Протокол по дело №2408/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 481
Дата: 22 октомври 2020 г.
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20203100502408
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
Номер 48122.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20203100502408 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:25 часа се явиха:
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА , редовно призована, не
изпраща представител.
Въззиваемата страна Ж. Г. Ж. , редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
С. Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилo писмено становище с вх. № 22254/16.10.2020г. от
Областна дирекция на МВР - Варна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. Й. ,
обективираща изявление на страната, че поради служебна ангажираност няма възможност да
присъства на съдебното заседание. Не възразява да се даде ход на делото. Заявява, че
поддържа депозираната въззивна жалба. Няма доказателствени искания. Представя списък
на разноски по чл. 80 от ГПК в размер на 300 лева. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. Моли по същество
първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № 22034/13.10.2020г. от Областна
дирекция на МВР - Варна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. Й. ,
обективираща искане за спиране на производството по делото поради наличието на
преюдициален спор от значение за правилното решаване на делото, както и поради
наличието на тълкувателно дело във ВКС по въпроси, имащи съществено значение за изхода
и на настоящото дело.
Искането е обосновано с твърдения, че е образувано преюдициално дело С-262/20 на
Съда на Европейския съюз, Люксембург по искане на Районен съд - Луковит на основание
чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС, който е отправил преюдициално запитване за
1
тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време и съответствието
им с националното законодателство, по формулираните и описани в молбата три въпроса. С
оглед преюдициалния характер на решението по въпроса за начина на компенсиране на
положен нощен труд, задължителната сила за националните съдилища на решението на съда
на ЕС, както и необжалваемостта на въззивното решение по настоящото дело, то счита, че в
конкретния случай са налице предпоставките на чл. 631, ал. 1 от ГПК за спиране на
производството по делото. Моли за произнасяне в този смисъл.
АДВ. Т.: Искането за спиране е неоснователно. Считам, че така поставените въпроси
пред Съда на Европейската общност не касаят правния спор, предмет на настоящото
производство, поради което моля молбата да бъде оставена без уважение. По отношение на
спирането е налице тълкувателно решение, според което компетентен е ВКС.
СЪДЪТ, за да се произнесе взе предвид следното: Дело С-262/20 на Съда на
Европейския съюз е образувано по повод отправено от РС – Луковит преюдициално
запитване по въпроси в областта на свободното движение на работници; Социална
политика; Сближаване на законодателствата и Основни права - Харта на основните права и
конкретно тълкуване на разпоредбите на чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО, на чл. 20 и
чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския съюзи на §8 от Преамбюла на
Директива 2003/88/ЕО. Отговорът на формулираните въпроси в преюдициалното запитване
не би имал обуславящо значение за правилното решаване на настоящия спор, имащ за
предмет претендирано възнаграждение за положен нощен труд в повече в рамките на
служебно правоотношение, получен от съотношението на часовете положен нощен труд към
дневен приложимо съгласно нормите на общия закон при липса на изрична уредба в
специалния такъв, който не е овъзмезден от работодателя. Ето защо решението по Дело С-
262/20 на СЕС не би имало преюдициално значение за правилното решаване на настоящия
съдебен спор. По искането, обосновано с наличие на образувано тълкувателно дело №
1/2020г. по описа на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че наличието на такова не
дава правомощие на настоящия съд да спре производството по делото до произнасянето на
тълкувателно решение. В този смисъл не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 и на
чл. 631, ал. 1 от ГПК, поради което искането за спиране на делото като неоснователно следва
да се остави без уважение.
С оглед изложеното, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК искането на
въззивника, обективирано в молба от 13.10.2020г. за спиране на производството по делото
до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално Дело С-262/20 образувано
по повод отправено от РС – Луковит преюдициално запитване.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на страните
по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че
не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Варна срещу Решение № 2941 от
07.07.2020г., постановено по гр.д. № 18052 по описа за 2019г. на Районен съд - Варна,
седемнадесети състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от
ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е осъдена ОД на МВР – Варна да заплати на Ж. Г. Ж. сумата от
2 087.87 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 294 часа за периода от 31.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата в размер на 264.76 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата от 2 087.87 лева за периода от 01.01.2017г. до 31.10.2019г. /датата
на предявяване на иска/, изчислена върху всяко падежирало неплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд за съответното тримесечие.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност на
нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е ищецът,
поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е така в конкретния
случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните
служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното
време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина
обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от чл. 2, ал. 1 от ЗМВР. Също
така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в
ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
3
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден,
защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1.143 да служи
за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва и се
излага, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че практиката на
съдилищата при идентични случаи е константна и тя приема, че е налице празнота в
нормативен акт, която следва да бъде запълнена по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, като се
приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време отработените през
нощта часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Моли за потвърждаване на
решението.
АДВ. Т.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам отговора. Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Т.: Моля да постановите решение, с което да потвърдите първоинстанционното
като правилно и законосъобразно. Считам, че подадената въззивна жалба е неоснователна и
недоказана. Подробно съм изложил съображения в приложения писмен отговор. Моля за
решение в тази насока. Моля да ни присъдите сторените разноски.
4
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал. 2
от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5