№ 760
гр. Пловдив, 23.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500575 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5186 от 25.02.2022г. на адв. А.Д. от САК, като
пълномощник на Н. ИВ. К. против определение № 1316 от 07.02.2022г. на РС Пловдив,
постановено по гр. д. № 19492/2021г., с което се връща подадената от Н. ИВ. К., ЕГН
********** срещу ответника „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* искова
молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за постановяване на
решение за установяване съществуването на парично вземане, произтичащо от платено от
ищцата, в качеството й на длъжник по изп. дело № 281/2019г. по описа на ЧСИ М., адв.
възнаграждение в размер на 500 лева за осъществяване на правна защита и съдействие по
изп. дело, което е било прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 3 от ГПК и прекратява
производството по гр. д. № 19492/2021г. на ПРС, I гр. с., като недопустимо.Със същото
определение се обезсилва издадената по ч. гр. д. № 17211/2021г. по описа на ПРС заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В частната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на
атакуваното определение и се моли за неговата отмяна, респ. за връщане на делото на
районния съд за разглеждане по същество.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Н. ИВ. К., ЕГН
********** срещу ответника „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, с която
е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответното
1
дружество дължи на ищцата сумата от 500 лева, представляващи претърпени от нея вреди –
заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по изп. дело № 281/2019г. по описа на
ЧСИ М..Твърденията на ищцата са, че във връзка с водено изп. дело № 281/2019г. по описа
на ЧСИ М. с взискател – „ЕВН Топлофикация“ ЕАД срещу нея като длъжник, е ползвала
юридическа помощ за защита и съдействие в изпълнителното производство, в резултат на
което е претърпяла имуществени вреди в претендирания размер.Изпълнителното дело било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като изпълнителният лист, въз
основа на който било образувано, бил обезсилен след постановяването на решение по гр. д.
№ 12770/2019г. по описа на ПРС, с което било установено, че Н. ИВ. К. не дължи сумата,
предмет на изпълнението.За същата сума било подадено впоследствие заявление и издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, а исковото производство било образувано
след дадени указания от заповедния съд на заявителя, че може да предяви иск за
установяване съществуването на вземането си.
Първоинстанционният съд е приел в обжалваното определение, че в правомощията на
съдебния изпълнител, пред който е висящо изпълнителното дело, е да се произнесе по
дължимостта на разноските за изпълнението с постановление, което длъжникът може да
обжалва пред съответният окръжен съд на основание чл. 433, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Изложените доводи и крайният извод на съда за недопустимост на предявения иск за
установяване съществуването на вземане, са правилни.В съответствие със съдебната
практика районният съд е приел, че пътят на защита срещу определените в принудителното
изпълнение разноски, вкл. отказът да се присъдят такива, е чрез жалба срещу действията на
съдебния изпълнител.В този смисъл е и практиката на ОС Пловдив, както и установената
съдебна практика по приложението на чл. 79 от ГПК, съгласно която произнасянето на
съдия-изпълнителя за разноските в изпълнителното производство, е действие в изпълнение
на общия принцип за отговорност за разноските, т. е. за неоснователно причинени
имуществени вреди и подлежи на обжалване.
Предвид гореизложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1316 от 07.02.2022г., постановено по гр. д. № 19492
по описа за 2021г. на Районен съд Пловдив, I гр. с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3