Мотиви към присъда по НОХД №117 по описа за 2020 г. на ВПРС
На 22.04.2020 г. от Р.п.– Т. Териториално отделение - Попово е внесен в РС
- Велики Преслав обвинителен акт, ведно с ДП№383/19 г. по описа на РУ гр.В.Преслав,
по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу Х.К.Ш. с
ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен адрес ***, със средно образование,
женен, пенсионер, неосъждан, за
това че на 30.11.2018 г. в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, в съучастие като
съизвършител с неустановено лице, с цел да набави за себе си и за
неустановеното лице имотна облага, поддържал заблуждение у К.А.А. от
гр.В.Преслав и с това й причинил имотна вреда
в размер на 3699.64 лв.-престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
В разпоредителното заседание по делото подсъдимия и защитника са поискали
делото да бъде разгледано по диференцираните процедури в НПК и по-специално в
глава двадесет и седма „Съкратено съдебно следствие“, като съдът съгласно чл.
370, ал. 3 от НПК не може да отхвърли искане за предварително изслушване,
когато са налице условията, предвидени в НПК.
Пострадалата К.А.А., чрез повереник преди
разпоредителното заседание предявява граждански иск за причинените с
престъплението имуществени вреди, който е приет за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство в хода на същото заседание.
Подсъдимият в разпоредителното заседание и в съдебното заседание по
същество заявява, че ще се възползва от диференцираните процедури по НПК и на
основание чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
други доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на
подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 21.08.2020 г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира други
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение
и предлага на съда, да наложи на подсъдимия наказание съобразено с условията на чл.373, ал.2 от НК и чл.58а от НК
в размер на 1 година „лишаване от свобода“, което да бъде намалено с една
трета, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.
Счита, че следва да бъде уважен изцяло предявеният граждански иск. Пледира да
бъде уважен и предявения граждански иск изцяло.
Гражданският ищец, чрез повереника
моли подсъдимия да бъде признат за виновен и да бъде осъден да заплати на
пострадалата имуществени вреди в претендирания размер, ведно със законната
лихва от датата на деянието до окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски.
Защитникът, счита че са налице
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и моли след като
съдът го признае за виновен да му наложи наказание шест месеца „лишаване от
свобода“, изпълнението на което да бъде отложено на осн.чл.66 от НК за срок от
три години.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен,
наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен
с тях.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени
от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, а именно:
Подсъдимият Х.К.Ш., 72 годишен, бил със средно образование, пенсионер.
Живеел в гр. Велики Преслав, не бил осъждан. Подсъдимият ползвал мобилен
телефонен апарат с ІМЕІ ****, подарен му през юни 2018 г. от приятеля му С.Д.С.от
гр. Велики Преслав. На този апарат подсъдимият бил сложил своя лична СИМ карта
с № +***, регистрирана в мрежата на „Теленор България" ЕАД.
На 29.11.2018 г. Ш. получил позвъняване от непознат му румънски мобилен
номер ****. Обадило му се непознато за него лице, представило се като „М.",
и му напомнило, че вече са се чували при разговор по телефона на адвокат М. Й.К..
Тъй като вече действително подс.Ш. бил разговарял с познатия му като съсед К.
за намиране на работа, се доверил на непознатия. От това лице той получил
предложение за работа: „да носи техническа документация за дограма". В
няколко разговора проведени през същия ден, първо от този телефонен номер, а
след това и от друг румънски мобилен № ***, непознатото лице се договорило
устно по телефона с подсъдимия относно начина на доставките до различни
населени места, с колата на Ш. и срещу заплащане — по 200 лв. на курс.
На 30.11.2018 г. в 12,12 часа на
стационарния телефон №***на пострадалата К.А.А. /69 г./ от неидентифициран румънски
телефонен номер ***, се обадило същото посочено по-горе непознато лице, което
договорило работа с подсъдимия, като отправило към нея закани за убийство, ако
не приготви и не му даде парите си. Впоследствие, след 15,22 часа, от друг
неидентифициран телефонен номер /***/, същото лице продължило разговорите с
пострадалата, като този път се представило като „полицейски служител от
криминална полиция". Непознатото лице я заблудило относно самоличността си
и намеренията си, като й заявило че тя следва да окаже „съдействие на полицията
за залавяне на измамници" и я попитало има ли пари в дома си. Пострадалата
наивно отвърнала, че има 3000 лева. Непознатото лице й наредило да ги
„скрие" в хладилника, и за да окаже съдействие за залавяне на измамниците
да постави парите, както и други ценности, в чанта, която да остави на портата
от външната страна. Предупредило я, да се прибере веднага, „защото щяло да има
стрелба". Обяснило и още че „от Шумен ще дойдат още полицаи за
подкрепление". След като се осведомил от нея за мобилния и номер /***/,
непознатият и наредил да изключи стационарния си апарат, и се свързал с нея от
румънския мобилен № ***, с който вече бил разговарял и с подсъдимия предния
ден. Следвайки инструкциите, пострадалата поставила наличните си пари 3340
лева, заедно с 3 броя златни пръстени на стойност 359,64 лева, в черна
пластмасова торба. След това излязла навън и закачила торбата на бравата от
външната страна на портата на дома и на улица „***" № 2, където живеела.
Веднага се прибрала, спазвайки дадените й инструкции по телефона.
Междувременно, неизвестното лице, прекъсвайки разговорите си с
пострадалата, провело и няколко разговора с подсъдимия /от 16,35 часа до 18,35
часа/ все от същия румънски мобилен № ***. Лицето наредило на подсъдимия да
отиде на адреса на пострадалата и да вземе окачената на бравата на пътната врата
черна торба, без да се оглежда и обръща, и да следва по-нататъшните му
нареждания. Подсъдимият разбрал, че става въпрос за участието му в измама, но
вместо да откаже, съблазнен от възможността да изкара „лесни пари", се
съгласил да участва. Следвайки инструкциите на непознатия му съучастник, подсъдимият,
с качулката на якето си на главата, за да не бъде разпознат, отишъл до
посочения му адрес. Вече било тъмно, но подсъдимият видял и взел оставената от
пострадалата чанта и веднага се прибрал у дома си. Там, следвайки инструкциите,
отишъл в стая, в която да е сам, за да преброи парите. Ш. извадил съдържанието
от торбата, и видял, че там няма никаква „документация за дограма", а
посочените пари и златни пръстени на пострадалата. След като обяснил на неизвестното
лице какво е намерил, подсъдимият бил инструктиран на следващия ден да отиде до
гр.Русе, за да му предаде чантата, като си вземе 300.00 лева като
възнаграждение за извършената работа.
Оказало се, че колата на подсъдимият била повредена, затова на следващия
ден 01.12.2018 г. той се придвижил с автобус първо до Шумен, а после и до гр.
Русе. През целият ден той продължавал да следва инструкциите по телефона от
неизвестния си съучастник, и след пътуване с такси на зададен му адрес, се
озовал през кафене. Там оставил торбата в указан му кош за смет до автобусна
спирка /след като взел за себе си уговорените 300 лева/. Малко по-късно
неизвестният му съучастник го уведомил, че „парите и пръстените са при
него" и „всичко е наред". Неизвестното лице отново потърсила
подсъдимия по телефона след като се бил прибрал у дома си. То се опитало да го
убеди да продължат да вършат нови измами, но подсъдимият му заявил, че „е
вдигнал кръвното", и че не желае повече да го чува и да има работа с него.
Неизвестното лице му отвърнало, че „всяко начало е трудно", но тъй като подсъдимият
бил непреклонно против, то се изсмяло ехидно и прекратило разговора.
Още същата вечер /на 30.11.2018г./, както и на следващия ден /01.12.2018г./
неизвестното лице продължило, вече без съучастието на подсъдимия, измамливите
си действия спрямо пострадалата К.А.. Заблудената пострадала, следвайки
телефонните инструкции, този път приготвила за предаване 7000 лв, изтеглени от
клон на Банка ДСК в гр. Варна, и се придвижила до гр. Русе с такси. Само
щастлива случайност /изтощаване на батерията на телефона и/ предотвратила
предаването на тази, още по-голяма сума пари.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимия Ш. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.
209, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК по следните
правни съображения:
- обект
на престъплението са обществените отношения, осигуряващи упражняването на
правото на собственост върху движими вещи, включително правото на свободно
разпореждане с дадено имущество въз основа на взето решение;
- от обективна страна подсъдимият чрез своите
действия – поддържал възбудено от трето неустановено лице заблуждение у
измаменото лице, като поддържал формираната невярна представа, че пострадалата съдейства на полицията за залавяне на измамници, вследствие
на което измаменото лице мотивирано от погрешната си представа извършило акт на
имуществено разпореждане-превадаване на пари и златни накити;
- субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо лице;
- от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл, като е съзнавал, че под въздействието на
въведеното от другиго и поддържано заблуждението от негова страна са извършени
разпоредителните действия от страна на пострадалата, като у него е била налице
и користна цел – да набави за себе си и за третото лице имотна облага.
-престъплението е извършено в съучастие с трето
неустановено лице, което е възбудило заблуждението у пострадалата, поддържано
от подсъдимия, при общност на умисъла между двамата, като всеки от тях е
действал като съизвършител;
Причините за извършване на престъплението се свеждат до
незачитане правото на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги
по лесен, но недопустим и неправомерен начин.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия за извършеното
престъпление, съдът се е ръководил изцяло от реда на производството - глава
двадесет и седма от НПК и в частност от чл.373, ал.2 от НПК.
Съдът прецени, като смекчаващи, следните обстоятелства от значение за
отговорността на подсъдимия – чисто съдебно минало към датата на извършване на престъплението
и тежкото му материално положение.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът прецени
високата стойност на причинената с престъплението вреда. Съдът прецени, че не
са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, но поради приоритет на смекчаващите такива, съдът определи
наказание в минималния размер на една година “Лишаване от свобода”, което на чл.58а, ал.1 от НК намали с една
трета и наложи подсъдимия наказание осем месеца “лишаване от свобода”.
Съдът,
като взе предвид, че в случая са налице
предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, наложеното наказание е под три години „лишаване от свобода“ и за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието, отложи изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Съдът
счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху подсъдимия, ще му се отнеме възможността да върши други
престъпления и ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото. С това
наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати целите
на генералната и специалната превенция.
Относно предявения за разглеждане в наказателния процес
граждански иск, съдът счита, че доколкото от събраните по делото доказателства
се доказа авторството на деянието, неговият противоправен характер, вината на
подсъдимия, настъпилата за пострадалата К.А. имуществена вреда, исковата
претенция е основателна в претендирания размер. С оглед установеният размер на
имуществената вреда, включително и с икономическа експертиза, съдът осъди на
основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимия да заплати на А. сумата от 3699.64 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на
инкриминираното деяние по чл.209, ал.1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от 30.11.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и направените от гражданския ищец
разноски.
Съдът възложи на
подсъдимия деловодните разноски направени в хода на
досъдебното и съдебното производство.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: