РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
№ 1856
гр. Пловдив, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, ІII състав, в публично съдебно
заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА
НЕСТОРОВА
при
секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдия Несторова адм. дело № 1149
по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІХ
от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Орак - инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: ***,
представлявано от К.С. – управител, чрез адвокат Н.Г., против Ревизионен акт №
Р-16001622003241-091-001 от 09.01.2023 г., издаден от А.А.Д., на длъжност
началник сектор, възложил ревизията, и С.С.К., на длъжност главен инспектор по
приходите при ТД на НАП - Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 128 от 07.04.2023 г. на директор на дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - гр. Пловдив, при Централно
Управление на Национална агенция по приходите в частта, с която на оспорващия допълнително
са начислени лихви за просрочие по ЗДДС в размер на 76 486.76 лв.
В
жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди
се, че с фактическите и правни установявания по РД, възприет изцяло при
постановяване на РА, се застъпва тезата, че при невключване на данъчни фактури
за продажби в дневника за продажби на доставчика за периода на издаването им,
върху размера на дължимия ДДС следва да се начисляват и, впоследствие, събират
лихви. В този смисъл се сочи, че никъде в РД, респ., в РА, не са изложени
фактически твърдения, въз основа на начисляването на данъка по процесните
фактури, какви плащания (по основание и размер)към бюджета, от страна на „Орак
– инженеринг“ ЕООД не са извършени или са забавени, в последния случай – за
какъв период, което е особено съществен пропуск, тъй като чл.1 изр. първо от
ЗЛВДТДПДВ и чл.175 ал.1 от ДОПК изискват да няма извършено дължимо плащане на
публично вземане като елемент от фактическия състав за начисляване и събиране
на законна лихва върху това вземане. Като излага подробни доводи в тази насока,
жалбоподателят моли съда да отмени РА в оспорената част и претендира разноски
по делото.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г., който поддържа
жалбата. Претендира съдебни разноски.
Ответната
страна - директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт С. оспорва жалбата по съображенията, изложени в
представената писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил.
Така постановеният от директора на дирекция “Обжалване и данъчно -осигурителна
практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16001622003241-020-001 от 29.06.2022 г. /л.111, т.1/, издадена от
началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, е възложена данъчна ревизия на „Орак –
инженеринг“ ЕООД, с обхват на
задължения: - данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански
договори и др. за периода от 01.09.2019 г. до 28.02.2021 г.; данък върху добавената
стойност за периода 01.12.2016 г. – 31.12.2021 г.; ДОО – осигурители за периода
01.09.2019 г. – 28.02.2021 г.; вноски за зО – за осигурители за периода
01.09.2019 г. – 28.02.2021 г. и за УПФ – за осигурители за периода 01.09.2019
г. – 28.02.2021 г. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца,
считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 30.06.2022 г. по
електронен път /л.113, т.1/. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-16001622003241-020-002
от 28.09.2022 г. /л.105, т.1/, № Р-16001622003241-020-003/24.10.2022 г. (л.100,
т.1) и № Р-16001622003241-020-004/29.11.2022 г. (л.95, т.1), като с последната
заповед е разширен и обхватът на ревизията, като са включени допълнително
задължения за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения, срокът за извършване на ревизията е продължен до 30.11.2022 г.
И тези заповеди са връчени надлежно по електронен път.
В хода на тази административна процедура е съставен
Ревизионен доклад № Р-16001622003241-092-001/14.12.2022 г. (л.54, т.1), срещу
който, няма данни да е депозирано възражение от страна на „Орак - инженеринг“
ЕООД, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, и въз на който е издаден Ревизионен акт № Р-16001622003241-091-001
от 09.01.2023 г. (л.28, т.1).
По
жалба на „Орак - инженеринг“ ЕООД
е издадено Решение № 128 от 07.04.2023 г. (л.14, т.1) от директора на дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което РА е потвърден в
частта за допълнително начислени лихви за просрочие по ЗДДС в размер на
76 486.76 лв., а в останалата част, РА е отменен и върнат за издаване на
нов ревизионен акт с конкретни указания.
С оглед, делегирането на правомощия по реда на
чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са представени: Заповед № РД-09-1979/33.09.2021
год. (л.4, т.1) и Заповед № РД-09-789/13.05.2022
г., двете издадени от директора на ТД на НАП Пловдив.
Представени са също така, сертификати за валиден електронен
подпис на длъжностните лица (л.750 – л.753, т.3), изготвили административния
акт, както и електронен носител – CD (л.3,
т.1), съдържащ цитираните по-горе актове. Изложеното
до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено
от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените
за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от
закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119
ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната
администрация. Не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила,
тъй като, изложеното по-горе, налага да се приеме, че ревизионното производство
е образувано и съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от
надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както
ревизионният доклад, така и ревизионният акт са съставени в предвидената за
това форма. От представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и
ЗИЗВР на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с
валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния
документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните
документи. Отделно от това, всички протоколи от извършени насрещни проверки и
искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са
надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени
средства, което, от своя страна, налага извода за спазване на принципите за
обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата
от страна на приходната администрация, които са от значение за установяване
задълженията за данъци на дружеството.
Само
за сведение следва да се посочи, че дори и да се констатира, че са налице
нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, то това
обстоятелство, само по себе си, не обуславя незаконосъобразността на
ревизионния акт, като краен резултат, тъй като съдът в настоящото производство
действа при условията на чл.160 от ДОПК и е задължен да разреши
материалноправния спор по същество, с оглед събраните в хода на административното
и съдебно производство доказателства, действайки вместо органа по приходите,
като провери наличието на всички материалноправни предпоставки за определяне на
задължения по ЗДДС. Предвид на това, дори и при констатиране на процесуални
нарушения, допуснати в ревизионното производство, съдът няма правомощието да
отмени РА, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените
по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.
Съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Ревизията
по ЗДДС е за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2021 г. При проверка на издадените фактури от
ревизираното дружество „Орак – инженеринг“ ЕООЗ е установено, че има издадени
фактури към контрагентите: - Министерство на образованието и културата,
„Бетелгиус, професионална защита“, „Каменица“ АД, „Валперс консулт“ ЕООД,
„Дафне“ ООД и „Алемик“ ЕООД, включени със закъснение в дневника за продажби,
респ., в СД по ЗДДС. Т. е. ревизираното дружество е издавало фактури за
продажби, които не е отразявало в отчетните регистри – дневници за продажби,
респ., СД по ЗДДС, в периода на тяхното
издаване, а в последващи данъчни периоди. Същите са представени в табличен вид
на л.22-22 от РД (л.664-гръб – л.65, т.1) с данни за периода на издаване,
данъчна основа, начислен ДДС, клиент, период, в който са отразявани. Поради
по-късното отразяване на издадените документи, са начислени лихви за просрочие
от 14-то/15-то число на съответния месец за подаване на СД за периода, в който
е следвало да се отрази фактурата, до 14-то/15-то число на съответния месец на
подаване на СД за периода, в който е отразена фактурата, като общият размер на
начислените лихви е 74 786.76 лв.
За
да се аргументират органите по приходите посочили разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗДДС, според която, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е
длъжно да го начисли, като: - 1. Издаде данъчен документ, в който посочи данъка
на отделен ред; 2. Включи размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в СД по чл.125 за този данъчен период; 3. Посочи
документ по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Посочили
са също така, че по силата на чл.86 ал.2 от ЗДДС, данъкът е дължим от
регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният
документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в
срока по този закон з за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
Предвид изложеното са формирали и крайния си
извод, че след като задълженото лице не е включило дължимия данък и не е
отразило фактурите в данъчен период на издаването им и в подадената
справка-декларация и отчетни регистри по ЗДДС, е нарушило разпоредбата на чл.86
ал.1 и ал.2 от ЗДДС, поради което дължи лихви за просрочие в посочения размер –
74 486.76 лв.
За
да потвърди РА в тази част, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на
ревизиращия екип, изложил е подробно нормативната уредба, регулираща този вид
финансови отношения и е формирал крайния си извод, че в настоящия случай, ревизираното
дружество, като не е включило издадените
от него фактури за продажби в дневника за продажбите за периода на издаването
им, е формирало в намален размер резултат за внасяне за съответния период,
който резултат е по-нисък от реалния такъв. Отбелязал е също така, че така
дължимият данък по процесните фактури, респ. дължимият реален резултат за
внасяне за периода, във формирането на който следва да участват тези фактури,
не е внесен в приход на бюджета в законовия срок за подаване на СД.
В
хода на съдебното производство са изслушани и приети с възражения от ответната
страна основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи /ССчЕ/, за
изготвянето на които вещото лице е използвало всички приложени по делото
материали, извършило е посещение на място в счетоводството на
дружеството-жалбоподател, където е прегледала СД по ЗДДС за процесните периоди
и дневник на с/ка 411 – Клиенти за всяка процесна фактура и дневник на с/ка
4539 ДДС за внасяне за ревизирания период. Като е представило в табличен вид
всяка една фактура с номер, дата на издаване ЕИК на контрагент, име на
контрагента, основание, данъчна основа, ДДС е период на включване в дневника,
експертът е установил, че счетоводните записи в дневник с/ка 411 – Клиенти
процесните фактури са осчетоводени в периодите на включването им в дневниците
за продажби,у респ. в СД по ЗДДС. Посочва, че за всеки месечен данъчен период
от ревизирания период 01.12.2016 г. – 31.12.2021 г. резултатът, като разлика
между начисления ДДС и данъчния кредит е ДДС за внасяне. Определеният данък за
внасяне е разчитан с бюджета в срок с редки минимални забавяния.
В
табличен вид са посочени: начисленият
ДДС, данъчният кредит, ДДС за внасяне и датата на плащането за процесните
данъчни периоди (периоди на издаване на фактурите и периоди на включването на
фактурите в дневниците за продажби). В табличен вид са представени и разликите
по периоди, като въз основа на тази информация за формирани и изводите на
вещото лице, а именно: - счетоводството на дружеството е водено редовно, в
съответствие с изискванията на ЗСч, СС и утвърдения от ръководството
индивидуален сметкоплан, като единствено осчетоводяването на процесните 16
фактури за продажби в период, различен от периода на издаването им,
представлява нарушение на чл.3 ал.2 от ЗСч, според който, текущото счетоводно
отчитане се осъществява в хронологичен ред Всички доставки на стоки и услуги,
както на територията на страната, така и на територията на страната до трета
страна, вкл. и ВОП на стоки, са документирани със съответните данъчни документи,
изискуеми по ЗДДС и ППЗДДС. За ревизирания период всички издадени фактури за
продажби ас отразени в счетоводните регистри и са включени в дневниците за
продажби, респ. в СД за ДДС, като 16 бр. фактури за продажби, издадени от
ревизираното дружество, не са отразени в отчетните регистри – дневници за
продажби, респ. в СД за ДДС, в периодите на тяхното издаване, а в последващи
данъчни периоди, като същите са посочени в таблица 3 от заключението.
С
допълнителната експертиза е определен размерът на евентуални дължими лихви,
като е взета са взети за основа на изчисление резултатите, посочени в к.6 от
таблица 3, при което вещото лице е посочило, че при тези условия, общо за
периодите, в които се установява невнесено ДДС, дължимата лихва е
12 366.00 лв., като са посочени и подробните изчисления.
В
съдебно заседание от 19.09.2023 г. вещото лице доуточнява, че от представените
данни в таблица 1 се установява, че начисленият ДДС при продажби е включен в
последващ данъчен период след датата на издаване. В този смисъл отбелязва, че
последващият данъчен период може да е различен - може да е закъснение един
месец, но може и закъснението да е различно. Периодът, в който са включени, е
посочен в последната колона.
На
стр. 5 от заключението, относно процесната фактура № ********** от 18.05.2016
г. експертът посочва, че тя е издадена с дата м. май 2016 г. и би трябвало да
бъде включена в периода м. май 2016 г., но е включена от ревизираното лице и
осчетоводена през м. декември 2016 г.,
което е началото на ревизирания период. Приема, че за тази фактура, че се дължи
лихва и лихвата следва да се отчита от м. 01.12.2016 г., а не както органът е
приел - следващия месец на закъснението. Счита, че лихва за забавяне на
дължимия ДДС по тази фактура се дължи от 01.12.2016 г., понеже ревизираният
период е 01.12.2016 г., но отбелязва, че това е правен въпрос и не може да
прецени откога трябва да се начисли лихвата.
Посочва
също така, че периодът по ДДС е месечен, фактурата е следвало да се отрази
същия период, т.е. лихвата да е от момента на забавата. Лихвата за забава, ако
се приеме, че няма извършена ревизия – би следвало да се дължи от датата,
следваща датата на последния срок за подаване на справката-декларация – т.е.
14-о число. Би следвало лихвата за забава да започне да тече от 15.06.2016 г.,
откогато е изчислено и в РА.
Относно
стр.7 от заключението уточнява, че по-късното отразяване на процесните фактури
в Дневниците и Справките-декларации по ДДС води до промяна на резултатите за
тези периоди и в периодите, в които е трябвало да бъдат включени, което
сравнение на тези разлики е показала в Таблица 3 на стр. 5 от заключението -
т.е. показала е какъв би бил резултатът, ако процесните фактури не бяха
включени в последващи периоди със закъснение, а в периоди, в които е трябвало да
бъдат включени. В таблица 3 е показала процесните фактури и начисленията, ако
те биха били изрядни, като изрично подчертава, че това са изчисления при
изрядност.
По
т. 4, стр. 7 от заключението е посочила, че има минимални забави в разчитането
с бюджета относно ДДС, но е имала предвид единствено и само подадените от
лицето Справки-декларации така, както то ги е определило – т.е. със забавените
фактури. Не е изчислявала какви биха били забавите, въобще какъв би бил
резултатът, ако фактурите бяха включени нормално в месеца, в който трябва,
както и да сравнява така новоизчисления размер на ДДС за внасяне с този, който
е бил внесен.
Относно
начина, по който са направени изчисленията - математическите изчисления на
приходния орган, според в. л. М., са верни. По принцип данъчният орган, когато
е изчислял лихвите за забава като основа за изчисляване на лихвата е използвал
данъчната основа, т.е. като главница на лихвата е взел данъчната основа на
фактурата, която е забавена, не е била включена в съответния данъчен период. По
този начин на изчисление на лихвите – правилно са изчислени лихвите. Но тъй
като лихвата за забава на невнесен ДДС се дължи за резултата за периода, който
се получава като разлика между данъчен кредит по фактури за покупки и ДДС по фактури
за продажби, според нея би трябвало лихвата да се начислява, както е обяснила,
от деня, следващ крайния срок за подаване на декларацията при преизчисление на
резултатите от данъчни периоди с коректно включване на забавените фактури в
съответните данъчни периоди, в които са издадени - т.е. това преизчисление,
което е направила в Таблица 3 на стр. 5 от заключението. Тогава резултатът за
периода се променя, защото те се изваждат от този период, в който са открити.
При това изчисление в Таблица 3 е посочила като заключение ДДС за внасяне и ДДС
за възстановяване. Според експерта, би могло и, съответно, така преизчислените
нови резултати по периоди да се сравняват с ефективно внесените от данъчно
задълженото лице суми и тогава за разликите да се изчислят лихвите, ако има.
В съдебно заседание от 19.10.2023 г. в.
л. М. също прави разяснения в следните насоки: изчисленията на евентуално
дължимите лихви е направила на база на изчисление на резултата на ДДС за
съответния данъчен период, като е имала предвид фактурите, които са били
включени в последващ данъчен период от датата на издаването им. Сега са
включени в периода, в който са били издадени и е следвало да бъдат включени.
Обяснява, че при извършване на изчисленията на евентуално дължимите лихви като
база за изчисление, е взела резултата на ДДС за съответния данъчен период,
който се получава като разлика между начисления ДДС по фактури за продажби и
ползваният данъчен кредит по фактурите за покупки, като процесните 16 бр.
фактури за продажби са включени в данъчния период, в който са издадени, а не
както данъчното задължено лице ги е включило в по-късен данъчен период, т.е.
изчислението е, както е трябвало да бъде. Има предвид, че е направила
изчисление по начина, по който е било редно да изпълни жалбоподателят.
Посочва,
че на практика се получава, че тя е преработила и е изчислила нови резултати за
всеки един данъчен период, който се различава от декларираното в
справките-декларации от жалбоподателя. Начислила е лихви само за тези периоди,
където е установила, че има доплащане. Получават се суми за доплащане при
съпоставката на новоизчисления резултат за периода с ефективно направените
плащания от жалбоподателя.
В хода на
съдебното производство към делото са приобщени писмени доказателства, по които
е работило вещото лице по ССчЕ, представени от жалбоподателя.
При
така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Спорът е
правен. От една страна, жалбоподателят твърди, че при невключване на данъчни
фактури за продажби в дневника за продажби на доставчика за периода на
издаването им, върху размера на дължимия ДДС не следва да се начисляват и,
впоследствие, събират лихви. Противоположно е становището на органа по
приходите, който приема, че поради по-късното отразяване на издадените
документи, следва да се начислят лихви за просрочие от 14-то/15-то число на
съответния месец на подаване на СД за периода, в който следва да се отрази
фактурата, до 14-то/15-то число на съответния месец на подаване на СД за
периода, в който е отразена фактурата.
В РД, каза се
по-горе, в табличен вид за всеки данъчен период е посочено данъчният резултат,
при което е установено, че за целия ревизиран период дружеството е декларирало
данъчен резултат - ДДС за внасяне.
Според чл.86 ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, за което
данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен
документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по
чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т.1 в дневника за
продажбите за съответния данъчен период, а според ал.2 на същия текст, данъкът
е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден
данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е
издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал
изискуем. Или иначе казано, съгласно условията на т.2 и т.3 от ал.1 на
цитирания текст, издаденият данъчен документ за съответния данъчен период,
следва да участва при формирането на данъчния резултат за този период.
Няма спор, че процесните фактури съдържат всички реквизит, но
същевременно, в настоящото производство
безспорно се установи, че фактурите, издадени на контрагентите: Министерство на
образованието и културата, „Бетелгиус, професионална защита“, „Каменица“ АД,
„Валперс консулт“ ЕООД, „Дафне“ ООД и „Алемик“ ЕООД, са издадени на една дата,
а са включени в дневника за продажбите на друга дата, която е значително различна
с датата на издаване, видно от таблицата на стр. 22-24 от РД (л.64-гръб –
65-гръб, т.1). Каза се, спор по този въпрос не се формира. Горните
обстоятелства се потвърждават и от приетите с възражения от ответната страна
основна и допълнителна ССчЕ, които съдът кредитира дотолкова, доколкото същите
са математически правилно изчислени и доколкото, вещото лице само, в съдебно
заседание посочва, че при извършване на изчисленията на евентуално дължимите
лихви като база за изчисление, е взела резултата на ДДС за съответния данъчен
период, който се получава като разлика между начисления ДДС по фактури за
продажби и ползваният данъчен кредит по фактурите за покупки, като процесните
16 бр. фактури за продажби са включени в данъчния период, в който са издадени,
а не, както данъчното задължено лице ги е включило в по-късен данъчен период,
т.е. изчислението е, както е трябвало да бъде. Посочва, че е направила
изчислението по начин, по който е следвало да бъде сторено това от
жалбоподателя. Самият експерт отбелязва, че, на практика, тя е преработила и е
изчислила нови резултати за всеки един данъчен период, който се различава от
декларираното в справките-декларации от жалбоподателя.
Съгласно
чл.125 ал.1 от ЗДДС (в относимата през 2019 г. редакция на разпоредбата от ДВ
бр.98/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), за
всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена
въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.
159б. На основание чл.125 ал.5 от ЗДДС справката
декларация и отчетните регистри следва да се подадат до 14-то число,
включително, на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Като
данъчен период чл.87 ал.1 от ЗДДС определя периода от време, след изтичането на
който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за
този данъчен период, като съгласно ал.2, данъчният период е едномесечен за
всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец, освен в случаите по
глава осемнадесета. Чл.88 ал.1 от ЗДДС определя като резултат за всеки данъчен
период разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за
този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено
правото на приспадане през този данъчен период. Съгласно чл.88 ал.2 от ЗДДС,
когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява
резултат за периода - данък за внасяне и респективно съгласно чл.88 ал.3 от ЗДДС
- когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява
резултат за периода - данък за възстановяване. Същевременно чл.88 ал.4 от ЗДДС изрично сочи, че регистрираното
лице определя само резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в
държавния бюджет или данък за възстановяване от държавния бюджет.
Тук именно
следва да се отбележи, че установяването на задълженията за данъци и
задължителни осигурителни вноски може да стане единствено по предвидения в ДОПК ред.
Кодексът от своя страна дели установяването на задълженията на предварително и
същинско (глава ХIV раздел I и II от ДОПК).
Предварителното
установяване на задължения за данъци се извършва: - чрез подаване на
декларация, по която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък,
когато това е предвидено в съответния закон (арг. чл.105 ДОПК); - чрез извършване на служебна корекция на
посочените декларации по реда на чл.106 ДОПК, чрез издаване на АУЗ или - чрез издаване на акт по
реда на чл.107 ДОПК, касаещ случаите, при които органът по приходите сам
установява размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице
декларация, а задълженото лице има право при поискване да получи справка за
начина, по който е изчислено това задължение като и да поиска от органа по
приходите издаване на акт за установяване на задължението.
Същинското
установяване на задълженията за данъци се извършва чрез извършване на ревизия с
издавеното на ревизионен акт по чл. 118 от кодекса.
Изложеното до тук налага извода, че след като
жалбоподателят е подал СД, резултатите от които не са променени по установения от
ДОПК ред, то същите следва да бъдат зачетени така, както
са декларирани от лицето.
С изпълнението на задължението за подаване на данъчна
декларация определено данъчно
задължено лице заявява (декларира) пред компетентен публичен орган
съществуването и дължимостта на определен по размер данъчен дълг, който дълг се
установява с данъчната декларация, независимо от валидното възникване на
основното данъчно задължение.
Основанието
на данъчното задължение, а от там и на данъчния дълг като последица на
възникналото данъчно задължение, е нормата на данъчния закон. Нормата на
данъчния закон заставя лицата да декларират данъка.
Данъчният
дълг възниква по силата на данъчен ревизионен акт, издаден от компетентен орган
при спазване на данъчния процес. Способите за установяване на данъчния дълг са
два основни: подаване на декларация или извършване на данъчна проверка или
ревизия и издаване на данъчен акт – АПВ или РА. В този смисъл способите за
установяване на дълга могат да бъдат определени като декларативен и контролен.
Към момента
на подаване на данъчната декларация, крайният срок за подаването, на която е
определен в различните материални данъчни закони, дългът вече е възникнал и
съществуващ. Декларацията или ревизионният акт само му придават ликвидност.
Съществува разлика между възникване на дълга и определянето му по основание и
размер. Предвид предварителната изпълнимост на ревизионния акт – чл. 127 от ДОПК, може да се твърди, че установените с него данъчни задължения са и
изискуеми.
След края на
данъчния период и преди изтичането на крайния срок за подаване на декларацията
всяко данъчно задължено лице е длъжно да подаде данъчна декларация за
съответния вид данък.
Към края на
съответния данъчен период съществува само един общ и абстрактен данъчен дълг за
определен данъчен субект, той не е конкретизиран по вид данъци (основание) и по
размер, не е ликвиден. Поради липсата на ликвидност не е налице и изискуемост.
Приходната администрация не може да предяви претенция за събиране на данъчния
дълг без установяването му по основание и размер. Конкретизирането на дълга по
основание и размер става с подаването на съответната данъчна декларация (или с
ревизионен акт).
За разлика
от данъчното задължение, което се поражда постоянно в продължение на
финансовата година с осъществяването на данъчния фактически състав на
определени данъчни норми и въз основа единствено на тях, конкретният данъчен
дълг като размер и вид данък, платим от определен субект, може да се породи един
единствен път за определен период от време, който период е изрично
законодателно определен.
Моментът на
възникване на данъчния дълг и определяне на ликвидността му е важен въпрос
предвид начисляването на лихви за забава и прилагането на давността.
За неплатените
в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер,
определен в съответния закон – чл.175 ал.1 от ДОПК. Това е общото правило.
Всеки данъчен закон определя дължимостта на лихвите за просрочени данъчни
задължения. Срокът за внасянето на дължимите данъци също се определя в закона.
Самият
законодател, с разпоредбите на ДОПК е възприел идеята, че декларацията, при
определени хипотези установява окончателно данъчното задължение (схващано като
данъчен дълг). Използването в текста на закона на думата “окончателно
установени” дава допълнително основание да се поддържа коментираното по-горе,
че с ревизионния акт, издаден при условия на ревизия по общия ред на ДОПК,
най-често не се определя един нов данъчен дълг, а се коригира основанието и/или
размерът на декларирания от данъчнозадълженото лице такъв. Разбира се, възможни
са и редица случаи, при които чрез корекция на основанието и/или размерът на
данъчния дълг да се определи нов данъчен дълг, който е съществувал, но не е бил
заявен (деклариран).
От своя
страна, чл.1 изр. първо на ЗЛВДТДПДВ указва, че неплатените в сроковете за
доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци,
такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от
подобен характер,се събират с лихва.
На следващо
място е необходимо да се посочи, че чл.89 ал.1 от ЗДДС указва, че, когато е
налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да
внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП в срока за
подаване на справка-декларацията за този данъчен период, а предвид чл.125 ал.5
от ЗДДС декларацията се подава до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнася. Следователно, давностният погасителен срок
за данъчните задължения за всеки от едномесечните периоди, които са ревизирани
в случая, започва да тече от 15 число на месеца, следващ съответния данъчен
период.
Ревизираното
дружество, като не е включило издадените от него на контрагентите: Министерство
на образованието и културата, „Бетелгиус, професионална защита“, „Каменица“ АД,
„Валперс консулт“ ЕООД, „Дафне“ ООД и „Алемик“ ЕООД, фактури за продажби в
дневник за продажбите за периода на издаването им, е формирало в намален размер
резултат за внасяне за съответния период. Това на практика означава, че
резултатът за внасяне не е действителният, а е намален с размера на ДДС, по
неотразените за съответния месец фактури в отчетните регистри, като по този
начин, дължимият данък по тях, не е внесен в приход на бюджета в законовия срок
за подаване на справката-декларация.
Съгласно ал.1 на чл.89 от ЗДДС, когато е налице резултат за
периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в
републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията
за този данъчен период, съгласно ал.
2, данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в
съответната сметка по ал. 1. Очевидно е, че това е сторено от страна на РЛ, но
не са оборени констатациите на приходната администрация, че нито процесните
фактури са отразени своевременно в отчетните регистри, нито дължимият данък е
внесен своевременно в бюджета; не се излагат и аргументи относно
незаконосъобразността на акта в тази част, поради което съдът намира изводите
на приходната администрация за правилни и законосъобразни и лихвите в размер на
76 487.76 лв. са дължими от „Орак – инженеринг“ ЕООД.
С оглед изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена, а РА, в оспорената част, като правилен и
законосъобразен – потвърден.
При този изход на спора и предвид претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на
ответника и същите се констатираха в размер на 6 786.94 (шест хиляди
седемстотин осемдесет и шест и 0.94) лева, съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2
т.4 от наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, III състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Орак - инженеринг“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от К.С. –
управител, против Ревизионен акт № Р-16001622003241-091-001 от 09.01.2023 г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №
128 от 07.04.2023 г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” /Д „ОДОП“/ - гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална
агенция по приходите в частта, с която на оспорващия допълнително са начислени
лихви за просрочие по ЗДДС в размер на 76 486.76 лв.
ОСЪЖДА „Орак - инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес: - ***, представлявано от К.С. – управител, да заплати на Национална
агенция за приходите – София, сумата от 6 786.94 (шест хиляди седемстотин
осемдесет и шест и 0.94) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/