МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД№867/12г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Окръжна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Е.С.С. и същият е предаден на съд
за извършени престъпления , както следва :
по чл.116 ал.1 т.9 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК за това, че
на ***.2012г. около 19.00 часа в с.Б., обл.П., предумишлено е направил опит да
умъртви С.Л.Ц. в дома му, находящ се в същото село на адрес с.Б., ул.***, като
опитът е останал недовършен по независещи от волята на извършителя причини;
по чл.339 ал.1 от НК за това, че в
периода от ***.2012г. до ***.2012г. в гр.П. и с.Б., е придобил и държал газов
револвер „ZORAKI” , модел „R1” кал.9мм., сериен № ***, преправен в огнестрелно
оръжие, без да има за това надлежно разрешение.;
по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК за
това, че на ***.2012г. около 19.00 часа в с.Б., обл.П.е влязъл нощем и въоръжен
с газов револвер „ZORAKI” , модел „R1”
кал.9мм., сериен № ***, преправен в огнестрелно оръжие, в чуждо жилище – къща,
собственост на С.Л.Ц.,***.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив поддържа
повдигнатите спрямо подсъдимия С.
обвинения със същата фактическа обстановка описана в обвинителния акт и
квалификация на деянията. Счита същите
за доказани по един несъмнен и категоричен начин от събраните в рамките
на наказателното производство доказателства. Предлага на съда да не кредитира
обясненията на подсъдимия С., в които излага версията, че е бил нападнат през
инкриминирана вечер от пострадалия,
което го е принудило да стреля с пистолета, като напълно опровергана от
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от експертните
заключения. Пледира съдът да се произнесе с осъдителни диспозитиви, по всички
пунктове на обвинението, като наложи на подсъдимия С. наказание „лишаване от
свобода” в размер на 15 години за извършеното от него престъпление предумишлен
опит за убийство. За другите две престъпления счита, че наказанието „лишаване от свобода” следва да бъде ориентирано в размер над средния
предвиден в закона, за всяко едно от тях и след определяне на едно общо
най-тежко наказание да приложи разпоредбата на чл.24 от НК и постанови
първоначален строг режим на изтърпяване. Счита, че целите на наказанието успешно
биха се реализирали с наказание индивидуализирано по този начин спрямо подсъдимия. Относно предявения граждански
иск от пострадалия Ц. пледира да бъде уважен по справедливост.
За съвместно разглеждане с наказателното производство е приет
граждански иск от пострадалия С.Л.Ц.
срещу подсъдимия Е.С.С. в размер на 100 000лева, представляващ обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от деянието по чл.116 ал.1 т.9 вр. чл.115 вр.
чл.18 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането до окончателното й изплащане. С.Л.Ц. е конституиран като
граждански ищец и частен обвинител в процеса. В съдебно заседание лично и чрез
повереника си адв.С., поддържа обвинението срещу подсъдимия наред с прокурора. Предлага
съдът да му наложи справедливо наказание, както и да уважи приетия за съвместно
разглеждане граждански иск като съответен на претърпените от него болки и
страдания в резултат на осъщественото престъпно посегателство.
Подсъдимият Е.С.С. дава подробни обяснения по повдигнатите му обвинения, като не се признава за виновен. Заявява, че на
инкриминираната дата действително е посетил дома на св.С.Ц., като единственото
му намерение е било да види детето си Н..Твърди, че е бил безпричинно нападнат от пострадалия и
дъщеря му - св.И.Ц., което е наложило да
възпроизведе изстрели с газовия револвер, без да се цели, в който и да е било. Обяснява,
че е влязъл безпрепятствено в дома през не заключената врата и е носил оръжието
и ножа в себе си, защото работи като охранител и намерението му било да
пренощува в дома на св.Ц., а на другия
ден от там да замине на работа в гр.П.. В последната си дума моли да бъде
оправдан.
Защитникът на подсъдимия, адв.П.,
при пренията е на становище, че и трите обвинения повдигнати спрямо подзащитния
й са недоказани. Счита, че показанията на пострадалия С.Ц., както и на близките
му са изпълнени с противоречия и не следва да бъдат кредитирани от съда. Излага
аргументи, че ако подсъдимият действително е имал намерение да убие пострадалия
и с тази цел е отишъл в дома му е щял да използва и носения в него нож. Твърди,
че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за наличие
на пряк умисъл в действията му, защото е действал при самозащита, напуснал е дома на пострадалия
след инцидента, не се е крил, а веднага е потърсил помощ като е звънял няколко
пъти на тел.112, за което има доказателства по делото. Пледира за постановяване
на оправдателна присъда и по трите пункта от обвинителния акт. Относно предявения
граждански иск предоставя на съда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди доводите и съображенията на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Е.С.С. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български
гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, с ЕГН**********.
Подсъдимият Е.С. *** и работел във фирма *** ООД – гр.П. като охранител.
Във връзка с изпълняваната от него работа не му било зачислено огнестрелно
оръжие и не притежавал и друго огнестрелно оръжие.
През 2000г. подсъдимият С. се запознал със свидетелката Л.С.Ц.. Постепенно
отношенията им прераснали в интимна връзка. Тогава той се запознал с родителите
й – свидетелите М.И.Ц. и С.Л.Ц. , които живеели в къща в с.Б. на ул.***. През
2008г. подсъдимият и свидетелката Л.Ц. заживели на семейни начала в гр.П. в
апартамент, собственост на подсъдимия. От съвместното им съжителство им се
родило дете – Н..
През есента на 2010г. св.Л.Ц. започнала работа като детски учител в
детската градина в с.Б. и се преместила да живее в дома на родителите си заедно
с детето. През почивните дни тя се прибирала в гр.П. при подсъдимия, за да
прекарват свободното си време заедно. Подсъдимият също често посещавал дома на
родителите й в с.Б., където оставал да пренощува, когато не бил на работа.
Постепенно отношенията между св.Л.Ц.
и подсъдимия се влошили. Двамата имали разногласия във връзка с отглеждането и възпитанието на детето. Подсъдимият
започнал често да отправя обидни реплики към св.Ц., а конфликтните ситуации
понякога били съпроводени и с употреба
на физическа сила от негова страна. Свидетелката Л.Ц. споделила с родителите си
за проблема. Това накарало св.С.Ц. да поговори с подсъдимия, който се извинил
за поведението си. Отношенията между семейството на св.Ц. и подсъдимия
започнали да охладняват и той престанал
да нощува в дома им.
На ***.2011г. подсъдимият С. се обадил сутринта на св.Л.Ц. защото искал да види детето. Около 17.30 часа
пристигнал в дома на сем.Ц. в с.Б.. Дъщеря му все още не била приготвена и той
се ядосал. Свидетелката Л.Ц. настоявала да разбере от него къде смята да води детето и кога ще го върне. Тъй като не
получила отговор заявила, че не може да го вижда без нея и отказала да го предаде. След това се качила на втория жилищен етаж от къщата, където била Н..
Поведението й раздразнило силно подсъдимия, който се опитал да я последва и
настоявал да види дъщеря си. Започнал да вика на висок глас и да ругае. Тогава
се намесил свидетелят С.Ц., който му казал, че трябва да напусне къщата, че не
може да вземе детето и ако има някакви претенции да ги решава по съдебен ред. Това
ядосало още повече подсъдимия, който заявил, че ще вземе детето и няма да го
видят,че няма да се занимава със съд и отказвал
да напусне къщата. Тогава св.С.Ц., съпругата му св.М.Ц. и св.И.Ц. насила
го избутали от дома им и заключили
входната врата. Подсъдимият започнал да блъска вратата и да тропа по
прозорците. Свидетелката М.Ц. се обадила по телефона на мл. полицейски
инспектор Д.Д.. Той пристигнал на адреса , провел разговор с подсъдимия и му
обяснил, че трябва да преустанови поведението си. Подсъдимият си тръгнал и
инцидентът приключил.
След това подсъдимият С. се опитал
на няколко пъти да види детето си. На ***.2011г. сутринта той отново
отишъл в с.Б., за да изчака до детската градина Л.Ц. с детето. Когато ги
видял поискал обяснения от св.Ц. защо не
му дава да вижда дъщеря си. Свидетелката Ц. се притеснила, подсъдимият започнал
да я блъска, тя успяла да вземе детето и да си прибере в дома си.
След тази среща подсъдимият посетил детската градина още няколко пъти с
надеждата да види дъщеря си, но тя отсъствала. Опитал се да потърси на
работното място и св.Л.Ц., за да поговорят, но не могъл да осъществи контакт с
нея. В следващите няколко месеца звънял на домашния телефон в дома на сем.Ц.,
както на мобилния на св.Л.Ц., но не успял да се свърже с нея.
Така изправен пред невъзможността да вижда детето си, озлобен от факта, че
е нежелан и изгонен от дома на сем.Ц., подсъдимият започнал да обмисля начин
как да си отмъсти. Той приел, че
единствената причина да е лишен от личните
контакти с дъщеря си е св.С.Ц. и започнал да планира как да го накаже и елиминира. В представното му
съдържание, в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние, се оформило решението да осъществи този резултат в близко време. За целта се снабдил с газов
револвер „ZORAKI” , модел „R1” кал.9мм., сериен № ***. На ***.2012г. го регистрирал в
ІІІ РУП на МВР – гр.Пловдив. /л.152д.п./ След това преправил револвера в огнестрелно
оръжие, като демонтирал муфата /стеснение – диафрагма/, така че през нея да
могат да се изстрелват твърди тела с максимален размер 8мм. Снабдил се с шумови патрони за револвер с калибър 9мм., към
които били залепени с еластичен слепващ материал сачми. С така
заредения пистолет подсъдимият осъществил стрелба, за да го изпробва в гаража
си.
След като се уверил , че оръжието е годно да произвежда изстрели той решил на ***.2012г., когато
почивал, да потърси възмездие на С.Ц. затова, че му пречи да вижда детето си като го
убие. За целта взел преправения револвер
зареден с патроните, сложил го в джоба
на якето си, а в другия джоб
прибрал нож с дължина на дръжката 10 см.
и дължина на острието 14 см. Около 19.00 часа на ***.2012г. с автобус
пристигнал в с.Б.. Отишъл в дома на сем.Ц. и влязъл в къщата през северната
/задната/ врата на дома, за която знаел, че се заключва по-късно, след 22.00
часа, тъй като в двора се складирали дървата за огрев.
По това време свидетелят С.Ц. лежал на леглото в кухнята и гледал
телевизия. В същата стая били св.М.Ц. , която четяла вестник на стол до масата
за хранене, а свидетелката Л.Ц. миела детето на мивката. Свидетелката И.Ц. в
този момент била на втория етаж, за да провери дали печката гори. Всички били с
гръб към вратата на стаята. Възползвайки се от това обвиняемият извадил
револвера, влязъл в стаята и бързо се приближил към легналия С.Ц.. Навел се над
главата му и от непосредствена близост започнал да стреля в лицето му, при което св.Ц. вдигнал лявата си
ръка инстинктивно, за да се предпази. След първите три изстрела
св. С.Ц. усетил силни болки в лицето и очите и успял да се надигне от
леглото и да се изправи. Видял подсъдимия
с насоченото оръжие срещу лицето му, който стрелял още два пъти.При изстрелите
една сачма попаднала в слъзната област на дясното око, друга в областта на
меките тъкани зад лявата ушна мида, а трета в областта на лявата длан. Една
сачми попаднала в завивките на леглото. След това подсъдимият бързо избягал от
стаята, а от джоба на якето му изпаднал ножа. В бързината си се блъснал в
остъклението на вратата и то се счупило. Подсъдимият хвърлил револвера на двора
и побягнал. Целта му била да обясни по-късно, че е бил нападнат от живущите в
къщата и е използвал оръжието за самозащита. След като се отдалечил от дома на
пострадалия и в изпълнение на това започнал да звъни от мобилния си телефон на
тел.112 и да подава невярна информация, че С.Ц. и негови познати са го нападнали и го
гонят, че го следят и ограждат центъра
на селото с коли.
Междувременно св.С.Ц. се почувствал много зле. От очите и лицето му се
стичала кръв, изпитвал силни болки и не можел да вижда. Това наложило да бъде
откаран в УМБАЛ – *** – гр.П. от свои
близки, където му била оказана първа помощ и първична обработка на
раните. На ***.2012г. св.С.Ц. постъпил в Клиниката по очни болести на Военномедицинска академия –
гр.София по спешност, по повод
оплаквания за загуба зрението на дясното око и силно намалено зрение на лявото
око, силна болка и множество точковидни ранички по лицето, намаление на слуха. На
същата дата била направена операция на
очите, а на ***.2012г. втора. Установено било, че травмата на дясната
очна ябълка е значително по-тежка, с налично чуждо тяло в структурите й и е
причинена постоянна слепота с дясното око, а лявото око е с трайно отслабване
на зрението.
За инцидента бил уведомен мл.
полицейски инспектор Д., а по-късно и органите на полицията. Бил извършен оглед
на местопроизшествието, при който били иззети като веществени доказателства по
делото револвера с 5 бр. гилзи и един патрон, ножа, един брой сачма и 2 бр.
възглавници от леглото, на което лежал пострадалия. Същата нощ в
РУП-Стамболийски бил доведен подсъдимия, който с протокол за доброволно
предаване предал якето, с което бил облечен по време на инцидента.От двете му
ръце били иззети обтривки.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза е видно, че в резултат
на изстрелите на С.Ц. е било причинено контузия на двете очни ябълки с
проникващо в тях нараняване, травматична катаракта и чуждо тяло /сачма/ в структурите на дясната очна ябълка
,разкъсване на обвивката на лявата очна ябълка, мозъчно сътресение, експлозивна
рана на меките тъкани на лявата длан, слабо изразен неврит на левия слухов
нерв, наличие на чуждо тяло, сачма зад лявата ушна мида. Експертът приема, че
описаните травматични увреждания са били причинени от действието на експлозивни
газове и действие на проектили /сачми/ в
резултат на огнестрелно нараняване. Изстрелите са били произведени от
непосредствена близост до упор при някои, за които говори експлозивния характер
на някои от уврежданията. Било е причинено трайно отслабване на зрението на
лявото око и постоянна слепота на дясното око.
От заключението на допълнителната съдебно медицинска експертиза е видно, че
травмата на дясната очна ябълка е тежка. Налице е тежко проникващо нараняване в
очната ябълка със субатрофията и към ***.2012г. Това увреждане е довело до
постоянна слепота с дясното око по смисъла на чл.128 от НК.Лявата очна ябълка е
с наранена обвивка, която е била зашита, добре адаптирана. Силата на зрението
на лявото око и силно намалена и спрямо лявото око е било причинено трайно
отслабване на зрението по смисъла на чл.129 от НК. Разкъсно-контузната рана на
лявата длан , неврита на левия слухов нерв и мозъчното сътресение се преценят
като разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Според
експертизата в документите от досъдебното производство не се установява момент,
в който да е била налице реална опасност за живота на пострадалия.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, е
видно, че при инцидента на ***.2012г. на С.Л.Ц. са били причинени три
огнестрелни наранявания в областта на главата – ляво око, дясно око и около
лявата ушна мида и едно нараняване на лявата длан. Револверът, наличен като
веществено доказателство по делото, е изследван и е констатирано, че е
преправен и годен да изстрелва чужди тела – проектили с диаметър до 8мм. Установената
от местопроизшествието сачма и тази на изследвания патрон са с диаметър по 4мм.
Принципно преправеният револвер се явява огнестрелно оръжие. Несъмнено
нараняванията в областта на главата са в жизнено важна зона. Анатомичната
структура, която може да бъде увредена с опасност за живота на пострадалия е
мозъчното вещество. Черепът е естествен костен протектор на мозъчното вещество
и го предпазва при травматизъм. В конкретния
случай нараняванията са в областта на двете очи, които са анатомично слаби зони на черепа, поради липсата на кост
пред тях и изключително тънката костна пластинка по дъното на очницата. Напълно
е възможно при такова нараняване проектилът да премине през нея и да нарани
смъртоносно мозъчното вещество. Други анатомично слаби места на главата са
двата външни слухови прохода, през които също
проектилът би могъл да достигне до мозъчното вещество.
Кинетичната енергия,необходима за
преодоляване на препятствията от проектила е правопропорционална на масата му и
на квадрата на скоростта му, т.е. на състава и количеството на барутния заряд
на патрона. От съществено значение е и дистанцията на изстрела. При изстрел от
пълен упор , освен сачмата, основен увреждащ фактор са барутните газове, които
спомагат за проникването й в дълбочина. Експертът заяви, че в последните няколко години е имал два случая
на смърт от сходно оръжие и идентични по диаметър сачми. И в двата случая изстрелите
са били произведени от пълен упор. В конкретния случай изстрелите са проведени
от близко разстояние, но не и от упор.Упор означава цевта да допира
повърхността на тялото. Категоричният отговор на поставените въпроси, според
експерта, е труден, поради факта, че
използваният пистолет е преправен, проектилът също/ нестандартни/, поради което
не могат да бъдат използвани данните, съобщени в литературни източници, касаещи
стандартно оръжие.
От заключението на химическата експертиза е видно, че в цевта на газовия
револвер „ZORAKI” , модел „R1” кал.9мм., сериен № *** е било установено наличие на
черен нагар и остатъци от барутни частици и бездимен барут, поради което с него
са били произвеждани изстрели. По представените 5 бр. гилзи, 2 бр. възглавници
и 1 бр. черно шушлеково яке било установено остатъци от барутни частици и бездимен
барут. Такива били установени и по обтривките, иззети от лявата и дясна ръка на
Е.С.. По сачмата не било установено остатъци от барутни частици и бездимен
барут.
От заключението на съдебно-балистичната експертиза е видно, че газовият
револвер „ZORAKI” ,
модел „R1” кал.9мм., сериен № ***, е технически
изправен и годен да възпроизведе
изстрели, както със стандартни газови и шумови револверни патрони кал.9мм, така
също и с патрони от същия калибър, снарядени саморъчно с твърди тела, които
могат да бъдат с максимален размер 8мм. Според експерта в този вид/ с наличие
на патрон, снаряден с метална сачма/ газовият револвер представлява огнестрелно
оръжие по смисъла на чл.4 ал.3 от ЗОБВВПИ. Представените за изследване 5 бр.
гилзи са части от стандартни, газови, револверни патрони кал.9мм. Същите са
стреляни с представения за изследване револвер. Изследваният патрон е
доработен, шумов, револверен патрон, кал.9мм, саморъчно снаряден с метална
сачма. Същият е изправен и годен да възпроизведе изстрел и съгласно чл.7 ал.1
от ЗОБВВПИ представлява боеприпас за огнестрелни оръжия. Представената за
изследване метална сачма най-вероятно е предназначена за стрелба с гладкоцевни,
огнестрелни или пневматични оръжия. Същата е била изстреляна от оръжие с
диаметър на канала на цевта по-голям от 4мм. Възможно е сачмата да е била
изстреляна от представения за изследване револвер.
Според заключението на допълнителната съдебно-балистична експертиза двете
сачми /иззетата при огледа на местопроизшествието и тази получена след
изстрелването на патрона, намиращ се в иззетия револвер за нуждите на
експертното изследване / са напълно
идентични една с друга. Същите са идентични и с двете сачми извадени от тялото
на пострадалия С.Ц.. Възможно е минималната разлика в теглото на едната сачма
да се дължи на протеклия окислителен процес.
От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза е видно, че подсъдимият Е.С. не страда от психично заболяване
понастоящем и към инкриминирания период. Не се води на диспансерно наблюдение
към ЦПЗ-Пловдив. Не е имал до момента
психични проблеми и не е търсил психиатрична или психологична помощ.
При психологичното изследване при подсъдимия се установяват данни за смесен
темпераментов тип - комбинация от сангвинични, флегматични и холерични съставки,
с водещи холерични съставки, с депресивни тенденции, невротичност,
раздразнителност и емоционална лабилност. Готовност за агресия, решителност в
действията.Акцентуация на личността от емотивен тип, слаба степен на откритост,
слаба самокритичност и искреност. Според експертите той е със специфично
личностово разстройство, емоционално
нестабилна личност. Към инкриминирания период е бил в ясно съзнание, адекватен,
без данни за психопатологична симптоматика, с целенасочени и мотивирани
действия. Не е бил под въздействие на алкохол или психоактивни вещества. Правилно
е възприемал обективната действителност и събития и е могъл да взема правилни
решения. Бил е напрегнат и раздразнен с натрупани отрицателни емоции. Няма
данни за физиологичен афект – съзнанието не е стеснено. Могъл е да разбира
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. И
след извършеното деяние поведението му е било адекватно, целенасочено,
подредено, осмислено, лишено от свръхмерно афективно напрежение и емоционално
изчерпване. Поведението му не е било болестно /психотично/ мотивирано. Може да
възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях, ако желае, може да участва пълноценно в наказателния процес,
да разбира и ръководи постъпките си.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена частично от
обясненията на подсъдимия Е.С.С. досежно взаимоотношенията му със сем.Ц. преди
инцидента, както и относно времето и мястото на инкриминираните събития, от
показанията на свидетелите С.Л.Ц., М.И.Ц., Л.С.Ц., И.С.Ц., Д.Г.Д., от
заключенията на съдебномедицинските експертизи, от заключенията на
съдебнобалистичните експертизи, от заключението на химическата експертиза, от
заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза,
от приобщените по реда предвиден в НПК веществени доказателства по делото
предявени на основание чл.284 от НПК на страните, както и от събраните на
досъдебното производство писмени доказателства, прочетени на основание чл.283
от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал от съда, а именно - протокол за оглед на местопроизшествие и изготвения
към него фотоалбум, справка за съдимост, характеристична справка, писмо от
управителя на ***, справка от началника
на ІІ РУП на МВР – гр.Пловдив, етапна епикриза на С.Л.Ц. издадена от Клиника по
очни болести на МБАЛ - София - Военномедицинска академия, писмо от началника
на ІІІ РУП на МВР – гр.Пловдив, протокол за изземване на проби, протокол за
доброволно предаване, медицинско изследвате от спешен рентгенов кабинет от
Клиника по Конвенционална рентгенова диагностика при ВМА – София, КТ -Изследване от катедра по образна
диагностика към ВМА – София, изследване от ***.2012г. в Катедра по образна
диагностика към ВМА - София, изследване на рентгенова находка в Катедра по
образна диагностика към ВМА – София, писмо от началника на ІІІ РУП на МВР –
гр.Пловдив, епикриза на С.Л.Ц. от Клиника по очни болести към ВМА – МБАЛ –
гр.София, приемо-предавателен протокол, справка от Директора на НИМХ-БАН –
филиал гр.Пловдив, нотариален акт, амбулаторен лист от извършен преглед на С.Л.Ц.
от ***.2012г., Информация снета на хартиен носител за получени повиквания на ***.2012г.
на тел.112, издадена от Директора на Дирекция НС 112 – МВР – София.
Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия С. относно развилите се събития на ***.2011г. в дома на св.С.Ц., тъй
като същите в по-голямата си част кореспондират и с показанията на другите
разпитани по делото свидетели. Няма противоречия в събраните по делото гласни
доказателства, че отношенията преди тази дата между подсъдимия и сем.Ц. са
охладнели, предвид създалите се конфликтни ситуации между него и св.Л.Ц.. Съдът
намира, че на посочената от обвинението дата подсъдимият С. е отишъл в с.Б., за
да види детето си и е имал претенции да го вземе и да остане насаме с него. На
това се е противопоставила св.Л.Ц..Според показанията й подсъдимият й се обадил
по телефона и й казал, че иска да дойде и да вземе детето, на което тя се е
противопоставила. След пристигането му в дома им тя отново настоявала да
разбере, къде ще води детето и кога ще го върне. Според думите й тя не била
съгласна да го даде и му отказала защото той не й казал, къде ще води Н. и кога ще я върне. По
това време детето било на втория етаж и на този разговор присъствал св.С.Ц.. Тогава
подсъдимият се ядосал и казал, че ще вземе детето и повече няма да го видят. Тя
се качила на втория етаж, а баща й го изгонил от дома им. Според заявеното от
свидетелката М.Ц. на ***.2011г. подсъдимият отишъл в дома им с намерение да
види детето и да го вземе. Свидетелката Л.Ц. се противопоставила и казала, че
не е съгласна да вземе само детето .След това се качила на втория етаж, а те
със съпруга й препречили пътя на подсъдимия, който искал да се качи, за да види
дъщеря си. Като разбрал, че няма да може да вземе детето, без то да бъде придружавано
от майка му и след възникването на
скандала между св.С.Ц. и него, при който последният го изблъскал от дома им, заявил
, че ще вземе детето и повече няма да го
видят. Те го изгонили от къщата, заключили входната врата и повикали полицая –
св.Д.. Свидетелката И.Ц. също сочи, че подсъдимият на посочената дата е пристигнал,
за да вземе детето, но сестра й му казала, че няма да го даде щом като не знае
кога ще го върне. Тогава се намесил баща й – св.С.Ц., който му казал ,че не
може да се държи по този начин в неговия дом. Подсъдимият започнал да го обижда
и заплашва, а св.Ц. го избутал навън, изгонил го и заключил входната врата,
след което дошъл полицая. Подсъдимият им казал, че ще вземе детето и повече
няма да го видят. Свидетелят С.Ц. сочи, че подсъдимият казал , че ще вземе
детето и повече няма да го видят, което било повода да се скарат. Дъщеря му заявила,
че не дава детето и без нея то няма да ходи никъде. Тогава подсъдимият й
отвърнал, че тя не му е нужна, а св.Ц. , че не може да вземе детето и ако има
претенции да ги каже в съда. След това го избутали от къщата, заключили вратата
и повикали св.Д..
От анализа на тези гласни доказателства съдът намира за установен факта, че
на посочената дата подсъдимият С. е искал да вземе детето и да остане с него
насаме, което му е отказано от св.Л.Ц. в присъствието на нейните родители. Тогава
в нейна защита се е намесил св.С.Ц.. Подсъдимият не успял да види детето, което
било на втория етаж. Възникнал скандал , при който св.С.Ц. изблъскал подсъдимия от дома им, а той ги
заплашил, че ще вземе детето и повече няма да го видят. След това заключили входната врата на къщата и повикали св.Д.. Това се установява, както от
обясненията на подсъдимия, така и от показанията на свидетелките Л.Ц. и М.Ц.,
които сочат, че след развилата се конфликтна ситуация, породена от отказа на
св.Л.Ц. детето да тръгне само с баща му, подсъдимият ги е заплашил, че ще го вземе и повече няма да го видят.
По отношение на втория инцидент състоял се на ***.2011г. , както и относно обстоятелството ,
че след това подсъдимият С. е посетил детската градина в с. Б., за да види детето
няма противоречия в събраните по делото доказателства. Подсъдимият сочи, че на
тази дата сутринта е изчакал Л.Ц. , която била заедно с Н.,за да я види и да се
разберат. Възникнал е поредният конфликт
между тях, детето се разплакало, след
което св.Ц. не го е оставила в детската градина, а се е прибрала в тях. Подсъдимият
С. в обясненията си сочи, че два пъти след това е посещавал детското заведение,
с намерението да се срещне с детето си, но са му обяснили, че го няма.Тези му
обяснения се припокриват и с казаното от свидетелките Л.Ц. и М.Ц., които
заявиха, че са разбрали, че подсъдимият е ходил в детската градина да търси
детето, но тогава е отсъствало защото е
било болно.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия С., с които разказва начина и
поредността на развилите се събития на ***.2012г.,
тъй като същите се явяват противоречиви и напълно опровергани от другите
събрани по делото доказателства. Според думите му на ***.2012г. вечерта решил
да отиде в дома на сем.Ц., за да види дъщеря си. Имал намерение да преспи там,
както правел и друг път, а на следващия ден да отиде направо на работа в гр.П..
Затова взел в себе си газовия револвер и нож. Пристигнал около 19.00 часа в с.Б.,
насочил се към дома на сем.Ц., влязъл през не заключената входна врата на
къщата, която е на ул.***, а след това в дневната. Там били всички с изключение
на дъщеря му – свидетелките Л.Ц., И.Ц., М.Ц. и св.С.Ц., който лежал на леглото
до прозореца и гледал телевизия. Според думите му поздравил присъстващите с
„Добър вечер”, седнал на съседното легло, извадил револвера и го сложил на
кухненската маса, за да съблече якето си. В този момент св.С.Ц. се изправил от
леглото, напсувал го и го попитал пак ли е тук. Той взел отново револвера от
масата, а свидетелят Ц. започнал да го блъска с ръце и крака, св.И.Ц. също го хванала
през кръста в гръб и тогава произвел изстрел в посока или към леглото, или към
пода. Свидетелят Ц. бил изправен пред него плътно с лице и продължавал да го
блъска и когато посегнал към ръката му
той отново произвел още няколко изстрела – два или три, в горната част на
тялото му, без да се цели някъде. След втората стрелба св.Ц. се спрял, навел се
напред, а подсъдимият побягнал, като напуснал къщата през задната врата, която
отивала към двора. Подхлъзнал се няколко пъти и вероятно тогава загубил револвера и ножа. След това започнал
да звъни на тел.112, защото се притеснил да не изпратят хора след него да го
гонят и заради цялата ситуация, която се
случила. Версията на подсъдимия се явява категорично опровергана от другите
събрани по делото доказателства.
В показанията си свидетелят С.Ц. сочи, че на ***.2012г. вечерта около 19.00
часа подсъдимият незабелязан от никой се промъкнал в дома им през северната врата откъм
двора. Той лежал на дивана с гръб към вратата и лице към телевизора, когато
изненадващо усетил 3-4 изстрела и огън в главата от много близко разстояние.
Почувствал силно парене и болки в лицето, успял да се поизправи и тогава видял
срещу себе си подсъдимия на не повече от метър с насочен пистолет срещу лицето му,
който продължил да стреля. Пострадалият успял да се изправи, а подсъдимият избягал
през задната врата. Свидетелката Л.Ц. в показанията си описва инцидента по
идентичен начин. Тя твърди , че по това време баща й – св.С.Ц. е гледал
новините легнал на дивана до прозореца. На масата седяла св.М.Ц., а тя се намирала до мивката заедно с детето. Подсъдимият влязъл
в стаята, на което никой не обърнал внимание, тъй като си помислили, че това е
сестра й И., а входната врата на къщата откъм улицата била заключена. Изведнъж
чула два изстрела и когато се обърнала видяла подсъдимия
надвесен над баща й, с пистолет в ръката насочен към главата му. Баща й вдигнал
лявата си ръка, за да се предпази,
последвал трети изстрел. След като се изправил подсъдимият стрелял отново в
него и тръгнал да бяга. Според думите й пистолетът бил насочен към главата на
баща й на разстояние не повече от 10 - 15см. В показанията си свидетелката М.Ц.
разказва, че на инкриминираната дата малко след 19.00 часа съпругът й лежал на
дивана и гледал телевизия с гръб към вратата. Самата тя била до масата, а дъщеря й св.Л.Ц. на мивката с
детето. Вратата се отворила, но никой не обърнал внимание на това кой влиза,
защото къщата откъм улицата била заключена и си мислели, че това е малката им
дъщеря – И.Ц.. Той минал незабелязано покрай нея и в следващия момент чула поне
3 изстрела от пистолет. Тогава видяла подсъдимият С. надвесен над съпруга й с
насочен пистолет срещу лицето му на
около 30 см. да стреля. Съпругът й се опитал да се изправи, тя възприела
кръвта по лицето му, а подсъдимият
избягал. Видяла на пода нож с кафява дръжка и дължина на острието около 15см. ,
който не бил от тяхното домакинство. Свидетелката М.Ц. уточнява, че подсъдимият
е стрелял с дясната ръка, а с другата се опитвал да премахне ръката на св.Ц. и
след като последният успял да се изправи възпроизвел още един изстрел в лицето му. Свидетелката И.Ц. сочи, че по време на инцидента е била сама на втория
етаж, а другите долу във всекидневната, когато
чула три- четири изстрела. Слязла по стълбището и в гръб забелязала тъмен силует,
който се блъснал във вратата към двора и стъклото се счупило. След това видяла,
че лицето на баща й е в кръв и разбрала, че подсъдимият е стрелял с пистолет в главата му. Възприела ножа
паднал на пода в кухнята, а когато отишла на двора видяла пистолета на земята. Показанията
на тези свидетели са абсолютно последователни, логични, кореспондиращи по между
си и изложени без противоречия пред съда. Същите се допълват и с показанията на свидетеля Д., който е
посетил пръв местопроизшествието и го е запазил. Той също е възприел ножа на
пода в кухнята, както и револвера, иззети впоследствие при извършения оглед,
като веществени доказателства по делото.
Видял е окървавеното лице на пострадалия
Ц. и пред него свидетелите са разказали как подсъдимият е влязъл незабелязано в
кухнята и с пистолета е стрелял в него
докато е лежал на дивана. Показанията на тези свидетели, относно посочените
по-горе обстоятелства, кореспондират в пълна степен и със заключенията на
изготвените по делото експертизи. От разпита в съдебно заседание на вещото лице
д-р С.С. е видно, че травматичните увреждания на пострадалия са причинени от няколко
огнестрелни наранявания, които се не по-малко от три. Установено е и нараняване
на малката възглавничка на лявата ръка с
предпазен характер, което напълно кореспондира с показанията на свидетелката Л.Ц.,
която е видяла баща й да вдига лявата си
ръка при стрелбата, за да се предпази, както и с казаното от свидетелката М.Ц..
Вещото лице обяснява, че дистанцията на изстрелите е била не повече от 5 до 20
- 25 см., като основание за този извод посочва и двойното нараняване на дясната очна ябълка. Съпоставено
с гласните доказателства и фактите по делото, експертът твърди, че описания от тези свидетели
механизъм напълно съответства от медицинска гледна точка травмите да са
получени така, както се съобщава от тях, като нараняването на лявото око, според вещото
лице, е получено при последния изстрел. Отделно от това д-р С. е категоричен, че установеното нараняване зад
лявата ушна мида на пострадалия не би могло да се получи ако двамата са били
лице в лице, т. е. версията на подсъдимия , че е започнал да стреля след като е
бил нападнат от св.С.Ц. и са били именно в такова положение през цялото време,
се явява недостоверна. Показанията на
посочените по-горе свидетели намира опора и в заключението на химическата
експертиза и съдебнобалистичната експертиза. При обследваните от химическата експертиза веществени доказателства, иззети при
извършения оглед на местопроизшествие, а именно 2 бр. възглавници, които са
били на леглото, на което е лежал пострадалият, е установено наличие на остатъци
от барутни частици и бездимен барут. Заявеното от тези свидетели съвпада и с
иззетите по делото веществени доказателства - намерената на леглото, на което е лежал св.Ц. сачма, което добре съответства с казаното от
тях относно начина, по който подсъдимият е стрелял в лицето му. Съобщеното от
свидетелите Ц. относно броя на изстрелите кореспондира и с иззетия при огледа револвер, в който са били
установени 5 бр. гилзи и 1 патрон.
От анализа на гореизброените доказателства съдът намира за установено, че
подсъдимият е възпроизвел три последователни изстрела в лицето на пострадалия,
докато последният е лежал на леглото, а
след това още два. Този извод намира опора и в заключенията на
съдебномедицинските експертизи, относно броя на нараняванията по пострадалия и
механизма на тяхното получаване, а също така и с иззетите по делото веществени
доказателства - револвера, в който са намерени 5 бр. гилзи и един патрон.
В показанията си всеки един от свидетелите
Ц. заяви, че след ***.2011г. входната врата е била денонощно заключена, както и
че по време на инцидента детето се е намирало във всекидневната. Съдът дава
вяра на показанията на тези свидетели, относно сочените обстоятелства, тъй като
същите са непротиворечиви, логични и се допълват взаимно, а твърденията на
подсъдимия, в тази им част, са израз на стремеж да облекчи положението си.
Неоснователни са възраженията на адв.П., че показанията на свидетелите Ц. са
изпълнени с противоречия и ако
подсъдимият е стрелял в лицето на пострадалия, докато последният е лежал на
леглото, то по възглавниците е щяло да
има следи от кръв. Действително, както посочи и вещото лице С., след
нараняването кървенето е възможно да настъпи мигновено и най-вероятно от очната
ябълка е текла кръвта. От показанията на разпитаните по делото свидетели –
очевидци , включително и от тези на пострадалия Ц., е видно, че след първите
три изстрела, които са били произведени един след друг, той е успял да се
изправи и да седне на леглото, след което е усетил, че от лицето му се стича
кръв. Ето защо съдът приема, че липсата на зацапвания от кръв по леглото или
възглавниците, на които е лежал пострадалия, не опровергава по никакъв начин
описания от тях механизъм на извършеното деяние.
Предвид съществените противоречия в
показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия относно начина, по който
се е развил инцидентът на ***.2012г. на основание чл.143 ал.1 пр.2 от НПК
подсъдимият С. и свидетелите Л.Ц. и С.Ц. бяха поставени в очни ставки. Показанията
на тези свидетели относно поредността на събитията и начина, по който е била
осъществена стрелбата от подсъдимия в лицето на пострадалия, са абсолютно последователни
и идентични, както по време на разпита им, така и при извършването на това
процесуалноследствено действие. И двамата с категоричност посочиха, че
нападение от страна на никой не е имало спрямо подсъдимия, който изненадващо е
влязъл в кухнята, без даже и дума се е насочил към пострадалия и веднага е
започнал да стреля в лицето му.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия С., относно посочените
по-горе обстоятелства, тъй като същите
се явяват не само изолирани и опровергани от всички други събрани по делото
доказателства, но и поради тяхната противоречивост. Лишена от всякаква логика е
версията му, че на ***.2012г. вечерта,
въоръжен с револвер и нож е тръгнал добронамерено към дома на сем.Ц., за
да види дъщеря си и да остане да преспи там, при условие, че е бил изгонен от
тях и нежелан. Недостоверни са и твърденията му, че влизайки във всекидневната,
неочакван от никой и сред хора враждебно настроени спрямо него, е извадил пред
очите на всички револвера, сложил го на
масата, за да си свали якето. Още по-нелогично звучи обяснението, че е бил
безпричинно нападнат от св.С.Ц., който го блъскал с ръце и крака, а св.И.Ц. го
държала през кръста, което е наложило да употреби оръжието. Обяснението на
подсъдимия за причината, поради която е звънял, след извършване на деянието, на
тел.112 е също недостоверно. От приложената на л.217 от д.п. разпечатка на
хартиен носител за получените повиквания на ***.2012г. между 18.00 часа - 23.00
часа от мобилния телефон ползван от подсъдимия е видно, че са регистрирани общо
седем обаждания от подсъдимия от 19.20 часа до 19.35 часа. От съдържанието на
проведените разговори с дежурния е
видно, че същият е подал невярна информация, като е инсценирал нападение спрямо
него от семейство Ц.. Първото обаждане е в 19.20.17 часа, т.е. непосредствено
след извършване на деянието. Това се вижда и от обясненията на самия подсъдим,
който заяви, че след като е напуснал дома на сем.Ц. и се е отдалечил на около
50-60 метра се е обадил на тел.112. Като причина за това сочи притеснението си,
че св.С.Ц. можело да изпрати хора да го
преследват, но реално това не се е
случило, което се признава и от самия него. От съдържанието на първия разговор
се установява, че подсъдимият е подал невярна информация, че негови познати,
единият от които се казва С.Ц., са го нападнали и го гонят, а той се намира в
центъра на селото. Второто обаждане е регистрирано две минути по-късно в
19.22.45 часа, в което подсъдимият
съобщава, че в момента хората на С.Ц. го следят и ограждат центъра с коли.
Следващото обаждане е няколко минути по-късно, в което подсъдимият твърди , че
чака екипа на полицията, скрил се е и се намира близо до центъра на селото. В
19.28 часа е регистриран нов разговор, при който отново е подадена невярна информация от
подсъдимия, че в момента го следят и
моли като дойде екипа да пусне сирена, за да излезе на светло. Гореизложеното
мотивира съдът да приеме, че действията на подсъдимия са били изключително
добре обмислени и планирани. Този извод намира опора и при внимателния прочит
на неговите обяснения. След месец октомври 2011г. той е търсил начин да реши
проблема си. Ходил е в полицията, за да търси съдействие, оплакал се, че
поведението на сем.Ц. е странно и агресивно, но от там му обяснили, че няма смисъл да подава жалба,
защото имат много такива случаи и ако има нещо да се обажда на тел.112.
Консултирал се с адвокат, който му обяснил, че това не може да се реши за една
седмица, че съд трябва да определи кога родителя да вижда детето си, но процедурата
продължавала дълго, минимум половин година. Пак според обясненията му, той си
закупил газовия револвер още през месец ноември, защото по този начин получавал
по-голямо възнаграждение в охранителната фирма, където работел. От приложената
на л.152 от д.п. справка е видно, че револверът
е регистриран на 03.01.2012г. в ІІІ РУП на МВР – гр.Пловдив , т.е.
13 дни преди инцидента. Според обясненията му
патроните закупил от пазара. Бил наясно, че газовият револвер може да
произвежда изстрели с такива патрони, като се демонтира муфата. Изпробвал е револвера с тези патрони на ***.2012г. през деня, като е стрелял в гаража
си и е установил и видял, че са с метални сачми. След това е заредил
револвера със същите патрони и вечерта е тръгнал към дома на сем.Ц..
Едновременно с това е взел и нож с дължина на острието 14 см. и го е сложил в
джоба на якето си. Всички тези обективни действия на подсъдимия, предхождащи,
съпровождащи и последващи извършването на деянието, които не се отричат и от самия него, показват ясно, какво е било
действителното му намерение. Тези безспорно установени обстоятелства съпоставени
и със заявеното от самия него, че по принцип св.С.Ц. не му давал обяснения и
обичал като каже нещо да се случва, че не може да разбере защо те /сем.Ц./ са
останали с впечатлението, че от тях зависи или те трябва да му разрешат да види
детето си или не, сочат, каква е била целта на посещението му на ***.2012г. в
дома на пострадалия – физическото му премахване, с което ще отстрани пречката
да вижда спокойно детето си. Посочените по-горе обстоятелства относно
предварителната подготовка и планираност в действията на подсъдимия
кореспондират в пълна степен и със заключението на комплексната съдебно
психиатрична и психологична експертиза. Според
вещите лица, разпитани в съдебно заседание, при психологичното изследване е
установено, че подсъдимият е със смесен темпераментов тип, с депресивни
тенденции на личността, личностова готовност за агресия, налагане на собствени
предпочитания и решителност в действията. При него се касае за личностова
разстройство /психопатия/, което не е същинско психично заболяване. Към
инкриминирания период е бил в ясно съзнание, адекватен с целенасочени и
мотивирани действия. Правилно е възприемал обективната действителност и събития
и е могъл да взема правилни решения. Липсват белезите на внезапно възникнала
силна емоционална възбуда, няма данни за физиологичен афект. И след извършване
на деянието поведението му е било подредено, осмислено, лишено от свръхмерно
афективно напрежение и белези на емоционално изчерпване. По време на инцидента
при С. няма данни за стеснение на съзнанието, липсва болестна мотивация на
поведението му.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че събраните по делото
доказателства категорично изключват версията на подсъдимия С., че на
инкриминираната дата е бил безпричинно нападнат от св.С.Ц., което го е провокирало да стреля с револвера. Доказателствената
съвкупност еднозначно сочи, че намерението и целта му е била да убие
пострадалия, като предварително е взел решението за това, набавил си е
средствата за осъществяването му, обмислил е в сравнително спокойна обстановка и
поведението си след деянието - да
инсценира, че е бил обект на нападение, като последното съдът намира за
категорично опровергано и израз на стремеж да неглижира обществената опасност
на деянието си.
По изложените съображения настоящата инстанция намира аргументите на адв.П.
в обратния смисъл за несъстоятелни и не
намиращи опора в събраните по делото доказателства. Защитата акцентира на това,
че подсъдимият е „загубил” оръжието си, а ножа е изпаднал от джоба му, когато е
тръгнал да бяга и ако е искал да убие
пострадалия, той би го употребил и би
взел предварителни мерки за укриване на
престъплението. Факта на осъществените от него обаждания с подаване на невярна
информация на тел.112, непосредствено след извършване на деянието,
обстоятелството, че отива да осъществи престъпните си намерения в дом, където
всички го познават и ще го разпознаят, нещо повече, избраната от него
обстановка – вечер, през зимата, когато всички са заедно, обстоятелството, че
веднага се е прибрал в дома си, очертават, че в умисъла му е била формирана
ясната цел - не да се укрива и да заличава следите от престъплението, а да
твърди противоправно нападение от страна на пострадалия и другите членове на
семейството, респективно самозащита от негова страна, което е намерило и пряк обективен израз в криминалните и
посткриминалните му действия.
При така установеното от фактическа страна Окръжният съд намира, че с деянието
си подсъдимият Е.С.С. е осъществил от
обективна и от субективна страна съставомерните елементи на престъплението по чл.116
ал.1 т.9 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК.
От обективна страна на ***.2012г. в с.Б., обл.П. подсъдимият С. е направил предумишлен
опит да умъртви С.Л.Ц., като деянието е останало недовършено по независещи от
волята му причини. Подсъдимият е възпроизвел общо пет изстрела от непосредствена близост до упор в
лицето на пострадалия. Огнестрелните наранявания са били възпроизведени с газов
пистолет за целта преправен в огнестрелно оръжие, годно да възпроизведе
изстрели с патрони кал.9мм. снарядени саморъчно с твърди тела. Огнестрелните
наранявания са локализирани в областта на главата в жизненоважна зона, защото анатомичната
структура, която може да бъде увредена с опасност за живота на пострадалия е
мозъчното вещество. В конкретния случай нараняванията са областта на двете очи,
които са анатомично слаби зони на черепа, поради липсата на кост пред тях и изключително тънката костна
пластинка по дъното на очницата. При такова нараняване е напълно възможно
проектилът да премине през нея и да нарани смъртоносно мозъчното вещество. В
конкретния случай това не е станало по независещи от волята на дееца причини и не
е настъпила смъртта на пострадалия Ц., поради което и деянието е останало във
фазата на опита. В резултат на причинените увреждания на св.С.Ц. е било
причинено контузия на двете очни ябълки с проникващи в тях наранявания, довели
до постоянна слепота с дясното око и по смисъла
на чл.128 от НК и до трайно отслабване
зрението на лявото око по смисъла на чл.129 от НК. Без значение за съставомерността на деянието е констатацията
на съдебния медик доктор С., че от данните по делото не се установява момент, в
който да е била налице реална опасност за живота на пострадалия. Посегателството
върху живота на св.Ц. е осъществено с огнестрелно оръжие, с възпроизведени три -
четири последователни изстрела в
областта на двете очни ябълки, в една особено
уязвима анатомично област от главата, а обстоятелството, че от това не са
настъпили целените от дееца общественоопасни последици е резултат, за който
подсъдимият няма никаква заслуга. Интензитетът на причинителската дейност е в
такава степен и от такова естество, че не дава основание да се направи извод,
че подсъдимият е целял друг резултат освен този да умъртви жертвата. Действал е
с оръжие годно да причини смъртта, възпроизвел е три последователни изстрела в
лицето на пострадалия, а след това още два. Този извод намира опора и в
заключението на допълнителната съдебно медицинска експертиза която сочи, че при
такова нараняване е напълно възможно проектилът
да премине през дъното на
очницата и да нарани смъртоносно мозъчното вещество. Експертът също така поясни,
че през последните години е имал два случая на смърт от сходно оръжие и
идентични по диаметър сачми, при които
изстрелите са били произведени от пълен упор. Причината да не се стигне до
състояние животозастрашаващо за пострадалия стои извън обективните и
субективните очаквания на подсъдимия. Тя се дължи и на енергичната отбрана на
пострадалия, който е вдигнал лявата си ръка, за да се предпази /виж констатираната
в
СМЕ експлозивна рана на меките тъкани на лявата длан почти от упор/,
успял е да се надигне от леглото и да седне / виж експлозивната рана
констатирана в областта на лявата ушна мида с наличие на чуждо тяло сачма/,
както и да се изправи, след което е получил отново изстрели в лицето, довели до
нараняване в лявата очна ябълка.
Намерението на подсъдимия да накаже
пострадалия и така да премахне пречката да вижда детето си, като го лиши от
живот, е взето предварително в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние.
Доказан е формираният у него предварителен пряк умисъл,както и несъставомерните
елементи от субективната страна като мотивите и подбудите за извършване на деянието, валидни за индивидуализацията на
отговорността му. В неговите представи са били изчерпани всички възможни
средства да контактува с дъщеря си. Бил е изгонен от пострадалия с употреба на
физическа сила от дома, в който живеят детето му и неговата майка. Вратата е
била заключена пред очите му, повикан е на помощ полицая, обяснено му е, че ако
иска да вижда детето да потърси правата
си по съдебен ред. Информирал се е, че съдебната процедура, ще продължи не по-малко от шест месеца. Посетил е
няколко пъти детската градина в с.Б., за да види дъщеря си. Опитал се да
разговаря със св.Л.Ц., но и това не дало резултат. Така в подсъдимия са
настъпили силни негативни преживявания и нарастващо озлобление към бащата на
св.Ц., който е поел отглеждането на
собственото му дете в дома си,
който го счита за враг и който му
е казал да си търси родителските права по съдебен ред защото няма брак с дъщеря
му. След обсъждане на въпросите за и против дни наред и обмисляйки
начините, средствата и мястото за осъществяване на деянието, в него се е
оформило твърдото и непоколебимо решение да убие св.Ц. - мъжът в семейство Ц., който
взема решенията. /виж обясненията на подсъдимия С., когато разказва за
инцидента на ***.2011г. –л.85 стр.2 „
..Попитах къде е Н.. Дядото С.Ц. ми каза, че я няма. По принцип той не ми
дава обяснения, обича като каже нещо
това да се случва.” / За целта се е снабдил
със средството за
осъществяване на намисленото – купил е
газов револвер и го е регистрирал в полицията на ***.2012г., т.е. тринадесет
дни преди извършването на деянието. От канала на цевта е демонтирал муфата – стеснението,
така револверът е станал огнестрелно оръжие,
годно да изстрелва твърди тела. Снабдил се е с патрони снарядени с
метална сачма. Планирал е и датата на извършване на деянието - в почивния си
ден на ***.2012г. Изпробвал е на инкриминираната дата и възможностите на оръжието, като е стрелял с
него в гаража, а след това го е заредил с шест патрона от същия вид. Обмислил е
начина, по който да влезе незабелязан в дома на пострадалия, тъй като
обстановката в къщата му е била
добре позната. Тръгнал е с автобус от
гр.П., когато вече е било тъмно, въоръжен с нож, с дължина на острието
14см. без калъф в единия си джоб и със заредения револвер в другия. Влязъл е
без предупреждение и изненадващо в дома на сем.Ц. през незаключената северна
врата на къщата, а след това и в кухнята. Без да каже и дума се е насочил към
пострадалия и е започнал да стреля в лицето му. Предварително е планирал и действията си след това - да инсценира нападение
от св.С.Ц. спрямо личността му и да претендира самозащита. Тази извод намира
опора в последващите му обективни действия - хвърлил е револвера в двора, минути след извършване на деянието звъни на тел.112 седем пъти и подава невярна информация, че спрямо него
се осъществява нападение от пострадалия Ц. и негови хора. Не демонстрира
никакво намерение да се укрива, защото се прибира в дома си на известния адрес.
Гореизброените обективни действия на
подсъдимия преди, по време и след извършване на деянието очевидно сочат, че
същото е осъществено предумишлено и указват
наличието на съставомерния елемент на т.9 от чл.116 ал.1 от НК.
Средството, начина, механизма на извършеното посегателство категорично сочат, че
подсъдимият е действал с пряк умисъл
като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и пряко е целял настъпването на вредните последици – смъртта на С.Ц..
Обективните действия на подсъдимия,
към момента на извършване на деянието показват, че пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици. Възпроизвел е три последователни
изстрела в очите и лицето на пострадалия, след като последният е успял да се
изправи е стрелял отново директно в тази особено уязвима анатомична област,
където се намират жизненоважни органи – мозъчното вещество, нараняването на което
би довело до смъртен изход за жертвата. Средството, с което е осъществено посегателството – огнестрелно оръжие, броя на
изстрелите и тяхната целенасоченост, обективно показват по резултат, какво е
било намерението на подсъдимия. Всички тези обстоятелства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, в настоящия случай
несъмнено сочат, че пряката цел
на подсъдимия е била да умъртви пострадалия. Мотивът е ясно установен и
изразен по делото – намесата на пострадалия С.Ц. в личните му отношения с
детето и св.Л.Ц., довела до невъзможността да ги вижда. Това е провокирало вземането на твърдото решение да
му отмъсти.
От обективна страна в периода от ***.2012г. до ***.2012г. в гр.П. и с.Б.
подсъдимият е придобил и държал
газов револвер „ZORAKI” ,
модел „R1” кал.9мм., сериен № ***, преправен в огнестрелно
оръжие, без да има за това надлежно разрешение. От събраните по делото доказателства
се установи, че подсъдимият е закупил инкриминирания револвер като газов и на ***.2012г. го е регистрирал в ІІІ РУП на МВР –
гр.Пловдив. Установи се също така, че револверът е преправен като подсъдимият в
този период е демонтирал от канала на цевта муфата – стеснение /диафрагма/,
което позволява със същото да се изстрелват твърди тела - проектили и е
установил трайна фактическа власт върху същото до ***.2012г., което обосновава
и формата на изпълнителното деяние държане. Съгласно заключението на съдебно
балестичната експертиза в представения вид, съгласно чл.4 ал.3 от ЗОБВВПИ
револверът представлява огнестрелно оръжие. По делото по несъмнен начин се
установи, че подсъдимият няма издадено
разрешително за притежаване и носене на огнестрелно оръжие.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл
като деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е целял
настъпването на вредните последици. Подсъдимият е бил наясно, че закупува газов
револвер, след преправянето на който същият е бил годен и технически изправен
да възпроизвежда изстрели, както със стандартни газови и шумови револверни
патрони кал.9мм, така също и с патрони от същия калибър, снарядени
саморъчно с твърди тела, които могат да
бъдат с максимален размер 8мм.
Съдът намира, че обвинението по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК, за което
подсъдимият е предаден на съд е несъставомерно от обективна страна. Според
обвинителната постановка подсъдимият е осъществил посочения престъпен състав за
това, че на ***.2012г. около 19.00 часа в с.Б., обл.П. е влязъл нощем и
въоръжен с газов револвер „ZORAKI”,
модел „R1” кал.9мм., сериен № ***, преправен в огнестрелно
оръжие, в чуждо жилище – къща, собственост на С.Л.Ц. ***. Наказателният кодекс
не санкционира всяко влизане в чуждо жилище. Изпълнителното деяние по чл.170
ал.1 от НК се състои във влизане без право в жилището на друго лице по точно
изброени начини и без свободно изразеното съгласие от страна на обитателя.
Последното условие логически произтича от начините, които законът изисква, а те
са изчерпателно изброени в ал.1 на чл.170 от НК и това са: употреба на сила,
заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически
средства. В ал.2 на чл.170 от НК са
изведени квалифицираните случаи,а именно
тогава, когато деянието по ал.1 е извършено нощем или от въоръжено лице, или от
две или повече лица. Несъмнено е, че за да е съставомерно деянието по чл.170
ал.2 вр. ал.1 от НК е необходимо деецът да е влязъл в чуждо жилище чрез един от
указаните в ал.1 начини, за да е налице престъпление с квалифициращите обстоятелства по ал.2 от
същия текст. Влизането по друг начин в чуждо жилище не осъществява от обективна
страна фактическия състав на това престъпление. В конкретния казус от събраните
по делото доказателства се установи, че подсъдимият не е употребил нито един от
гореизброените способи, за да влезе в жилището на св.С.Ц., макар и това да е осъществено
през нощта и деецът да е бил въоръжен.
Събраните по делото доказателства сочат,
че същият е влязъл съвсем спокойно през незаключената северна входна врата на
къщата и не му се е налагало до употреби, който и да е от начините визирани в
закона. При това положение липсва съставомерен
признак от посочения престъпен състав, поради което и подсъдимият не е
извършил престъпление по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК. По изложените съображения
съдът призна подсъдимия Е.С.С. за невинен и го оправда по повдигнатото му
обвинение по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК.
В контекста на гореизложеното Окръжният съд квалифицира деянията, предмет
на настоящото наказателно производство по чл.116 ал.1 т.9 вр. чл.115 вр. чл.18
ал.1 от НК и по чл.339 ал.1 от НК, за които престъпления подсъдимият С. беше
признат за виновен от настоящия съдебен състав.
При индивидуализирането на наложеното на подсъдимия С. наказание за
извършеното от него престъпление по чл.116 ал.1 т.9 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1
от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността
му обстоятелства - чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
подробните му обяснения, които в значителна степен спомогнаха за изясняването
на обективната истина по делото, трудовата му ангажираност, обстоятелството, че
е бил лишен фактически от упражняване на родителските права върху детето си и
да има лични контакти с него в един продължителен времеви период, което е и
водещия мотив за извършване на деянието.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете проявената упоритост и
последователност при осъществяване на престъпната цел, значителната степен на
осъществените намерения, обстоятелството, че деянието е осъществено в
собствения дом на пострадалия, през тъмната част на денонощието, пред очите на
семейството му, включително и пред малолетното дете на подсъдимия, характера на
причинените телесни увреждания на
пострадалия – тежка и средна телесна повреда - изразяващи се постоянна слепота на
дясното око и трайно отслабване на зрението на лявото око, както и лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, изразяваща се разкъсно-контузна рана на лявата длан ,
неврита на левия слухов нерв и мозъчно сътресение.
Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства Окръжният
съд намира, че в конкретния казус по отношение на подсъдимия е налице такова
смекчаващо вината обстоятелство, което по своя характер се явява изключително и обосновава извода , че и
най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление - първото от трите възможни алтернативи в санкцията на чл.116 от НК, е
несъразмерно тежко. Като такова съдът отчете дългия времеви период – повече от
три месеца, през който подсъдимият е бил фактически лишен от възможността да
упражнява родителските си права върху малолетното си дете, което е в една съвсем крехка възраст – на четири години и фактът, че изобщо не е имал възможност да го вижда.
Предвид на гореизложеното съдът наложи
на подсъдимия С., при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, предвиденото в първата
от трите алтернативи в санкцията на
чл.116 от НК наказание “лишаване от свобода”
в горната граница под законоустановения
минимум от петнадесет години, а именно ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Според преценката
на настоящата инстанция това наказание се явява напълно справедливо и
съответно, както на степента на
обществена опасност на конкретното
деяние, така и на дееца и адекватно на целите визирани в чл.36 от НК.
Предвид обстоятелството, че са налице основанията на чл.55 ал.1 т.1 от НК,
с оглед изключителния характер на
отчетеното по-горе смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение на
подсъдимия при ангажирането на наказателната му отговорност, съдът намира,
че се явява безпредметно обсъждането на
въпросите по чл.58 б.”А” от НК на плоскостта на чл.18 ал.2 от НК.
За извършеното престъпление по чл.339 ал.1 от НК като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете подробните обяснения на подсъдимия и
по този пункт от обвинителния акт, които спомогнаха за изясняването на
механизма и начина на осъщественото престъпление, добрите характеристични данни, трудовата му ангажираност, чистото
съдебно минало, а като отегчаващи – факта, че
престъпното държане на преправения от него самия газов револвер в огнестрелно оръжие е било употребено и
е послужило за извършване на друго тежко умишлено престъпление – опит за
убийство.
Анализът на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
съобразно изискванията на чл.54 от НК, в конкретния случай сочат, че е налице лек
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, което налага определяне на наказание в размер над минималния и
близък до средния предвиден в закона за
това престъпление. С оглед на изложеното съдът наложи на подсъдимия С. за
извършеното от него престъпление по чл.339 ал.1 от НК наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ
лишаване от свобода.
Деянията са осъществени при
условията на реална съвкупност, т.е. налице са основанията на чл.23 ал.1 от НК
, поради което и съдът наложи на подсъдимия едно общо най-тежко наказание, а
именно ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Според преценката на настоящата инстанция наложеното общо най- тежко
наказание лишаване от свобода в този му размер се явява напълно справедливо и
съответно на степента на обществена опасност на деянията и дееца.Чрез него ще
се постигнат в необходимата степен, както целите на личната така и на
генералната превенция, поради което и съдът не приложи разпоредбата на чл.24 от НК, в който смисъл пледира прокурора.
Тъй като на подсъдимия С. му е наложено наказание лишаване от свобода,
което е повече от пет години за
умишлено престъпление от общ характер следва
на основание чл. 61 т.2 вр. чл.60 ал. 1 същото да бъде изтърпяно при
първоначален СТРОГ режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК следва от това наказание да се приспадне
времето, през което подсъдимият е бил
задържан под стража, считано от ***.2012г. до влизане на настоящата присъда в сила.
Приетият за съвместено разглеждане
граждански иск от пострадалия С.Ц.
срещу подсъдимия Е.С. в
размер на 100 000 лева,
представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието,
предмет на делото, се явява доказан по основание. От доказателствата по делото
се установи, че подсъдимият С. с престъпното си деяние е причинил вреди от
неимуществен характер на пострадалия, поради което и следва да бъде ангажирана
деликтната му отговорност по смисъла на
чл.45 и сл. от ЗЗД. От заключенията на изготвените по делото съдебно-медицински
експертизи, от приложените епикризи и медицинска документация е видно, че
подсъдимият е причинил на пострадалия тежки
увреждания, довели до необратими последици. Св.С.Ц. при инцидента е
получил тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК, изразяваща се в
постоянна слепота на дясното око и средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно отслабване зрението на лявото око. Разпитан в съдебно заседание
експертът С. подчерта, че макар и
телесната повреда на лявото око да се квалифицира като трайно отслабване на
зрението, то в конкретния случай е много
гранично, защото остротата на зрението на това око е много близка до пълната
му загуба, тъй като макар и да може да си служи с него
то е силно намалено. Наред с това от съдебномедицинските експертизи са
установени и разкъсно-контузна рана на лявата длан, неврита на левия слухов
нерв и мозъчно сътресение, които се преценяват като леки телесни повреди по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК, довели до разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК. Описаните увреждания
са причинени по своя механизъм от
действието на експлозивни газове и на
проектили /сачми/ в резултат на възпроизведените изстрели от подсъдимия в
лицето на пострадалия от съвсем близко разстояние – почти от упор. Т.е. налице
е причинно следствена връзка между получените увреждания и неправомерното
поведение на подсъдимия. Контузията на двете очни ябълки е в резултат на
проникващо нараняване, травматична катаракта на чуждо тяло /сачма/ в
структурите на дясната очна ябълка и разкъсване на обвивката на лявата очна
ябълка. Пострадалият е изпитал болки с изключителен интензитет, както
непосредствено след прострелването , така и след това. Бил е отведен по
спешност в УМБАЛ *** – П., където му е
оказана първа медицинска помощ. Впоследствие е транспортиран в Клиниката по
очни болести на Военномедицинска академия – гр.София, където е претърпял две
операции на очите, свързани с изживяване на допълнителни болки и страдания.
Престоял е в клиниката до ***.2012г. , когато е изписан с дадени препоръки за контролен
преглед и поддържащо медикаментозно лечение. В резултат на осъщественото спрямо него посегателство от подсъдимия св.Ц. е изживял ужас и страх за живота си и дълбоки морални
страдания, че извършителят е бащата на
внучката му. Интензитетът и продължителността на изпитаните болки са били
значителни. Нанесените му, необратими по своя характер, телесни увреждания са
го лишили завинаги от възможността на се чувства пълноценен и работоспособен
човек. От показанията на св.С.Ц. и тези на свидетелките Л.Ц., И.Ц., М.Ц. е
видно, че до инцидента пострадалият е бил
напълно здрав, занимавал се е активно със земеделие и основно е осигурявал издръжката на семейството. Към
настоящия момент, предвид изключително влошеното му зрение на едното око и
пълната загуба на другото, самият той се нуждае от ежедневни грижи. Психическата
травма и страха от действията на подсъдимия и до днес не са отзвучали в
съзнанието на пострадалия и цялото му семейство.
С оглед на гореизложеното и като отчете и задължителните указания на ППВС
№4/1968г. на ВС, съдът намира, че
предявеният граждански иск от
пострадалия Ц. се явява доказан по
своето основание, а по размер до сумата от 40 000 лева. Съдът намира, че
именно това обезщетение се явява напълно съответно на претърпените от него физически
болки и морални страдания и на принципа за справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. С оглед на това съдът уважи гражданско правната
претенция на ищеца до този размер, а за разликата до пълния предявен от 100 000 лева го ОТХВЪРЛИ
като НЕДОКАЗАН. Присъденото обезщетение подсъдимият следва да заплати ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането, а именно от ***.2012г. до окончателното му изплащане.
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда в тежест на подсъдимия следва
да бъдат възложени направените по делото разноски в размер на 1224 лева, както
и сумата от 1600 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански
иск. Подсъдимият следва да заплати и на гражданския ищец и частен
обвинител С.Ц., направените от него разноски по водене на делото в размер на 2000
лева.
На основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК съдът отне в полза на Държавата
иззетото по делото веществено доказателства, а именно - 1 бр. газов револвер „ZORAKI” , модел „R1”
кал.9мм., сериен № ***, преправен в огнестрелно оръжие, като вещ принадлежаща
на виновния и послужила за извършване на умишлено престъпление.
Приложените по делото веществени доказателства – 5 бр. гилзи калибър 9мм,
2бр. сачми, 2 бр. сачми с шини, 1 бр. нож с дължина на дръжката 10см. и дължина
на острието 14 см., 2 бр. възглавници, 1 бр. черно шушлеково яке със сиви
кантове по гърба и ръкавите с три джоба
и с надписи „Rebok” със сива яка, обтривки иззети
от лявата и дясната ръка на подсъдимия С., следва след влизане на присъдата в
сила да се унищожат като вещи без стойност.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :/П/
ЧЛЕН – СЪДИЯ :/П/