Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 08.06.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 135/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба против Наказателно постановление № 17-1204-004544/14.02.2028г.
на началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция, с което на А.Д.Н., ЕГН **********, за нарушение на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179,
ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв. и за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 10лв..
Жалбоподателят твърди, че НП е
незаконосъобразно, нарушени са правилата на ЗАНН и правото му на защита.
В съпроводителното писмо по чл. 60, ал.
2 от ЗАНН административнонаказващият орган изразява становище за
законосъобразност на НП и прави възражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно уведомена,
не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, намери за
установено от фактическа страна следното:
Около 06,30 часа на 10.12.2017 г.
жалбоподателят е управлявал в района на 54,200 км на автомагистрала
"Тракия" в посока гр. Пловдив влекач Мерцедес с рег. №******
(унгарска регистрация), с прикачено полуремарке с рег. №****** (унгарска
регистрация), като поради движение с несъобразена скорост с пътните условия
(сняг, заснежена пътна настилка) изгубил управлението и самокатастрофирал, като
напуснал пътното платно вдясно по посока на движението си и е реализирал ПТП.
На място пристигнал автопатрул. При проверката било установено, че водачът не
носи контролен талон към СУМПС.
Водачът попълнил саморъчно и декларация
относно настъпилото произшествие, в която е посочил, че причината за неговото
настъпване е заледеният и заснежен участък от пътя.
На водача бил съставен АУАН за нарушения
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в който били отразени
извършените от жалбоподателя нарушения.
Въз основа на така съставения акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства – служебно изискани справки; показанията на свидетелите
К. и А., на които съдът се доверява изцяло, тъй като същите взаимно се
допълват, подкрепят се и си съответстват.
При така установената фактическа
обстановка, въз основа на посочените по-горе доказателствени източници, от
правна страна се установява следното:
Процесното НП е връчено на 28.07.2020 г. , а жалбата е подадена на 31.07.2020г. (видно от отбелязване в картон на НП на л. 17 от делото). Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Актът и наказателното постановление са
издадени от съответни органи в кръга на тяхната компетентност, при спазване на
законовите изисквания за техните реквизити, поради което не са налице формални
основания за отмяна на НП.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че не е получавал АУАН, тъй като видно от самия АУАН (л. 6 от
делото на РС- Ботевград) жалбоподателят е положил подпис, както че е запознат
със съдържанието на АУАН и няма възражения, както и че получил препис от АУАН.
По
отношение на нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Съгласно
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно
чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП който поради движение с несъобразена скорост
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.
В
хода на проведеното съдебно следствие се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят
при избиране на скоростта на движение не се е съобразил със снега и заснежената
пътна настилка, поради което е настъпило ПТП- водачът самокатастрофира, като
излиза вдясно от платното за движение.
Нарушението
от водач на МПС на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, ако е довело да причиняване на ПТП е
наказуемо по разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗДвП.
При
констатирано движение с несъобразена скорост наказващият орган няма задължение
да посочи каква е била конкретната скорост на движение - принципно всеки водач при
управление на МПС е длъжен да избере такава скорост, която да е съобразена не
само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП обективни факти от
действителността, но и с всички други затруднения и препятствия в движението,
произтичащи от пътните условия и ситуации и пр., така че да са в състояние да
спрат пред предвидимо препятствие.
В
случая жалбоподателят се е движел с такава скорост на движение, която обективно
не е била съобразена със снега и заснежената пътна настилка. Въпреки че е бил
длъжен и е могъл да съобрази скоростта на движение, водачът е загубил
управлението на автомобила и е предизвикал ПТП- самокатастрофирал е, като е
излязъл от платното за движение. Съдът приема, че ако скоростта му е била
съобразена с пътните условия, независимо от снега и заснежената пътна настилка,
водачът нямаше да изгуби контрола над управляваното от него МПС.
Следователно
атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено в тази част.
По отношение
на нарушенията па чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Съгласно текста на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него. Съдът приема за установено от показанията на полицейските
служители (св. А.), че в действителност жалбоподателят не е носил контролен
талон към СУМПС, поради което и правилно е бил санкциониран на основание чл.
183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, предвиждащ глоба от 10,00 лева за водач, който не носи
определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.
Следователно се доказа извършването на твърдяното нарушение. С оглед
гореизложеното в тази част атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 17-1204-004544/14.02.2028г. на началник група към ОДМВР София,
с-р Пътна полиция, с което на А.Д.Н., ЕГН **********, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179,
ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв. и за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 10лв..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София
област, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: