Разпореждане по дело №57/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 61 от 03.07.2012 г., постановено по Г. д. № 2060/2011 г., К.йският районен съд е признал за установено по отношение на Е. М. С. с постоянен адрес в Г.К., че „М. – П.” Е. Г.С. има вземане към Е. М. С. в размер на 1 906.05 лева, произтичащи от парично задължение по договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост, сключен между „М. – П.” Е. Г.С. като лизингодател и Е. М. С. като лизингополучател, с дата 20.11.2008 г., от които неустойка за забава в размер на 724.23 лева за периода от 06.07.2010 г. до 31.12.2010 г. и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 1 181.82 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1621/19.05.2011 г. по ч.Г.№ 775/2011 г. по описа на КРС. С решението си съдът е оставил без разглеждане искането на „М. – П.” Е. Г.С. за признаване за установено на дължимостта на направените по ч.Г.д.№ 775/2011 г. разноски в размер на 138.12 лева, като недопустимо. Съдът е осъдил Е. М. С. да заплати на „М. – П.” Е. Г.С. деловодни разноски в размер на 394.48 лева, от които държавна такса в размер на 38.12 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева и възнаграждение на назначения О. П. в размер на 256.36 лева.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Е. М. С., Ч. назначения му О. П. А.К. П. от АК – К., който го обжалва като неправилно – незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. В жалбата се излагат подробни съображения, че между страните не са възникнали валидни облигационни отношения под формата на действащ договор за лизинг, за да се търсят неустойки за забава на плащането на дължими лизингови вноски, както и неустойка за предсрочно прекратяване на договора. В тази връзка се твърди, че по делото няма данни ответникът да е платил началната вноска по процесния договор за лизинг, поради което сключения договор не е станал действащ. Излагат се също доводи, че представените по делото доказателства не доказват претенцията на ищеца, тъй като няма данни докога ответникът е изпълнявал задълженията си по договора, кога е преустановил плащането, дали, кога и колко лизингови вноски и в какъв размер е заплатил на ищеца. По изложените съображения счита, че Е. М. С. не дължи неустойка за забава на плащането на дължими лизингови вноски в размер на 724.23 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 1 181.82 лева, както и не дължи сумата от 100 лева за разноски за адвоката на ищеца.

В съдебно заседание назначеният на ответника по иска О. П. поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на К.йския районен съд и да отхвърли иска на ищеца като неоснователен. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия „М. – П.” Е. Г.С., Ч. представителя по пълномощие А.Т. В. от САК, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да му се присъдят разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск от „М. – П.” Е. Г. С. срещу Е. М. С. от Г.К., с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване съществуването на вземане в полза на „М. – П.” Г. С. срещу Е. М. С. в размер на 1 906.05 лева по договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 20.11.2008 г., Поръчка № 1/20.11.2008 г. с реф.№ 40704, представляващо: вземане за неустойка за забава плащането на дължими лизингови вноски в размер на 724.23 лева и вземане за неустойка от предсрочно прекратяване в размер на 1 181.82 лева, ведно със законната лихва, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1621/ 19.05.2011 г. по ч.Г.д. № 775/ 2011 г. по описа на К.йския районен съд.

От приложеното като доказателство ч.Г.д. № 775/ 2011 г. по описа на К.йския районен съд се установява, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „М. – П.” Е. е издадена заповед 1621/19.05.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Е. М. С. за сумата в размер на 1 906.05 лева по договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 20.11.2008 г., представляваща: вземане за неустойка за забава плащането на дължими лизингови вноски в размер на 724.23 лева за периода от 06.07.2010 г. до 31.12.2010 г. и вземане за неустойка от предсрочно прекратяване на договора в размер на 1 181.82 лева, както и за направените по делото разноски, като искането за присъждане на законна лихва върху присъдените неустойки в общ размер от 1 906.05 лева е отхвърлено като неоснователно.

От цитираното ч.Г.д. № 775/ 2011 г. по описа на К.йския районен съд се установява също така, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът Е. М. С. е ´одал възражение срещу заповедта за изпълнение. Със съобщение до „М. – П.” Е. Г.С., получено на 19.10.2011 г., районният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Видно от подадената искова молба, в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, „М. – П.” Е. Г. С. е предявил иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземането в размер на 1 906.05 лева по договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 20.11.2008 г., представляващо вземане за неустойка за забава плащането на дължими лизингови вноски в размер на 724.23 лева за периода от 06.07.2010 г. до 31.12.2010 г. и вземане за неустойка от предсрочно прекратяване на договора в размер на 1 181.82 лева, по заповед 1621/19.05.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.Г.д. № 775/2011 г. по описа на К.йския районен съд.

От гореизложеното се установява, че са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване на претендирано вземане, а именно – издадена заповед за изпълнение, подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение и предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК иск за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение.

Установено е по делото, че „М. – П.” Е. Г. С. и Е. М. С. са страни по Договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 20.11.2008 г., Поръчка № 1/20.11.2008 г. реф.№ 40704, с който „М. – П.” Е., като лизингодател, се задължава да предостави при условията на финансово обвързан лизинг на лизингополучателя – Е. М. С., фабрично нов автомобил, предварително избран и поръчан от лизингополучателя. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото като доказателства – Договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 20.11.2008 г. и Поръчка № 1/ 20.11.2008 г. към договора, реф.№ 40704. Съгласно чл.2 от договора, поръчването на конкретния автомобил става Ч. подписана между страните Поръчка, с референтен номер на лизингодателя, която става неразделна част от договора и в която се конкретизира марката, моделът и спецификацията на автомобила. Съгласно цитирания договор, срещу предоставения автомобил при условията на финансово обвързан лизинг лизингополучателят се задължава да заплаща определените в Поръчката и изготвения погасителен план към договора лизингови вноски на лизингодателя, както и всички допълнителни плащания договорени между страните и такива, произтичащи от ползването на автомобила.

Във връзка с горното, от представения по делото Приемателно – предавателен протокол от 28.11.2008 г. се установява, че в изпълнение на цитирания по – горе договор и Поръчка № 1/20.11.2008 г. с реф.№ 40704, ищецът „М. – П.” Е. Г. С. е предоставил на ответника Е. М. С., при условията на финансово обвързан лизинг, поръчания от лизингополучателя по договора лек автомобил - Ф.Ф..

Предвид изложеното дотук, неоснователен е довода на особения П. на ответника, поддържан както в дадения по делото отговор, така и във въззивната жалба, че между страните не са възникнали валидни облигационни отношения под формата на действащ договор за лизинг, доколкото по делото нямало данни ответникът да е платил началната вноска по процесния договор за лизинг, поради което сключения договор не бил станал действащ. Съгласно чл.6, изр.2-ро от договора за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 20.11.2008 г., същият влиза в сила от деня на подписването му. Обстоятелството, че в случая е налице влязъл в сила договор, обвързващ страните по него, се установява както от положените от страните подписи, така и от факта, че 8 дни след сключването на договора и в изпълнение на същия, лизингодателят е предоставил на лизингополучателя – ответникът Е. М. С., поръчания от последния лек автомобил. В подкрепа на изложеното е и чл.5 от договора, предвиждащ, че срокът на финансово обвързания лизинг за автомобила започва да тече от датата на подписване на Приемателно – предавателен протокол за получаване на същия от лизингополучателя. Впрочем, това обстоятелство се установява и от представените по делото счетоводни справки за неизплатените зад·лжения и за начислените лихви за просрочие по договора, от подписания от ответника погасителен план, а така също и от молба с В.№ 3397/28.10.2010 г., с която Е. М. С. моли лизингодателя да му бъде променен адреса за кореспонденция.

Съгласно чл.9 и чл.32 от процесния договор във връзка с чл.2 от Поръчка № 1/ 20.11.2008 г., Е. М. С. се е задължил да заплаща при условията и сроковете на поръчката за доставка и договора определените лизингови вноски – начална вноска в размер на 1 239 евро без ДДС и 59 месечни вноски по 142.86 евро без ДДС, дължими на 5-то число на текущия месец. Съгласно чл.60 от договора, при забава на плащането на лизинговите вноски съгласно Погасителния план, лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка в размер на 0.5% на ден, върху стойността на дължимата и неизплатената вноска за времето на просрочието.

В тази връзка, предвид претенцията на ищеца, по делото е приета като доказателство „Допълнителна счетоводна справка за начислените лихви за просрочие към договор за финансово обвързан лизинг и поръчка № 1 към него с реф.№ 40704, между „М. – П.” Е. и Е. М. С., съгласно която последният дължи на основание чл.60 от договора неустойка за забава общо в размер на 724.23 лева, както следва: 1.) за лизингова вноска за месец юли 2010 г. с падеж – 05.07.2010 г. – забава до 31.12.2010 г. – 179 дни или неустойка за забава в размер на 30.56 лева; 2.) за лизингова вноска за месец август 2010 г. с падеж – 05.08.2010 г. – забава до 31.12.2010 г. – 148 дни или неустойка за забава в размер на 236.22 лева; 3.) за лизингова вноска за месец септември 2010 г. с падеж – 05.09.2010 г. – забава до 31.12.2010 г. – 117 дни или неустойка за забава в размер на 186.94 лева; 4.) за лизингова вноска за месец октомври 2010 г. с падеж – 05.10.2010 г. – забава до 31.12.2010 г. – 87 дни или неустойка за забава в размер на 139.16 лева; 5.) за лизингова вноска за месец ноември 2010 г. с падеж – 05.11.2010 г. – забава до 31.12.2010 г. – 56 дни или неустойка за забава в размер на 89.67 лева и 6.) за лизингова вноска за месец декември 2010 г. с падеж – 05.12.2010 г. – забава до 31.12.2010 г. – 26 дни или неустойка за забава в размер на 41.68 лева.

От гореизложеното се установява, че е налице забава на плащането на лизингови вноски от страна на лизингополучателя – ответникът Е. М. С., за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г., при която съгласно размера на дължимите лизингови вноски и периода на просрочие и на основание чл.60 от договора, Е. М. С. дължи на „М. – П.” Е. неустойка за забава общо в размер на 724.23 лева. Така посоченият в цитираната по – горе справка размер на неустойката за забава не е опроверган от събраните по делото доказателства, поради което съдът приема иска за доказан. Тук следва да се посочи, че в тежест на ответника е било да опровергае както дължимостта на претендираната неустойка, така и нейния размер, доколкото с исковата си молба ищецът заявява отрицателен факт, а именно – че ответникът не е платил дължими лизингови вноски за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г., и доколкото същия представя доказателства за размера на дължимата на основание чл.60 от договора неустойка за забава. В тази връзка, доказателства опровергаващи дължимостта на претендираната неустойка, респективно – установяващи плащане на съответни лизингови вноски за посочените месеци от страна на ответника, както и доказателства опровергаващи размера на претендираната неустойка, не се представят от ответника, поради което следва да се приеме, че искът в тази му част е доказан и основателен.

Ирелевантни в тази насока са доводите във въззивната жалба за липса на данни докога ответникът е изпълнявал задълженията си по договора, кога е преустановил плащането, дали, кога и колко лизингови вноски и в какъв размер е заплатил на ищеца. Това е така, тъй като предмет на предявения иск в тази част, респективно – предмет на делото, е да се установи налице ли е неплащане от страна на ответника на лизингови вноски за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г. и ако да – дължи ли се неустойка за забава и какъв е нейния размер. Впрочем, по отношение на размера на претендираната неустойка за забава на плащането на лизинговите вноски, следва да се посочи, че с оглед размера на дължимата и неизплатена лизингова вноска – 34.14 лева за месец юли 2010 г. и по 279.41 лева (равностойността на 142.86 евро без ДДС) за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г., и времето на просрочие, посочени в допълнителната счетоводна справка, както и предвид разпоредбата на чл.60 от договора, съгласно която при забава на плащането на лизинговите вноски се дължи неустойка в размер на 0.5% на ден върху стойността на дължимата и неизплатена вноска за времето на просрочието, лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка в по – голям размер от претендирания с исковата молба.

Що се касае до претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на договора, то от гореизложеното се установи, че ответникът не е платил дължими лизингови вноски за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г., респективно – че е налице трайно неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на лизингови вноски в размер и срок, определени в договора и Поръчка № 1/20.11.2008 г. с реф.№ 40704. Съгласно чл.62, т.3 от сключения между страните договор, лизингодателят може да прекрати едностранно договора при неплащане на две поредни лизингови вноски. А съгласно чл.67 от същия договор, прекратяването на договора, при условията на предходните членове, в т.ч. при условията на чл.62, става с писмено уведомление, отправено от изправната страна до неизправната страна, изпратено на посочения адрес за кореспонденция. Посочено е, че с уведомлението задължително се отправя покана за доброволно изпълнение на задължението, когато същото не е станало невъзможно, като се дава подходящ срок за изпълнение, след изтичането на който, при липса на изпълнение, договорът се счита за прекратен. В тази връзка, по делото е прието като доказателство уведомление изх.№ 10612/13.12.2010 г., с което „М. – П.” Е. уведомява Е. М. С. за дължима към този момент сума по процесния договор, като отправя покана за доброволно изпълнение на дължимите суми в срок до последния календарен ден от месеца, в който е изпратено уведомлението, и го уведомява, че считано от първо число на месеца, следващ месеца, в който е получил настоящото писмо (или не е открит на адреса за кореспонденция) прекратява предсрочно по негова вина сключения между тях договор, както и че считано от датата на прекратяване дължи заплащане на договорна неустойка в размер на 5 лизингови вноски поради предсрочното прекратяване на договора по вина на лизингополучателя. Приложена е обратна разписка към цитираното уведомление, удостоверяваща, че Е. М. С. не е открит на адреса – Г.С., ж.к. ”Дружба” бл.95, .6, ап.31. Адресът, на който е било изпратено уведомлението е посочен изрично от ответника като адрес за кореспонденция с молба В.№ 3397/ 28.10.2010 г., представена и прието по делото като доказателство.

От гореизложеното се установява, че в съответствие с чл.67 от сключения между страните договор, ищецът, в качеството му на лизингодател, е прекратил едностранно договора поради неплащане на повече от две поредни лизингови вноски, с писмено уведомление до ответника, в качеството му на лизингополучател, на посочения от последния адрес за кореспонденция. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.70 от сключения между страните договор, страните се съгласяват, че в отношенията помежду им, произтичащи от този договор, всяко писмено известие и друга кореспонденция, изпратени по пощата с препоръчано писмо или директно на адреса за кореспонденция, ще се считат получени от страната, до която са адресирани и ще пораждат правните последици, свързани с получаването, ако има настъпила промяна на посочения адрес за кореспонденция на съответната страна и същата не е уведомила своевременно другата за това.

Установява се също, че с цитираното писмено уведомление, лизингодателят е отправил до лизингополучателя покана за доброволно изпълнение на задължението, като му е дал подходящ срок за изпълнение, като с изтичането на дадения срок, договорът е прекратен.

При това положение, в съответствие с чл.66 от договора, лизингодателят има право на неустойка в размер на 5 лизингови вноски, или неустойка общо в размер на 1 397.05 лева без ДДС, с оглед размера на договорените месечни лизингови вноски – 142.86 евро без ДДС, представляващи 279.41 лева без ДДС. Ето защо и предвид заявената искова претенция в тази част, следва да бъде признато за установено съществуването на задължение на ответника по иска, произтичащо от процесния договор, за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 1 181.82 лева.

Поради изложеното, решението на първоинстанционния съд, с което предявения иск, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е уважен изцяло, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено в тази му част. При този изход на делото разноски на въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени.

Въззивният съд констатира, че неправилно на ищеца са били присъдени разноски за адвокат пред първата инстанция в размер на 100 лева, доколкото по делото липсват доказателства, че такива са били направени. Ето защо следва да се отмени решението на първоинстанционния съд, в частта, с която Е. М. С. е бил осъден да заплати на „М. – П.” Е. деловодни разноски, за разликата от 294.48 лева до 394.48 лева или за 100 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на делото следва да се осъди Е. М. С. да заплати на назначения му О. П. възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 254 лева, определено в съответствие с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 61 от 03.07.2012 г., постановено по Г.д.№ 2060/2011 г. по описа на К.йския районен съд, В ЧАСТТА, с която Е. М. С. с постоянен адрес в Г.К., Б.”Б. № 7, .6, А., с ЕГН *, е осъден да заплати на „М. – П.” Е. Г.С., Б.”С. № 4., ЕИК *, деловодни разноски, за разликата от 294.48 лева до 394.48 лева или за 100 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 61 от 03.07.2012 г., постановено по Г.д.№ 2060/ 2011 г. по описа на К.йския районен съд, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на Е. М. С. с постоянен адрес в Г. К., че „М. – П.” Е. Г.С. има вземане към Е. М. С. в размер на 1 906.05 лева, произтичащи от парично задължение по договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост, сключен между „М. – П.” Е. Г.С. като лизингодател и Е. М. С. като лизингополучател, с дата 20.11.2008 г., от които неустойка за забава в размер на 724.23 лева за периода от 06.07.2010 г. до 31.12.2010 г. и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 1 181.82 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1621/19.05.2011 г. по ч.Г.№ 775/2011 г. по описа на КРС, както и В ЧАСТТА, с която Е. М. С. от Г.К. е осъден да заплати на „М. – П.” Е. Г.С., деловодни разноски в размер на 294.48 лева, от които държавна такса в размер на 38.12 лева и възнаграждение на назначения О. П. в размер на 256.36 лева.

ОСЪЖДА Е. М. С. с постоянен адрес в Г.К., Б. ”Б. № 7, .6, А., с ЕГН *, да заплати на назначения му О. П. – адвокат К. П. П. от АК – К., възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 254 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.