№ 228
гр. ХАСКОВО, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Елеонора Петрова Иванова (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ Гражданско дело №
20215600100384 по описа за 2021 година
Г. Г. Г. е предявил против Прокуратурата на РБългария иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 45 000 лв.
Ищецът твърди, че през 2012 г. е назначен за държавен служител на
длъжност „инспектор“ с ранг „V младши“ в Агенция „Митници“ на МП
„Капитан Андреево“, Митница Свиленград. На 13.12.2015 г. срещу него били
предприети процесуални действия по Досъдебно производство № 2/2015 г. на
СБОП – Хасково, Кърджали. Със Заповед от 15.01.2016 г. на
директора на Агенция „Митници“ бил временно отстранен от работа поради
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и
предл. 4, т. 2, вр.ал. 2 от НК. На 14.12.2015 г. му е предявено обвинение за
това, че в периода от месец март 2015 г. до 13.12.2015 г. в област Хасково и
на територията на ГКПП „Капитан Андреево“ заедно с други лица е участвал
в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение от повече
от три лица с цел да върши престъпления по чл. 301, ал. 1 от НК и по чл. 282,
ал. 1 от НК. По повод предприетото наказателно производство са започнали
да излизат публикации в местния и централния печат, които направили случая
обществено достояние. Привличането му като обвиняем се отразило
негативно на здравословното му и психическо състояние - кръвното му
1
налягане започнало да варира и да бъде непостоянно, получил сърцебиене и
започнал да чувства огромна слабост, затворил се в себе си и твърде често
абдикирал от изпълнение на семейните си задължения, което провокирало
семейни конфликти.
С Постановление от 21.03.2021 г. на Специализирана прокуратура
наказателното производство спрямо него е било прекратено. За претърпените
от незаконосъобразно образуваното срещу него наказателно производство
неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ претендира
обезщетение в размер на 45 000 лв.
Прокуратурата на РБългария оспорва предявения иск с доводи за
прекомерност на претендираното обезщетение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявеният от Г. Г. Г. против Прокуратурата на Република България е
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, който урежда отговорността на държавата за
причинени вреди на гражданите от правоохранителните органи в случаите на
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
По делото се установи, че със Заповед № 7598/ 26.04.2012 г.ищецът Г.
Г. Г. е назначен на длъжността „Инспектор“ в Агенция „Митници“ на МП
„Капитан Андреево“, Митница Свиленград.
Със Заповед от 13.12.2015 г. на В.И.Т. – разузнавача в ГДБОП – МВР Г.
Г. Г. е задължан на основание чл. 72, ал. 1, т.1 ЗМВР за срок от 24 часа.
Не е спорно между страните, че с постановление от 14.12.2015 г. пж ДП
№ 2/ 2015 г. на СБОП – Хасково, Кърджали Г. Г. Г. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и предл. 4, т. 2, вр.ал. 2
от НК за това, че в периода от месец март 2015 г. до 13.12.2015 г. в област
Хасково и на територията на ГКПП „Капитан Андреево“ в съучастие с други
лица участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно
сдружение от повече от три лица с цел да върши престъпления по чл. 301, ал.
2
1 от НК и по чл. 282, ал. 1 от НК, като му е взета марка за неотклонение
„Парична гаранция“ в размер на 5000 лв.
С Постановление от 21.03.2019 г. на прокурор при Специализирана
прокуратура е прекратено наказателното производство по ДП № 2/ 2015 г. на
ГД „БОП“ – МВР по отношение на ищеца Г. Г. Г.. Препис от постановлението
е получено от Г. Г. Г. на 27.03.2019 г.
По делото са събрани и гласни доказателства. Св. Е.Д., която живее на
семейни начала с Г. Г. Г., сочи, че привличането му като обвиняем се е
отразило изключително негативно на здравословното му състояние, започнал
да се оплаква от сърцето, бил много притеснен, уплашен и депресиран.
Привличането му като обвиняем било широко разгласено в медиите, което го
накарало да се изолира от своите познати и колеги.
Св. Г.Г. твърди, че ищецът бил много съвестен и компетентен служител
и никой от неговите колеги не е вярвал, че може да наруши служебните си
задължения. След задържането му се изолирал и затворил в себе си. В този
смисъл са и показанията на св. К.Д., според когото воденото срещу ищеца
наказателно преследване се отразило негативно на емоционалното му
състояние, което още не може да възстанови.
Предвид тези данни по делото съдът намира, че в случая са налице
предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране имуществената
отговорност на Прокуратурата на Република България, тъй като образуваното
срещу ищеца Г.Г. наказателно производство е прекратено поради
недоказаност на обвинението.
При преценка на размера на обезщетението за неимуществени вреди
при незаконно обвинение, което на основание чл. 52 ЗЗД се определя от съда
по справедливост, следва да се отчетат всички обстоятелства, които са се
отразили негативно върху психиката и начина на живот на ищеца, а именно:
тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване,
вида на мярката за неотклонение, личността на ищеца, заеманата длъжност,
негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му
живот. Следва да се отбележи, че ищецът не следва да доказва отделните си
негативни изживявания, тъй като се предполага, че с повдигането на
обвинение и започването на наказателно преследване всеки индивид е
поставен в ситуация на несигурност и безпокойство. По този начин
3
настъпването им се счита сигурно, като няма пречка при твърдения от страна
на ищеца за завишени страдания, неудобство или други, извън нормалните,
той да докаже това на общо основание.
Характерно за всяко наказателно производство е налагането на редица
ограничения върху разследваното лице от момента, в който то придобие
качеството на обвиняем. От този момент то започва да търпи редица
неудобства в личния си живот, породени от наложената му мярка за
неотклонение и изпълнението на процесуалните задължения на обвиняем,
изискващи непосредственото му участие в процесуалните действия.
Обвиняемият е изправен пред неяснотата от изхода на предявеното му
обвинение и невъзможността да прогнозира развитието на производството, а
от тук и на личния си живот. За времето на воденото наказателно преследване
обвиняемият търпи негативни емоции, породени от тежестта на повдигнатите
му обвинения с очакване за налагане на наказателна репресия. Отделно от
това наказателното производство рефлектира негативно и върху доброто име,
честта и достойнството на обвиняемия, тъй като става достояние на различен
кръг лица.
В тази връзка по делото се установи, че проведената от полицейските
органи на митнически пункт „Капитан Андреево“ акция за задържане на
митнически служители е била широко отразена в националните и местни
медии, станала е достояние на неговите близки и познати, което го накарало
да се чувства засрамен и унизен. Накърнена била неговата репутация на
честен и съвестен служител. Вследствие на всичко това е изпаднал в
депресивно състояние, затворил се в себе си, започнал да страни от близки и
познати, срамувал се да излиза на улицата.
В настоящия случай при определяне размера на обезщетението за
претърпените от незаконното обвинение неимуществени вреди съдът взе
предвид, от една страна, тежестта на повдигнатото обвинение по чл. 321, ал.
3, предл. 2 и предл. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК, наказанието за което е от 3 до 10
години, а от друга, неособено продължителният срок на наказателното
преследване от 3 години и 3 месеца, през който е бил с мярка за неотклонение
„Парична гаранция“. През посоченият период ищецът е търпял редица
ограничения в личния си живот и е бил изпълнен с чувство на несигурност,
тревожност, страх от налагане на ефективно наказание, но същевременно е
4
бил на свобода и е имал възможност въпреки воденото наказателно
преследване да работи. Повдигнатото му незаконно обвинение несъмнено го е
злепоставило пред неговите близки, колеги и познати, като в тази връзка
следва да се има предвид, че по отношение на лицата, заемащи държавна
служба, какъвто е ищеца, очакванията и изискванията на обществото към тях
за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени, поради
което незаконното обвинение спрямо тях има по-силно негативно отражение
върху неимуществената им сфера, а в още по-голяма степен, когато
обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на
тяхната професионална реализация. От друга страна не се установи по
несъмнен начин, че наказателното преследване се е отразило негативно на
здравословното му състояние, като показанията на св. Е.Д. в тази насока
останаха изолирани по делото и не се подкрепиха с писмени доказателства.
При съпоставка на посочените обстоятелства съдът намира, че за
възмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от
повдигнатото му незаконно обвинение Прокуратурата на Република България
следва да му изплати обезщетение в размер на 20 000 лв., като искът в
останалата част до 45 000 лв. се отхвърли като неоснователен. Върху
присъдената сума ответникът дължи законна лихва, считано от влизане в сила
на постановлението за прекратяване по отношение на ищеца на 03.04.2019 г.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят и направените
по делото разноски за ДТ в размер на 10 лв. и за адвокат в размер на 1111 лв.
съобразно уважения размер на предявения иск.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г. Г. Г.
с ЕГН ********** от ******* на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. за незаконното
повдигнатото му обвинение по ДП № 2/ 2015 г. на СБОП – Хасково ведно със
законната лихва, считано от 03.04.2019 г. до окончателното му изплащане,
като искът за разликата до 45 000 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Репубика България да заплати на Г. Г. Г.
5
разноски по делото в размер на 1121 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
6