Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
гр. Русе, 19.04.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на 19 март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА
ЧОКОЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА и в присъствието на прокурора…., като разгледа
докладваното от съдия ЧОКОЕВА в. гр. д. № 158 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
З.С.Г.
е обжалвала решение, постановено по гр. д. № 6124/2018 г. по описа на Русенския
районен съд, с което е уважен предявеният против нея иск по чл. 422 от ГПК. В
жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение, иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да
бъде отхвърлен предявеният иск и присъдени разноските по делото за двете
инстанции.
Ответникът „Водоснабдяване и
канализация” ООД – Русе оспорва жалбата.
Въззивният съд намира жалбата за
допустима – подадена от заинтересована по спора страна, в законния срок и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Първоинстанционното
производство е образувано по предявен иск по чл. 422 от ГПК от „Водоснабдяване
и канализация” ООД срещу З.С.Г. за установяване на вземане, представляващо
неплатена консумирана вода за периода от 07.09.2016 г. до 06.02.2018 г. на обща
стойност 378.45 лв.; лихва за забавено плащане 27.13 лв., законната лихва върху
главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. № 4727/2013 г. по описа на РРС.
С обжалваното решение районният съд е приел, че ищецът е установил
вземането си по основание и размер и изцяло е уважил предявения иск, осъдил е
ответницата да заплати на ищеца и разноските за производството.
Предпоставка за уважаване на
предявения по делото иск е ищецът да докаже, че между страните е възникнало
облигационно отношение, по силата на което ответникът му дължи заплащането на
процесните суми.
От събраните в първоинстанционното производство по делото доказателства се установява, че от 1993 г. собственик и ползвател на имота е не ответницата, а
З.Г., като след смъртта му през 2010 г. в имота са останали да живеят наследниците
му и те са потребителите на предоставената от ищцовото дружество услуга. Ищцата
много преди процесния период е напуснала жилището. По този факт не се спори.
При това положение следва да се приеме, че жалбоподателката няма качеството
на потребител на ВиК услуги по смисъла на разпоредбите
от ОУ на договора с дружеството-ищец и съгласно пар.1
ал.1 т.2 от ДР на ЗРВКУ.
Съгласно чл.62 ал.5 от ОУ новият собственик, респективно наследниците му
следва да заплащат дължимите суми за консумирана вода след датата на промяната
на собствеността.
Следователно се явява недоказано качеството на ползвател и собственик на
ответницата и за нея няма задължение за заплащане на процесните суми. Предвид
това предявеният иск следва да се отхвърли, поради което решението е неправилно
и подлежи на отмяна.
В тежест на ищеца са направените от ответницата деловодни разноски за двете
инстанции.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2063 от 20.12.2018 г., постановено по гр. д. № 6124/2018 г. по описа
на Районен съд Русе и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и
канализация” ООД – Русе иск по чл.422 от против З.С.Г.,
че дължи суми, за които е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 4643/2018
г. на РРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД – Русе да заплати на З.С. Г. сумата от 650 лв. – деловодни разноски за двете инстанции.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: