РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 02.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 463 / 2019 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0906-000379/28.08.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“, към ОДМВР – Ловеч, издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, е наложена ПАМ „прекратяване на регистрация на ППС” за срок от 6 месеца, като са отнети: 2 бр. регистрационни табели с номер ******и свидетелство за регистрация на МПС № ******, на Ц.Н.Ц., ЕГН: **********,***.
Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят Ц.Н.Ц., ЕГН: **********,***, който чрез адв. В.К. от ЛАК, съдебен адрес: ***, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, е подал настоящата жалба с твърдения за нарушение на материалния закон, като в жалбата не се сочи конкретно отменително основание по чл. 146 от АПК, а се опровергава извършването на административното нарушение, което според жалбоподателя е недоказано. Сочи се, че показанието на техническото средство не е достатъчно за доказване на вината на жалбоподателя, като се сочи, че е извършена кръвна проба, която е дала отрицателен резултат, като се сочи, че административният орган е следвало да изчака резултатите на кръвната проба. Отделно се сочи, че за административното нарушение, посочено в АУАН, е било образувано досъдебно производство № 475/2019 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., която поддържа жалбата, като представя Постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.12.2019 г. на РП – Ловеч, като сочи, че същото доказва, че административното нарушение, за което е наложена процесната ЗПАМ, не е извършено. Жалбоподателят претендира и разноски по делото.
Ответникът Началник сектор „Пътна полиция“, към ОДМВР – Ловеч – се представлява от юрк. Р., който намира жалбата за неоснователна, а обжалваната заповед за законосъобразна. Сочи, че досъдебното производство се е развило по друг ред, поради което за настоящото дело е ирелевантно Постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.12.2019 г. на РП – Ловеч. Ответникът не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е неоснователна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП - принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Заповедта е изадена от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 295з-805/25.04.2017 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч /на л. 16- 18 от делото/.
Обжалваната заповед е издадена на 28.08.2019 г., поради което и като съобрази т. 1.2. на Заповед № 295з-805/25.04.2017 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч /на л. 16-18 от делото/, с която са оправомощени да прилагат ПАМ служители на изчерпателно посочени в заповедта длъжности, конкретно – Началник сектор „Пътна полиция“, към ОДМВР – Ловеч, съдът намира, че издателят на заповедта е бил надлежно оправомощен към датата на издаването на обжалваната заповед по см. на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, видно и от удостоверение на ОДМВР – Ловеч /на л. 28 от делото/, поради което не е налице порок по см. на чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно спазването на установената форма съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК.
Видно е, че процесната заповед отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК. Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка /каквато е константната съдебна практика/, поради което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН № GA 29171 от 28.08.2019 г., който представлява част от административната преписка, констатациите в същата, както и в АУАН /на л. 10 от делото/, също част от административната преписка, съставляват и мотиви на заповедта.
Видно от обстоятелствената част на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ №19-0906-000379/28.08.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“, към ОДМВР – Ловеч, описано е следното: „На 28.08.2019 г., около 14,35 ч. в гр. Ловеч, ул. ******, като водач на МПС – Ауди ** , с рег. № ******, Държава България, при обстоятелства: Ловеч, ул. ******, до дом номер 11, с посока на движение към и по Транспортен мост управлява собствения си лек автомобил Ауди **, с регистрационен номер ******под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARJM-0035, като проба номер 266 реагира положително на Метамфетамин. Издаден талон за медицинско изследване номер 0004994.“
Ето защо предвид достатъчно подробните с оглед предмета на ЗПАМ мотиви /фактически основания/ съдът намира, че не е нарушена формата на административния акт.
Достатъчно конкретно е индивидуализиран и собственикът на ППС както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на заповедта, като няма съмнение, че жалбоподателят е посочен като собственик по см. на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, като самата норма изрично сочи – прекратяване на регистрация на ППС на собственик. Жалбоподателят е собственик на процесния автомобил, което не се оспорва от него и в това му качество е приложена процесната ЗПАМ.
В допълнение следва да се посочи, че всички състави на чл. 171, т. 2а от ЗДвП /в приложимата редакция - ДВ, бр. 2/2018 г., в сила от 03.01.2018 г./ са относими към „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик”, независимо от отделните разновидности на конкретни изпълнителни деяния в б. „а” и б. „б”, поради което и като съобрази, че няма спор и е установено от всички доказателства, че жалбоподателят е собственик, а също и че конкретното изпълнително деяние е описано достатъчно подробно с думи в обстоятелствената част на ЗПАМ, съдът намира, че няма нарушение на изискванията за форма по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
При това положение установи се по делото, че заповедта отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Ето защо при липса на каквото и да било нарушение относно реквизитите за форма на това основание искането за отмяна на заповедта е неоснователно.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От жалбоподателя не са посочени доводи за нарушение на административнопроизводствените правила, а твърдението на жалбоподателя, че заповедта е издадена преди да излязат резултатите от кръвната проба съдът ще обсъди по-надолу във връзка с нарушение на изискванията на материалния закон.
В допълнение, видно от представените с административната преписка писмени доказателства, съдът намира, че липсват нарушения както на процедурата по вземане на проба с техническо средство – електронен анализатор - Дръг Тест 5000 /с фабричен номер ARJM-0035/, така и на процедурата по издаване на обжалваната заповед.
Жалбоподателят отрича извършването на административното нарушение, което означава твърдение на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед.
Съдът служебно извърши проверка и за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че обжалваната заповед съответства на материалния закон.
От страна на жалбоподателя липсват доказателствени искания, освен искането във връзка с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.12.2019 г. на РП – Ловеч.
Видно от същото Постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.12.2019 г. на РП – Ловеч /на л. 31 от делото/, в същото е прието следното:
При проверка на 28.08.2019 г. около 14,35 ч. в гр. Ловеч, ул. „******“, до дом номер 11, с посока на движение към и по Транспортен мост, бил спрян за проверка водач на МПС – Ауди **, с рег. № ******, Държава България, като при проверката било установено, че водачът е собственик на автомобила. Установен е водачът Ц.Н.Ц., ЕГН: **********. Един от проверяващите полицаи св. Ц. забелязал, че в лекия автомобил имало пътник на задната седалка, поради което го приканил да излезе от автомобила. Проверяващият полицай забелязал, че при излизане пътникът - Г.В.К. - извадил от задния си джоб бяло хартиено пликче „сгънато по специфичен начин и го пуснал пред него на земята“. Полицаят Ц. уведомил за констатираното дежурен ОДЧ и запазил произшествието до идване на дежурната група. На място пристигнал полицаят С.Н.Д., т.к. проверяващите полицаи имали съмнение, че водачът на автомобила Ц.Н.Ц. е употребил наркотични вещества, поради това че зениците му били разширени, а и водачът имал по-бавни реакции от нормалното.
Водачът бил тестван с техническо средство – електронен анализатор - Дръг Тест 5000 /с фабричен номер ARJM-0035/, като пробата му за наркотици била положителна за метамфетамин. Бил съставен АУАН на водача Ц.Н.Ц., който подписал акта без възражения. След това водачът бил транспортиран в МБАЛ – Ловеч, където дал проба от кръв и урина, след което била издадена заповед за задържане за 24 часа по ЗМВР.
В хода на досъдебното производство назначената химико-токсикологична експертиза установила метамфетамин в урината на Ц.Н.Ц., като е посочено, че метамфетаминът е наркотично вещество с изразено стимулиращо действие въздействие върху психиката на човека. Вещото лице посочило, че не се доказва в представената кръвна проба метамфетамин, което означава, че може да се предположи, че обвиняемият Ц. е употребил наркотичното вещество в период по-голям от 24 часа към момента на вземане на кръвната проба /от 36 часа за системно употребяващи/ и до 3-5 дни назад във времето.
По тези съображения прокурорът е пиел, че лисва елемент от състава на престъплението по чл.. 343б, ал. 3 от НК и е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 475/2019 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч.
Съдът намира, че констатациите в АУАН /на л. 10 от делото/, талон за изследване /на л. 11 от делото/ и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества /на л. 12 от делото/ следва да бъдат кредитирани, като следва да бъде кредитирана и докладна записка на л. 13 от делото, както и останалите писмени доказателства. Сочените писмени доказателства са непротиворечиви по между си, подробни и ясни.
Следва да се посочи, че нито с жалбата, нито с допълнителна молба, нито в съдебно заседание жалбоподателят сочи доказателства, опровергаващи посочените по-горе писмени доказателства, които съдът кредитира. Следва да се посочи, че приетото от прокурора в Постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.12.2019 г. на РП – Ловеч не се ползва със сила на присъдено нещо и не обвързва съда. От друга страна, както беше посочено по-горе, в соченото постановление е прието, че не е доказано наличието на наркотичното вещество в кръвната проба на жалбоподателя, но е доказано наличието на метамфетамин в урината на Ц.Н.Ц.. От трета страна в самото Постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.12.2019 г. на РП – Ловеч е посочено, че: „След влизане на настоящото постановление в сила дознанието следва да бъде изпратено на Началника на „ПП“ при ОДВР – Ловеч за преценка и налагане на административно наказание на Ц.“.
При това положение съдът прима за установено, че на 28.08.2019 г., около 14,35 ч. в гр. Ловеч, ул. „******“, до дом номер 11, с посока на движение към и по Транспортен мост, жалбоподателят Ц. е управлявал собствения си лек автомобил МПС – Ауди **, с рег. № ******, Държава България, под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Дръг Тест 5000, с фабричен номер ARJM-0035, като проба номер 266 реагира положително на метамфетамин.
Съгласно чл. 171 от ЗДвП - За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки…
Съгласно чл. 22 от ЗАНН - За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН - Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
Видно е, че процесната ПАМ е издадена на основание изричната норма на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, поради което и по изложените по-горе мотиви е законосъобразна. С процесната ПАМ не се налага административно наказание, поради което и неотносим е въпросът за реализирането на административнонаказателна или наказателна отговорност, поради което е ирелевантно, че с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.12.2019 г. на РП – Ловеч е прекратено наказателното производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
ПАМ се налагат независимо от наложеното административно наказание, както и независимо от реализирането на наказателната отговорност, като не представлява административно наказание съгласно легалната дефиниция на чл. 13 от ЗАНН. ПАМ се налага с издаването на индивидуален административен акт, за разлика от „административните наказания” по чл. 13 от ЗАНН, за които се издава наказателно постановление, имащо характер на правораздавателен акт. Различен е характерът на ПАМ /като ИАА/ с този на наказателните постановления, както е различен и редът за реализиране на наказателна отговорност.
Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е осъществил фактическия състав на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП /приложимата редакция на ДВ, бр. 2/2018 г., в сила от 03.01.2018 г. /, поради което наложената ПАМ е законосъобразна и съответства на материалноправната разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.
Съдът служебно констатира, че заповедта съответства и на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, като ПАМ е наложена с цел да се осигури безопасност на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.
С оглед съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0906-000379/28.08.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“, към ОДМВР – Ловеч е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
От страна на ответника не се претендират разноски за юрисконсулт, поради което и съдът не следва да се произнася „плюс петитум”
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Ц.Н.Ц., ЕГН: **********,***, чрез адв. В.К. от ЛАК, съдебен адрес: ***, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0906-000379/28.08.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“, към ОДМВР – Ловеч, издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ „прекратяване на регистрация на ППС” за срок от 6 месеца, като са отнети: 2 бр. регистрационни табели с номер ******и свидетелство за регистрация на МПС № ******.
Решението е окончателно съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /ДВ
бр.77 от
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: