№ 1785
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514110 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 3008/10.10.2021 г. по гр. д. № 28807/2021 г. по описа на СРС, 160
състав е признато за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че Н. ИВ. К. дължи на „Т.С.“ ЕАД
сума в размер на 249,57 лева, представляващи стойност на потребена топлинна енергия
през периода 01.05.2017 – 31.03.2020 г. в имот, представляващ офис № 2, находящ се в
гр. София, ул. ****, партер, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото
дружество, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /09.03.2021/ до окончателното й плащане,
както и сумата от 32,86 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода от 01.02.2018 – 30.04.2020 г. за имот, представляващ офис № 2, находящ се в
гр. София, ул. ****, партер, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото
дружество, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /09.03.2021/ до окончателното й плащане,
ца които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.03.2021
г. по ч.гр.д. № 13863/2021 г. по описа на СГС, 160 състав, като са отхвърлени исковете
за сумата от 147,71 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 31.03.2018 г. до 04.03.2021 г. върху главницата, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 – 31.03.2020 г. в
1
имот, представляващ офис № 2, находящ се в гр. София, ул. ****, партер, с която
ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество и сумата от 5,50 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
31.03.2018 – 04.03.2021 г. върху главницата представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.02.2019 до 30.04.2020 г. за имот, представляващ офис
№ 2, находящ се в гр. София, ул. ****, партер, с която ответникът се е обогатил за
сметка на ищцовото дружество.
Против решението в частта, с която е уважен предявения е подадена въззивна
жалба вх. № 84622/09.11.2021 г. от Н. ИВ. К., в която са изложени съображения за
неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че погрешно
и в противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК по т.д. №
3/2011 г. на ВКС е приел, че претендираните вземания на топлофикационното
дружество се погасяват с 5-годишна давност. Прилагайки правилно закона и при
изрично стореното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност на всички вземания, изискуеми преди 09.03.2018 г. СРС е следвало да
отхвърли претендираните суми за периода от м. май 2017 г. до м. януари 2018 г., като
те били посочени под № 1-9 в табличен вид в СТЕ, като сумарно не е можело ищецът
да претендира принудително изпълнение на суми в размер на 293,62 лева. Следвало
след като е направил приспадания на суми, да бъде приспадната и тази сума, която
поддържа, че е погасена по давност. На следващо място, поддържа, че решението е
неправилно и в частта, с която е уважен предявения иск за сумата от 38,36 лева, тъй
като тази сума не е била заявена със заявлението по чл. 410 от ГПК, като там била
посочена с друг период на дължимост. Неправилно била определена и стойността на
топлинната енергия за подгряване на вода, тъй като в заключението на съдебно-
техническата експертиза било посочено, че отчет на водомерите не е правен, а видно
от доказателствата такъв отчет е направен за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.
Оспорва, че документите послужили при изготвяне на заключението се отнасят до
процесния имот. Моли да бъде постановено решение, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
89686/17.11.2021 г., подаден от „Т.С.“ ЕАД, с който оспорва въззивната жалба и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 28807/2021 г. по описа на СРС, 160 състав е
2
образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Н. ИВ. К., с която е
предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 59, ал. 1 от Закона за
задълженията и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване
съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 13863/2021 г. по описа на СГС, 160 състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът Н. ИВ. К. е собственик на
топлоснабден имот офис № 2, находящ се в гр. София, ул. ****, партер. Между
страните не бил сключен договор за продажба на топлинна енергия. Поддържа, че до
имота е доставена топлинна енергия, с чиято стойност ответникът се е обогатил
неоснователно. Поддържа, че стойността на доставената и потребена топлинна енергия
до имота, собственост на Н. ИВ. К. е на стойност 487,48 лева, а стойността на услугата
дялово разпределение е в размер на 32,86 лева за исковия период. Твърди, че по ч.гр.д.
№ 13863/2021 г. по описа на СГС, 160 състав е издадена заповед за изпълнение. Моли
да бъде признато за установено съществуването на задълженията, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в
заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Н. ИВ. К., с който
заявява, че оспорва предявените искове. Поддържа, че вземането за топлинна енергия е
погасено по давност. Излага съображения за недължимост на цената на услуга дялово
разпределение. Твърди, че количеството топлинна енергия не е определено правилно,
тъй като в имота няма инсталирани отоплителни тела, а в сградата била изградена
хоризонтална инсталация като на всеки имот имало отделен уред за измерване. Освен
това, твърди, че е извършила плащане на сумата от 70,36 лева. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените разноски.
Към първоинстанционното производство е приложено ч.гр.д. № 13863/2021 г. по
описа на СГС, 160 състав. По заявление от 09.03.2021 г., подадено от “Т.С.” АД е
издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на Н. ИВ. К. да
заплати сумата от 487,48 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия до
имот, находящ се в гр. София, бул. ****, аб. № 442193 за периода от 01.05.2017 г. до
31.03.2020 г., ведно със законната лихва от 09.03.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 337,87 лева за периода от 31.10.2017 г. до 30.04.2020 г.,
мораторна лихва в размер на 147,71 лева за периода от 31.03.2018 г. до 04.03.2021 г.
върху доставена топлинна енергия, сумата от 32,86 лева, представляваща цена на
извършена слуга за дялово разпределение за периода 01.02.2018 до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, бул. ****,
аб. № 442193, ведно със законната лихва от 09.03.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер 5,50 лева за периода от 31.03.2018 г. до 04.03.2021 върху
главницата за цена за дялово разпределение, както и направените разноски.
3
В първоинстанционното и въззивното производство са събрани писмени
доказателства и са приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза, от които се установява следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от приетия по делото Нотариален
акт № 79, т. ІІ, рег. № 2217, д. № 281/2008 г. на Нотариус Е.Е. и Разрешение за
ползване № ДК-07-С-790/25.10.2010 г., че Н. ИВ. К. притежава право на собственост
върху офис № 2, находящ се в гр. София, ул. ****, партер. Не е спорно между страните,
че между тях не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди
Въз основа на събраните по делото доказателства са изготвени заключения на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено се
установява, че жилищната сграда, в която се намира процесния недвижим имот е с
непрекъснато топлоснабдяване през периода от м. 05.2017 – 04.2020 г. Ежемесечно
били извършвани отчети на данните от общия топломер на потребена топлинна
енергия и е приспадната топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС) от
отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца „Т.С.“ ЕАД съгласно нормативните
изисквания. Вещото лице установява, че в процесния период до имота на ответника е
начислявана топлинна енергия за сградна инсталация по чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от Закона
за енергетиката, която е определена на база отопляем обем от 97 куб.м. Посочено е, че
за отчетен период 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. поради неосигурен достъп за отчет на
водомера топлинната енергия за подгряване на вода за битово горещо водоснабдяване
е определена при норма за разход на гореща вода от 140 л. на обитател за едно
денонощие – 1 бр. За отчетен период от 01.05.2018 – 30.04.2019 г. показанията на
водомера са отчетени, а за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. няма консумация на
топла вода за битови нужди. Вещото лице установява, че са изготвени изравнителни
сметки като сумата за възстановяване е в размер на 450,84 лева. Посочва, че общата
сума за потребена топлинна енергия по прогнозни начисления за абоната е 1026,75
лева, от която 125,84 лева – сума за отоплени е имот и сума, отдадена от сградна
инсталация и 901,69 лева – сума за битово горещо водоснабдяване. В резултат на
направените изчисления и приспадане на суми за възстановяване е определено, че за
имот с аб. № 442193 е начислена дължима сума от 575,91 лева.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че
за процесния период неплатената сума за топлинна енергия е 487,48 лева и 32,86 лева
– цена на услуга дялово разпределение.
няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, с
4
които да са погасени процесните задължения. Установява се, че размерът на
неплатените от ответника суми за топлинна енергия, отразени в счетоводството на
ищеца са в размер на 2359,74 лева, като размерът на лихвата за забава за исковия
период е 337,94 лева. Установява се, че начислените суми за дялово разпределение,
въведени за периода от 05.2017 до 04.2019 г. са в размер на 39,26 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от
установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение
от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта
на сумата, за която ч.гр.д. № 13863/2021 г. по описа на СГС, 160 състав е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти. С оглед
въведените в исковата молба твърдения, както и с оглед основанието, посочено в
заповедта за изпълнение правната квалификация на предявения иск по чл. 422 от ГПК
е във връзка с чл. 59 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно разпоредбата
на чл. 59 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. В тежест на ищеца е било да установи, че е налице
увеличаване на имуществото на ответника за сметка на неговото имущество, връзка
между обедняването и обогатяването, липса на друга възможност за защита на
нарушените му права. В конкретния случай, доколкото се твърди, че ответникът е
ползвал топлинна енергия без да е сключен договор с топлоснабдителното дружество,
то в тежест на ищеца е било да установи, че Н. ИВ. К. е собственик на топлоснабден
имот, че до имотът е доставена топлинна енергия в твърдяното количество и на
стойност, тъй като с тази стойност той се е обогатил без основание.
5
Страните не спорят, че ответникът е собственик на недвижим имот, който се
ползва за нежилищни нужди. В този случай, при снабдяване на имота с топлинна
енергия приложение намира разпоредбата на §1, т. 3а от Допълнителните разпоредби
на Закона за енергетиката. Съгласно този законов текст „небитов клиент“ е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В чл. 149,
ал.1, т. 3 от Закона за енергетиката е предвидено, че продажбата на топлинна енергия
за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за
небитови нужди. Както с отговора на исковата молба, така и в производството пред
първоинстанционния и въззивния съд, ответникът не оспорва, че между него и „Т.С.“
ЕАД не е възникнало облигационно правоотношение, поради което и не е налице спор
между страните относно това обстоятелство.
Установява се, че сградата, в която се намира имотът, собственост на ответника
е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Закона за енергетиката
топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. В чл. 145, ал. 2 и ал. 3 от Закона за енергетиката е
предвидено, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата, определена по чл. 142, ал. 1, и топлинната енергия за отопление
на имотите, определена по ал. 1, като тя се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Доколкото по делото не се
установява, че е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор, то
ответникът като собственик на топлоснабден имот се е обогатил със стойността на
доставената топлинна енергия. От събраните по делото писмени доказателства и
изготвената въз основа на тях съдебно-техническа експертиза се установява, че до
имота на ответника е доставена топлинна енергия за отопление и за подгряване на вода
в исковия период, както и се установява стойността, определена съобразно
приложимите нормативни актове.
Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, че при изготвяне на
заключението си вещото лице от съдебно-техническата екпертиза е основало изводите
си въз основа на документи, които касаят отчет на водомер за имот с абонатен №
235315, а не процесния, който бил представен с исковата молба. Такъв документ,
описан във въззивната жалба не е представен в първоинстанционното производство.
Вещото лице от приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза
изрично е посочило, че е работило по документи, които касаят имот с аб. № 442193 -
6
офис № 2, находящ се в гр. София, ул. ****, партер. Направените от вещото лице
изводи не се опровергават от събраните във въззивното производство писмени
доказателства, тъй като представения отчет, изготвен от „Т.С.“ ЕАД за аб. № 442193 е
за отчетен период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и съответства на установеното в
експертизата, а именно, че в този период са отчетени показанията на водомера,
монтиран в имота, собственост на ответницата. Приетият отчет от 22.05.2015 г. касае
отчетен период извън процесния и е неотносим към спора. Следователно и доколкото
ищецът твърди, че ответникът не е осигурил достъп за отчет на уредите за търговско
измерване, то доказателствената тежест за установяване на реално извършения отчет е
възложена на ответника – потребител на топлинна енергия. По делото не са
ангажирани доказателства, които да опровергават събраните по делото, поради което и
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно дължимостта на
сумите за доставена топлинна енергия са правилни.
Като собственик на недвижим имот в сграда етажна собственост, в която
разпределението на топлинната енергия се извършва по система за дялово
разпределение (чл. 139, ал.1 от Закона за енергетиката) от топлопреносното
предприятие (в случая „Т.С.“ ЕАД е дължимо и възнаграждение за услугата дялово
разпределение. Ответникът Н. ИВ. К. не е заплатила това възнаграждение в размер на
32,86 лева като собственик на имот за нежилищни нужди в сграда етажна собственост
и със стойността на което се е обогатила неоснователно.
Неоснователни са доводите на въззивника, че съдът се е произнесъл при
наличието на противоречие в исковата молба относно периода на дължимост на сумата
от 32,86 лева, стойност на услугата за дялово разпределение. С подаденото заявление,
по което е образувано ч.гр.д. № 13863/2021 г. по описа на СГС, 160 състав е направено
искане да бъде разпоредено на длъжника да изпълни парично задължение за заплащане
на тази сума за периода от м. 02.2018 г. до 04.2020 г. С издадената заповед от
16.03.2021 г. направеното искане е уважено и длъжникът е задължен да заплати сумата
от 32,86 лева за периода от 01.02.2018 – 30.04.2020 г. Първоинстанционният съд се е
произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД като е съобразил направеното искане да бъде признато за
установено, че сумата, представляваща стойност на услугата дялово разпределение, за
което е издадена заповед за изпълнение, съществува. Не е налице несъответствие
между вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и произнасянето на съда в
обжалваното решение. Посоченият във въззивната жалба период – 31.03.2018 г. до
04.03.2021 г. се отнася до вземанията за мораторна лихва върху главниците по
издадената заповед за изпълнение.
Неоснователен е и доводът на въззивника, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение не са погасени
7
по давност като не се е съобразил с Тълкувателно решение № 3/2012 г. по т.д. № 3/2011
г. на ВКС, според което погасителната давност на вземанията за топлинна енергия са
периодични и се погасяват при условията на чл. 111, б. в от ЗЗД. Вземането, предмет
на установяване в производството по чл. 422 от ГПК произтича от неоснователно
обогатяване, а не договорно правоотношение, поради което и то се погасява на
основание чл.110 от ЗЗД с изтичането на 5 - годишна давност, която започва да тече от
деня на получаване на престацията. В този смисъл са задължителните разяснения,
дадени с ППВС № 1/28.05.1979 г., т.7. В разглеждания случай процесните вземания са
за доставена за периода м.05.2017г. до м.04.2020 г. топлинна енергия, а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е депозирано на 09.03.2021
г., от когато се счита предявен искът за съществуване на вземането, съгласно чл. 422,
ал. 1 ГПК. Следователно вземането, предмет на настоящото производство, не е погасен
по давност.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 160 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената предявения иск настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. В частта, с която
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите са отхвърлени е влязло в сила.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3008/10.10.2021 г. по гр. д. № 28807/2021 г. по
описа на СРС, 160 състав в обжалваната му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8