Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 21.04.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 11 257
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
§22 от Преходните и заключителните разпоредби на
Кодекса за застраховането във връзка с чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /отм./.
Ищецът – К.М.С.,
твърди, че на 18.08.2015г. около 21:00 ч. в гр. София, на ул. „Околовръстен
път” в района на хотел – ресторант „Езерото” в посока на ул. „Суходолска” към
ул. „Филиповско шосе”, Г.Т.С.при управление на лек автомобил „мерцедес Е230”,
рег. № ******реализира тежко пътно – транспортно произшествие /самокатастрофа/,
при което причинява смъртта на пътуващия в автомобила С.Б.С., внук на ищцата.
Посочва, че с влязла в сила присъда №184 по нохд №2486/2016г. по описа на СГС,
Н. О., 3 – ти състав посоченият водач е признат за виновен в извършено престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, за това, че е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като
управлявал автомобила със скорост надвишаваща повече от два пъти позволената,
изгубил контрол над автомобила и по непредпазливост причинил смъртта на пътника
в автомобила - С.Б.С.. Твърди, че към датата на ПТП описаният лек автомобил е
имал сключена застраховка „гражданска отговорност” с ответника. Ищцата
поддържа, че изключително тежко е преживяла смъртта на своя внук. Посочва, че
след ПТП е проявила силен емоционален стрес. Отказала е да приеме факта, че
внукът й е починал. Месеци плачела и тъгувала. В първите дни след инцидента е
загубила представа за реалния свят. Престанала да се храни, не можела да спи.
Преустановила срещите си с познати и приятели. Появили се симптоми на
тревожност, потиснато настроение и безпокойство. Още по-тежко й е било, че
трябвало да прикрива мъката си и да утеши децата си /родителите и двете
братчета на С./, за които загубата не била по-малка. Към момента болката й не е
заличена, всяка събота е на гроба на внука си, не е свалила траура от инцидента
насам. На семейни празници, когато вижда другите си внуци, е потисната, чувства
се самотна и страда за загубата на първородния си внук, с когото свързва
всичките си щастливи спомени. Преди настъпилото събитие, между баба и внук е
съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич и уважение.
Възрастната жена е помагала активно в отглеждането и грижите за починалия още от съвсем
невръстна възраст. Била е свидетел на най – милите и съществени моменти в
живота на внука си – раждането, първи стъпки, любовни трепети. Внукът й е
израснал в нейния дом. В забързаното ежедневие семейна среда /работещи родители/
тя е била онзи човек, положил основите в нравственото и емоционалното развитие
на починалия. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди
ответникът да й заплати:
- 100 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със
законната лихва от 18.08.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК – страница 70 от делото. В определения от съда срок процесуалният
представител на ищеца е депозирал писмени бележки по делото. Направено е
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
ответника.
Ответникът
– З. „Б.и.” АД в депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва
настъпването на следните факти:
-
наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска
отговорност” по отношение на описания в исковата молба автомобил,
-
настъпване на описаното ПТП,
-
влязла в сила присъда по отношение на виновния водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при него.
Навежда
възражение за прекомерност на заявената искова претенция. Направено е
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото
лице, тъй като е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва твърдението, че
ищцата и починалия са били в близки отношения. Моли да се постанови съдебно
решение, с което се отхвърли предявеният иск като му се присъдят направените по
делото разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК – страница
72 от делото. Направено е възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ищеца.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е отделил като безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:
-
наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска
отговорност” по отношение на описания в исковата молба автомобил,
-
настъпване на описаното ПТП и
-
влязла в сила присъда по отношение на виновния водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при него.
От представените по делото на лист 25
от делото е представено и прието удостоверение за съпруг и родствени връзки
изх. № 3158 от 27.06.2018г. на СО – район Красна поляна на ищеца и на лист 26
удостоверение за наследници изх. №4592 от 24.08.2015г. на СО – район Красна
поляна, се установява, че ищецът има две свои деца, както и, че е баба на
починалото лице – С.Б.С..
По искане на страните в настоящото
производство е допусната комплексна авто – техническа и съдебно – медицинска
експертиза, чието заключение не е оспорено от тях и съдът кредитира като
обективно, компетентно и пълно. В него е посочено, че е сложен механизмът на
ПТП, тъй като многократно е променяна посоката и скоростта на движението на
автомобила:завъртане, странично плъзгане, преобръщане през таван и плъзгане по
таван. В заключението е описано движението на тялото на пътника, като е
направен извод, че при този механизъм на ПТП и деформациите на автомобила не
може да се прецени напълно защитната роля на предпазния колан. Вещото лице
посочва, че със сигурност пострадалият не бил изпаднал от автомобила, ако е бил
с поставен предпазен колан, без последният да е скъсан. Предвид травматичните
увреждания, механизмът на осъществяване на ПТП и най- вече изпадането на
пострадалия от автомобила, дават основание на вещите лица да направят извод, че
най-вероятно пострадалият е бил без поставен предпазен колан.
По искане на ищцовата страна са
разпитани свидетелите: А.С.П.и А.С.Б./внук на ищцата/. Първият свидетел
посочва, че е приятел от детството си на сина на ищцата, който е баща на
починалото дете. Посочва, че тъй като сина на ищцата се е оженил рано, когато
се е родил С. грижите по него е поела ищцата, която тогава е била около 50
годишна. Свидетелят не почмни дали когато се е родил С. ищцата е работила, но
посочва, че тя по принцип ходи на работа. В общо домакинство живее ищцата със
семейството на своя син, като между нея и първородния й внук е имало най-силна
връзка в сравнение с останалите внуци – той й е споделял, тя най- много грижи
за него е полагала. Свидетелят описва, че след случилото се с внука й тя се е
състарила с 10 – 15 години, съсипана е, разболяла се е от нерви и притеснение,
всеки ден плаче и когато отиде в събота на гробища винаги тя е там. Вторият
свидетел е внук на ищцата и син на нейната дъщеря. Той посочва, че когато се е
родил С. всички /ищцата и семействата на двете й деца/ са живели заедно и така
около 10 години, след което семейството на дъщеря й се е отделило в съседна
къща. Посочва, че когато се е родил С., майка му е била под 18 годишна и поради
това основно грижи за отглеждането му и цялата къща са полагани от баба му.
Всички в семейството са знаели, че между тях съществуват по-близки отношения.
Самият свидетел посочва, че е имал неприятно чувство, тъй като винаги
по-големите подаръци са били за С., баба му е организирала само на него
рождените дни. След смъртта на внука й С. ищцата се е състарила, тежко го преживяла,
вече като че ли нищо не я е интересувало, станала е и по – трудно подвижна.
Тази връзка в годините според свидетеля е ставала все по- задълбочена.
По делото да
приети като доказателства, документите които се съдържат в нохд №2486/2016г. по
описа на СГС, Н. О., 3 състав. На 01.07.2016г. е постановена присъда № 194 от 01.07.2016г.,
постановена по нохд №2486/2016г. по описа на Софийски градски съд, Н. О., 3
състав, с която Г.Т.С., е признат за виновен
в това, че на 18.08.2015г., около 21:00 часа, в гр. София, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „мерцедес Е230" с per. № ******по
ул. „Околовръстен път" с посока на движение от ул. „Суходолска” към ул.
„Филиповско шосе” и в района срещу хотел – ресторант „Езерото” нарушил
правилата за движение по пътищата:
чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, като управлявал автомобила със 100 км/ч и вследствие на
това изгубил контрол над автомобила и по непредпазливост причинил смъртта на
пътника в автомобила - С.Б.С.о. Присъдата е влязла в сила на 26.10.2016г. В
мотивите на съдебния акт е прието, че единствената причина за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лекия автомобил.
При
така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Относно предявения иск
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите. За да се уважи така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи настъпването на следните факти:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2. взаимоотношения на ищеца с
пострадалия от ПТП /преди настъпване на ПТП/,
3. претърпени вреди от ищеца –
описаните в исковата молба;
4. обстоятелството, че нейния
внук е бил с поставен предпазен колан при настъпване на процесното ПТП.
От
представената и описана по-горе в мотивите на решението присъда, се установява
механизма на процесното ПТП, причината за настъпването му - нарушаване
правилата за движение на водача, управлявал лекия автомобил и причинно –
следствената връзка между него и смъртта на внука на ищцата. Относно направеното
от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на
последиците от процесното ПТП, съдът приема, че същото не се установява. В
заключението на комплексната авто – техническа и съдебно – медицинска
експертиза вещите лица приемат, че вероятно е пострадалият да е бил без
поставен предпазен колан и това е позволило изпадане на пострадалия от
автомобила и удар с терена. Но доколкото не може категорично да се приеме, кои
от травмите са причинени от интериора в купето и кои след изпадане на
пострадалия от автомобила, не може да се даде категоричен отговор, че липсата
на предпазен колан е довела до настъпване на тези наранявания на пътника, които
са причина за настъпване и на смъртта му.
С Тълкувателно решение №1/2016 от
21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от
24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Като условие за присъждане на обезщетение на това лице е да бъде доказана
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
Относно взаимоотношенията между братята
и сестрите, баби/дядовци и внуци в цитираното решение на ВКС е прието, че между
тези лица може да съществува особена близка привързаност, като се вземе
предвид, че в традиционните за българското семейство отношения тези лица са
част от най – близкия родствен/семеен кръг. Но същевременно се посочва, че това
не е достатъчно, за да бъде присъдено обезщетение на лица, които се намират в
такава родствена връзка, а е необходимо поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единият от родствениците /в случая - на внука/ е причинила
на другия /в случая-на бабата/ морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Именно във този втори случай е прието, че е справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик, като тази възможност е по изключение с оглед
особената близост между родствениците.
Настоящият съдебен състав намира, че в
разглеждания случай от събраните свидетелски показания се установява наличие на
конкретни житейски обстоятелства, които са благоприятствали за създаване на
особенна близост между ищцата и нейния внук – те са живеели през цялото време в
общо домакинство, като поради възрастта на майката на пострадалия /16г. при
неговото раждане/ и съответно възрастта на ищцата към този момент – 51г.,
последната е полагала интензивно грижи в израстването на внука й, като така са
се създали отношения на доверие и особена симпатия от страна на бабата към
него. От събраните свидетелски показания се установява и въздействието на
загубата на внука върху ищцата – липса на интерес към случващо се около нея,
непрестанна тъга и болка, бързо състаряване и намаляване на жизнеността й,
ежеседмични посещения на гроба на внука и цялостна промяна в емоционалното й
състояние.
Предвид така приетото съдът приема, че
както създадените отношения между ищцата и нейния внук, така и начина, по който
същата преживява загубата на последния, надхвърлят нормалните, присъщи и
обичайни за родствената връзка баба -внук, поради което ищцата следва да бъде
включена в приетото от цитираното тълкувателно решение изключение, при
наличието на което лицето има право на обезщетение за неимуществени вреди по
чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Предвид изложеното отговорността
на ответното дружество за обезщетяване на претендираните вреди следва да бъде
ангажирана и предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 40 000
лв., заедно със законната лихва от датата на настъпване на процесното ПТП –
18.08.2015г. до окончателното й изплащане, като над тази сума до предявения
размер от 100 000 лв. се отхвърли като недоказан.
Относно направените по делото разноски
Право на
разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се присъждат
съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
Ищецът
в настоящото производство е освободен от заплащане на държавна такса и разноски
на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. От бюджета на съда е заплатен депозит
за поставените от тази страна въпроси към комплексната авто – техническа и съдебно-
медицинската експертиза – 300 лв. Предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата
1 720 лв., от които 1 600 лв. – държавна такса и 120лв. – съразмерно за
заплатения депозит по посочената по-горе експертиза.
На основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде
осъден да заплати на упълномощения представител на ищеца адвокат М. Боянова Н.-
Т.адвокатско възнаграждение в размер на 2 076 лева с вкл. ДДС, съразмерно на
уважената част от иска.
Направените
от ответника разноски в настоящото производство са, които се претендират
съгласно представения списък: 300 лв. – депозит по допуснатата комплексна авто
– техническа и съдебно – медицинска експертиза и 6 000 лв. – адвокатско
възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие /страница 73/. Процесуалният представител на
ищеца в срок е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Съдът като взе предвид предмета на делото и извършените
процесуални действия от представителя на ответника приема, че това възражение е
основателно и намалява така претендирания размер на адвокатското възнаграждение
на 4 236 лв. с ДДС. С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да
заплати на ответника сумата 2 721, 60 лв.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
З. „Б.и.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на К.М.С., ЕГН **********,***
– чрез адвокат М. Н.- Т.на основание §22 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ за сумата от 40
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило
ПТП на 18.08.2015г., при което е причинена смъртта на нейния внук – С.Б.С.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.08.2015г. до
окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 40 000 лв. до
предявения размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Софийски градски съд с
адрес: гр. София, бул. Витоша №2 на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 1 720 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат М. Б.Н.-Т., ЕГН - **********,
вписана в САК с
адрес: *** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 2 076 лв., в която е включено и ДДС.
ОСЪЖДА К.М.С., ЕГН **********,***
– чрез адвокат М. Н.– Т.да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2 721,
60 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: