РЕШЕНИЕ
№ 84
Смолян, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд Смолян - III състав , в съдебно заседание на осми март две хиляди и двадесет и трета година в състав:
| Председател: | ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА | |
| Членове: | [ЧЛЕНОВЕ] | |
При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА като разгледа докладваното от съдия ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА по административно дело № 20227230700319 / 2022
Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.121,ал.1 т.3, във връзка с чл.104 ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.).
Образувано е по исковата молба на Д. Е. К., с която претендира присъждане на сумата от 13032 лв., представляваща обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл., сумата от 184,62 лв., представляваща лихва за периода от 15.09.2022г. до 04.11.2022 г.( датата на предявяване на иска), както и да бъде осъден ответника да заплати законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, ведно с разноските по делото.
Ищецът чрез процесуалния си представител адвокат Б. К. поддържа иска,както е предявен.Претендират се разноски по представен списък за разноски.
Ответникът по иска ДФЗ-[област], чрез писмено становище на упълномощен юрисконсулт И. В. оспорва изцяло иска като неоснователен,а по отношение искането за разноски на ищцовата страна се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд-[област], като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и след преценка на събраните по делото писмени доказателства и изслушана ССчЕ, прие следното:
Ищецът е работил по служебно правоотношение в Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ [населено място], на длъжност „директор“,с ранг ІІІ старши.
Със Заповед №1587/23.06.2021г. на изпълнителния директор на ДФЗ, служебното правоотношение на ищеца е било прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител.
С Решение № 278/20.09.2021 г. по адм. дело № 172 за 2021г. по описа на Административен съд-[област], заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Д. К. е отменена като незаконосъобразна.Съдебното решение е влязло в сила на 15.09.2022г., като е оставено в сила с Решение №7878/15.09.2022г. по адм.дело №11657/2021г. на Върховния административен съд, Пето отделение.
След прекратяване на служебното правоотношение,считано от 23.06.2021г., ищецът твърди,че не е бил назначаван на друга държавна служба и не е сключвал трудов договор със същия или с друг работодател до 10.05.2022г.
С писмо изх.№10-06-16-228#1/29.12.2022г. на Дирекция „Бюро по труда“ [населено място] е удостоверено,че Д. К. е имал регистрация като безработен в дирекция „Бюро по труда“-[област] за периода от 29.06.2021г. до 10.05.2022г. Регистрацията е била прекратена на основание започване на работа.
Според Справка за актуално състояние на всички трудови договори на Д. К., изпратена от ТД на НАП-[област],офис [област], ищецът не е имал сключен трудов договор за периода от 23.06.2021г. до 08.05.2022г.(л.43-44 от делото).
От ответната страна е изпратено Удостоверение изх.№01-1100/442 от 03.02.2023г. за размера на последното брутно възнаграждение на Д. К. до 22.06.2021г. Основната заплата за длъжността „директор на Областна дирекция –[област]“ към ДФЗ е 2172лв., считано от 01.01.2021г. С отделно писмо от ответната страна е удостоверено още,че няма промяна в размера на основната месечна заплата за длъжността „директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ [населено място].
Ищецът претендира заплащане на обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл. за оставането си без работа за шест месеца, в размер на 13032лв.
На следващо място, предявен е иск за заплащане на сумата от 184,62лв., представляваща изтеклата лихва върху главницата от 13032лв. за периода от 15.09.2022г.,когато е влязло в сила съдебното решение за отмяна прекратяването на служебното правоотношение като незаконосъобразно, до завеждане на исковата молба в съда на 04.11.2022г.
Според назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, основната месечна заплата на Д. К. към 22.06.2021г. е в размер на 2172лв. и размера на същата не е променян до м.02.2022г.
Вещото лице е установило също,че лихвата върху главницата от 13032лв. за периода от 15.09.2022г. до 04.11.2022г. е в размер на 184,62лв.
Заключението не е оспорено от страните и съдът го възприема като обективно и компетентно.
При така установеното,съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
Искането за присъждане на обезщетение е направено от легитимирана страна след влизане в сила на съдебното решение, отменящо заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, което прави иска процесуално допустим.
При разглеждане на исковете по същество,съдът приема, че иска за присъждане на обезщетение и акцесорния иск за присъждане на изтекли лихви върху обезщетението са основателни, по следните съображения:
Прекратяването на служебното правоотношение с ищеца е признато за незаконосъобразно с решение №278 от 20.09.2021г. на Административен съд-[област], постановено по адм.дело №172/2021г., което е влязло в сила на 15.09.2022г. В настоящия случай от представените писмени доказателства се установява оставането без работа на ищеца за период от 6 месеца от 23.06.2021г. до 22.12.2021г., вследствие прекратяването на служебното правоотношение между него и Държавен фонд „Земеделие“.Спорен по делото е въпросът дължимо ли е обезщетение и в какъв размер.
Изрично в Закона за държавния служител не е предвидено какъв да е размера на обезщетението при едностранно прекратяване на служебното правоотношение и последвала отмяна на заповедта за прекратяване. В чл.121 т.3 от ЗДСл. е посочено,че служителят има право на обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването, но не е посочено в какво се съизмерява това обезщетение. С оглед на това, се налага тълкуване на закона по аналогия и в случая утвърдената съдебна практика приема,че следва да се приложи нормата на чл.104 ал.1 от ЗДСл.,която регламентира обезщетенията при прекратяване на общо основание. Според редакцията на чл.104 ал.1 от ЗДСл., публикувана в ДВ бр.38 от 2012г., в сила от 1.07.2012г., държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца.
По принцип правото на обезщетение за държавния служител възниква от момента на признаване на уволнението за незаконно, което в конкретния случай е станало с влизане в сила на съдебното решение на 15.09.2022г. Така че от тази дата за ищеца се е проявил правопораждащият факт, въз основа на който би могъл да претендира обезщетение. Разпоредбата на чл.104 ал.1 от ЗДСл. предвижда обезщетяване на държавния служител за цялото време,през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца.Видно от исковата молба,ищецът претендира обезщетение за 6 месеца, като пояснява,че е останал без работа за 6 месеца, и предявява претенция за заплащане на обезщетение за 6 месеца в общ размер 13032лв.
Отново разпоредбата на чл.104 ал.1 от ЗДСл. предвижда и базата,на която се изчислява обезщетението – размера на основната заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно или на неявяването на държавния служител да заеме предишната си длъжност.Така че обезщетението помесечно следва да е равно на 2172 лв., колкото е основната заплата на ищеца към момента на прекратяване на служебното му правоотношение,удостоверено от ответната страна. Именно този размер на основната заплата се сочи от ищеца и няма данни за промяна в размера на основната заплата за заеманата длъжност към момента на признаване незаконността на уволнението или към момента на неявяване на държавния служител да заеме службата.Следователно за 6-месечния период на оставане без работа,считано от 23.06.2021г. обезщетението възлиза общо на 13 032лв., колкото е претенцията по първия иск.
Предявеният акцесорен иск за изтекли лихви върху главницата от 13032лв. за периода от 15.09.2022г. до 04.11.2022г. съдът намира за основателен. Вземането за обезщетение е изискуемо от момента на признаване незаконността на уволнението на държавния служител,в случая – от влизане в сила на решението на Административен съд [област] на 15.09.2022г. Що се касае до размера на мораторната лихва,то той е изчислен от вещото лице и възлиза на 184,62лв. Експертното заключение не е било оспорено.
Както е поискано, ще следва ответника да бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата от момента на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото, ДФЗ ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 2220лв. за адвокатски хонорар,които са документирани с представен договор за правна защита и съдействие от 04.11.2022г. и договор за правна защита и съдействие от 01.03.2023г.,уточнени със Списък за разноските.Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение,тъй като неговият размер от 1920 лв.,от които 1600лв. адвокатски хонорар и 320лв. ДДС не надвишава минималното адвокатско възнаграждение за този вид правна помощ, определяемо при условията на чл.8 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отделно от това, допълнителният адвокатски хонорар от 250лв. и 50лв. ДДС, общо 300лв., е на основание чл.8 ал.1 във връзка с чл.7 ал.9 от Наредбата при осъществена защита по дело с повече от две съдебни заседания.
Освен адвокатски хонорар, ищецът е внесъл и сумата 200лв. за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза,с което разноските на ищеца възлизат на 2420лв. общо,които следва да бъдат изплатени от ответната страна
По изложените съображения, Смолянският административен съд, в настоящия си състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ [населено място] да заплати на Д. Е. К. от [населено място] сумата 13032лв.(тринадесет хиляди и тридесет и два лева), представляваща обезщетение по чл.104 ал.1 от Закона за държавния служител за оставането без работа за 6 месеца,считано от 23.06.2021г., сумата 184,62лв.(сто осемдесет и четири лева шестдесет и две стотинки), представляваща изтекла лихва върху главницата за периода от 15.09.2022г. до 04.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата 2420 лв.(две хиляди четиристотин и двадесет лева), представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
| Председател: | /п/ ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА |
|
| Членове: | /п/ |