Тъй като съдът е уважил този иск единствено за
14
търговската марка с peг. № 97299 (BR BUSINESS ROYALS-комбинирана), с оглед
изхода на спора по установителния иск, следва да бъде отменено решението в тази
му част и иска да бъде отхвърлен като неоснователен. По отношение на
останалите две ТМ на ЕС отхвърлителното решение на СГС следва да бъде
потвърдено. За марка с peг. № 107491 решението не е обжалвано.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая става
въпрос за еднократен акт (износ на стоки), който не продължава във времето
и няма как да бъде „преустановен“. Неправилни са мотивите на
първоинстанционния съд, че след като ответното дружество е възразило срещу
унищожаването на процесиите стоки и не е оттеглило това си възражение до
приключване на устните състезания, то нарушението продължава и към този
момент, респективно фактическия състав е изпълнен и иска следва да бъде
уважен. Както вноса, така и износа са еднократни актове, които не
продължават във времето, а приключват със задържането на стоките от
митническите органи. Упражняването на правото на възражение срещу
унищожаването на стоките, предвидено в регламента, с цел изясняване на спора
между страните в рамките на един състезателен съдебен процес, не е и не следва
да бъде в състояние да промени тази негова физическа и права природа.
С оглед неоснователността на установителните искове с правно
основание чл.116, ал.1, т.1 от ЗМГО, неоснователни се явяват и обусловените
искове по т.4 за изземване и унищожаване на стоките, предмет на
нарушението.Това налага отмяна на решението в частта, с която този иск е
уважен по отношение на стоките с търговска марка с peг. № 97299 (BR BUSINESS
ROYALS-комбинирана). По отношение останалите марки следва да бъде
потвърдено като правилно.
Без съмнение, уважаването на иска с правно основание чл.116, ал.2, т.3
от ЗМГО - за разгласяване на диспозитива на решението в два всекидневника и по
БНТ, също е в пряка зависимост и връзка с основателността на установителните
искове, поради което коментираната неоснователност на исковете с правно
основание чл.116, ал.1, т.1 от ЗМГО, логично води до неоснователност и на
този иск. Затова решението в тази му част също следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
По отношение на иска с правно основание чл.116,ал.2,т.2 ЗМГО,
отхвърлен от първоинстанционния съд, решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
С оглед изложеното съдът намира въззивната жалба на ищеца в
първоинстанционното производство „БР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ХОЛДИНГС ИНК”,
дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Британските
Вирджински острови, за неоснователна изцяло, поради което следва да бъде
потвърдено решението в обжалваната от тази страна отхвърлителна част.
Въззивните жалби на ответника „СЛЪНЦЕ СТАРА ЗАГОРА-ТАБАК”
АД и третото лице помагач „ВЕНТА ИНВЕСТ ЕНД ТРЕЙД ЛИМИТИД”,
Обединеното кралство са основателни, което налага отмяна на решението в
15
частта, с която исковете по чл.116,ал.1,т.1, т.2 и т.4 и чл.116, ал.2, т.3 от ЗМГО са
уважени по отношение на претендираното нарушение на ТМ с peг. № 97299 (BR
BUSINESS ROYALS-комбинирана) и постановяване на ново решение, с което
същите се отхвърлят като неоснователни.
Следва да се отмени решението и в частта, в която ответното дружество
е осъдено да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК, право на разноски
има ответната страна. Ответникът „СЛЪНЦЕ СТАРА ЗАГОРА-ТАБАК” АД е
представил Списък по чл.80 ГПК /л.147 от настоящото дело/, в който претендира
общо разноски в размер на 3 160 лева, от които 160 лева държавна такса и 3 000
лева адвокатско възнаграждение.Към списъка са представени Договор за правна
защита и съдействие от 27.01.2022 г., фактура №938 от същата дата и Извлечение
от разплащателната сметка от 31.01.2022 г. на Адвокатско дружество „П. и ко” от
която е видно действителното заплащане на сумата от ответника.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв.Н. е направила
възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.
Съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно поради следното:
Несъмнено делото е с фактическа и правна сложност. Предмет на
производството са 5 иска със самостоятелен предмет на доказване. Подадени са
три въззивни жалби, по всяка от която са депозирани отговори. Това всъщност
важи за всички страни в производството.Във въззивната жалба на ответника е
направено и обосновано искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС
по конкретно поставени въпроси. Проведени са три открити съдебни заседания.
Подавани са от страните, вкл. от пълномощника на ответника многократно молби
със становища във връзка с доказателствени искания и изпълнение, респ.
неизпълнение на процесуални задължения на противната страна, като са
формулирани към съда конкретни искания. Всичко това сочи на извод за
значителна процесуална активност на представляващия ответника пълномощник.
Според разпоредбата на чл.7,ал.1,т.4 от Наредба №1/2004 г., за неоценяеми
искове възнаграждението е 300 лева. В случая са предявени 5 бр. неоценяеми
иска.Както бе споменато, проведени са три открити съдебни заседания.Според
разпоредбата на чл.7,ал.8 от Наредбата, за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100 лева. С оглед изложеното, в конкретния случай
минималното адвокатско възнаграждение би било за 5-те иска 1500 лева, плюс
200 лева за проведените в повече открити с.з. – общо 1 700 лева. С оглед
описаните по-горе обстоятелства обаче и най-вече завишената фактическа и
правна сложност на казуса съдът намира, че адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ответника не е прекомерно и следва да му бъде присъдено в
16
пълния заявен размер, както и 160 лева платената държавна такса.
На третото лице - помагач не се дължат разноски съгласно изричната
разпоредба на чл.78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261031 от 28.06.2021 г. на СГС, ТО, VI-8
състав, постановено по т.д.№ 29/2020 год. в частта, с която:
- е прието за установено по иск с правно основание чл.116, ал.1,
т.1 от ЗМГО, предявен от „БР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ХОЛДИНГС ИНК.”,
дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Британските
Вирджински острови против „СЛЪНЦЕ СТАРА ЗАГОРА-ТАБАК”-АД
извършено от ответника нарушение на правата на ищеца върху национална
марка с peг. №97299 (BR BUSINESS ROYALS - комбинирана),
регистрирана в Патентното ведомство на Република България;
- е осъдено на основание чл.116, ал.1, т.2 от ЗМГО „СЛЪНЦЕ
СТАРА ЗАГОРА-ТАБАК” АД да преустанови нарушението на правата на
„БР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ХОЛДИНГС ИНК.” върху притежаваната от него
национална марка с peг. № 97299 (BR BUSINESS ROYALS-
комбинирана);
- е постановено по иск с правно основание чл.116, ал.1, т.4 от
ЗМГО, предявен от „БР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ХОЛДИНГС ИНК.”, против
„СЛЪНЦЕ СТАРА ЗАГОРА-ТАБАК” АД, изземване и унищожаване на
стоките, предмет на нарушението на правата на ищеца върху
национална марка с per. № 97299 (BR BUSINESS ROYALS-
комбинирана), a именно: 9 999 800 къса цигари с търговска марка
BUSINESS ROYALS и лого BR, опаковани в 999 броя кашони с по 50 броя
картона всеки, с по 10 броя кутии в картон, с по 20 къса цигари в кутия и 1
брой кашон с 49 броя картона, всеки с по 10 броя кутии в картон, с по 20 къса
цигари в кутия; 10 000 броя полиетиленови торбички с надписи BUSINESS
ROYALS и лого BG (по разписка за задържане № 0102606 от 17.12.2019 г.),
както и върху следните стоки - 9 999 800 къса цигари с търговска марка
BUSINESS ROYALS и лого BR, опаковани в 999 броя кашони с по 50 броя
картона всеки, с по 10 броя кутии в картон, с по 20 къса цигари в кутия и 1
брой кашон с 49 броя картона, всеки с по 10 броя кутии в картон, с по 20 къса
цигари в кутия; 10 000 броя полиетиленови торбички с надписи BUSINESS
ROYALS; 1 000 броя тениски с надписи BUSINESS ROYALS (по разписка за
задържане № 0102608 от 17.12.2019 г.);
- е постановено разгласяване за сметка на ответника „СЛЪНЦЕ СТАРА
ЗАГОРА-ТАБАК” АД на диспозитива на настоящото решение в два
17
ежедневника - вестник „Труд” и вестник „Стандарт” и в часовия пояс от 20,00
часа до 20,30 часа на Българска национална телевизия;
- е осъдено на основание чл.78, ал.1 от ГПК „СЛЪНЦЕ СТАРА ЗАГОРА-
ТАБАК” АД да заплати на „БР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ХОЛДИНГС ИНК.” сумата от
1 231,25 лева - разноски по делото пред СГС, съразмерно с уважената част от
исковете,
вместо което в отменените части ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „БР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
ХОЛДИНГС ИНК.”, дружество, учредено съгласно законите на Британските
Вирджински острови, с фирмен № 1560507 и адрес за кореспонденция: пощенска
кутия 261031, Джебел Али, Дубай, ОАЕ, против „СЛЪНЦЕ СТАРА ЗАГОРА-
ТАБАК”-АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, ул. „Стамо Пулев” 1 искове:
- с правно основание чл.116, ал.1, т.1 от ЗМГО за установяване на
извършено от ответника нарушение на правата на ищеца върху национална
марка с peг. №97299 (BR BUSINESS ROYALS - комбинирана), регистрирана в
Патентното ведомство на Република България, чрез използването в търговската
дейност на ответника без съгласието на ищеца на идентични и/или сходни на
същата знаци върху следните стоки - 9 999 800 къса цигари с търговска марка
BUSINESS ROYALS и лого BR, опаковани в 999 броя кашони с по 50 броя
картона всеки, с по 10 броя кутии в картон, с по 20 къса цигари в кутия и 1 брой
кашон с 49 броя картона, всеки с по 10 броя кутии в картон, с по 20 къса цигари в
кутия; 10 000 броя полиетиленови торбички с надписи BUSINESS ROYALS
лого BG (по разписка за задържане № 0102606 от 17.12.2019 г.), както и върху
следните стоки - 9 999 800 къса цигари с търговска марка BUSINESS ROYALS
лого BR, опаковани в 999 броя кашони с по 50 броя картона всеки, с по 10 броя
кутии в картон, с по 20 къса цигари в кутия и 1 брой кашон с 49 броя картона,
всеки с по 10 броя кутии в картон, с по 20 къса цигари в кутия; 10 000 броя
полиетиленови торбички с надписи BUSINESS ROYALS; 1 000 броя тениски с
надписи BUSINESS ROYALS (по разписка за задържане № 0102608 от 17.12.2019
г.), като нарушението е осъществено посредством поставянето на знаците върху
стоките или върху техните опаковки, износ на стоките с тези знаци и използване
на знаците в реклами (торбички и тениски);
-с правно основание чл. чл.116, ал.1, т.2 от ЗМГО за осъждане на
„СЛЪНЦЕ СТАРА ЗАГОРА-ТАБАК” АД да преустанови нарушението на
правата на „БР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ХОЛДИНГС ИНК.” върху притежаваната от
него национална марка с peг. № 97299 (BR BUSINESS ROYALS
комбинирана);
- с правно основание чл.116, ал.1, т.4 от ЗМГО за изземване и
унищожаване на стоките, предмет на нарушението на правата на ищеца върху
национална марка с per. № 97299 (BR BUSINESS ROYALS-комбинирана);
18
-с правно основание чл.116,ал.2,т.3 от ЗМГО - за разгласяване за
сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника -
вестник „Труд” и вестник „Стандарт” и в часовия пояс от 20,00 часа до 20,30 часа
на Българска национална телевизия.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която са отхвърлени
исковете по чл.116,ал.1, т.1, т.2 и т.4 и по ал.2,т.3 от ЗМГО по отношение на
марките на ищеца, регистрирани в Европейското патентно ведомство
EUTM peг. №18075194 и EUTM peг. № 18075196.
Решението в частта по отношение на исковете, касаещи марката на
ищеца peг. № 107 491 (BR-комбинирана), както и в частта, с която е
отхвърлен иска по чл.116, ал.2, т.2 от ЗМГО за заплащане на разходите,
свързани със съхраняването и унищожаването на вещите, предмет на
нарушението, не е обжалвано и влязло в законна сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78. ал.3 от ГПК „БР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
ХОЛДИНГС ИНК“, дружество, учредено съгласно законите на Британските
Вирджински острови, с фирмен № 1560507 и адрес за кореспонденция: пощенска
кутия 261031, Джебел Али, Дубай, ОАЕ да заплати на „СЛЪНЦЕ СТАРА
ЗАГОРА-ТАБАК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Стара Загора, ул. „Стамо Пулев” 1 сумата от 3 160 лева разноски пред въззивната
инстанция за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която на основание чл.77 от
ГПК „БР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ХОЛДИНГС ИНК.” е осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 150
лева - депозит за възнаграждение на вещо лице и в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист сумата от 5 лева - държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ВЕНТА ИНВЕСТ ЕНД
ТРЕЙД ЛИМИТИД”, Обединеното кралство, в качеството му на трето лице-
помагач на страната на ответника – „СЛЪНЦЕ СТАРА ЗАГОРА-ТАБАК” АД,
ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19