№ 1282
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000500975 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. И. И. (чрез адв. И. от АК-Перник) против Решение
3/10.01.2024 г. по гр.д.567/2022 г.(поправено с Решение 50/17.02.2024 г.) на Софийски
окръжен съд (СОС), с което са отхвърлени предявените от него против „Камбана Прес-2018“
ООД с ЕИК: *********, гр. Пирдоп искове за плащане на сумата 50000 лв. /петдесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - силни емоционални
и психологически сътресения, довели до здравословни проблеми - хипертония, довела до
бъбречно възпаление, при обострянето му - бъбречна недостатъчност, довела до временна
загуба на работоспособност; загуба на работа, доходи и жизнен стандарт заради нарушена
репутация; семейни проблеми с децата, както и проблеми със съседите, колегиалната и
приятелската среда, обществото заради създаден отрицателен имидж; прекратяване на
кариерно развитие в гражданския сектор и опазването на околната среда и на научно
развитие като университетски преподавател, които неимуществени вреди се твърди да са
претърпени в резултат на следните действия и бездействия на ответника: отпечатване в бр.
14 от 09 - 16 април 2015 г. на вестник „Камбана“ – регионален седмичен вестник за района
на гр. Пирдоп, гр. Златица и гр. Челопеч, както и публикуване на интернет - страницата
на същия вестник
с електронен адрес: https://***.net на шест материала „Какво показа
разследването на NOVA TV”, „Всеки получава заслуженото си“ /интервю/, „Да разбъркаме
1
тинята с пръчка“, „Да си припомним кой е Д. И.“, „Какво още научихме за Д. И.“ и „Маските
паднаха“, които материали са публикувани под общ надслов „Еко рекет разбуни духовете в
Пирдоп и Златица; отпечатване в бр. 15 от 17 - 23 април 2015 г. на вестник „Камбана“, както
и публикуване на интернет - страницата на същия вестник с електронен адрес: https://***.net
на два материала – „Колко дълго ще позволи държавата на „зелените“ да си играят играта?!“
и „Дарете ни 1 милион лева и няма да ви закачаме!...“, които материали са публикувани
под общо заглавие „Тема с продължение:Екорекет“; отпечатване
на 31.08.2016 г. във вестник „Камбана“, както и публикуване на интернет -
страницата на същия вестник с електронен адрес: https://***.net на
материал със заглавие „Делото срещу газификацията на Златица падна в съда“, като
гореописаните материали се твърди да съдържат неверни и клеветнически твърдения по
отношение на ищеца, обидни и позорящи неговото добро име и злепоставящи го в
обществото, вкл. твърдения за осъществен от ищеца „рекет“; непремахване на горните
публикации от интернет - страницата на вестник „Камбана“ с електронен адрес:
https://***.net, на която страница публикациите са се намирали при публичен достъп до тях
от съответните дати на публикуването им до датата на подаване на исковата молба –
11.08.2022 г., както и впоследствие /до 15.02.2023 г./, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
11.08.2022 г., до окончателното плащане. В резултат на това, ищецът е осъден да заплати
съдебно-деловодни разноски в размер на 5400 лв.
Във въззивната жалба се развиват подробни съображения за неправилност на решението на
СОС. Счита се в обобщение, че са били налице всички елементи на фактическия състав на
отговорността по чл. 49 ЗЗД, за която е следвало да отговаря ответното юридическо лице и
същото да бъде осъдено да заплати сумата от 50 000 лв. обезщетение за претърпени боли и
страдания от въззивника. Като е постановил решение в обратния смисъл, окръжният съд бил
нарушил материалния закон, поради което се иска от САС да го отмени и да постанови
друго, с което исковете за обезщетяване на вреди да се уважат ведно със законните
последици от това – присъждане на законна лихва, считано от датата на непозволеното
увреждане и присъждане на съдебно-деловодни разноски за две инстанции.
С отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК, процесуален представител на „Камбана Прес-2018“ ООД
оспорва жалбата като неоснователна и счита, че решението на СОС следвало да се потвърди
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Пред втората инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства.
Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР
№ 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на
първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно и допустимо в обжалваната от
ищеца част, а като косвен резултат от рещаващата си дейност, мнозинството от съдебния
състав счита същото и за правилно в тази част.
Установява се от материалите по делото, че Д. И. И. е предявил срещу „Камбана Прес -
2018“ ООД обективно съединени искове за плащане на сумата 50000 лв., представляваща
2
обезщетение за неимуществени вреди - силни емоционални и психологически сътресения,
довели до здравословни проблеми - хипертония, довела до бъбречно възпаление, при
обострянето му - бъбречна недостатъчност, довела до временна загуба на работоспособност;
загуба на работа, доходи и жизнен стандарт заради нарушена репутация; семейни проблеми
с децата, както и проблеми със съседите, колегиалната и приятелската среда, обществото
заради създаден отрицателен имидж; прекратяване на кариерно развитие в гражданския
сектор и опазването на околната среда и на научно развитие като университетски
преподавател, които вреди са претърпени в резултат на отпечатани във вестник „Камбана“ –
регионален седмичен вестник за района на гр. Пирдоп, гр. Златица и гр. Челопеч и
публикувани на интернет - страницата на този вестник неверни и клеветнически твърдения
по отношение на ищеца, обидни и позорящи неговото добро име и злепоставящи го в
обществото, вкл. твърдения за осъществен от него „рекет“, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
11.08.2022 г., до окончателното плащане /първоначално исковете са били предявени за сумата
от 35000 лв. на главния иск, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, но впоследствие в депозирано от ищеца на 20.12.2022 г. писмено становище по
делото е направено искане за допускане на изменение на исковете чрез увеличение на
размерите им, а именно увеличение на размера на главния иск със сумата от 15000 лв. и
съответно увеличение на размера на акцесорния иск чрез претендиране на обезщетението за
забава в размер на законната лихва върху увеличения размер на главния иск за исковия
период, като искането е уважено и с протоколно определение от 26.01.2023 г. съдът е
допуснал исканото изменение на исковете чрез увеличение на размерите им/. Конкретните
твърдени като увреждащи действия и бездействия на ответника /във връзка с които са
изложени подробни фактически твърдения в исковата молба и в допълнителните писмени
становища/ са следните: отпечатване в бр. 14 от 09 - 16 април 2015 г. на вестник „Камбана“,
както и публикуване на интернет - страницата на този вестник на шест материала - „Какво
показа разследването на NOVA TV”, „Всеки получава заслуженото си“ /интервю/, „Да
разбъркаме тинята с пръчка“, „Да си припомним кой е Д. И.“, „Какво още научихме за Д. И.“
и „Маските паднаха“, които материали са публикувани под общ надслов „Еко рекет разбуни
духовете в Пирдоп и Златица“; отпечатване в бр. 15 от 17 - 23 април 2015 г. на вестник
„Камбана“, както и публикуване на интернет - страницата на този вестник на два материала
– „Колко дълго ще позволи държавата на „зелените“ да си играят играта?!“ и „Дарете ни 1
милион лева и няма да ви закачаме!...“, които материали са публикувани под общо заглавие
„Тема с продължение: Екорекет“; отпечатване на 31.08.2016 г. във вестник „Камбана“, както
и публикуване на интернет - страницата на този вестник на материал със заглавие „Делото
срещу газификацията на Златица падна в съда“; непремахване на горните публикации от
интернет-страницата на вестник „Камбана“ с електронен адрес https://***.net, на която
страница публикациите са се намирали при публичен достъп до тях от публикуването им до
подаването на исковата молба, а и впоследствие. Твърди се от ищеца, че към момента на
публикуване на материалите той ръководел неправителствената природозащитна
3
организация „Коалиция за устойчиво развитие“, която имала за цел да следи за еко-
равновесието в силно индустриализирания район на гр. Пирдоп, гр. Златица и гр. Челопеч, в
който се намирали четири големи мини за добив на земна руда и ценни метали и три големи
завода за преработка на добитото от мините, като организацията създавала затруднения за
бизнеса с настояванията си за извършване на ОВОС /оценка за въздействието върху околната
среда/ при всеки нов проект, с искания за строеж на пречиствателни съоръжения и за
инвестиции от страна на индустрията в съвременни, щадящи околната среда технологии,
както и инвестиции, насочени към подобрения в битовата среда на населението. Всичко това
било с оглед високата заболеваемост на населението в този район от тежки, вкл.
онкологични заболявания и високата смъртност. Дейността на организацията създавала
значителни проблеми на замърсяващия околната среда бизнес, поради което представителите
му поръчвали и организирали публикации в електронни и печатни медии, компрометиращи
дейността й - излъчени на 2-ри, 5-ти и 6-ти април 2015 г. репортажи по „Нова ТВ“, както и
публикации във в-к „Камбана“, от които можело да се направи извод, че ищецът
заблуждавал обществеността относно действителните цели на ръководената от него
организация и че вместо да се занимава с опазване на околната среда от неблагоприятното
въздействие на местните предприятия, в действителност извършвал измами чрез прикриване
на закононарушения срещу заплащане и упражнявал натиск върху представители на частния
бизнес. След публикуване на горепосочените публикации във вестника те продължавали да
съществуват на интернет - страницата на вестника. Излъчените по телевизията репортажи
станали повод за образуване на основание чл. 208, т. 2 НПК на досъдебно производство
срещу ищеца от Софийска районна прокуратура, след което той бил регистриран от
полицията като криминално проявено лице. Това довело до ограничаване възможностите му
да намери подходяща работа, наложило се да напусне столицата, където живеел, и да отиде
на село. Вследствие създаденото след излъчване на репортажите и публикациите
напрежение и негативни настроения ищецът бил поканен на разговори от свои работодатели
- „Брейн Тръст“ ЕООД, където заемал длъжността експерт „Маркетинг“ и завеждащ „Връзки
с обществеността“ и Фондация „Национална и международна сигурност“, където заемал
длъжността лектор и преподавател на докторанти, които разговори били
свързани сосвобождаването му по взаимно съгласие от заеманите длъжности.
Гражданският му договорът с УНСС като преподавател по дисциплината „Национална
сигурност“, който се подновявал през летните месеци за всяка поредна година, за 2015 г. не
бил подновен. Публикациите във в-к „Камбана“ представлявали важно и масирано
допълнение към излъчените по телевизията репортажи, освен това били многобройни и
разпространени в региона чрез печатното издание и чрез интернет, съдържали открити, но
недоказани клеветнически твърдения и обвинения и като такива допринесли срещу ищеца
да бъде започнато наказателно производство и да бъде вписан в регистъра на криминалния
контингент. Разследването срещу него продължило повече от шест години, като с
определение № 1463/23.11.2021 г. на Софийски градски съд било прекратено воденото
наказателно производство. Криминалната регистрация /заличена едва в края на 2021 г./
довела до невъзможността ищецът да постъпи не само на държавна работа, но и на друга
4
престижна такава. В резултат на това почти 7 години, а и към момента на подаване на
исковата молба ищецът бил без доходи и се намирал в крайно тежко материално положение.
Публикуваните от ответника материали съдържали клевети и обиди, имали унизителен
характер и довели до публичната дискредитация на неговата личност, като по този начин се
създали трайни негативни обществени нагласи срещу него и се „очерняло“ името му за
дълъг период от време, накърнявало се чувството му за лично достойнство и чест. Наличието
и към момента на подаване на исковата молба на публикациите на интернет - страницата на
вестника причинило на ищеца вреди в по-голям размер от първоначалното им публикуване
и продължавало да му причинява вреди поради продължаващото разпространение на
невярна информация, обиди и клевети по отношение на него. Същевременно в нарушение на
Етичния кодекс на българските медии ответникът не дал възможност на ищеца да вземе
отношение към публикациите, а впоследствие не публикувал извинение или опровержение.
С оглед всичко гореизложено се предявяват настоящите искове, като ищецът обосновава
размера на исковете с въздействието на описаните обстоятелства върху неговата личност,
отнесено и към социално-икономическите условия на живот в страната към момента.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете.
Твърди, че „Камбана прес - 2018“ ООД е вписано в ТР на 10.04.2018 г. и издава в-к
„Камбана“ от бр. 15 от 13 – 19 април 2018 г., преди това вестникът бил издаван от „Камбана
- Прес“ ЕООД, като между двете дружества нямало никаква капиталова или персонална
връзка, за да е налице основание ответникът да носи отговорност за дейността на „Камбана -
Прес“ ЕООД в качеството му на издател на вестника до 13.04.2018 г. и то при положение, че
„Камбана - Прес“ ЕООД съществува и към настоящия момент. Твърди, че съгласно
нормативната уредба – Закон за задължителното депозиране на печатни и други
произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги и
подзаконовите актове по приложението му, екземпляри от издадените броеве от вестници се
депозират и пазят в съответните институции, а като архив се оставят екземпляри на хартиен
носител и в електронен вариант на сайта в съответната редакция на печатното издание. В
този смисъл, ако се е осъществило увреждащо ищеца деяние, то е осъществено с
публикуването на съответния материал на хартиен и/или електронен носител, а
съществуването му впоследствие като архив /в редакцията на вестника, в НБ „Кирил и
Методий“ или в други институции/ или като получени по абонамент или чрез покупка на
съответните броеве на вестника, или като качени на сайта на вестника наред с издаването му
не представлява последващо публикуване на съответния материал, от което за ищеца да
настъпват неблагоприятни последици. Навежда в тази връзка и възражение за изтекла
погасителна давност. Позовава се на съдебна практика, според която признатото и
гарантирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ право на мнение се упражнява надлежно
и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения с негативна оценка, пряко
или косвено засягаща конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага
връзка с оглед неговия пост, дейност или занятие, освен ако не се касае за превратно
упражняване на право, а свободата на мнение бива използвана, за да се вреди на доброто
5
име, при което подлежи на изследване и преценка дали конкретната публикация с негативно
спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, не
обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт, при съобразяване с наведените в
исковата молба основания. В случая в публикациите липсвали увреждащи ищеца обиди и
клевети, в журналистическите материали се изразявало мнение относно значими за
обществото проблеми, свързани с екологията и отношенията на бизнеса и местната власт с
природозащитни организации по въпроси, засягащи района на Средногорието, като правото
на изразяване на мнение не било използвано за накърняване правата и доброто име на
ищеца в качеството му на представител на тези организации и изобщо като обществено
известна личност. Съответно оспорва настъпването на вреди за ищеца, а при условията на
евентуалност навежда и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение, като в тази
връзка оспорва характера и интензитета на претендираните вреди. Оспорва и наличието на
причинна връзка между публикациите и твърдените здравословни проблеми на ищеца,
оставането му без работа и образуването на наказателно производство срещу него, като по
отношение на последното излага и твърдение, че повод за образуване на наказателното
производство са излъчени телевизионни предавания, а не публикациите във в-к „Камбана“.
Основният спор, пренесен пред въззивната инстанция е този - налице ли е деликт и налице
ли е основание за носене на гражданска отговорност за вреди по реда на чл. 49 ЗЗД. Само
при положителен отговор на въпроса, би могло да се преценява за размера на обезщетението
за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД.
Мнозинството от настоящия съдебен състав е на мнение, че отхвърлителното
първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно - по съображенията, изложени
от СОС, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към същите – както относно
приетото от фактическа страна, така и относно правните изводи, изградени въз основа на
тях.
В допълнение и с оглед доводите във въззивната жалба, следва да се посочи още следното
като аргументи за отхвърляне на предявените осъдителни искове:
А) Въззивникът твърди, непозволеното увреждане да е извършено чрез публикуване на
позорящи го статии във вестник „Камбана“ през 2015-2016 с посочване на конкретните
броеве на печатното издание от тези две години и конкретни материали, които са го
засегнали, изнасяйки обидни и клеветнически твърдения спрямо него. Писмените
доказатеслтва по делото обаче сочат, че до м.април 2018 г., в-к „Камбана“ е бил издаван от
„Камбана-Прес“ ЕООД, а след м.април 2018 г. от въззиваемото лице „Камбана-Прес 2018“
ООД. Не е спорно, че двете дружества продължават да съществуват в ТР, воден от Агенция
по вписванията, без да са провеждани процедури по ликвидация или несъстоятелност, за
което и да е от тях. Физическите лица-журналисти, от чието име са подписани позорящите
материали във вестник „Камбана“ през 2015-2016 г., са били в трудовоправни отношения с
„Камбана-Прес“ ЕООД в същия период от време, а не с ответника „Камбана-Прес 2018“
ООД, поради което липсва и друг елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 49
ЗЗД, а именно – няма натоварване (възлагане) от ответното юридическо лице, за да отговаря
6
то за чуждите противоправни действия, извършени от физически лица-журналисти. Не се
установява и никаква настъпила форма на преобразуване на търговски дръжества,
регламентирана в ТЗ и вписана в ТР, воден от Агенция по вписванията между „Камбана-
Прес“ ЕООД и „Камбана-Прес 2018“ ООД, за да отговаря последното дружество (вече в
качеството му на правоприемник) за непозволени увреждания, реализирани по времето,
когато в-к „Камбана“ е бил издаван от „Камбана Прес“ ЕООД. Още повече, че въззиваемото
дружество е било учредено и вписано в търговския регистър едва през 2018 г.
Б) Доколкото печатните материали са публикувани през 2015-2016 г. и се твърди от ищеца
тогава да е настъпило непозволеното увреждане, то исковете са предявени пред СОС на
11.08.2022 г., т.е. повече от пет години след увреждащото деяние. С оглед направеното
възражение за изтекла погасителна давност от дружеството-ответник, то следва да се
приеме, че това възражение е основателно и на самостоятелно правно основание е аргумент
за отхвърляне на исковите претенции на Д. И., без да има необходимост да се обсъждат
останалите доказателства по делото – писмени, гласни и заключения на вещи лица по
изслушани и приети експертизи.
С оглед на гореизложеното, решението на СОС е правилно и ще следва да се потвърди с
присъждане на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на сторените от въззиваемото лице разноски в
размер на 4900 (четири хиляди и деветстотин) лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за втората инстанция и за което не са направени възражения за неговата
прекомерност и евентуалното му намаляване по реда на чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 3/10.01.2024 г. по гр.д.567/2022 г. (поправено с Решение
50/17.02.2024 г.) на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Д. И. И., ЕГН: **********, гр. ***, бул. „***“ *,
бл. *, ет. *, ап. * да заплати на „Камбана-Прес 2018“ ООД с ЕУК: *********, гр. Пирдоп, ул.
„Цар Освободител“ 51, ет. 2 сумата от 4900 (четири хиляди и деветстотин) лева,
представляващи направени разноски във втората инстанция
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 ГПК пред Върховния касационен
съд на РБ в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8