Решение по дело №134/2022 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 183
Дата: 24 октомври 2022 г.
Съдия: Ваня Стоянова Иванова
Дело: 20227280700134
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 183/24.10.2022 г.

 

гр. Ямбол,

ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, трети състав, в публично заседание на седми октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

Съдия: Ваня Стоянова

 

при секретаря Велина М., разгледа докладваното от съдията адм. дело № 134 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството по делото е  образувано по жалба на Х.И.Х., адрес: ***, адвокат П.Г. от *
със съдебен адрес:***,
против: Уведомително писмо  за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за Кампания 2020 с изх. № 02-280-6500/944 от 10.3.2022 г. на
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в
частта на намаленията по заявление за финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2020 по
заявление за подпомагане с УИН: ********** за Кампания 2020,
подадено от Х.И.Х., УРН ******.
В жалбата се сочи, че в обжалваната част е допуснато съществено нарушение на административно- производствените правила и не е спазена установената форма. Актът в оспорваната част противоречи на материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което се иска да бъде отменен от съда в обжалваната му част и преписката да бъде върната за ново произнасяне от адм. орган. От мотивите на акта не става ясно по кое от всичките основания административният орган е наложил обжалваните намаления, както и как е изчислен размерът на намаленията. В съдържанието на процесното Уведомително писмо липсва каквато и да е конкретизация в тази връзка, не е налице и препращане към определен документ, съдържащ се в преписката по издаване на акта, който да обоснове извода на административния орган. В този смисъл счита, че му е   нарушено правото на защита.

    

В съдебно заседание оспорващият Х. се явява лично и с адв. Г., редовно упълномощен, който поддържа жалбата и  иска да се  уважи в обжалваната й част за намаленията с присъждане на  направените по делото разноски. Намира за доказано в пълен обем с представените доказателства за наличието на невиновност от страна на оспорващия относно застъпването, което е регистрирано, както и съответното уведомяване както на Разплащателната агенция, така и на Държавен фонд „Земеделие“ и Министъра на земеделието за съответното решение на съда, с което се установява правотата на оспорващия.  

Ответната страна Зам.изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, в съдебно заседание не изпраща представител. Представя писмено становище.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната  фактическа обстановка:

Жалбоподателят Х.И.Х. *** е  регистриран като земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗПЗП с Уникален регистрационен номер (УРН) ****** в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

Същият е подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН)  ********** за кампания 2020,  като е декларирал за подпомагане следните схеми: СЕПП (схема за единно плащане на площ), Схема за преразпределително плащане/СПП/ за Схема за селскостопански практики, които са  благоприятни за климата и околната среда(ЗДП), за „Схема за обвързано подпомагане (СПК) в землище с. Могила,  община Тунджа. Към заявлението са приложени таблица на използваните парцели 2020, таблица на заявените площи по схеми и мерки 2020, таблица ЕНП, таблица на декларираните ЕНП общо, декларация за запознаване с определенията за нередност, карти на блокове на земеделското стопанство с подписана от заявителя декларация, потвърждаваща, че регистрира за участие по схемите и мерките за директни плащания и декларация по чл. 27в от Наредба 3 от 17.02.2015г.

Като доказателства с преписката са приложени Данни за стартирана проверка, Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020 и Резултати от автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020.

С писмото придружаващо преписката при изпращането й в съда, ответната страна представя Становище с изх. № 02-280-6500  /944#3 от 28.04.2022г. от издателя на оспорения административния акт, съдържащо допълващи мотиви към уведомителното писмо.

           По подаденото заявление е постановено Уведомително писмо  за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за Кампания 2020 с изх. № 02-280-6500/944 от 10.03.2022 г. на
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, обжалвано в частта на намаленията по подаденото заявление за финансово подпомагане, а именно
в размерите, посочени в колона 3 на таблица 1 към Уведомителното писмо: намаления по СЕПП - 4 898.73 лв., по CПП - 131.48 лв., по СПК - 7.46 лв. и по ЗДП - 1 352.69 лв. Общо намаленията възлизат на стойност 6 390.36 лв. В поясненията към колона 3 на таблица 1 е посочено, че при намаленията се отчитат:

-               намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени от МЗХГ и МОСВ;

-               намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.09.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;

-               наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“) определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8, пap. 1 от Регламент (ЕС) 1307/2013, в изпълнение на Регламент (ЕС) № 2020/1801 на Комисията от 30.11.2020 г. За кампания 2020 е в размер на 2,906192 %;

-               Линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2020 не е налагано такова;

-               Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията. За кампания 2020 не е налагано такова.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице-геодезист, която констатира, че за Кампания 2020г. Х.И.Х. с УРН ****** и с УИН ********** декларира за подпомагане по схеми и мерки на ДЗФ общо 50.81 ха. в землището на село Могила, община Тунджа. За голяма част от тях има сключен договор с Община Тунджа за наем на Общински пасища със срок от 5 стопански години. Договора №7066/19.01.2017г. е представен към делото. Откривайки процедура по прекратяване на договора с мотив неизпълнението му от страна на Х.Х.,*** го уведомява за прекратяването му с писмо изх. №9400-3114-(5) от 20.03.2019г.

От приложено влязло в сила Решение № 409 от 22.07.2020г. на PC гр.Ямбол по дело №2607/2019г. е видно, че съда приема за установено, по отношение на ищеца Х.И.Х. ***, че договор № 7066 от 19.01.2017г. за отдаване под наем на пасища, мери и ливади от общински поземлен фонд сключен между страните, не е прекратен на основание т. 26.5, вр. с т. 5 от същия договор, падежът на паричното задължение на наемателя по т. 5 от договора за стопанската 2018/2019г. настъпва на 30.08.2019г. и не са налице основания за задължаване на ищеца да изпълни задължението си по чл. 5 от договора преди датата на падежа-30.08.2019г. Видно от цитирания договор за наем, Община Тунджа е предоставила за временно възмездно ползване 456 дка земеделска земя от Общинския поземлен фонд на Х.И.Х.. Решението влиза в сила на 23.02.2021г.

В заявление с УИН ********** Х. декларира площи от 8.89 ха представляващи парцели с номера 48787-95-1-2 и 48787-97-1-2 попадащи съответно в поземлени имоти с идентификатори 48787.16.1 и 48787.10.47 по КККР на с.Могила (част от площите по договор № 7066/19.01.2017г).  Междувременно Община Тунджа считайки договор №7066/19.01.2017г. за прекратен, отдава същите площи на Я.Д.Я. с договор - том 4 peг. 5293 от 30.08.2019г., заверка от Служба по вписванията, Ямбол (данните за договора са от кадастралните регистри на Кадастъра, където договора за наем е вписан за имоти 48787.16.1 и 48787.10.47). От своя страна Я. Я. също ги заявява за подпомагане в ОСЗ. Според вещото лице така създаденото двойно заявяване за площите на парцели 48787-95-1-2 и 48787-97-1-2 е решено в полза на Я. Я.. По правило площите без правно основание се считат за наддекларирани. По тази причина административната проверка на РА редуцира площите на Г-н Х. с 8.89ха. (парцели 48787- 95-1-2 и 48787-97-1-2), като наддекларирани и намаля финансовото подпомагане, предмет  на обжалване в Уведомителното писмо изх. № 02-280-6500/944 от 10.03.2022г.

Вещото лице констатира, че са подадени  повече от едно заявления за парцели 48787-95-1-2 и 48787-97-1-2. Проведена е процедура по разрешаване на застъпването, като Я.Д.Я., има нов договор с Община Тунджа за наем на тези площи - вписан в регистрите за имоти с идентификатори 48787.16.1 и 48787.10.47 по КККР на с. Могила, Община Тунджа. Според вещото лице приетите за недопустими 8.89ха. извадени от декларираните 50.81 ха., определят установената площ от 42.92 ха.

Отношението недопустима към установена площ 8.89/42.92 (умножено по 100) прави стойността 21.21 % наддеклариране. Недопустимата/наддекларирана площ (представлява разликата между декларираната и установената площ) е в размер на 8.89 ха; Установена площ - 41.92 ха; Парцел 48787-95-1-2 попада в поземлен имот с идентификатор 48787.10.47, с площ 3.97 ха., местност „*” в землището на с.Могила, начин на трайно ползване -пасище, за имота има сключен договор за наем със срок до 30.09.2024г. на името на Я.Д.Я., том 4, рег.5293/30.08.2019г. издаден от СВ гр.Ямбол.Парцел 48787-97-1-2 попада в поземлен имот с идентификатор 48787.16.1, с площ 6.37 ха., местност „Малката река" в землището на с.Могила, начин на трайно ползване -пасище, за имота има въведен договор за наем със срок до 30.09.2024г. на името на Я.Д.Я., том 4, рег.5293/30.08.2019г. издаден от СВ гр.Ямбол.

Съдът прие заключението на вещото лице като обективно и компетентно. Следва да се посочи още, че адм. орган е уведомен за съществуването на договора за наем и съдебното решение на ЯРС, цитирани по – горе, както и за наличието на двойно заявени площи, за което оспорващия представи доказателства/стр. 168-172 от делото/.

Като доказателства по делото е приложена цялата преписка по издаване на оспореното уведомително писмо.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Уведомително писмо  за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за Кампания 2020 с изх. № 02-280-6500/944 от 10.03.2022 г. на
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, обжалвано в частта на намаленията по подаденото заявление за финансово подпомагане, а именно
в размерите, посочени в колона 3 на таблица 1 към Уведомителното писмо: намаления по СЕПП - 4 898.73 лв., по CПП - 131.48 лв., по СПК - 7.46 лв. и по ЗДП - 1 352.69 лв. Общо намаленията възлизат на стойност 6 390.36 лв.

Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорвания акт е издаден от компетентен административен орган в рамките на правомощията му.

 Разплащателната агенция по силата на чл. 11а, ал. 1, т. 1 ЗПЗП приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство, а чл. 11, ал. 2, т. 4 ЗПЗП предвижда, че Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация, наличието на каквато е явяваща се процедурата по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз според § 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП, е налице и не се спори по този въпрос.

Съгласно чл. 20а ЗПЗП и Устройствения правилник на ДФЗ изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който я представлява, организира и ръководи дейността й, като взема и решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция.

Нормата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП дава възможност на изпълнителния директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност, което понастоящем е сторено и са делегирани на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Петя Д. Славчева правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане.

Същевременно акта е издаден при неспазване на установената форма, поради липса на мотиви, което е съществено нарушение и основание за отмяната му по чл. 146, ал. 1, т. 2 АПК.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му.

Разпоредбата е императивна и нарушаването й е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт.

За да бъде спазено изискването за форма, актът дължи да съдържа ясно и недвусмислено изложение на фактическите основания, въз основа на които е постановен, докато в процесното уведомително писмото не е посочено какви фактически обстоятелства са взети предвид за достигане на посочения резултат и кои са приложените правни норми.

Като съображения за издаването му в уведомителното писмо е посочено само, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание  чл. 30 ЗПЗП и въз основа на гореизложеното е изчислен размера на финансово подпомагане по схемите и мерките, базирани на площ в подаденото  заявление за подпомагане. В конкретния казус в оспорения административен акт липсват както фактически, така и правни основания за издаването му. В същия е посочено единствено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание  чл. 30 от ЗПЗП.

Конкретни фактически и правни основания не могат да се извлекат нито от съдържанието на включените в писмото таблици, които показват единствено схемата или мярката, исканата сума, намаленията, оторизираната сума и изплатената сума, нито от съдържащите се под тях обяснения, които сочат понятията и правната им регламентация, но не и защо административният орган приема, че са приложими, към кой от конкретно заявените парцели, на какво основание и на база какви доказателства, за да се обоснове приложимата правна норма, даваща основание за направените изводи и постановения резултат, което да обуслови мотивираността и законосъобразността на разглеждания административен акт.

От мотивите към оспореното уведомително писмо трябва да е ясно защо следва да бъде намалено заявеното финансово подпомагане, както и да се посочи актът или проверката въз основа на която това е направено.

Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност, т. к. с излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните в административното производство съображенията, по които административният орган издава или отказва да издаде акта си, което подпомага страните в избора им на защита и съответно при обжалването им прави възможен контрола за законосъобразност.

Същото би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу оспорения административен акт и би дало възможност на съда да извърши контрол за законосъобразността върху намаляването на заявеното финансово подпомагане.

Допустимо е мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията, изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт. Но  допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. Съответно по-горният административен орган и съдът, пред който актът е обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания акт. За да се счита още, че е отстранено допуснатото нарушение (каквото представлява неизлагането на мотиви към основния акт) и че актът е саниран, следва допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен орган, който го е издал. Административният орган-издател на акта може да допълни мотивите си със съпроводителното писмо, с което административната преписка се изпраща на по-горестоящия административен орган, т. е. при оспорване на акта по административен ред, т. к. в този случай адресата на акта би имал възможност да оспори акта и по съдебен ред, след като вече се е запознал с допълнително изложените мотиви при оспорването на акта по административен ред.

В настоящия случай едва след постъпване на жалбата в съда и изискване на преписката административният орган представя по делото Становище с изх. № 02-280-6500 / 944#3 от 28.04.2022г., за което твърди че съдържа допълващи мотиви към уведомителното писмо и където са посочени конкретните парцели със заявената им площ, площта в СЕПП допустим слой, СПП, ЗДП и СПК, допустимата площ и недопустимата площ.

Въпреки, че становището е от издателя на оспорения акт и е представено с административната преписка, то е изготвено по повод депозираната до съда жалба, с която е оспорено вече издаденото уведомително писмо, поради което адресата на акта не е бил запознат със посочените в становището фактически основания и съответно не е могъл да ги оспори с подадената жалба и адекватно да организира защитата си срещу процесния акт.

Ето защо понастоящем не е налице хипотеза за мотивиране на акта след издаването му, т. к. липсва оспорване по административен ред и адресата на акта не е бил запознат с допълнително изложените във въпросното становище мотиви преди да упражни правото си на оспорване на акта по съдебен ред.

Недопустимо е изясняването на липсващи правни и фактически основания да става в допълнително становище от органа, съпровождащо преписката. Изследването на съдържанието на таблиците и на обясненията към тях, не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за отказаната с оспореното уведомително писмо оторизация по заявлението на жалбоподателя. Настоящия съдебен състав намира, че в уведомителното писмо не е посочено кое от разписаните в приложимите нормативни документи за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания изисквания жалбоподателят не е изпълнил по отношение на процесните парцели. Волята на административния орган е неясна. В този аспект следва да се отбележи, че на страните са дадени конкретни указания за носената от тях доказателствена тежест и са уважени направените относими към правния спор доказателства, но съгласно чл. 170, ал. 1 АПК административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

Следва да се посочи още, че при издаване на оспореното уведомително писмо, адм. орган не е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Налице е влязло в сила съдебно Решение № 409 от 22.07.2020г. на PC гр.Ямбол по гр.дело №2607/2019г. Следва да се посочи, че дори и в Становище № 02-280-6500 / 944#3 от 28.04.2022г. от адм. орган, което въпреки, че не  може да се приеме като част от мотивите на оспорения адм. акт, не е коментирано съдебно решение №  409 от 22.07.2020г. на PC гр.Ямбол по дело №2607/2019г., нито договорите за наем рег. №7066/19.01.2017г. рег.5293/30.08.2019г., първия между община Тунджа и оспорващия Х.Х.,*** и Я. Я., касаещи земи от общинския поземлен фонд, за което е констатирано описаното по-горе застъпване в резултат на двойно заявени площи.

Гореизложеното е достатъчно да обоснове незаконосъобразността на издаденото уведомително писмо в обжалваната му част. Налице е влязло в сила решение на съда, което се ползва със сила на присъдено нещо. Решението  е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, според чл. 297 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

В допълнение следва да се посочи, че адм. орган не доказа как е проведена  и финализирана процедура по разрешаване на констатираното застъпване за кампания 2020 между Х.И.Х. и Я.Д.Я.. Вещото лице е категорично, че Парцел 48787-95-1-2 попада в поземлен имот с идентификатор 48787.10.47, с площ 3.97 ха., местност „*” в землището на с.Могила, начин на трайно ползване -пасище, за имота има сключен договор за наем със срок до 30.09.2024г. на името на Я.Д.Я., том 4, рег.5293/30.08.2019г. издаден от СВ гр.Ямбол.Парцел 48787-97-1-2 попада в поземлен имот с идентификатор 48787.16.1, с площ 6.37 ха., местност „Малката река" в землището на с.Могила, начин на трайно ползване -пасище, за имота има въведен договор за наем със срок до 30.09.2024г. на името на Я.Д.Я., том 4, рег.5293/30.08.2019г. издаден от СВ гр.Ямбол.

В заключение, от изложеното по-горе се обосновава извод, че са налице влязло в сила съдебно решение и два договора за наем, които не са взети предвид от адм. орган при произнасяне на процесното уведомително писмо.

Предвид посоченото жалбата е основателна и уведомителното писмо следва да се отмени в атакуваната му част, а т. к. естеството на акта не позволява на съда да реши въпроса по същество, то следва на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Х.И.Х.  заявление за подпомагане за кампания 2020 г.

С оглед изхода на спора и направеното искане, ответната страна следва да заплати на оспорващия направените разноски по делото в общ размер на 610 лева, включващи държавна такса 10 лв., възнаграждение за вещо лице 100 лв. и адвокатски хонорар 500 лева, колкото е внесен по приложения договор за правна защита и съдействие, като с оглед размера му е неоснователно възражението за неговата прекомерност.

Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд-Ямбол, трети административен състав

 

                                         РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  по жалба на Х.И.Х., адрес: ***, адвокат П.Г. от *, със съдебен адрес:***, Уведомително писмо  за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане  по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за Кампания 2020 с изх. № 02-280-6500/944 от 10.03.2022 г. на
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в
частта на намаленията
/ по СЕПП - 4 898.73 лв., по CПП - 131.48 лв., по СПК - 7.46 лв. и по ЗДП - 1 352.69 лв./  по
заявление за подпомагане с УИН: ********** за Кампания 2020, в общ размер на 6 390, 36 лева/шест хиляди триста и деветдесет лева и 36ст/.

 

ВРЪЩА преписката на Държавен фонд "Земеделие" със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136 за ново произнасяне при съобразяване на дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136 да заплати на Х.И.Х. *** направените по делото разноски в размер на 610 (шестстотин и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                СЪДИЯ: /п/ не се чете