№ 4704
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря З.А.Ш
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110210653 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. С., с ЕГН **********, чрез адв. И. от
САК, срещу наказателно постановление № РД-05-0092/13.05.2024 г., издадено
от директора на СРЗИ – Столична регионална здравна инспеция, с което на
посоченото лице, на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 231, ал. 2 и чл. 218, ал. 1 от
Закона за здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 300 лева, за извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.
Наказателното постановление се обжалва в срок от санкционираното
лице, а в жалбата се прави искане за отмяна на така издаденото наказателно
постановление. Изтъква се, че били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като се сочи, че описанието на нарушението било
неясно и непълно, твърди се, че липсвали и реквизити в издадения АУАН и
НП, в т.ч. липсва посочване на датата на извършване на проверката, датата на
издаване на НП и неговия номер. Твърди се неправилно приложение на
материалния закон, като се оспорва нарушението да е извършено на „закрито
обществено място“, както и, че липсват доказателства за това в цигарите да се
съдържа тютюн. Поддържа се, че неправилно е санкционирано физическо
лице, каквато възможност чл. 218 ЗЗдр не позволява, както и, че НП е
издадено на салонния управител, а не на управителя на дружеството,
стопанисвало процесното заведение. На следващо място се твърди, че е
пропуснато да се посочи в какво се изразява изпълнителното деяния (действие
или бездействия). Претендират се разноски и се иска отмяна на издаденото
наказателно постановление.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна - СРЗИ, редовно призована, се представлява в
съдебното заседание от юрисконсулт Георгиева, която в пледоарията си по
същество сочи, че издаденото наказателно постановление е правилно и
законосъобразно. Иска същото да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е постъпила в законовия 14-дневен срок от връчването му,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 24.02.2024 г. св. И. Г. и П. И. – главни инспектори в СРЗИ, извършили
проверка в бар и клуб "Манко" в гр. София, стопанисван от "Вес Трейд Груп"
ЕООД. Установили, че в бара, който бил закрито помещение, клиент пушел
тютюнева цигара, която горяла и имало дим и миризма на обикновени
тютюневи цигари. По време на проверката жалбоподателят С. бил на работа
по силата на сключен трудов договор и заемал длъжността "салонен
управител", като съгласно длъжностната му характеристика същият
контролирал работата на заведението в салона за гости. Фактически С.
осъществявал длъжностни функции по управление на реда в заведението, като
той се представил пред свидетелите за управителя към момента на проверката,
давал указания на персонала и извършвал ръководни действия в заведението.
Свидетелите Г. и И. счели, че жалбоподателят, който бил салонен управител на
бара, е извършил нарушение на чл. 56, ал. 1 ЗЗ, тъй като допуснал клиент да
пуши обикновена тютюнева цигара и съставили срещу него на място акт за
установяване на административно нарушение, тъй като С. в качеството си на
управител допуска тютюнопушене на закрито обществено място. Въз основа
на акта е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението
и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното
постановление съвпадат по признаци. Приетата от съда фактическа
обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите Г. и И.,
както и от писмените доказателства приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло,
тъй като същите кореспондират помежду си, не се опровергават от нито едно
събрано по делото доказателство или доказателствено средство и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда. От показанията на
свидетелите, който съдът кредитира с доверие, се установява, че помещението
е било закрито - в сграда, на обществено място, именно бар, а клиент е
употребявал тютюнево изделие, имало е дим, пушек и миризма на тютюневи
изделия. С. фактически е изпълнявал длъжностни функции по управление на
2
заведението, ръководел го е, следял е реда в салона, давал е указания на
персонала. Видно от представения трудов договор и длъжностна
характеристика, освен фактически, С. и по силата на тези документи е
придобил длъжностно качество на управител на заведението и му е вменено
неговото управление към датата на проверката. Същият е годен субект на
нарушението по чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето, противно на изложеното в
жалбата /виж Решение № 5193 от 13.11.2023 г. на СРС по а. н. д. № 13799/2023
г., потвърдено с Решение № 9790 от 25.06.2024 г. на АдмС - София по адм. д.
№ 2122/2024 г., които касаят същите страни, със същите възражения,
единствено се различават в различни нарушения/.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е
винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че
следва да провери законността, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени в предвидените в ЗАНН процесуални срокове. Нарушението е
описано ясно и точно със всички съставомерни признаци и правната
квалификация е съответна на описанието. От НП е видно, че се поддържа, че
то се изразява в това, че жалбоподателя като салонен управител е допуснал да
се наруши забраната за тютюнопушене в закрити помещения в заведението.
АУАН и НП са издадени от компетентен орган, овластен по силата на чл. 231,
ал. 2 от ЗЗдр, за което са налични доказателства по делото. Несъмнено
процесният бар е обществено място, доколкото е предназначено за посещение
от хора за консумация на храни и напитки и достъп до него имат неограничен
кръг лица, което отговаря на изискването на § 1а от ДР на закона, според който
текст "Обществени места" по смисъла на чл. 54а, 56 и чл. 56а, ал. 2 и 3 са
всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за
обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп,
включително и изчерпателно изброените. Барът е бил закрито помещение –
имало е плътни стени, покрив, което отговаря на общоупотебимото значение
на думата. Жалбоподателят като салонен управител, е имал задължението да
контролира реда в заведението /което произтича от самата му длъжност,
независимо, че словесно не е описано буквално в представения по договор
трудов договор/, което включва и спазването на законовите забрани от
работещите и посетителите в бара. Ето защо, съдът намира, че той се явява
годен субект на административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Допустителството, като форма на изпълнително деяние на нарушението е
предвидено в чл. 218, ал. 2 ЗЗдр, според който текст, който допусне в
управляван от него обект извършването на нарушение на чл. 54, 56 или 56а, се
наказва с глоба от 300 до 500 лв., с имуществена санкция от 1 000 до 1 500 лв.,
когато нарушението е извършено от едноличен търговец, или с имуществена
санкция от 3 000 до 5 000 лв., когато нарушението е извършено от юридическо
3
лице. В допълнителните разпоредби на Закона за здравето липсва легална
дефиниция и обяснение на понятието тютюнопушене. Единствено в § 43 е
посочено, че "Тютюневи изделия" са изделията по смисъла на § 1, т. 4 от
допълнителните разпоредби на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с
тях изделия, а § 44 посочва, че изделия, свързани с тютюневите изделия, са
изделията по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за
тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. Очевидно, за да се разбере
смисъла на понятието "тютюнопушене" следва да се ползват легалните
дефиниции на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.
Съгласно § 4 от последния, "Тютюневи изделия" са изделия, които могат да
бъдат консумирани и са съставени дори и частично от тютюн.
Следва обаче да се има предвид, че чл. 56 от ЗЗдр не забранява всякаква
употреба на тютюневи изделия на закрити обществени места, а единствено
тютюнопушенето, респективно пушенето на тютюна, но не и други форми на
неговата употреба. Според § 5 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните
с тях изделия "Тютюневи изделия за пушене" са тютюневи изделия, различни
от бездимните тютюневи изделия. Позовавайки се на тази легална дефиниция,
следва в приложното поле на забраната на чл. 56 от ЗЗдр да се включват само
тютюневи изделия, които не са бездимни, т. е да отделят дим/пушек,
доколкото въвеждайки посочената забрана, законодателят държи сметка
единствено дали от тютюневото изделие при употреба се отделя или не
дим/пушек. Безспорно по делото се установява, че клиент в заведението е
пушел обикновена цигара, като свидетелите, извършили проверката,
непосредствено са възприели действията по вдишване и издишване на
процесната цигара, както и, че от същата имало пламък.
По въпроса за наложеното наказание, съдът намира, че то е
законосъобразно и отговаря на обществената опасност на деянието и на тази
на нарушителя, като АНО правилно е наложил минималното предвидено в
закона наказание, тъй като процесното нарушение е първо за санкционирания
субект. Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателят, че е следвало
да бъде санкционирано юридическото лице, а не физическото такова.
Противно на това възражение следва се посочи, че от буквалния прочит на
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от ЗЗдр. в първата му алтернативност се допуска
санкциониране на физическо лице. Следва да се посочи за пълнота, че
наложената глоба е в минимално предвидения в закона размер.
Поради тези съображения, съдът счита, че издаденото НП е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на разноски, о
доколкото такива не се претендират, не се и дължат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА № РД-05-0092/13.05.2024 г., издадено от
директора на СРЗИ – Столична регионална здравна инспеция, с което на В. В.
С., ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 231, ал. 2 и чл. 218, ал.
1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ., като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5