Р Е Ш Е Н И Е
№ ......................
гр. София, 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Малоселска в.гр.дело № 1201 по описа
за 2020 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение
№ 162667/10.07.2019 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
300297/11.12.2019 г., постановени по гр. д. № 13479 по описа за 2018 г. на СРС,
53 състав, е признато за установено по
исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Л.К.М.
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 732,99 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законна лихва от 31.05.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 123,41 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 12.05.2017 г., сумата от
24,66 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. С решението СРС отхвърлил иска за
мораторна лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение в
размер на 4,64 лв. за периода от 15.9.2015 г. до 12.05.2017г.
Срещу
решението в частта, с която установителните искове, предявени срещу ответника,
са уважени, е постъпила въззивна жалба. Жалбоподателят, чрез назначения му по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, поддържа, че постановеното
решение страда от редица пороци, че е неправилно и незаконосъобразно. Навежда,
че в хода на проведеното пред СРС съдебно дирене ищецът не доказал
основателността на претенциите си – че ответникът е потребител на топлинна
енергия, както и че претендираните услуги са били доставени на адреса на
процесния имот. По делото не бил представен писмен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, сключен между страните. Счита, че общите
условия на доставчика изобилстват от неравноправни клаузи, особено клаузата за
рекламацията, съдържаща се в същите. Сумите били начислени служебно, а не след
отчитане на уредите в имота, като ищецът не установил правото си да начисли
цена на услугите по този ред. Обръща внимание, че ищецът не е доказал по делото
изпадането в забава за главните задължения, т.е. основателността на претенцията
си за лихва върху главницата за топлинна енергия. Заявеното искане е за отмяна
на решението в обжалваната част и за отхвърляне на предявените срещу ищцата
искове.
Не
е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба-становище за
проведеното пред въззивния съд на 10.03.2021 г. заседание въззиваемото
дружество моли за отхвърляне на въззивната жалба на ответника. Претендира присъждането
на разноски за производството.
Третото
лице-помагач не заявява становище по въззивната жалба на ответника.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
приема следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната от ответника част. По същество въззивният
съд намира, че решението на СРС е частично неправилно, като с оглед заявените с
въззивната жалба доводи следва да изложи свои мотиви по същество на спора.
С
оглед правната квалификация на предявените искове правилно районният съд е
разпределил доказателствената тежест между страните по спора.
По
исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за доставка на топлинни услуги между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи съществуването на
главен дълг и изпадането на длъжника в забва. В тежест на ответника по този иск
е да докаже по делото погасяването на задълженията си на падежа.
Спорно
по делото се явява обстоятелството дали през процесния период страните са били
обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия при общи условия, доколкото с исковата молба ищецът твърди, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия по см.на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, а с отговора на исковата молба последният е оспорил да е налице
валидно облигационно правоотношение, породено от договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012
г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
При
извършване на собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене пред
първата инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция намира,
че се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение, породено от договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди на адреса на процесния имот. По
делото са представени нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
22.12.1997 г., по силата на който договор ответницата е придобила правото на
собтвеност върху процесния недвижим имот, а също и молба-декларация до ищеца,
подадена на 02.09.1998 г. от Л.К.М. – Х., ЕГН **********, живуща на адрес ***,
с която е поискано откриването на партида при ищеца за посочения имот. Пред
първоинстанционния съд е представено и писмено изявление на ответницата до „Т.С.“
ЕАД от 01.04.2014 г., с което е заявила, че е собственик на процесния имот, но
никога не е ползвала услугите на ищеца, в това число и за погряване на вода,
като е поискала да не й се начисляват суми за топлинна енергия.
Ето
защо въззивният съд намира, че правилно с обжалваното решение е прието, че към
началото на процесния период между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия.
Обстоятелството,
че не е представен писмен договор между ответника и ищцовото дружество не
означава, че не е възникнало валидно облигационно отношение между тях, каквито
доводи са наведени с отговора на исковата молба и с въззивната жалба, с която
ответникът е сезирал въззивния съд. Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ
регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
потребителя на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е процесният
случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу ответника в качеството
му на потребител/клиент за битови, а не за стопански нужди.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба
бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е
предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането
в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
В
конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по делото по
отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните,
използвайки установения в закона механизъм.
С
решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. В конкретния случай облигационното правоотношение между страните и
качеството на потребител на ответника на топлинна енергия произтича от правото
му на собственост върху процесния недвижим имот, като законът не поставя изискване
за наличието на индивидуален пимен договор, доколкото се касае за топлинна
енергия за битови нужди, а апартаментът на ответника се намира в сграда в режим
на етажна собственост.
Предвид
изложеното съдът прецени като неоснователни възраженията на въззивника-ответник
за неравноправност на клаузите на чл. 68 - чл. 69 от общите условия, приложими
към обвързващия страните договор. При упражняване на правомощията на съда по
чл. 7, ал. 3 ГПК не се установява наличие на други неравноправни клаузи в тези
условия, с оглед което се приема, че същите обвързват страните по договора.
Установява
се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, че
сградата, в която се намира жилището, собственост на ответника, е била
присъединена към топлопреносната мрежа, като въз основа на взето на общо събрание
на етажните собственици решение е сключен договор за услугата топлинно
счетоводство с „Н.И.“ ООД на 25.09.2002 г. Следва да се подчертае обаче, че от
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза става ясно, че към началото на
процесния период, както и през цялата продължителност на същия, етажната
собственост не е получавала топлинна енергия за отопление на имоти и такава, отдадена
от сградната инсталация. По партидата на ответницата не е начислявана топлинна
енергия за отопление на имота, а също не е начислявана енергия, отдадена от
сградната инсталация. В имота на ответницата е имало монтирани 2 броя водомери.
Вещото лице е посочило, че за периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г. е начислявано
потребление за подгряване на вода на база 1 брой потребител, поради неосигурен
достъп до имота за отчитане на показанията на водомерите. През периода
м.05.2015 г. – м.04.2016 г. топлинна енергия за битова гореща вода не е
потребявана заради затапване на водомера, като вещото лице е посочило, че е
начислен служебен отчет поради неосигурен достъп. Резултатът
от този отоплителен сезон е 322,09 лева за получаване, т.е. сума равна на фактурираната
от ищеца през отоплителен сезон м.05.2015 г. – м.04.2016 г. Съгласно
заключението на СТЕ дължимата от ответницата сума при служебно начисляване на
разход за подгряване на вода поради неосигурен достъп за двата отоплителни
сезона възлиза в размер на 732,93 лева, като всъщност се установява, че тази
сума е начислена от ищеца за отоплителен сезон м.05.2014 г. – м.04.2015 г.
В
съдебното заседание, проведено пред СРС, вещото лице по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК е пояснило, че за отоплителен сезон 2015 г. – 2016 г. нямало отчитане на
топла вода, тъй като водомерът бил затапен. Експертът е посочил, че за
следващите процесния период отоплителни сезони 2016 г. – 2018 г. на ответницата
не е начислявана топлинна енергия за подгряване на вода, поради затапване на
водомера в имота. Вещото лице е пояснило също и начина на начисляване на
топлинна енергия при неосигурен достъп съгласно правилата на наредбата – средно
на месец се начислявали 4 куб.м. вода, а цената за един кубик вода възлизал на
10 лева.
От
дружеството, осъществяващо услугата дялово разпределение, са представени
следните документи:
-констативен
протокол от 09.05.2016 г., съставен от служител на това дружество, като
впечатление прави, че абонатите, които не присъстват на редовния отчет /втора
дата/ са посочени в списък с номера от 1 до 11. Имената на ответницата са
вписани допълнително най-отгоре и извън първоначално съставения списък. Не е
представен констативен протокол, че ответницата не е осигурила достъп до имота
си на първата редовна дата за отчет на уредите;
-
констативен протокол от 12.05. без посочена година, съставен от служител на
това дружество, като абонатите, които не присъстват на редовния отчет /втора
дата/ са посочени в списък с номера от 1 до 8. Имената на ответницата са
вписани под номер 3. Не е представен констативен протокол, че ответницата не е
осигурила достъп до имота си на първата редовна дата за отчет на уредите, от
който протокол да се направи и извод за годината, в която същите са съставени;
-
талон за пломбиране на водомери за аб. № 322686, съставен на 16.12.2015 г.,
видно от който водомерите в имота на ответницата са пломбирани, а съгласно
поясненията на вещото лице в проведеното пред СРС открито съдебно заседание –
„затапени“, с което е преустановено топлоподаването в имота на ответницата на
топлинна енергия за подгряване на вода.
Съгласно
чл. 69, ал. 2, т. 2 НТ изразходваното количество гореща вода в отделните имоти
се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на
обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални водомери за
топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена
пломба или не е осигурен достъп за отчитане; а съгласно чл. 70, ал. 4 НТ, на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди. От така посочената подзаконова уредба се налага
заключението, че основната предпоставка за определяне на служебна енергия за отопление
и подгряване на вода за процесния период е неизпълнение на задължението на
потребителя да осигури достъп до уредите, разположени в имота му.
Начисляването
на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че количеството
на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна
енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата
невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които
отговаря съответният потребител (т.нар. неосигурен достъп).
Според
разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ, редът за отчитане на показанията на уредите
на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на
договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ,
общите условия на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления. Така посочената законова делегация урежда
отклонение от разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението
на задължението на потребителя за осигуряване на достъп – не е в тежест на
последния доказването на предоставения достъп до имота, а в тежест на
топлопреносното предприятие е да установи, че е извършен отчет в сградата, при
който отчет не е бил осигурен достъп до имота на потребителя. Съгласно чл. 41,
ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към договора, неосигуряването
на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен представител на
продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански договор
при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите
избират лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите
за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по
недвусмислен начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп –
чрез съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на
топлопреносното предприятие /респ. на съответната ФДР/ и един или повече
представители на етажната собственост.
Същевременно
от представените по делото протоколи за абонатите, които не са осигурили достъп
до имотите си в етажната собственост през процесния период, не се установява
при условията на пълно и главно доказване, че ответницата не е осигурила такъв
достъп за отчитане на уредите в имота й. Както се посочи и по-горе, от
съдържанието на протокола, съставен на 09.05.2016 г. /когато водомерите в имота
на ответницата вече са били пломбирани или затапени според заключението на
СТЕ/, е видно, че имената на ответницата са били дописани впоследствие. Що се
отнася до другия констативен протокол, представен по делото от страна на
помагача, следва да се подчертае, че не става ясно за кой отоплителен сезон
същият се отнася, доколкото не е посочена година на съставянето му, т.е. датата
е непълна.
Що
се отнася до приетата по делото СТЕ, съдът намира, че няма пречка
неосигуряването на достъп да бъде установено с това доказателствено средство,
доколкото предмет на СТЕ е да установи законосъобразно ли е извършено дяловото
разпределение, като вземе предвид отчета на индивидуалните разпределители в
имота. Тоест въпросът по какъв ред е начислена енергията и поради каква
причина, се включва в предмета на изследване на експертизата. В конкретния
случай не се установява на вещото лице да са били представени други документи, различни
от тези, приети по делото, като преценката дали със същите ищецът пълно и
главно доказва правото си да начисли по реда на наредбата служебно количество
на топлинната енергия за подгряване на вода, което след това е фактурирал,
следва да извърши съдът.
При
така изложените съображения, въззивният съд приема, че ищецът не е доказал
наличието на основната предпоставка за начисляване на служебна енергия по реда
на Наредбата за топлоснабдяването, а именно липсата на осигурен достъп до
имота. Следва да се отбележи обаче, че доколкото по делото се установява, че
страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди до 16.12.2015 г. /когато
водомерите за топла вода на ответницата са затапени и на практика е
преустановено ползването на всякакви услуги, доставяни от ищеца/, то и искът е
установен в своето основание, но по делото не са налице достатъчно категорични
данни относно неговия размер. Ето защо и на основание чл. 162 ГПК, и ползвайки
заключението на вещото лице по СТЕ, съгласно което цената за подгряване на 1
кубик вода е в размер на 10 лева, въззивният състав на съда намира, че следва
да определи размера, за който да приеме иска за главница за основателен. Както
се посочи и по-горе, ищецът сам не е начислил топлинна енергия за подгряване на
вода за отоплителен сезон м.05.2015 г. – м.04.2016 г., с оглед което и за този
период съдът намира иска за неоснователен. За периода м.05.2014 г. – м.04.2015
г., през който подаването на топла вода към имота на ответницата все още не е
преустановено, следва да се приеме среден месечен разход за топлинна енергия за
подгряване на 4 кубика вода или за целия отоплителен сезон, състоящ се от 12
месеца, 48 кубика, чиято стойност съгласно данните от СТЕ е в размер на 480
лева. До тази сума съставът на въззивния съд намира иска за основателен, с
оглед което решението на СРС в тази част следва да бъде потвърдено, а за
разликата над посочената сума до пълния уважен с решението размер – да бъде
отменено с оглед несъвпадане на изводите на настоящата инстанция за
основателност на този иск за пълния предявен размер.
По
основателността на иска цена на услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия:
Съгласно
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите
условия, приети по делото като доказателство, като според чл.36, ал.2 от общите
условия редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение, а според чл. 22 от същите услугата „дялово разпределение“ се
заплаща на продавача – „Т.С.“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния
период. Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение до 16.12.2015 г. /когато водомерите за топла вода на
ответницата са затапени и на практика е преустановено
ползването на всякакви услуги, доставяни от ищеца/, то и този иск е основателен
за периода м.05.2014 г. – 16.12.2015 г. Видно от сключения между етажната
собственост и топлинния счетоводител /чл. 2, раздел 4 от същия/ договорената
цена е в размер на 6 лева на годишна база /или 0,50 лв. на месец/ или за
посочения период с продължителност 20 месеца ответницата дължи сумата от 10
лева. Ищецът не е ангажирал доказателства цената на услугата да се е повишила
към периода, за който този иск е приет за основателен. Следователно
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която съдът е
уважил този иск до посочения размер от 10 лева, и да бъде отменено за разликата
над тази сума до присъдения с решението размер от 24,66 лева.
По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия:
Основателността
на акцесорния искове предполага наличие на главно задължение и забава в
погасяването на същото. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” EАД на клиенти в град
София /в сила от 12.03.2014г./, купувачът е длъжен да заплаща стойността на
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база на изравнителна сметка, в тридесетдневен срок от датата на
публикуването й на интернет страницата на продавача. Като продавачът начислява
лихва за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
от ОУ, а именно върху тези, начислени с фактура за реално потребено количество
топлинна енергия, определено на база на изравнителните сметки /чл.33, ал.4 ОУ/.
Съгласно чл.33, ал.5 от цитираните Общи условия, при забава в плащането на
задълженията по чл.33, ал.2 от ОУ, потребителят дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Ищецът обаче не твърди и не представя доказателство за
публикуването на общата фактура за двата отчетни периода на интернет страницата
си /например съставени от нотариус констативни протоколи, удостоверяващи
явяването на последния и извършените действия по публикуване на данни за
дължими суми за топлинна енергия, чрез осигурен интернет достъп до индивидуалните
партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, осъществен чрез
официалната уебстраница на ищеца/, съставляващо своеобразно уведомление до
длъжника за възникване на задълженията. Последното е необходимо с оглед установяване
на падежа на задължението, предвид което съдът приема, че без доказателства в
изложения смисъл забава за длъжника в плащането на установената главница до
датата на депозиране на исковата молба в съда, не е налице.
Ето
защо първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.чл. 86, ал. 1 ГПК, следва да бъде
отменено, тъй като според настоящия състав на въззивния съд този иск е
неоснователен.
По разноските:
В
резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на СРС следва
да се ревизира и в частта за разноските.
За
първоинстанционното производство ищецът има право на разноски, съразмерно на
уважената част от исковете. С първоинстанционното решение в полза на „Т.С.“ ЕАД
е присъдена сумата от 400 лева – разноски за заповедното и исковото
производство. При преизчисляване на разноските съобразно основателната според
настоящото решение част от исковете на ищеца се следва сума в размер на 222,46
лева. Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която на ищеца са присъдени разноски над посочената сума до пълния присъден
размер от 400 лева. Не се установява ответницата да е сторила разноски в хода
на първоинстанционното производство.
В
настоящото производство въззивникът е представляван от особен представител, с
оглед което и не е сторил разноски, които да му се присъдят. В качеството си на
въззиваема страна ищецът е депозирал единствено бланкетна молба за разглеждане
на делото в негово отсъствие и за отхвърляне на въззивната жалба на ответника,
без да излага каквито и да било конкретни доводи по същество на спора. Молбата не може да се счита за отговор на
въззивната жалба, какъвто не е депозиран по делото. Доколкото „Т.С.“ ЕАД като въззиваем
не е представляван в проведеното пред настоящата инстанция единствено съдебно
заседание, липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 3, вр. с
ал. 8 ГПК, вр. с НЗПП и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Следователно за производството пред въззивната инстанция на страните не се
следват разноски.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, II-B въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№162667/10.07.2019 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
300297/11.12.2019 г., постановени по гр. д. № 13479 по описа за 2018 г. на СРС,
53 състав, в частите, с които е
признато за установено по исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, срещу Л.К.М., ЕГН **********,
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че
ответницата дължи на ищеца сумата над 480 лв. до
присъдения с решението размер от 732,99 лв. -цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. ведно със законна
лихва от 31.05.2017 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 123,41лв.
- мораторна лихва за периода от 15.09.2015 г. до 12.05.2017 г., сумата над 10 лв.
до присъдения с решението размер от 24,66 лв. - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и в
частта за разноските, с която Л.К.М. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата
над 222,46 лв. до присъдения с решението размер от 400 лв. – разноски за
исковото и заповедното производство, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК********, срещу Л.К.М.,
ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата над 480 лв. до присъдения с решението размер от 732,99 лв. - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г., ведно със законна лихва от 31.05.2017 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 123,41лв. - мораторна лихва за периода от
15.09.2015 г. до 12.05.2017 г., сумата над 10 лв. до присъдения с решението
размер от 24,66 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№162667/10.07.2019 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
300297/11.12.2019 г., постановени по гр. д. № 13479 по описа за 2018 г. на СРС,
53 състав, в частта, с която е признато за установено по иска с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ, че Л.К.М., ЕГН **********, дължи на „Т.С. ЕАД ЕИК********,
сумата от 480 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от
31.05.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 10 лв. - цена на услугата за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., за които вземания
е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 35199/2017 г. на СРС, 53 състав,
както и в частта за разноските, с която Л.К.М., ЕГН **********, е осъдена да
заплати на „Т.С. ЕАД, ЕИК********, сумата до 222,46 лв. – разноски за
заповедното и исковото производство пред СРС.
Първоинстанционното
решение в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4,64 лева – лихва върху главницата за цена на
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия, е влязло в сила.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач „Н.“ ЕАД на страната на
въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.