РЕШЕНИЕ
№ 4456
гр. София, 16.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110140056 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумите, както следва: 9 085,48 лв. (като част от общо вземане в размер на 9
085,49 лв.), представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди на л. а. „***“ с рег. №
****, вследствие на ПТП от 08.10.2019 г., настъпило на път I-8 при км. 208 + 572 (***ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2024 г. до
окончателното плащане, както и 3 152,37 лв., представляваща лихва за забава за периода от
30.06.2021 г. до 30.06.2024 г., (след допуснато в о. с. з. на 13.02.2025 г. изменение на исковете
чрез увеличаване на размера им).
Ищецът „*** твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка – на 08.10.2019 г., около 15:05 часа, на път I-8 при км. 208 + 572
(***), е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди
на застрахования при него л. а. „***“ с рег. № ****. Поддържа, че ответникът *** е
застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия
участвал в него л. а. „***“ с рег. № ***** Сочи, че събитието е настъпило поради виновното
и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – М. Т.
която по време на навлизане в кръговото кръстовище при наличие на пътен знак „Б-1“
(Пропусни движещите се по пътя с предимство) не пропуска движещия се по пътя с
предимство водач на л. а. „***“ с рег. № ****, вследствие на което настъпва удар между тях
и му причинява материални вреди, а именно: преден десен фар, монограм на преден десен
калник, декоративни ленти, подложка, преден десен калник, люк, преден капак, предна
броня, предна дясна джанта, 2 броя калкулатори десен фар, основа, калкулатор комплект,
преобразувател напрежение, сигнатурен фиш, подложка, преден калник (крило), рамка
каландър, защитна решетка, оптичен блок, описани в доклад от 24.10.2019 г. Заявява, че на
Трантеева е съставен АУАН № 406780 за допуснато нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, въз
основа на който е издадено влязло в сила наказателно постановление № 19-0333-000575, с
1
което на същата е наложена глоба. Твърди, че стойността на ремонта възлиза на 6 278,55
евро с левова равностойност от 12 279,77 лв., в който размер е възстановил в полза на
застрахованото лице – Ракс Мишел стойността на щетата, заплащайки му 400 евро – на
17.12.2019 г., 4 832,12 евро – на 17.12.2019 г. и на 1 046,43 евро – на 18.12.2019 г. Допълва,
че с регресна покана от 07.04.2020 г. ответникът е поканен да заплати процесната сума от
общо 6 278,55 евро, който на 28.10.2020 г. е извършил частично плащане в размер на 1
633,21 евро с левова равностойност от 3 194,28 лв., поради което същият е останал задължен
за разликата от 4 645,34 евро (с левова равностойност от 9 085,49 лв.), от която претендира
сумата от 9 085,48 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
01.07.2024 г. до окончателното плащане, както и 3 152,37 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 30.06.2021 г. до 30.06.2024 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска. Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на л. а. „***“ с рег. № *****по силата на застрахователна
полица № BG/02/119001814744, както и настъпването на процесното ПТП по описания
начин в срока на действие на същата. Сочи, че е одобрил погасяване на сумата от 1 959,00
евро с левова равностойност от 3 194,28 лв., която сума е изплатил в полза на ищеца, с което
претенцията му следва да се счита за изцяло удовлетворена. Счита, че твърдяната от ищеца
стойност на вредата е силно завишена, тъй като в нея са включени ремонтно-
възстановителни дейности, които не са били необходими, както и дейности и части, които не
са били увредени вследствие на процесното ПТП. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане в тежест на ищеца е да установи наличието на следните материални
предпоставки: 1. действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца;
2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ в размер на действителните вреди /в т. ч. и основанието за
отремонтиране на увредения автомобил в официален сервиз на марката в случай, че се
твърди това/; 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между
делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото
всички юридически факти, включени във фактическия състав на регресното вземане за
главница и не касаещи неговия размер, са отделени за безспорни между страните с доклада
по делото от 05.09.2024 г., срещу който те не са възразили. Нещо повече, за тяхното
осъществяване свидетелстват и събраните по делото писмени доказателства – протокол за
ПТП № 1723237/08.10.2019 г., материалите по преписка № В4613927 V 14727 и др., както и
извършеното от ответника извънсъдебно плащане на част от регресното вземане, равняващо
се на сумата от 1 633,21 евро с левова равностойност от 3 194,28 лв., което по същество
представлява конклудентно признание относно наличието на дълг на посоченото основание.
2
Ето защо, с оглед на разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема, че фактите, не
касаещи размера на вземането, са доказани, като спорният по делото въпрос касае
единствено размера на вредите, причинени на застрахования при „*** по застраховка „Каско
на МПС“ л. а. „***“ с рег. № ****, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на
ищеца.
За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало вземането, съдът съобразява
съдебната практика, постановена от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и
при действащия такъв, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като
ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали
не се надвишават минималните размери по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО;
Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
Между страните не е спорно, а и от приетите по делото доказателства се установява, че
процесното ПТП е настъпило на територията на Република България, като ищецът е
застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ на увредения л. а. „***“ с рег. №
****, собственост на чуждестранно лице, регистриран в Република Франция, където е
извършено и отстраняването на причинените вреди. С оглед на това, съдът намира, че като
основа за определяне на дължимото обезщетение следва да се приеме стойността на
извършения ремонт именно по пазарни цени в Република Франция. Това е така, доколкото
задължението на ответника, застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на водача, в резултат от чието виновно и противоправно поведение са
настъпили процесните вреди, има обезщетителен характер и е предназначено да поправи
последните, като обаче следва да се отчете обстоятелството, че вредите са настъпили в
патримониума на чуждестранно лице. Поради наличието на чуждестранен елемент в
правоотношението между застраховател и увреден, свързан с характера на увреденото лице
и мястото на отстраняване на вредите, в случай, че размерът на обезщетението се определи
по средни пазарни цени в Република България, това не би довело до пълна обезвреда на
последиците от причиненото увреждане (в този смисъл са Решение № 1/02.02.2011 г. по т. д.
№ 263/2010 г. на ВКС, II Т. О., Решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г. на ВКС, I
Т. О. и др.).
В случая, съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза, което като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната
област съдът кредитира, се установява, че необходимата стойност за възстановяване на
щетите по л. а. „***“ с рег. № ****, изчислена на база на пазарни цени в Република Франция
към датата на ПТП-то, възлиза на 6 278,54 евро, с левова равностойност от 12 279,76 лв.,
която съдът приема, че отразява действителния размер на щетата. Вещото лице подробно е
описало кои са констатираните щети на МПС-то, като е посочило, че всички те се намират в
причинна връзка с процесното ПТП, предвид което възражението на ответника, че в
стойността на вредата са включени ремонтно-възстановителни дейности, които не са били
необходими, както и дейности и части, които не са били увредени вследствие на процесното
ПТП, е неоснователно. Така общият размер на дълга възлиза на 6 278,54 евро, с левова
равностойност от 12 279,76 лв., като между страните не се спори, че извънсъдебно
ответникът е възстановил на ищеца сума в размер на 1 633,21 евро с левова равностойност
от 3 194,28 лв., поради което непогасена е останала разликата от 4 645,33 евро с левова
равностойност от 9 085,48 лв., на колкото се равнява и размерът на предявения главен иск с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ след допускане на изменението му чрез увеличаване на
размера, поради което той е основателен и следва да се уважи изцяло.
3
Посочената сума следа да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 01.07.2024 г. до окончателното плащане.
По иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
За възникване на акцесорното вземане за лихва за забава е необходимо да се установи
наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. главен дълг; 2.
изпадане на ответника в забава; 3. размера на обезщетението за забава.
В случая, при установяване съществуването на главното вземане, предмет на делото, в
размер на 9 085,48 лв., за ищеца „*** е възникнало и акцесорното такова, изразяващо се в
парично обезщетение на причинените му вреди от неизпълнение от ответника в темпорално
отношение на неговото задължение за заплащане на процесното регресно парично
задължение. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в
30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, е
предявило претенцията си срещу този застраховател, като е приложил преписката с
доказателствата, с които разполага. В случая, на л. 38-39 от делото в превод на български
език е представена покана от 07.04.2020 г., за която не се установява дали и ако да – кога е
входирана при ответника. Между страните не се спори, че на 28.10.2020 г. извънсъдебно
ответникът е заплатил на ищеца част от претендираното обезщетение, поради което и при
липсата на други данни за достигане на поканата на по-ранна дата от посочената, за начален
момент на срока по чл. 412, ал. 3 КЗ следва да се приеме именно датата на частичното
плащане – 28.10.2020 г. Ето защо, съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава, считано
от изтичане на 30-дневния срок за плащане на обезщетението, т. е. 27.11.2020 г. В случая,
акцесорната претенция на ищеца за лихва за забава се претендира от него за по-късен период
– от 30.06.2021 г. до 30.06.2024 г., като изчислявайки я по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
електронен онлайн калкулатор върху главницата от 9 085,48 лв., начислена за претендирания
период, тя се равнява на 3 152,37 лв., колкото е и заявеният от ищеца размер след допускане
на изменението му чрез увеличаване на размера, поради което предявеният акцесорен иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е основателен и следва да се уважи изцяло.
По отговорността за разноските.
При този изход на спора – цялостна основателност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски в общ размер на 1 689,52 лв., от които: 489,52 лв. – платена държавна такса, 200 лв.
– депозит за САТЕ, 30 лв. – депозит за свидетел и 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение.
Реалното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение съдът прие за доказано с
оглед представеното на л. 48 от делото платежно нареждане. Претендираното адвокатско
възнаграждение съдът счете, че не е в прекомерен размер с оглед цената на предявените
искове, обема на извършената дейност от пълномощника на ищеца, броя на заявените
доказателствени и процесуални искания, както и реалното участие на адв. Р. в проведеното
открито съдебно заседание. С оглед изхода на спора, в полза на ответника не следва да се
присъждат разноски с настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***** да заплати на
„***, с данъчен № ****, регистрирано в Република Франция, с адрес: **** и със съдебен
адрес ****, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата от 9 085,48 лв. (като част от общо вземане
4
в размер на 9 085,49 лв.), представляваща непогасена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди на л. а.
„***“ с рег. № ****, вследствие на ПТП от 08.10.2019 г., настъпило на път I-8 при км. 208 +
572 (***), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2024 г.
до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3 152,37 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 30.06.2021 г. до 30.06.2024 г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***** да заплати на
„***, с данъчен № ****, регистрирано в Република Франция, с адрес: **** и със съдебен
адрес ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 689,52 лв., представляваща разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5