№ 1914
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно гражданско дело №
20221100501853 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба на „М.Б.ЗА А. Л.-Д.“ АД, ЕИК *******
срещу Постановление за разноските, обективирано в съобщение изх.№ 04779/24.01.2022 г.
по изп.д.№ 651/2022 г. по описа на ЧСИ М.Б..
Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление на ЧСИ е неправилно, тъй като с
покана за доброволно изпълнение по горното изпълнително дело е бил уведомен, че дължи
на взискателя Д. С.З. сумата от 1 134,87 лв. неолихвяема сума за адв. възнаграждение по
изпълнителното дело, неолихвяема сума за такси по ТТРЗЧСИ в размер на 62,50 лв., такса
по т.26 в размер на 3 561,10 лева.
В законоустановения срок е подал възражение срещу размера на определените от ЧСИ
разноски по изпълнението, в това число и за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока за доброволно изпълнение е погасил изцяло дълга, в това число главница, лихви и
разноски, т.е. взискателят, неговият процесуален представител на съдебният изпълнител не
са извършвали никакви принудителни изпълнителни действия за удовлетворяване на дълга.
С обжалваното постановление ЧСИ М.Б. е оставил без уважение искането му по молба вх.
№ 02116/14.01.2022 г.
Счита, че определянето и приемането за събиране на разноски за адвокатски възнаграждение
в изпълнителното производство в размер на 1 134,87 лв. е прекомерно както с оглед
разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и
с оглед обема осъществено процесуално представителство по делото, което се изразява
1
единствено в подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Дългът е изцяло
удовлетворен в срока за доброволно изпълнение, което обстоятелство е установено по
изпълнителното дело към датата на горецитираното съобщение - 24.01.2022 г., т.е. към
датата на произнасяне по молбата съдебният изпълнител е знаел, че дългът е изцяло
удовлетворен и няма да бъдат извършвани принудителни изпълнителни действия, както и че
няма необходимост от осъществяване на същинско процесуално представителство по
изпълнителното дело.
Сочи, че доколкото дружеството е лечебно заведение - еднолично акционерно дружество с
внесен капитал от 15135040 лева и апортирани непарични вноски, видно от партидата на
дружеството в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел,
то обосновано може да се направи извод, че е „сигурен платец“ и би платил и доброволно
задължението си, без да е необходимо образуването на изпълнително дело. В случая,
доброволно плащане на сумите по изпълнителния лист не е било извършено единствено
поради обстоятелството, че взискателят обжалва пред касационна инстанция въззивното
решение, по което е издаден изпълнителният лист и сумата все още не е окончателно
определена с влязъл в сила съдебен акт.
Излага, че съгласно чл.10, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. за образуване на
изпълнително дело. Отделно възнаграждение се дължи за процесуално представителство и
извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането (т.2), но такива действия не са
били извършвани реално, тъй като дългът е изплатен в срока за доброволно изпълнение,
само няколко дни след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Не е
осъществявано и процесуално представителство по делото, доколкото процесуалният
представител на взискателя не е преглеждал делото след неговото образуване, не е искал
извършването на принудителни изпълнителни действия и т.н. Действията на процесуалния
представител се изчерпват с подаването на молба за образуване на изпълнителното дело и
овластяване на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 от ЗЧСИ.
Смята, че цитираните по-горе разпоредби намират приложение както при договарянето на
адвокатско възнаграждение между страните по договора за правна помощ и съдействие, така
и по отношение на безплатната правна помощ по реда на чл.38 от ЗАдв., като в първия
случай взискателят следва да докаже реалното извършване на разходите за адвокатско
възнаграждение, т.е. трябва да докаже плащането било в брой, или по банков път със
съответните писмени документи.
Оспорва разноските, определени от съдебния изпълнител по изпълнителното дело за такси
по ТТРЗЧСИ, като счита, че същите не са определени съобразно размера на дълга и
извършените от съдебния изпълнител действия. В ПДИ и в Постановление от 11.01.2022 г.,
съдебният изпълнител посочва, че определя и приема такси по т.1, т.5, т.10 и т.31 от
ТТРЗЧСИ в общ размер на 62,50 лв., вероятно с включен ДДС, въпреки че не е посочено. В
случая, безспорно се дължи такса по т.1 и по т.5 от ТТРЗЧСИ, но таксата по т.10 е
начислена при липса на основание, тъй като не е налагана възбрана върху недвижим имот
2
на доверителя ми и не правено искане до съдия по вписванията. Дълъг е изплатен само
няколко дни след образуване на изпълнителното дело, доброволно от доверителя ми.
Таксите по т.31 също не се определени по отделно от съдебния изпълнител, като за тях
липсва и счетоводен документ, каквото е изискването по т.31 от ТТРЗЧСИ.
Излага, че неправилно съдебният изпълнител е определил сумата по т.26 от ТТРЗЧСИ, като
е включил в размер на изпълняваното парично вземане и приетите разноски по
изпълнителното дело, в това число и адвокатското възнаграждение. Общият размер на
изпълняваното парично вземане по изпълнителния лист възлиза на сумата от 44 658,16 лв., в
това число главница и лихва, т.е. разноските по т.26 от ТТРЗЧСИ възлизат на сумата от
3479,37 лв. с включен ДДС, а не както ЧСИ определя - 3 561,10 лв. Несъстоятелно е ЧСИ да
определя и да събира такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за таксите, които се възлагат на взискателя
и/или на длъжника по ТТРЗЧСИ, т.е. таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се определя върху размера
на дълга, но без в него да се включват дължимите такси по изпълнителното дело, тъй като те
не са предмет на изпълнителния лист, който определя границите на изпълняваното парично
вземане.
Моли да бъде отменено Постановление за разноските, обективирано в съобщение изх.№
04779/24.01.2022 г. по изп.д.№ 651/2022 г. по описа на ЧСИ М.Б., както се определи нов
размер на разноските по изпълнителното дело, в това число и за адвокатското
възнаграждение.
ЧСИ е изложил мотиви за неоснователност на жабата.
Взискателят и пълномощникът предоставил правната помощ, не са изразили становище по
жалбата.
Съдът намери от фактическа страна следното:
Предмет на обжалване е Постановление за разноските, обективирано в съобщение изх.№
04779/24.01.2022 г. по изп.д.№ 651/2022 г. по описа на ЧСИ М.Б., с което е отказано
намаляване на размера на адвокатското възнаграждение.
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя Д. С.З., представлявана
от адв.Л. И.Н., въз основа на изпълнителен лист от 23.12.2021 г. по гр.д. № 4551/2019 г. по
описа на Апелативен съд София 1 състав. Вземането срещу длъжника „М.Б.ЗА А. Л.-Д-“ АД
за сума за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15,000.00 лв, ведно със
законовата лихва от 14.12.2009 г, която към 11.01.2022 г. (датата на изготвяне на ПДИ) е в
размер на 18,496.07 лв, олихвяема сума за обезщетение за имуществени вреди в размер на
4,998.53 лв., ведно със законовата лихва от 14.12.2009 г, която към 11.01.2022 г. (датата на
изготвяне на ПДИ) е в размер на 6,163.56 лв., неолихвяема сума за адв. хонорар по изп. дело
в размер на 1,134.87 лв., неолихвяема сума за авансови такси в размер на 62.50 лв., сума по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 3,561.10 лв.
Към молбата за образуване са били приложени пълномощно и договор за правна
помощ, сключен между взискателя и адв. Н.. Поради факта че е оказана правна помощ
съгласно чл.38 от Закона за адвокатурата, е поискано определяне на адвокатско
3
възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело.
На 11.01.2022 г. с изх. № 01503 е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника
М.Б.ЗА А. Л.-Д-“ АД, получена на 12.01.2022 г.
На 14.01.2022 г. е било депозирано възражение (молба) с вх. № 02116 от длъжника срещу
постановлението за разноски на съдебния изпълнител, която се твърди прекомерност на
присъденото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя.
С обжалваното постановление частният съдебен изпълнител е отказал да намали
адвокатското възнаграждение, за което жалбоподателят е уведомен със съобщение с изх.
№04779/24.01.2022 г.
При така установеното съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и следователно е
процесуално допустима в частта относно отказа за намаляване на адв. възнаграждение.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ(Наредбата) за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело се
дължат два вида минимални възнаграждения: 1. за образуване на изпълнително дело - 200
лв. и 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания -
пропорционална такса в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал.
2.
Нередовна е молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в
която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК), в какъвто смисъл е
Тълкувателно решените № 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС. Следователно действието по
подаване на молба за образуване на изпълнително дело, която задължително трябва да
съдържа посочване на изпълнителнен способ, съставлява такова по образуване по делото.
В настоящия случай молбата поставила начало на изпълнителното производство е
съдържала посочване на изпълнителен способ – запор върху банковите сметки на длъжника.
Както се посочи по-горе, тя се явява действие на пълномощника по образуване на
изпълнителното дело, а не съставлява действие за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело и извършване на действие с цел
удовлетворяване на парични вземания. Други действия от посочената категория до
осъщественото плащане в срока за доброволно изпълнение не са предприемани.
Следователно дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
чл.36 ЗА е в размер на 200 лв., до който размер същото следва да се намали.
Обжалва се Постановление за разноските обективирано в съобщение изх.№ 04779/24.01.2022
г. по изп.д.№ 651/2022 г. С него ЧСИ се е произнесъл само по отношение на разноските за
адвокатско възнаграждение. Следователно към настоящия момент липсва другият заявен
4
предмет на обжалване, тъй като жалбата се явява преждевременна, налагащо оставянето и
без разглеждане.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноските, обективирано в съобщение изх.№ 04779/24.01.2022
г. по изп.д.№ 651/2022 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: Намалява разноските за
адвокатското възнаграждение на 200 лв.
Оставя без разглеждане жалбата на „М.Б.ЗА А. Л.-Д.“ АД, ЕИК ******* срещу
Постановление за разноските, обективирано в съобщение изх.№ 04779/24.01.2022 г. по
изп.д.№ 651/2022 г., срещу неолихвяема сума за такси по ТТРЗЧСИ в размер на 62,50 лв. и
такса по т.26 в размер на 3 561,10 лева
Решението подлежи на обжалване пред САС в 1 седм. срок само в частта, с която жалбата е
оставена без разглеждане, имащо характер на определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5