№ 366
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20203100901083 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. №
21882 от 09.10.2020г., на ЕЛ. Б. Р. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез
пълномощник адв.Св.С. ВАК, срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК
********* гр.София, ул.Граф Игнатиев, представлявано от Борислав М., с
която, на осн.чл. чл.557, ал.1, т.2 б.“а“ вр.чл.558, ал.5 КЗ, в условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени искове за осъждане на
ответника да заплати :
Сумата от 140 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищцaта неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни
увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 17.04.2019г. в гр.Варна по вина
на В. ПЛ. Г. с ЕГН ********** от гр.Варна като водач на МПС – мотоциклет
„***“ с рама № ****, изразяващи се в травматичен шок, обусловил
разстройство на здравето временно опасно за живота; счупване левите ребра
от 2-ро до 10-то и счупване на дясно второ ребро.които са обусловили
затруднение в движението на снагата за период повече от два месеца,
навлизане на кръв и въздух в гръдната кухина /пневмоторакс/ и контузия на
белите дробове обусловили разстройство на здравето временно опасно за
живота; счупване на горен и долен клон на лявата срамна кост, счупване на
кръстеца и хълбочната кост вляво, дискретна фрактура на левия страничен
израстък на последния поясен прешлен; разкъсно контузна рана на дясното
бедро с подлежащо косо счупване на бедрената кост в долната й една трета с
разместване на фрагментите, счупване в областта на лявата глезенна става-
1
фрактура на малкопищялната кост и фрактура на голямопищялната кост;
счупване на лявата малкопищялна кост в областта на глезена, обусловили
трайно затруднение на движението на двата долни крайника за период повече
от 6 месеца счупването на 1-ви и 2-ри горни десни зъби, обусловили
затруднение на дъвченето и говоренето, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на писмената претенция –
12.09.2019г. до пълното плащане, и
Сумата от 4 170.54 лева, представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в резултат на извършени разходи за лечение, както
следва: сумата от 12,50лв. за чаршафи и памперси за възрастни по фактура
№********** от 21.04.2019г.; сумата от 44,70лв.за консумативи и мазила по
Фактура №********** от 22.04.2019г.; сумата от 29,00лв. потребителска
такса по Фактура №0000034726от 22.04.2019г.; сумата от 1820лв.по талон за
медицинско изделие и по Фактура №********** от 23.04.2019г.; сумата от
1350лв.по талон за медицинско изделие и по Фактура №********** от
24.04.2019г.; за сумата от 40лв.за съдебномедицински преглед по Фактура
№********** от 24.04.2019г.; за сумата от 17,30лв. за чаршафи и памперси за
възрастни по фактура №********** от 26.04.2019г.; сумата от 11,20лв. за
медикаменти по фактура №1000002087от 27.04.2019г.; сумата от 52,10лв. за
медикаменти по фактура №**********от 30.04.2019г.; сумата от 13,80лв. за
медикаменти по фактура №********** от 04.05.2019г.; сумата от 14,60лв. за
медикаменти по фактура №********** от 08.05.2019г.; сумата от 29,00лв.
потребителска такса по фактура №********** от 10.05.2019г.; сумата от
62,40лв. за медикаменти по фактура №********** от 10.05.2019г.; сумата от
55,00лв. за транспорт и линейка по фактура №********** от 10.05.2019г.;
сумата от 19,50лв. за чаршафи и памперси за възрастни по фактура
№********** от 13.05.2019г.; сумата от 67,47лв. за памперси за възрастни и
консумативи по фактура №********** от 31.05.2019г.;сумата от 110 лв.по
фискален бон от 03.06.2019г. за рехабилитация и по фактура №********** от
03.06.19г.; сумата от 11,97лв. за медикаменти по фактура №********** от
29.06.2019г. сумата от 110 лв.по фискален бон от 19.07.2019г.за
рехабилитация и по фактура №********** от 19.07.19г.; сумата от 300 лв.
нощувки-по повод проведена рехабилитация в П. баня по фактура
№********** от 14.08.19г., ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на разхода до окончателното плащане на сумите.
В исковата молба се излага, че на 17.04.2019г. в гр. Варна без да
притежава свидетелство за управление на МПС В. ПЛ. Г. управлявал
мотоциклет „***“ с рама № ****, на който била поставена регистрационна
табела А 240 8К, издадена за друго МПС; движил се по бул.Трети март в
посока жк Владислав Варненчик. Непосредствено преди спирка Осъм
водачът, в грубо нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.21,
ал.1 и чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП блъснал пресичащата в това време на
пешеходната пътека ищца Е.Б., която получила травматичен шок, обусловил
2
разстройство на здравето временно опасно за живота; счупване левите ребра
от 2-ро до 10-то и счупване на дясно второ ребро.които са обусловили
затруднение в движението на снагата за период повече от два месеца,
навлизане на кръв и въздух в гръдната кухина /пневмоторакс/ и контузия на
белите дробове обусловили разстройство на здравето временно опасно за
живота; счупване на горен и долен клон на лявата срамна кост, счупване на
кръстеца и хълбочната кост вляво, дискретна фрактура на левия страничен
израстък на последния поясен прешлен; разкъсно контузна рана на дясното
бедро с подлежащо косо счупване на бедрената кост в долната й една трета с
разместване на фрагментите, счупване в областта на лявата глезенна става-
фрактура на малкопищялната кост и фрактура на голямопищялната кост;
счупване на лявата малкопищялна кост в областта на глезена, обусловили
трайно затруднение на движението на двата долни крайника за период повече
от 6 месеца счупването на 1-ви и 2-ри горни десни зъби, обусловили
затруднение на дъвченето и говоренето.
Впоследствие със споразумение № 296/23.06.2020г. за решаване на
делото и прекратяване на наказателното производство по н.о.х.д.№
2367/2020г. по описа на РС Варна, 15-ти състав, бива прието за безспорно
установено, че В. ПЛ. Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпленията по чл.345, ал.1, т.1 от НК, затова, че на
17.04.2019г. в гр.Варна при управление на ПМС мотоциклет „***“ с рама
****, си служил с табела с рег. № А 240 8К, издадена за друго МПС –
мотоциклет Хонда ВТХ 1300 с рама №****; по чл.345, ал.2 от НК, затова, че
управляваното МПС не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в
чл.140, ал.1 от ЗДвП и по чл.343, ал.3, пр.4, 7 и последно, б. „а“ пр.2
вр.чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр.чл.342, ал.1 от НК, за това, че при управление на
мотоциклет „***“ с рама **** е нарушил правилата за движение, предвидени
в чл.21, ал.1 и чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
средни телесни повреди на повече от едно лице – Е.Б.Р.Ц. и В.Д.Н., поради
което и на основание чл. 23, ал.1 от НК му е наложено най-тежкото от
наложените му наказания : лишаване от свобода за срок от три години, чието
изпълнение на осн.чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет
години.
Твърди се, че наличието на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца са безспорно установени.
Сочи се, пострадалата е търпяла интензивни физически болки и
страдания поне 6 месеца, а с по-малък интензитет значително по-дълъг
период, вкл. и до днес. Допълнително са й причинени психични неудобства
от стреса от катастрофата, от невъзможността да се предвижва, да бъде
зависима при ежедневното си обслужване, както и от невъзможността за
полага труд за продължителен период от време.
3
Твърди се, че с писмена застрахователна претенция вх. № 24-01-605 от
12.09.2019г. ищцата уведомила Гаранционен фонд относно
застрахователното събитие, но получила отказ за изплащане на обезщетение,
въпреки, че е представила изискуемите съгласно КЗ документи.
Ищецът сочи, че към момента на инцидента за виновния водач не е
налице действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност, поради
което насочва исковете срещу ГФ. Молбата е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски. Посочена е банкова сметка за плащане,
на осн. чл.127, ал.4 от ГПК.
В законоустановения срок ответникът Гаранционен фонд е депозирал
писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Счита
исковата молба за нередовна. Сочи, че размерът на претенцията е прекомерно
завишен. Конкретно оспорва разходите в общ размер от 520 лева по фактури
от 03.06.2019г., 19.07.2019г. и 14.08.2019г., като счита, че същите биха могли
да се поемат от НЗОК като такива за извършени рахабилитации.
Настоява се за отхвърляне на исковите претенциии и присъждане на
разноски.
С допълнителната искова молба ищецът възразява срещу изложените в
отговора на исковата молба твърдения и поддържа релевираните доводи в
исковата молба досежно основателността на предявените искове.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната
искова молба от ответника, в който се поддържат направените възражения в
отговора на исковата молба.
С определение № 140/05.02.2021г., постановено по т.д. № 1083/2020г., по
искане на ответника, в качеството му на трето лице-помагач е конституиран
делинквента В. ПЛ. Г. с ЕГН **********. В становище третото лице помагач,
чрез пълномощник, оспорва исковете по основание и размер, въвежда
възражение за съпричиняване на пострадалото лице за настъпилите вреди
като твърди, че в качеството си на пешеходец Е.Р. е нарушила разпоредбите
на чл.113, т.1 и т.3 и чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП. Конкретно счита, че ищцата е
навлязла на главен път, като не е осигурила предимство на участниците в
движението по него, вкл. на В.Г. като водач на МПС; преди да навлезе на
платното за движение не се е съобразила с приближаващите ППС; не е
спазила светлинния сигнал, който за нея е бил забранителен, като е навлязла
внезапно на платното за движение и е инициирала пресичането при
ограничена видимост.
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на
деликт, от който ищецът е претърпял вреди, настъпили по вина на водач на
МПС, управлявал същото без сключена задължителна застраховка
4
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си
правни последици и на които основава исканията и възраженията си, като в
случая на осн. чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд,
съотв. споразумение е задължителна/о за гражданския съд относно деянието,
противоправността и виновността. Ищецът следва да установи
предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд по чл.557
от КЗ; наличието на фактическия състав на деликта, причинно-следствената
връзка на получените увреждания с процесното ПТП; претърпените болки и
страдания, включително да обосноваване размера на претендираното
обезщетение. Ответникът и трето лице-помагач на ответника следва да
докажат основателността на възраженията си срещу исковете.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съобрази заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-
психиатричната експертизи приема за установено от фактическа страна
следното :
Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл.557, ал.1, т.2,
б.“а“ вр.чл.558, ал.5 КЗ във вр.чл.45 и 52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД във вр.чл.84,
ал.3 от ЗЗД.
Константна е практиката на ВКС (Решение № 105 от 6.07.2017 г. на
ВКС по гр.д.№2604/2016г., IVг.о. и др.), че влязлата в сила присъда, в случая
споразумение, се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за
изчерпателното посочените в чл.300 ГПК обстоятелства, т.е. тя е
задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от
конкретното деяние, но само по въпросите дали то е извършено, дали е
противоправно и дали деецът е виновен. Всички останали факти, които имат
отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта, следва да
бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на
производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за
непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти и
обстоятелства (напр. за съпричиняване на вредите, за размера на приноса на
пострадалия, за солидарната отговорност на повече лица, причинили увредата
и др.) подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по
отношение на същите са събирани доказателства в хода на наказателното
производство.
От приложения по делото протокол от открито съдебно заседание по
нохд № 2367 по описа на Районен съд Варна за 2020г., проведено на
23.06.2020г., се установява, че е одобрено споразумение, по силата на което е
признато, че В. ПЛ. Г. с ЕГН ********** е осъществил от обективна и
5
субективна страна състава на следните престъпления :
по чл.345 ал.1 пр.1 от НК, затова че на 17.04.2019 г. в гр. Варна при
управление на моторно превозно средство - мотоциклет „***" с рама
№JS1 AD111100105917, си служил с табела с регистрационен номер А
240 8К, издадена за друго моторно превозно средство - мотоциклет
„Хонда ВТХ-1300" с рама №***;
по чл.345 ал.2 от НК, затова че на 17.04.2019 г. в гр. Варна управлявал
моторно превозно средство - мотоциклет „***" с рама № ****, което не е
регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140 ал.1 от Закон за
движението по пътищата: „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени
на определените за това места." и в чл.140 ал.2 от Закон за движението
по пътищата: „Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба.", а именно Наредба №
1-45 на МВР от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства;
по чл.343 ал.З пр.4, 7 и последно, б.„а" пр.2 вр. чл.343 ал.1 б.„б" пр.2
вр. чл.342, ал.1 от НК, затова че на 17.04.2019 г. в гр. Варна при
управление на моторно превозно средство - мотоциклет „***" с рама №
**** нарушил правилата за движение:
чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата: „При избиране на
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в km/h: за пътно-превозно
средство от категория „А" в населено място „50";
чл.120 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата: „Когато
преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен
светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен:
след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне
пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека";
и с това по непредпазливост причинил средни телесни повреди на
повече от едно лице, а именно: на Е.Б. Р., изразяващи се в травматичен шок,
който обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота;
счупване на левите ребра от 2-ро до 10-то и счупване на дясно 2-ро ребро,
които обусловили трайно затруднение на движението на снагата за период
около 2 месеца, навлизане на кръв и въздух в гръдната кухина /пневмоторакс/
и контузия на белите дробове, които обусловили разстройство на здравето,
временно опасно за живота; счупване на горен и долен клон на лявата срамна
кост, счупване на кръстеца и хълбочната кост вляво, дискретна фрактура на
левия страничен израстък на последния поясен прешлен; разкъсно-контузна
рана на дясното бедро с подлежащо косо счупване на бедрената кост в
6
долната й 1/3 с разместване на фрагментите; счупвания в областта на дясната
глезенна става - фрактура на малкопищялната кост и фрактура на
голямопищялната кост; счупване на лявата малкопищялна кост в областта на
глезена, които обусловили трайно затруднение на движението на двата долни
крайника за период от около 6 месеца при обичаен ход на оздравителния
процес и без развитие на усложнения; счупване на 1-ви и 2-ри горни десни
зъби, което обусловило затруднение на дъвченето и говоренето и на В.Д.Н.,
изразяващи се в многофрагментна фрактура на тибия в дистална трета с
ангажиране на малеолите с дислокация на фрагментите, фрактура на
латералния малеол на фибулата с дислокация под ъгъл и луксация на
талокрурална става, обусловили трайно затрудняване на движенията на левия
крак за около 4-5 месеца при обичаен оздравителен процес, без да има
необходимата правоспособност и деянието е извършено на пешеходна пътека.
За гореописаните деяния В. ПЛ. Г. се признава за виновен и приема да
му бъде наложено наказание на основание по чл.345 ал.1 пр.1 вр. чл.54 ал.1
от НК лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на
основание чл.66 ал. 1 от НК се отлага с изпитателен срок от три години;
подс. В. ПЛ. Г. се признава за виновен и приема да му бъде наложено
наказание на основание по чл.345 ал.2 вр. чл.54 ал.1 от НК лишаване от
свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от
НК се отлага с изпитателен срок от три години; подс. В. ПЛ. Г. се
признава за виновен и приема да му бъде наложено наказание на основание
по чл.343 ал.3 пр.4, 7 и последно, б.„а" пр.2 вр. чл.343 ал.1 б.„б" пр.2 вр.
чл.342 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК лишаване от свобода за срок от три години,
чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК се отлага с изпитателен
срок от пет години.
На основание чл.23 ал.1 от НК подс. В. ПЛ. Г. приема да му бъде
наложено най-тежкото от така наложените наказания, а именно лишаване от
свобода за срок от три години, чието изпълнение на основание чл.66 ал. 1 от
НК се отлага с изпитателен срок от пет години.
Не се спори, че към момента на реализиране на ПТП – 17.04.2019г. –
водачът В. ПЛ. Г. е управлявал МПС без сключена ЗЗ Гражданска
отговорност на автомобилистите.
Ищцата Е.Р.Ц. представя по делото заведена, на осн.чл.380, ал.1 от КЗ
във вр.чл.558, ал.5 от КЗ, с вх. № 24-01-605 от 12.09.2019г. извънсъдебна
застрахователна претенция за обезщетяване на претърпени от нея
имуществени вреди пред ответното дружество, оценими на 140 000 лева и
имуществени вреди в размер на 4 152.13 лева, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 17.04.2019г. в гр.Варна, по вина на водача на МПС мотоциклет
Сузуки В. ПЛ. Г., без за същото към момента на ПТП да има сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Отразено е, че
7
искането е придружено с епикриза, болнични и амбулаторни лист, фактури за
разходи по лечение и Констативен протокол за ПТП.
Не се спори, че ответникът отказва да изплати претендираните
обезщетения. По делото липсват данни за изплатено от ответното дружество
в полза на Е.Р.Ц. застрахователно обезщетение към датата на подаване на
исковата молба.
С оглед установяване вида, характера и продължителността на
настъпилите за ищеца травматични увреждания, по искане на ищцата е
назначена и изслушана СМЕ, чието заключение като обосновано и
мотивирано и неоспорено от страните, съдът кредитира. От представените по
делото медицински документи – епикризи от Клиника по ортопедия и
травмотология към МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД гр.Варна ИЗ
№6558/17.04.2019г., ИЗ №6786/22.04.2019г., ИЗ №9718/12.06.2019г.; Амб.
лист №1404/02.07.2019г., подписан от д-р Атанасова, физиотерапевт;
Амб.лист № 2553/29.07.2019г., подписан от д-р Ст.И., ортопед-травматолог;
Амб.лист № 4469/06.08.2019г., подписан от д-р Г.Г., физиотерапевт, се
установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила Съчетана травма глава,
гърди крайници, причинила травматичен шок и обусловила разстройство на
здравето временно опасно за живота; Счупване на леви 2-10 и 2 дясно ребра с
контузия на белия дроб и хемо и пневмоторакс обуславящо разстройство на
здравето временно опасно за живота; Счупване на таза /лява пубисна кост и
ляв сакрум и илиячна кост/ обусловило трайно затруднение на движението на
снагата за повече от два месеца; Счупване на дясна бедрена кост обусловило
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за около 6
месеца; Счупване на фибуларен малеолв ляво, обусловило трайно
затруднение на движенията на долния крайник за повече от 30 дни; Контузия
на главата. Мозъчно сътресение. Разкъсно контузии рани на лицето, дясно
бедро, лява колянна става. Счупване на носни кости. Вещото лице докладва,
че всички увреждания заедно и поотделно обуславят временно разстройство
на здравето неопасно за живота. Белезите останали от раните обуславят
загрозяване.
Вещото лице докладва, че на 25.09.2019г. ищцата постъпва в МБАЛ
„Попово“ ЕООД ИЗ 2890 с диагноза Множествени счупвания и лумбо-
сакралната част на гръбначния стълб и таза. На 26.09.2019г. е оперирана,
оперативен протокол №201 – отстранен е метала, съединяващ счупения
сакрум. Изписана на 28.09.2019г.
На 08.10.2020г., поради продължаващи болки и ограничени движения в
дясната колянна става е постъпила в същата болница. Направена е
артроскопия на дясната колянна става, намерени са множество сраствания и
промени по хрущяла; направена е хондропластика.
В обобщение вещото лице докладва, че след ПТП ищцата е приета в
8
реанимацията на МБАЛ „Света Анна" гр.Варна и след стабилизиране на
състоянието е преведена в Клиниката по Ортопедия и травматология на
същата болница, където е проведено оперативно лечение на счупения таз и
дясна бедрена кост. След изписването е била на легло 6 седмици, като след
сваляне на външния фиксатор на таза е започнала рехабилитация. Поради
продължаващи болки и ограничени движения в дясната колянна става на
08.10.20г е направена артроскопия. Лечението не е завършило, предстои
операция за изваждане на метала от дясна бедрена кост.
В съдебно заседание експертът докладва, че цялостната травма би могла
да доведе до развитието на травматичен шок и да бъде опасност за живота,
при неоказване на навременна медицинска помощ.
При извършен непосредствен преглед към момента на изготвяне на
експертизата (06.04.2021г.) е установена походка самостоятелна с леко
накуцване с десния крак. В областта на челото и горната част на носа от ляво
белег с дължина около 5 см. с цвета на кожата вертикално разположен.
Деформация на ляво бедро в средно-горна трета по външната повърхност-
леко издуване на площ 10/5см най-вероятно от организиран хематом. Голям и
груб белег по вътрешната повърхност на дясно бедро в долна трета с дължина
12см. и ширина 1-2см., надлъжно разположен с ливиден цвят, ясно видим. По
външната повърхност на дясното коляно надлъжно разположен оперативен
белег с дължина около 13 см. с цвета на кожата. По задната повърхност на
ляво коляно напречно разположен белег с дължина 5см. с ливиден цвят, ясно
видим. В долната част на кръста на нивото на сакрума два вертикална
разположени оперативни белега всеки с дължина 8-9см. с ливиден цвят, ясно
видими. Ограничени движения в дясната колянна става 0-0-95 градуса при
норма 0-0-110 градуса. Ограниченото свиване на колянната става прави
невъзможно бягането, пълното клякане и бързото ходене.
Според експерта приложените към делото фактури за разходи за
медикаменти, консумативи и услуги са необходими за лечението на
получените от ищцата травматични увреждания в резултат на ПТП и
последствията от тях.
Освен физическите болки в резултат на телесните увреждания, ищцата
получава и психическа травма. Съгласно заключението на вещото лице по
проведената и приета съдебно-психиатрична експертиза, както и
допълнителна такава, преди преживения инцидент ищцата не е страдала от
психични разстройства, което се потвърждава от отсъствието на съответната
медицинска документация.
Експертът докладва, че психическото състояние на ищцата в периода
непосредствено след дехоспитализацията и в следващите месеци се
характеризира с повишена тревожност, свързана от една страна с
перспективата за трайна инвалидизация, а от друга - с необходимостта от
9
чужда помощ за елементарни ежедневни битови действия. Пострадалата
споделя за подтиснато настроение, тревожност, безпокойство, мисли за
малоценност, изводими от реалната житейска ситуация. Често плачела,
чувствала се безпомощна и в тежест на околните. Това и състояние е било в
пряка връзка с преживяното ПТП и последиците от него и е продължило
около 10 месеца, като след това по-голяма част от симптомите постепенно са
се редуцирали и дезактуализирали. Ищцата споделя за нарушен нощен сън по
време на първоначалния и престой в болницата. След изписването и
завръщането й в дома сънят постепенно се е нормализирал.
В първите 10-12 месеца след инцидента съответства на
Разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна реакция (F43.21
по МКБ-10), което се охарактеризира с леко до умерено изразени
депресивни симптоми.
Изнася, че от момента на прохождането и до настоящия момент при
ищцата е налице ситуативна тревожност и страхови преживявания в
ситуации, напомнящи за инцидента - изпитва трудности при пресичане на
улици поради страх от нов инцидент, изпитва тревожност при пътуване в
автомобил или градски транспорт.
Е.Р. не е търсила специализирана помощ от психиатър или психолог и
не е провеждала лечение с психотропни медикаменти.
Към момента на изследването пострадалата е психомоторно спокойна.
Поддържа очен и словесен контакт. Ориентирана цялостно. ВПД - отрича
сензопатии и не се установяват такива. Мисловният процес протича с
нормален темп, правилно структуриран, апсихотичен. Споделя страхови
преживявания, свързани с предвижване и пресичане, свръхценни идеи за
малоценност, изводими от здравословното състояние. Емоционално-волево -
съответна. Памет и интелект - в норма при обикновено клинично изследване.
Към настоящия момент ищцата е психично здрава. Наблюдава се
остатъчна ситуативна тревожност, особено когато се налага да се предвижва
самостоятелно в града или да пресича улица, което затруднява ежедневното и
функциониране. Не посещава психиатър, не провежда лечение за психичните
си симптоми. Според вещото лице евентуална психотерапевтична
интервенция би могла да ускори процеса на възстановяване. Вещото лице
изнася, че ищцата съобщава за затруднения при изпълнение на трудовите си
задължения, обусловени от болки и изтръпвания на краката при
продължително стоене в една и съща позиция, обусловена от психичното й
състояние. Социалните й контакти са били и към момента все още са
ограничени, като това се дължи предимно на първоначално тежкото
соматично състояние и затрудненията, които изпитва при самостоятелно
придвижване.
10
Приетите по делото писмени доказателства за извършени разходи за
лекарства, медицински изделия, медицински консумативи, за нощувки по
повод рехабилитация в МЦ П. баня, съдът приема за относими и необходими
за провеждането на лечебния и оздравителен процес. Доколкото е налице
разминаване между наименованието на услугата за издаване на фактура №
4/03.06.2019г. и фактура № 6/17.07.2019г. и съответните касови бонове към
тях, както и поради липсата на данни за конкретната необходимост от
извършването на превоза, съотв. рехабилитацията, разходите общо в размер
на 220 лева, остават необосновани, при което общия размер на извършените
разходи възлиза на 3 950.54 лева.
С оглед въведеното от третото лице-помагач на ответното дружество
възражение за съпричиняване на настъпилите вреди от страна на
пострадалата, по делото са събрани гласни доказателства и е проведена и
приета като неоспорена САТЕ.
Св. В.Д.Н. е била пътник на мотоциклета към момента на ПТП. Сочи, че
погледнала към пешеходната пътека, на която нямало никого както на
бордюра, така и самата пешеходна пътека. В дясното платно били спрели
няколко автомобила, които изсвирили един-два пъти. Свидетелката изнесла
глава в дясно, погледнала светофара, който вече светел зелено. ПТП-то
станало в интервала от 3-4 секунди след като светофарът светнал зелено.
Св. ИВ. ПЛ. Р. е водач на автомобила, който бил в непосредствена
близост до пешеходната пътека в дясната лента на пътното платно. Според
свидетеля пешеходката била на пътното платно пред автомобила му, когато за
него вече светел разрешителен зелен сигнал. Той не потеглил, защото чул
ускоряването на мотоциклета и започнал да свири без да пусне клаксона, за да
предупреди пешеходеца и предотврати удара. Изнася, че в същото време
водачите зад него също започнали да свирят, т.к. за тях вече било зелено и
той задържал цялата колона. Пешеходката се движела със забързан ход без
да се отклонява или спира.
Св. Т. ВЛ. Н. управлявал автомобил в лявата лента на пътното платно.
При потегляне от преден светофар бил изпреварен от дясно от моторист.
Последният бил на около 20 метра от следващия светофар, когато за
автомобилите светело жълто. Според свидетеля, когато на пешеходната
пътека се показал човек, „за нас светеше зелено“. Пешеходката вървяла с
нормално темпо, моторът бил съвсем близо до нея, когато тя станала видима
за него, поради което никой от тях не успял да реагира.
Вещото лице по САТЕ като черпи данни от събраните по делото
писмени доказателства и гласни показания на изслушаните свидетели
докладва основните факти на настъпилото ПТП, а именно : че на 17.04.2019г.
в град Варна на бул.„Трети март" преди спирка „Осъм", гледано в посока ж.к.
„Вл.Варненчик" е възникнало ПТП между пешеходец и мотоциклет. В
11
конкретната пътна обстановка на две пътни ленти в посока, пресечени от
пешеходна пътека сигнализирана и определяна като предимство от
светофарна уредба и наличен разделителен остров, е допуснато ПТП в лява
пътна лента в зоната на ширината на пешеходната пътека, гледано в посока
кв.„Вл.Варненчик". Процесния мотоциклет „Сузуки ГСХ-П600", с рег.
№А2408К, с водач В.Г. Г., управляващ с чужда за МПС-то рег.табела и в
отсъствието на СУМПС за конкретния клас МПС, при скорост на движение
над 50 км/ч, допуска удар с пресичащата отдясно на ляво за него, на
пешеходна пътека Е.Б.-Р.Ц., ЕГН **********. Към началото на опасната
ситуация, пешеходката се е движила в дясна пътна лента пред изчакващи я
автомобили, като без промяна на хода си или спиране е навлязла в лява пътна
лента, където около средата й е настъпил удар с преминаващия мотоциклет.
След изследване на приложената по делото циклограма вещото лице
докладва, че при зелен сигнал на платната за движение на автомобили,
съответства червен за пешеходци; при подаване на пешеходен сигнал от
бутони, междинното време за отброяване между сигнал за автомобили и
пешеходци започва да тече след края на предходния цикъл. Междинното
време е „2-7" - т.е. 5 секунди. В рамките на това време за автомобилите светва
жълто за 3 секунди и за 2 секунди червено, като междувременно за
пешеходците все още е червено. Едва след като за автомобилите е светел 2
секунди червен сигнал светва зелен сигнал за пешеходците. Пешеходният
зелен сигнал трае 15 секунди, след който за автомобилите има 2 секунди
закъснение на червен сигнал, 3 секунди жълт сигнал и едва тогава започва да
свети зелен сигнал и да се изпълнява отново Фаза N91 за 1А и 2А - зелен
сигнал за движение на автомобили 37 секунди или повече при отсъствие на
заявка от пешеходен бутон. Задължително пешеходците след подаден сигнал
изчакват 42 секунди преди светване на зелен сигнал за пресичане. От
изложеното следва, че пешеходката е имала зелен сигнал 14 секунди за
преминаване, след който има междинно време от 5 секунди, преди да светне
зелен сигнал за автомобилите, в което се предполага, че пешеходци със
среден ход биха завършили пресичане до крайна точка или разделителен
остров.
При разглеждане пола и възрастовата група на пешеходеца в
конкретния случай средната скорост на пресичане следва да бъде определена,
както следва : -бавен ход - 3.8 км/ч - 1.06 м/с -спокоен ход - 5.2 км/ч - 1.44 м/с
-бърз ход - 6.5 км/ч - 1.8 м/с -спокойно бягане - 9.8 км/ч.
Според вещото лице при движение на пешеходката с бърз ход от 1.8 м/с
и време между сигналите за завършване на пресичане от 5 секунди,
последната е следвало да премине разстояние от около 9 метра, което е по-
голямо от ширината на конкретните пътни ленти – 7.1 м. В случай, че тя се е
движила с този ход и е стъпила в самия край на зеления сигнал за пешеходци,
то тя би имала възможност да завърши пресичането безопасно до
12
разделителния остров. В случай, че е стъпила на пътното платно след края на
зеления сигнал, то тя е разполагала с 2 секунди преди да светне жълт сигнал
за автомобилите (при съобразяване с показанията на св.Р.). След светване на
жълт сигнал мотористът е ускорил, като при рева от ускорение пешеходката
все още се е движила в дясна пътна лента пред св.Р.. Същевременно и според
показанията на св.Н. мотоциклетът се е ускорил едва след изтичане на
времето за преход от 2 секунди червено за автомобилите и 3 секунди начало
за жълт сигнал. Предвид свидетелските показания пешеходката се е движила
с бърз ход, т.е. около 1.8 м/с, при което от самото стъпване на пътното платно
до точката на ПТП от 5.3 метра тя се е намирала на платното около 3 секунди.
Така доколкото пешеходката е била ударена след начало на жълтия сигнал, и
е имало забавяне на дясна лента - колона от автомобили при зелен сигнал
(св.Р.) - то категорично ударът е настъпил след края на зеления сигнал за
пешеходци и края на 5 секунди интервал между зелените сигнали за
пешеходци и автомобили. Или в обобщение след като в момента на движение
на пешеходеца в дясна пътна лента сигналът за пешеходци вече е бил
забранителен (тоест вече са били изтекли 5 секунди „междинно време“), то
ищцата е стъпила на пътното платно при светнал червен сигнал за
пешеходците. Същата не е променяла посоката си на движение от началото на
предприетото пресичане до момента на ПТП. Пресичането не е инцидентно,
същото е по пешеходна пътека пред спрели в дясна пътна лента автомобили.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля на
ищцовата страна - Ивайло Кръстев Цветанов, съпруг на ищцата.
Св. Цветанов видял пострадалата на следващия ден след постъпването й
в болницата. Била настанена в интензивно отделение, тъй като състоянието й
било тежко; цялата в белези и шевове; не можела да говори и трудно дишала.
Имала счупен таз; белият й дроб бил пълен с кръв. След десетия ден я
прехвърлили в ортопедично отделение на Окръжна болница. Извършена била
операция, по време на която едновременно вградили планка на бедрото и на
счупения таз. Налагало се свидетелят да ходи при нея по няколко пъти на ден,
за да обслужва хигиената и храненето й. Ищцата била в шок и непрекъснато
плачела. От болницата се прибрала у дома след около месец. Тъй като
асансьорът бил между етажите на жилищния блок, се наложило да бъде
поставена рампа, по която да се изкачва и сваля количката, с която се
придвижвала ищцата. Тя била на легло още около два месеца, през което
време се чувствала отчаяна, че няма да проходи. След като получила
проходилка и патерици започнала да се изправя и да стъпва на крака, като
изпитвала страх да не падне. Тъй като тя не можела да прави нищо сама,
грижата за нея и за дома била поета от свидетеля, който дори спрял да ходи
на работа. По-късно ищцата отпочнала процедури по рехабилитация в
Клиника Нова, няколко курса по десетина дни, а след това и в гр.П. баня.
Свидетелят изнася, че преди ПТП ищцата работела, като с прекъсване от
около година и половина поради инцидента, се върнала на работа. Сочи, че й
13
предстои операция за изваждане на планката от крака. Св. Цветанов споделя,
че понастоящем съпругата му се чувства по-добре психически, но се
опасявала, че никога няма да оздравее напълно, да кляка и да тича.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно
установени от еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни
доказателства, се налагат следните правни изводи :
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състав на осн. чл.557, ал.1, т.2
б.“а“ вр.чл.558, ал.5 КЗ, във вр. вр.чл.45 и 52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД във
вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на Гаранционен фонд за
обезвреда на настъпилите за ищеца в резултат на деликта неимуществени и
имуществени вреди.
Както се посочи по-горе споразумението за решаване на делото и
прекратяване на наказателното производство е приравнено по значение на
влязла в сила присъда (арг.чл.383, ал.1 от НК). С оглед разпоредбата на
чл.300 от ГПК от постановения по нохд № 2367/2020г. по описа на РС Варна
съдебен акт се установява несъмнено извършването на твърдяното в исковата
молба деяние, неговата противоправност и вината на водача на МПС. С пълно
и пряко доказване ищцата доказва и наличието на останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите за нея болки
и страдания от причинените травми, техния характер, степен и
продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с
деянието.
Налице е и хипотезата на чл.557, ал.1, т.2 б.“а“ КЗ. Доказва се липсата
на валиден договор за застраховка „ГО” към датата на реализиране на ПТП за
собственика на причинилия увреждането мотоциклет.
Не се спори, че ответникът не е платил по заявената от пострадалото
лице извънсъдебна претенция в срока по чл. 496 от КЗ, съотв. не е извършено
плащане и към настоящия момент.
Задължението на Гаранционния фонд да обезщети за причинените на
ищцата неимуществени вреди, зависи от деликтното обезщетение, при което е
приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията
съгласно чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД означава да бъде определен онзи паричен еквивалент не само на болките
и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр.д.№ 2/1968 г. на Пленума на ВС,
14
понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение. С оглед определяне
справедлив размер на дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени
характера, степента и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания от причинените с ПТП травми, така и наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
В конкретния случай ищцата е човек на средна възраст; работоспособна;
към момента на осъществяване на ПТП и настъпване на вредите – здрава. По
делото липсват данни Е.Р. да е страдала от хронични или тежки заболявания
преди инцидента; полагала е труд на постоянен договор; грижила се е за
семейството си.
Според вещото лице по СМЕ съчетаната травма на глава, гърди,
крайници, бял дроб, хемо и пневмоторакс, е причинила травматичен шок и е
обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота.
Претърпяното ПТП внася в живота й рязка и неочаквана промяна, както
на физическо, така и на психическо ниво – налага се да прекрати работа в
продължение на девет месеца, за да се лекува, а впоследствие е ограничена да
върши трудоемка и по-продължителна работа, тъй като изпитва болки и
изтръпвания на краката при по-дълго стоене в една и съща позиция.
Продължителното обездвижване поради уврежданията на крака и таза, съотв.
поставените два фиксатора предвид фрактурите, а впоследствие ползването
на помощни средства – рингова инвалидна количка, комбинират стол за баня
и тоалет, проходилка, са ограничили в огромна степен самостоятелното й
обслужване, наложило е необходимостта от чужда помощ, ограничили са
социалните й контакти. През целия период на лечение и възстановяване
ищцата е била обезсърчена и на психическо ниво се чувствала безполезна и
безперспективна.
На следващо място хроничните болки и извършените първоначални
медицински интервенции, както и последващи такива са обременили
ежедневието на ищцата и са й внушили чувството за непълноценност. Видът
и характера на телесните увреждания са наложили извършването на две
хирургични интервенции за поставяне на пластини за закрепване на задната
част на таза и метал в бедрото. Отделно, още при постъпване в интензивното
15
отделение животоспасяваща оперативна процедура е била извършването на
торакоценеза. Като последваща оперативна интервенция е направената и
артроскопия на коляното. Според вещото лице към настоящия момент
лечението не е завършило, доколкото предстои операция за изваждане на
метала от дясна бедрена кост. Според експерта ограниченото свиване на
колянната става прави невъзможно бягането, пълното клякане и бързото
ходене. Белезите, останали от раните, причиняват загрозяване.
Доказа се наличието на травми на психиката, които пречат на ищцата да
участва по нормален и адекватен начин в живота на семейството си и да
организира личното си пространство, тъй като се страхува да пътува в кола, а
участието в трафика често връща спомена за случилото се ПТП. Вещото лице
по СПЕ докладва, че състоянието й в първите 10-12 месеца след инцидента
съответства на Разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна реакция
(F43.21 по МКБ-10), което се характеризира с леко до умерено депресивни
симптоми. Ищцата е била тревожна, преобладавало е чувството за
безпокойство, мисли за малоценност; често плачела, чувствала се
безпомощна и в тежест на околните. Нощният й сън бил нарушен.
Понастоящем персистират страхови преживявания и прояви на ситуативна
тревожност, изразяващи се в психично напрежение при пресичане на улица,
пътуване в автомобил или градски транспорт.
Следва да се отчетат обстоятелствата, че са налице безспорни данни
оздравителния процес да е продължил по-дълго от обичайното,
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват
тежка по степен и продължителност, понесена от ищцата травма, като
свързаните с нея болки и страдания, с оглед критериите за справедливост,
могат да бъдат репарирани със сумата от 100 000 лева.
Третото лице-помагач на ответника релевира възражение за
съпричиняване, обосновано с твърдения за нарушаване на императивните
правила за пресичане на пешеходци, установени в чл.113, ал.1 и в чл.114, т.1
и т.2 от ЗДвП. Настоява се, че за настъпване на ПТП основна причина,
евентуално е допринесла в голяма степен самата ищца, която внезапно е
изскочила на пътното платно, предприемайки пресичане при забранителен
сигнал за пешеходците, като при така създалата се ситуация ударът е бил
непредотвратим по отношение на водача.
Съгласно т.7 от Постановление № 17/18.11.1963 т. на Пленума на ВС по
приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, регламентиращ възможност за намаляване
на обезщетението за вреди при деликт, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване, е необходимо и достатъчно да се установи причинната
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Съпричиняване по смисъла на посочената правна норма е налице, когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
16
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги
конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било
противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по
пътищата, и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди на основание
чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо само при наличието на категорични
доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили, респ. не
биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан. Т.е. предпоставките за отчитане на
съпричиняването и неговия размер са безспорно установена причинно-
следствена връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с
преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали по-малък обем /брой,
интензитет/, при липса на личен принос.
При съвкупна преценка на събраните гласни доказателства посредством
разпита на св. Р., св.Н. и св. Н. и заключението на вещото лице по приетата
САТЕ следва да се приеме, че ищцата е стъпила на пешеходната пътека при
забранителен за пешеходците сигнал на светофарната уредба. При установена
скорост на движение на ищцата от 1.8 м/сек тя се е намирала на 1.8 м от
тротоара, а именно пред автомобила от дясната лента (св.Р.), когато
светофарната уредба вече е светела със зелен за ППС сигнал. Както се
установи, съгласно циклограмата на кръстовището, принципно пешеходците
разполагат с 5 секунди, в които, ако са навлезли на пътното платно в момента
на смяна на сигнал от зелен към червен, да преминат с бърз ход и да се
установят безпрепятствено на острова. При установено от вещото лице време
на пребиваване на ищцата на пътното платно от 3 секунди до точката на ПТП
(намираща се преди разделителния остров) при скорост на движение от 1.8
м/сек, се налага извода, че към момента на движение в дясна пътна лента,
сигнала за пешеходци е бил забранителен, с което е нарушила императивното
изискване на чл.113, ал.1, т.3 от ЗДвП при преминаване на пътното платно да
се съобразява със светлинните сигнали. Не се събраха данни ищцата да е
навлязла внезапно на пътното платно.
Съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП отговорността на водачите на моторните
превозни средства за осигуряване безопасност на движението е завишена,
спрямо тази на пешеходците, вкл. чрез вмененото им от законодателя
задължение за избиране на подходяща скорост на движение на управляваното
моторно- превозно средство, т.е., която би им позволила безпроблемно
спиране при поява на препятствие на пътя, което са могли и са били длъжни
да предвидят. Освен това, съгласно разпоредбата на чл.120 ал.1 т.2 от Закона
за движението по пътищата, го задължава, когато преминаването на
пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от
регулировчик, след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването да
пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека.
17
Преминаването на пешеходката на забранителен за нея светлинен
сигнал не променя императивното изискване на закона по отношение на
водача на ППС. Същевременно при кредитиране заключението на вещото
лице по САТЕ следва да се приеме, че движение на мотоциклета със скорост
до 42 км/ч е било възможно удара да бъде предотвратен посредством
аварийно спиране и маневра.
С оглед установеното поведение на всеки един от участниците в
процесния пътен инцидент и степента, в която е допринесло за настъпването
му, настоящият съдебен състав, при съобразяване на последователната
практика на ВКС, че с разпоредбата на чл.20 ЗДвП законодателят е възложил
по-голямата отговорност за безопасността на движение на водачите на
съответните моторни превозни средства, намира, че приносът на ищцата
следва да бъде определен на 1/4.
При приетото съотношение на съпричиняване на вредоносния резултат
от ищцата и определеното обезщетение за обезвреда от 100 000 лв.,
съобразено с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, на последната се
следва обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 75 000 лв. и
имуществени вреди – 2 962.91 лева, до който размер исковете следва да бъдат
уважени, а съответно за разликата над присъдената сума до първоначално
предявените размери следва да бъдат отхвърлени.
Лихвата за забава върху присъдените обезщетения се дължи, считано от
изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал.1 от КЗ от датата на депозиране
на извънсъдебната претенция по чл.380 от КЗ (12.09.2019г.), а именно –
13.12.2019г.
По отношение на разноските:
На осн.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК във вр.ТР 6/2012г. по т.д.№2/2012г. на
ОСГТК на ВКС ищицът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски по делото. С оглед изхода на иска и на осн.чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираните от
бюджета на съдебната власт суми в размер на 3 118.52 лева – държавна такса
и 186.57 лева общо – за СМЕ и СПЕ.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното
дружество дължи на ищеца разноски, които се свеждат до определяне на
възнаграждение на пълномощника, съобразно уважената част на исковите
претенции и доколкото същото е договорено при условията на чл. 38, ал.1, т.2
от ЗАдв. и на осн. чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на 2386.63 лева.
На осн.чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете
ищецът следва да заплати на ответното дружество разноски за
18
юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл. 37 от Закона за правната помощ
във вр.чл.25, ал.2 във вр.ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в
размер на 100 лева.
На третото лице-помагач на ответника не се следват разноски, на
осн.чл.78, ал.10 от ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК ********* гр.София, ул.Граф
Игнатиев, ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛ. Б. Р. с ЕГН ********** с адрес ***, на
осн.чл. чл.557, ал.1, т.2 б.“а“ вр.чл.558, ал.5 КЗ сумата от 75 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцaта неимуществени вреди
- причинени болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат
на ПТП от 17.04.2019г. в гр.Варна по вина на В. ПЛ. Г. с ЕГН ********** от
гр.Варна като водач на МПС – мотоциклет „***“ с рама № ****, изразяващи
се в травматичен шок, обусловил разстройство на здравето временно опасно
за живота; счупване левите ребра от 2-ро до 10-то и счупване на дясно второ
ребро.които са обусловили затруднение в движението на снагата за период
повече от два месеца, навлизане на кръв и въздух в гръдната кухина
/пневмоторакс/ и контузия на белите дробове обусловили разстройство на
здравето временно опасно за живота; счупване на горен и долен клон на
лявата срамна кост, счупване на кръстеца и хълбочната кост вляво, дискретна
фрактура на левия страничен израстък на последния поясен прешлен;
разкъсно контузна рана на дясното бедро с подлежащо косо счупване на
бедрената кост в долната й една трета с разместване на фрагментите, счупване
в областта на лявата глезенна става-фрактура на малкопищялната кост и
фрактура на голямопищялната кост; счупване на лявата малкопищялна кост в
областта на глезена, обусловили трайно затруднение на движението на двата
долни крайника за период повече от 6 месеца счупването на 1-ви и 2-ри горни
десни зъби, обусловили затруднение на дъвченето и говоренето, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2019г. до пълното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над 75 000 лева до
първоначално предявения размер от 140 000 лева.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК ********* гр.София, ул.Граф
Игнатиев, ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛ. Б. Р. с ЕГН ********** с адрес ***, на
осн.чл. чл.557, ал.1, т.2 б.“а“ вр.чл.558, ал.5 КЗ сумата от 2 962.91 лева,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат
на извършени разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от
считано от 13.12.2019г. до пълното плащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
19
разликата над 2962.91 лева до първоначално предявения размер от 3950.54
лева.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК ********* гр.София, ул.Граф
Игнатиев, да заплати на адвокат СВ. Б. СЛ. – Адвокатска колегия Варна
адвокатско възнаграждение в размер на 2386.63 лева, на осн.чл. 38, ал.1, т.2
от ЗАдв. и на осн. чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА ЕЛ. Б. Р. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК ********* гр.София, ул.Граф Игнатиев,
юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл. 37 от Закона за правната помощ
във вр.чл.25, ал.2 във вр.ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в
размер на 100 лева.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК ********* гр.София, ул.Граф
Игнатиев, да заплати по сметка на Окръжен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт авансираните от бюджета на съдебната власт суми в размер
на 3 118.52 лева – държавна такса и 186.57 лева общо – за СМЕ и СПЕ.
НА ОСН.ЧЛ. 127, АЛ.4 ОТ ГПК банковата сметка, по която могат да
бъдат преведени сумите по исковите претенции е IBAN *** с титуляр
адв.С.С. ВАК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на В. ПЛ. Г. с ЕГН
********** в качеството му на трето лице-помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните и на трето лице-помагач на ответника.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
20