№ 88
гр. Варна , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500101 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 101 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на П. И. П. срещу разпореждане от 10.09.2020
г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Петя Иванова, с което е отказано да се прекрати
изпълнително дело № 20178830402178. Иска се отмяна на така постановения отказ и
прекратяване на изпълнителното дело на основание член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК, като
в жалбата се твърди, че разпореждането не е мотивираоно, че освен изпращането на покана
за доброволно изпълнение и конституиране наследниците на починалия длъжник по делото
не са извършвани никакви други действия, доколкото извършените не представляват
изпълнителни такива.
Взискателят по изпълнителното дело е депозирал отговор на жалбата, в който счита
същата за неоснователна. Сочи, че изложеното в жалбата не отговаря на действителното
фактическо положение, защото през месец октомври 2017 г. взискателят е поискал налагане
на запори, делото е спирано на два пъти – поради смърт на страна и поради извънредното
положение през 2020 г., поради което и двугодишния срок не е изтекъл.
Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 2 от ГПК към преписката са приложени
мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното пред него
изпълнително производство, както и съображения защо счита жалбата за неоснователна.
1
При преценка на допустимостта и редовността на така депозираната жалба и
съобразявайки нормите на ГПК, съдът констатира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на „Артлика“ ЕООД – Варна против
И.П.И. въз основа на изпълнителен лист № 9524 от 07.09.2017 г., издаден от Районен съд –
Варна по гр.д.№ 5311/2016 г., с който е осъден Иванов да заплати на взискателя общо сумата
от 3 209 лева, представляваща разноски пред различните инстанции по воденото между
страните дело.
Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело като в хода на изпълнителното
производство е заместил на основание член 227 от ГПК починалия длъжник И.П.И. – негов
баща - и на основание член 435, алинея 2, точка 6, предложение второ от ГПК може да
обжалва отказ на СИ да прекрати принудителното изпълнение. Съобщението за
обжалваният акт за отказ за прекратяване на изпълнението е връчено на жалбоподателя на
28.09.2020 г. Съгласно разпоредбата на член 436, алинея 1 от ГПК срокът за депозиране на
жалбата е едноседмичен и в случая същият изтича на 05.10.2020 г., на която дата е
депозирана жалбата. Поради това настоящият състав на съда намира, че жалбата е
допустима.
Неоснователни са доводите по същество, наведени в жалбата. В случая не е налице
основанието по член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК за прекратяване на делото, според която
разпоредба производството се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Идеята на законодателя е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които с
пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането.
Спорът в настоящия казус е кое е било последното изпълнително действие поискано от
взискателя по изпълнителното дело при ЧСИ, респективно изтекъл ли е двугодишният срок,
визиран в член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК. Според разясненията, съдържащи се в точка
10 от тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на Върховен касационен
съд, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от
взискателя/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Взискателят е депозирал по изпълнителното дело молба на 17.10.2019 г. /лист 95 от
преписката/, в която изрично е посочил, че желае да бъдат наложени възбрани или запори на
имуществото на наследниците на починалия длъжник, тоест и на жалбоподателя.
Следователно на тази дата взискателят е предприел изпълнително действие, тъй като е
насочил изпълнението чрез налагане на възбрана или запор. Следователно от 17.10.2019 г.
2
до депозиране на молбата от жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното
производство на 16.07.2020 г., а и до настоящия момент, не са изминали повече от две
години и не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на
основание член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК. Още повече, че съдът не отчита времето на
спирането на изпълнителното производство поради смъртта на длъжника и поради
наложеното извънредно положение през 2020 г.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното
разпореждане на ЧСИ следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 437 от ГПК, настоящият състав на
въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 10.09.2020 г. на частен съдебен изпълнител Петя
Иванова, с което е отказано да се прекрати изпълнително дело № 20178830402178 на
основание член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК по молба на П. И. П. ЕГН ********** от град
Варна – местност „Боровец – север 2“ № 680.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 437, алинея 4, изречение
последно от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3