Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично
заседание на тридесети октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело №
3522 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Милс груп“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. “А.Ф.“ № ** ******************,
представлявано от управителя И.Б.Ш., подадена чрез адв. М., против Ревизионен
акт № Р-03000316005050-091-001/13.09.18 г. на органи по приходите при ТД на
НАП-Варна, потвърден с Решение № 315/04.12.18 г. на Директора на дирекция ОДОП-Варна, с който са
установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2014 г. и
2015 г. в размер на 5251,64 лв. главница и 1466,56 лв. лихва; задължения за ДДС
по ЗДДС за д.п.м.02 - м.12.2014 г. и д.п.м.01 - м.11.2015 г. в общ размер на
12155,17 лв. главница и 4211,88 лв. лихва.
В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения РА, поради допуснати
при постановяването му нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Счита, че така установените задължения са
определени неправилно, доколкото са в резултат от противоречиви и недоказани
констатации, както и от неизяснена фактическа обстановка. Твърди се липса на
мотиви в РА, тъй като в него са посочени единствено резултатите по данъчни
периоди. Посочва, че в тежест на органите по приходите е да установят наличието
на основания за извършване на ревизия по особения ред, което следва да е
подкрепено от надлежни доказателства. Сочи се, че основанията по чл.122 ал.1 от ДОПК следва да са безспорно установени, а не, както в случая - да почиват на
предположения. Твърди, че обжалвания РА не съдържа обективни изследвания
относно обстоятелството дали възстановените суми от изпратени стоки
съответстват на продадените артикули като вид и цена. Изразява несъгласие с
начина, по който са определени данъчните задължения. Посочва, че липсва
процесуална активност от страна на органите по приходите за изясняване на
всички факти и обстоятелства, от значение за случая, както и че нетните приходи
са определени на база предположения. По
изложените съображения претендира отмяна на РА, потвърден с Решение №
315/04.12.2018 г. на Директор дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Варна при ЦУ на НАП.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените съображения за
незаконосъобразност на ревизионния акт, и отправя искане за отмяната му и
присъждане на сторените по делото разноски. Представя и писмени бележки.
Ответникът – Директорът на Дирекция ОДОП-Варна при
ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт И.Н., оспорва
жалбата. С писмена молба по същество на спора моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърли жалбата като
неоснователна. Релевира доводи, че в хода на съдебното производство не са
събрани доказателства в подкрепа на изложените възражения в жалбата. Твърди, че
законосъобразно са определени данъчните задължения на жалбоподателя. Моли да
бъдат съобразени подробно изложените доводи в РД и в решението на Директора на
Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП. Моли за решение в този смисъл и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за
установено от фактическа страна следното:
Ревизионното
производство е започнало с издаване на ЗВР
№ Р-03000316005050-020-001/22.07.2016 г., изменена със
ЗИЗВР № Р-03000316005050-020-002/20.10.2016 г. Със Заповеди № №
Р-03000316005050-023-001/15.11.2016 г. и № Р-03000316005050-023-02/06.10.2017
г. ревизионното производство е било спряно, като със Заповеди
Р-03000316005050-143-001/08.09.2017 г. и № Р-03000316005050-143-002/24.07.2018
г. ревизията е била възобновена.
За констатациите от ревизията е
съставен РД № Р-03000316005050-092-001/20.08.2018 г. Срещу съставения РД не е
постъпило писмено възражение от жалбоподателя. Ревизионното производство
приключило с издаването на РА № Р-03000316005050-091-001/13.09.2018 г., с който
са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за отчетен период 2014
г. и 2015 г. общо в размер на 6718,20 лв.. от които главница в размер на
5251,64 лв. и лихва за забава в размер на 1466,56 лв., и за ДДС по ЗДДС за
д.п.м.02.2014 г. – м.11.2015 г. общо в размер на 16367,05 лв., от които
главница в размер на 12155,17 лв. и лихва за забава в размер на 4211,88 лв. РА
е обжалван пред Директора на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП, който с Решение №
315/04.12.2018 г. го е потвърдил, като е обсъдил и приел за
неоснователни направените възражения.
В хода на ревизионното производство
били извършвани процесуални действия, насрещни проверки, като са били изпратени
искания за предоставяне на документи и писмени обяснения до задължените лица и
всички доказателства са приобщени към ревизионната преписка.
Установено е, че ревизираното дружество
е регистрирано в ТР, както и по ЗДДС, считано от 11.02.2013 г. През ревизирания
период „Милс груп“ ЕООД е извършвало дейност - търговия с обувки и кожени изделия
чрез електронен магазин „OBUFKI.COM“
и магазин за обувки и кожени изделия в Търговски център „Парадайз Център“ гр.
София.
Изготвено е ИПДПОЗЛ /л.2543-246 от адм.
преписка/, с което на основание чл.37, чл.53 и чл.56 от ДОПК от дружеството са
изискани всички счетоводни документи, регистри, справки и писмени обяснения за
периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. /връчено на пълномощник на 27.07.2016
г./; второ ИПДПОЗЛ /л.130-133 от адм. преписка/, връчено на декларирания
електронен адрес на дружеството на 25.10.2016 г., с което е изискано писмено
обяснение относно сторно сумите от оборота на ЕКАФП и възстановените от
разплащателната сметка суми на клиенти; трето ИПДПОЗЛ /л.111-114 от адм.
преписка/, връчено на декларирания електронен адрес на дружеството на
07.11.2016 г., с което са изискани справки за получените в брой и по банков път
суми от „Еконт експрес" ООД и „Спиди" АД за изпратените с наложен
платеж стоки на клиенти за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г. и писмено
обяснение относно идентификационни данни на лицата, на които са възстановявани
суми на подробно описани дати; четвърто ИПДПОЗЛ /л.80-83 от адм. преписка/,
връчено с електронно съобщение на 14.09.2017 г., с което са изискани подробни
справки и обяснения във връзка с извършените електронни продажби, фискални
бонове към тях, информация за физически лица, изплащали стоката с наложен
платеж и отношенията им с дружеството, както и причини за разлика между оборота
от фискалното устройство и стойността на изпратените стоки с наложен платеж за
определени месеци с установени несъответствия. Всички документи, справки и
обяснения са представени от жалбоподателя.
Изпратени са искания за представяне на
документи и писмени обяснения от трети лица, а именно - „Спиди“ АД и „Еконт
експрес“ ООД, като са предоставени данни за всички куриерски и пощенски услуги
с подател „Милс груп“ ЕООД за периода от 01.01.2014 г. - 31.12.2015 г. С
протокол № 0257308/02.08.2018 г. са присъединени доказателства, събрани в хода
на ревизионно производство с УИН Р-03000317006594 на И. И. Б., както и са
изготвени разпечатки на данни - извлечения от файл с наименование „Подател -
Милс груп ЕООД.х1sх“, представен от „Спиди“ АД по електронна поща с вх.№
ВхК-15849#2/07.11.2016 г., файл с наименование „207-И. И. - подател-3-xlsx“ и
файл с наименование „209-И. И. - подател-5.xlsx". Извършени са множество
насрещни проверки, подробно описани в РД.
След анализ на данните, съдържащи се в
представените от дружеството документи по опис вх.№ ВхК-12644#1/14.10.2016 г. и
вх.№ ВхК-12644#2/01.11.2016 г., в това число отчет фискална памет (ФП) за
ревизирания период от фискално устройство (ФУ) № DY286346 с фискална памет №
36478895 за обект „Онлайн Магазин „OBUFKI.COM“, като и от изготвената от
служител на дружеството „равносметка“ (която е прието, че няма характер на
отчет за извършените продажби по смисъла на чл.119 ал.1 от ЗДДС, тъй като не
съдържа данните, регламентирани в чл.112 ал.3 т.1-3 от ПЗДДС) към всеки месечен
отчет от фискалната памет на фискалното устройство, е установено, че от общия
оборот е приспаднато „сторно“, подробно описано в РД, в размер на 30549,73 лв.
за 2014 г. и съответно в размер на 67140,29 лв. за 2015 г. По този начин
ревизираното лице е намалило отчетения оборот от фискалното устройство за обект
„Онлайн Магазин „OBUFKI.COM“. След анализ на справка по хронология за сметка
702 „Приходи от продажба на стоки" за периода януари - декември 2014 г. и
за периода януари - декември 2015 г., органите по приходите са установили, че
по кредита на счетоводната сметка месечно е отчетена стойност, представляваща
нетната стойност на оборота, отчетен от ФУ за съответния месец, намален с
нетната стойност на издадените фактури и нетния размер на „сторното“. Представител
на счетоводна кантора „Деметра“, извършваща счетоводното обслужване на „Милс
груп“ ЕООД, в разговор с ревизиращия екип е уточнил, че „сторното“ представлява
върнати суми по банков път на физически лица. Органите по приходите са
анализирали представените счетоводни регистри и са констатирали, че сумите са
отразени в счетоводството на дружеството по дебита на счетоводна сметка 503
„Разплащателна сметка в лева“ и по кредита на счетоводна сметка 411 „Клиенти“
със знак минус. След преглед на отразените със знак минус суми по счетоводна
сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“, органите по приходите са селектирали
няколко по-големи по размер суми и са изискали обяснение от дружеството по
отношение на тях.
От жалбоподателя са представени банкови
извлечения от разплащателната сметка в лева на „Милс груп“ ЕООД, от които
органите по приходите са установили, че са преведени суми на 63 физически лица
с посочено основание „нереализирана продажба“, в размер на 5868,60 лв. за 2015
г. В хода на ревизията е установено, че доставките до клиентите, закупили стока
през електронния магазин, се извършват с наложен платеж чрез пощенски оператори
- куриерските фирми „Спиди“ АД за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г. и
„Еконт експрес“ ООД за м.01.2014 г. и м.02.2014 г.
„Спиди“ АД е предоставило писмо и файл
с всички извършени доставки на пратки от и за „Милс груп“ ЕООД за периода
01.01.2014 г. – 30.12.2015 г., като е посочено, че всички наложени платежи на
„Милс груп“ ЕООД са изплатени по банков път. Също така „Спиди“ АД е предоставило
и файл от онлайн банкирането си, съдържащ данни за датата на превода, сума,
IBAN ***.01.2014 г. до 30.12.2015 г. Полученият от „Спиди“ АД файл във формат
„Excel“ с наименование „Подател - Милс труп EOOД.xlsx“ съдържа данни за всички
извършени от „Спиди“ АД доставки на пратки от и за „Милс труп“ ЕООД за периода
01.01.2014 г.-30.12.2015 г. Файлът съдържа 12126 реда. Колоните във файла
съдържат обемна информация, в това число за подателя на пратката, клиента на
пратката, получателя на пратката, адреса на доставката, датата на получаване от
куриера на пратката, датата на доставяне на пратката до клиента, сумата на
наложения платеж. В колона „Подател договор“ е записано 79864 /номер на
договора/, а в колона „Подател име“ е посочено „Милс груп" ЕООД. В колона
„Съдържание“ е посочено „Обувки“. В полученото писмо от „Спиди“ АД е посочено,
че договорът между „Спиди“ АД и „Милс груп“ ЕООД е с модул на самообслужване,
т.е. „Милс груп“ ЕООД генерира в системата на „Спиди“ АД информация за всички
свои изпратени пратки.
Същевременно жалбоподателят е посочил в
справка за получени суми от „Еконт експрес" ООД и справка за получени суми
от „Спиди“ АД, че сумите са получени от куриерските фирми само по банков път, и
че няма физически лица, които да са изпращали стоки с наложен платеж от името
на фирмата. Посочено е още, че управителят на фирмата изпраща пратките в
качеството си на представляващ дружеството по силата на търговския закон, и че
за всички извършени продажби на клиенти са издадени фискални бонове от
регистрирано фискално устройство, като касовата бележка се издава преди
опаковане на поръчката и се поставя в кутията.
Органите по
приходите са извършили проверка в представения от „Спиди“ АД файл във формат
„Excel“ с наименование „Подател - Милс груп ЕООД.хlsх“ за посочените 63 физически лица, на
които са преведени суми по банков път и е извършена съпоставка получавали ли са
същите пратки от „Милс груп“ ЕООД чрез „Спиди“ АД през период до един месец
преди превода на съответната сума. Установено е, че 9 лица са получили пратки
от „Милс груп“ ЕООД с наложен платеж и са налице преведени суми за върната
стока, изпратена до клиента чрез „Спиди" АД от името на „Милс груп“ ЕООД,
възлизащи на 722,60 лв.
Органите по
приходите са установили, че от общия брой 63 лица, на които са възстановени
суми на анализираните дати, само на 9 лица са изпратени пратки от името на
„Милс груп“ ЕООД. Ревизиращият екип е достигнал до извода, че представените
фискални бонове с опис на представени документи с вх.№ ВхК-12644#3/15.11.2016 г. се отнасят за други
лица, на които са изпратени пратки. Направен е и извод, че поради факта, че
счетоводна сметка 304 „Стоки“ се води стойностно, не може да се установи дали
върнатата стока, за която са възстановени средства на физическите лица, е
заведена по дебита на счетоводната сметка, като постъпила (върната) в склада.
След анализ
на присъединените с протокол № 0257308/02.08.2018 г. файл с наименование „207-И.
И.-подател-3.xlsx“
и файл с наименование „209-И. И. - подател-5.xlsx", които са част от файла
„И. И.-подател.xlsx“,
органите по приходите са установили, че в тях се съдържат данни за изпратени от
името на И. И. Б. пратки с наложен платеж до физически лица и сумите от
наложения платеж са изплащани в брой. В отговор на искане за представяне на
документи от И. Б. е получено обяснение /л.21 от адм. преписка/, че е клиент на
„Спиди“ АД с преференциални условия и ползва специално създаден акаунт, който й
дава право на отстъпка от цената на куриерската услуга. Посочено е, че ползва
създадения акаунт за лични пратки и не е изпращала стоки на „Милс груп“ ЕООД
през периода 2014 г. и 2015 г.
Ревизиращият
екип е извършил проверка в информационната система на НАП и е установил, че
през ревизирания период И. И. Б. е в трудови правоотношения с „Милс труп“ ЕООД
от 30.03.2015 г. до 20.04.2015 г. и от 09.06.2015 г. до 13.07.2015 г. на
длъжност продавач - консултант. Същевременно през ревизирания период И. И. Б. е
съдружник в „Биянки груп“ ООД, ЕИК *********, и „Биянки“ ООД, ЕИК *********,
заедно с И.Б.Ш. - управител на дружеството жалбоподател.
Органите по
приходите са установили, че част от физическите лица, на които са преведени
суми по банков път от „Милс груп" ЕООД, и за които лица не е установено да
са получавали пратки с наложен платеж от „Милс груп“ ЕООД чрез „Спиди“ АД, са
получили пратки с наложен платеж с подател И. И. Б. в период до един месец
преди превода на съответната сума. Общият размер на посочените в табличен вид
на стр.10 от РД суми, преведени през 2015 г. от банковата сметка на „Милс груп“
ЕООД на 38 физически лица за върната стока, изпратена до клиенти чрез „Спиди“
АД от името на И. И. Б., възлиза на 3590,50 лв.
Ревизиращият
екип е формирал извода, че от банковата сметка на „Милс груп“ ООД са преведени
на физически лица суми за върнати стоки, които не са изпратени от „Милс груп“
ООД, съответно не са отчетени приходи в дружеството от тяхната продажба.
Констатирано е, че неоснователно дружеството е намалило отчетения оборот от ФУ
№ DY286346 с ФП № 36478895 за обект „Онлайн Магазин „OBUFKI.COM“ с преведени суми
на физически лица за върната от лицата стока, която не е изпратена на същите от
името на „Милс груп“ ООД, съответно неоснователно са намалени приходите на
дружеството с тези суми, в нарушение на принципа за „предпазливост“ по смисъла
на чл.4 ал.1 т.3 от ЗСч /отм. в сила до 31.12.2015 г./ и изискванията на т.3.1
и т.3.2 на СС1 „Представяне на финансови отчети“. Въз основа на посочените
данни е прието, че това намаление на отчетения оборот от ФУ № DY286346 с ФП №
36478895 за обект „Онлайн Магазин „OBUFKI.COM“, съответно на приходите,
представлява обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК - налице са данни за
укрити приходи, в резултат на което ревизията преминава в такава при особени
случаи по реда на чл.122 ал.1 от ДОПК.
На основание
чл.124 ал.1 от ДОПК на ревизираното лице е връчено уведомление №
Р-03000316005050-113-001/03.10.2017 г., с което е уведомено, че основата за
облагане с корпоративен данък и ДДС за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2015 г. ще
бъде определена по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. Връчено е и уведомление по
чл.17 от ДОПК № Р-03000316005050-139-001/03.10.2017 г., както и ИПДПОЗЛ от
03.10.2017 г., с което са изискани документи, писмени обяснения и декларации по
чл.124 ал.3 от ДОПК. От страна на ревизираното лице не са представени документи
и не е взето становище, като не са представени и декларации по чл.124 ал.3 от ДОПК за ревизирания период.
Въз основа на
анализа на всички събрани доказателства е установено неоснователно намаление на
отчетения оборот от ФУ № DY286346 с
ФП № 36478895 за обект „Онлайн Магазин „OBUFKI.COM“, в резултат на което неоснователно са
намалени приходите, като в изготвената от ревизираното лице „равносметка"
към всеки месечен отчет фискална памет за фискалното устройство от общия оборот
е приспаднато „сторно“ за 2014 г. в размер на 30549,73 лв. и за 2015 г. в
размер на 67140,29 лв. Констатирано е също така, че са превеждани суми на
физически лица, които са получили стоки не от „Милс груп“ ЕООД, а от И. Б.,
следователно за тях в счетоводството на жалбоподателя не са отчетени приходи.
Анализиран е
и размерът на преведените суми и е установено, че същите варират в широк
диапазон от 14,50 лв. до 132,00 лв. Поради това, органите по приходите са
извършили анализ на съотношението между общия размер на преведените на физически
лица суми за датите, посочени на л.6-7 от РД, в размер на 5868,60 лв. и
неоснователно възстановените суми за върната стока, изпратена до клиенти чрез
„Спиди“ АД от името и за сметка на И. И. Б. /таблица л.10-11 от РД/, в размер
на 3590,50 лв. Установено е, че те са 61 на сто от общия размер на преведените
суми. Аналогично е извършен анализ на съотношението: общ брой лица, на които са
възстановени суми на посочените дати - 63 бр., и на броя физически лица – 38,
на които са възстановени суми за върната стока, изпратена до тях с наложен
платеж чрез „Спиди“ АД, от името и за сметка на И. И. Б.. Установено е, че те
са 60 на сто от общия брой лица. При тези данни, ревизиращият екип е приел за
целите на определяне на неоснователното намаление на отчетения оборот от ФУ №
DY286346 с ФП № 36478895 на обект „Онлайн Магазин „OBUFKI.COM“. съответно за
неоснователното намаление на приходите, че съотношението съответства на
процента, определен между броя на лицата, на които неоснователно са преведени
суми на анализираните дати и общия брой на лицата, на които са възстановени
суми на анализираните дати - 60 на сто.
Органите по
приходите са установили за 2014 г. нетен размер на намалението (сторно) в
размер на 25458,11 лв. /без ДДС/, и са определили нетен размер /данъчна основа/
на неотчетените приходи в размер на 15274,87 лв. /без ДДС/, при коефициент за
корекция 0,60 /л.14-16 от РД/. Аналогично и за 2015 г. органите по приходите са
установили нетния размер на намалението /сторно/ в размер на 55950,24 лв. /без
ДДС/ и са определили нетен размер /данъчна основа/ на неотчетените приходи в
размер на 33570,14 лв. /без ДДС/, при коефициент за корекция 0,60 /л.14-16 от
РД/.
Констатирани
са и други факти и обстоятелства по отношение на осчетоводените приходи и
разходи, влияещи на размера на данъчната основа за 2014 г. и 2015 г.
Ревизиращият екип е установил приходи, които следва да се включват в данъчната
основа, определена по реда на чл.122 от ДОПК за 2015 г., тъй като през
м.06.2015 г. поради техническа грешка е отчетен нетен оборот от продажби в
магазин “Бианки“ - София в размер на 21999,96 лв., вместо следващия се такъв в
размер на 22086,40 лв., или е отчетен приход с 86,44 лв. по-малко. Органите по
приходите са установили и разходи, които не следва да се включват в данъчната
основа, определена по реда на чл.122 от ДОПК, а именно: за 2014 г. е отчетен
разход по счетоводна сметка 603 „Разходи за амортизации“ сума в размер на
363,93 лв., представляваща начислена амортизация на закупения 55 инча (139 см.)
3D ultra hd led телевизор Samsung с фактура № **********/31.05.2014 г.,
издадена от „Техномаркет България“ ЕАД, за закупен дълготраен актив, който не е
свързан с дейността на дружеството; отчетен е разход по счетоводна сметка 603
„Разходи за амортизации“ сума в размер на 260,40 лв., представляваща начислена
амортизация на закупения фотоапарат за подводни снимки „Black sapphire reg din“
c фактура № **********/03.07.2015 г., издадена от „Дайв тек“ ЕООД,
ЕИК131398101; отчетен е разход по счетоводна сметка 609 „Други разходи“ сума в
размер на 1343,33 лв., представляващи допълнително оборудване и аксесоари за
закупения фотоапарат за подводни снимки „Black sapphire reg din“ c фактура №
**********/03.07.2015 г., издадена от “Дайв тек“ ЕООД; отчетен е разход по
счетоводна сметка 603 „Разходи за амортизации“ сума в размер на 623,88 лв.,
представляваща начислена амортизация на закупения 55“ (139 см.) 3D ultra hd led
телевизор Samsung с фактура № **********/31.05.2014 г., издадена от
„Техномаркет България“ ЕАД; отчетен е разход по счетоводна сметка 603 „Разходи
за амортизации“ сума в размер на 819,44 лв., представляваща начислена
амортизация на закупения мотоциклет - Скутер марка „Honda“ с фактура №
**********/28.04.2015 г., издадена от „Бултрако Моторс“ АД; отчетен е разход по
счетоводна сметка 609 „Други разходи“ сума в размер на 174,17 лв.,
представляваща данъчната основа на закупените покривало за мотор и мотокаска с
фактура № **********/30.04.2015 г., издадена от „Бултрако Моторс“ АД. Органите
по приходите са констатирали, че описаните суми не следва да се включват в
определяне на данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК, защото не са свързани
с дейността на дружеството.
След
извършения анализ на обстоятелствата по чл.122 ал.2 от ДОПК, ревизиращият екип
е определил данъчни основи за облагане с корпоративен данък по години в
следните размери: за 2014 г. – 61353,59 лв. и за 2015 г. – 110409,55 лв.
Дължимият корпоративен данък по чл.20 от ЗКПО върху определената по чл.122 от ДОПК данъчна основа за 2014 г. е в размер на 6135,35 лв. След приспадане на
внесения корпоративен данък в размер на 4571,48 лв., установена е разлика за
довнасяне е в размер на 1563,87 лв. и за невнесения в срок данък е начислена
лихва в размер на 548,54 лв., за периода от 01.04.2015 г. до 13.09.2018 г.
Съответно за 2015 г. дължимият корпоративен данък по чл.20 от ЗКПО върху
определената по чл.122 от ДОПК данъчна основа е в размер на 11040,95 лв. След
приспадане на внесения корпоративен данък в размер на 7353.18 лв., установена е
разлика за довнасяне в размер на 3687,77 лв. и за невнесения в срок данък се
дължи лихва в размер на 918,02 лв., за периода от 01.04.2016 г. до 13.09.2018
г.
Ревизиращият
екип е анализирал данните от предоставените официални и търговски документи и
събраните по реда на ДОПК доказателства за ревизирания данъчен период, и
съответно след анализ на обстоятелствата по чл.122. ал.2 от ДОПК, включително
посоченото в т.16 „други доказателства, които могат да послужат за определяне
на основата“, е определил данъчни основи на извършените облагаеми доставки от
„Милс груп“ ЕООД. Органите по приходите са определили данъчна основа за
облагане с ДДС по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, подробно посочена в табличен вид
за всеки данъчен период от м.02.2014 г. до м.11.2015 г. Общата данъчна основа
за начисляване на ДДС по данъчни периоди, включваща както декларираните, ката и
неотчетените приходи от продажба на стоки, е посочена в таблицата на л.27-28 от
РД. Ревизиращият екип е определил данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК на
получени доставки с право на данъчен кредит, формирана като разлика от
данъчната основа на декларираните покупки с право на данъчен кредит и
установената данъчна основа на покупките, които не са свързани с дейността на
дружеството, подробно описани на л.29, т.3.1 от РД. В резултат на
гореизложеното е определен дължим ДДС за данъчните периоди м.02.2014
г.-м.11.2015 г. в общ размер на 12155,17 лв. и лихва общо в размер на 4211,88
лв.
В хода на
административния контрол Директорът на Дирекция ОДОП-Варна е установил правилност
и законосъобразност на всички констатации, и изводи на органите по приходите,
като е потвърдил изцяло оспорения пред него ревизионен акт.
От
заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено
в частта на фактическите установявания, е видно, че вещото лице след
запознаване и изследване на представените по ревизионната преписка документи,
както и представените от „Милс груп“ ЕООД счетоводни извлечения от сметка 304
„Стоки“ за периода 01.01.2014 г. -31.12.2014 г. и 01.01.2015 г. - 31.12.2015
г., е установило, че по сметката не се води аналитична отчетност на стоките по
обекти - магазин и Онлайн магазин, както и по видове стоки, а сметката се води
само стойностно. При анализа на счетоводните записвания по сметка 304 „Стоки“ вещото
лице е констатирало, че продадените стоки се отчитат само към 31-ви декември на
съответната финансова година, когато на основание мемориален ордер (МО) се
изписва отчетната стойност на продадените стоки. Според експерта, наличието на
тези касови бонове, които са издадени при окомплектоване на пратката до клиента
при направената поръчка в онлайн магазина и след това върнати от клиента при
връщането на стоката, показва, че всяка продажба е документирана с издаването
на касов бон, като в случай, че клиентът (физическо лице) не желае да му бъде
издадена фактура, продажбата се документира единствено с касов бон, в който се
посочва вида на стоката, нейното количество, единична цена и обща стойност на
покупката, но не се посочва име на получателя (клиента). Вещото лице допълва,
че в представените в хода на ревизията върнати касови бонове е посочен и начин
на плащане „С карта“, като пояснява, че този реквизит в касовия бон не означава
само плащане с банкова карта (дебитна или кредитна) на ПОС-устройство при търговеца,
а означава и друг вид плащане, различно от плащане в брой (като например
плащане с наложен платеж, плащане с ваучер, чек или други платежни средства
различни от пари в брой). Поради това, че осъществените продажби от „Милс груп“
ООД в периода 2014 г. и 2015 г. са основно към физически лица и са
документирани само с касов бон от ЕКАФП, в който не се посочват имената на
клиентите, както и поради това, че предмет на анализ в РД са само част от
нереализираните продажби за определени дни от 2015 г., без да се конкретизират
самите продажби в тези дни и дали имат връзка с върнатите суми от банковата
сметка на дружеството за посочените в РД дати експертизата не може да даде
отговор дали има издаден касов бон от „Милс Груп” ЕООД за всяка една продажба -
предмет на изследване в обжалвания ревизионен акт, тъй като няма конкретно
изследвани в РА продажби. При извършената проверка в счетоводството на „Милс
груп“ ООД вещото лице не е установило към върнатите касови бонове да има
издадени сторно бележки. От извършената от вещото лице проверка е установено,
че върнатите суми от банковата сметка на „Милс груп“ ЕООД към клиенти с
основание „нереализирана продажба“ (сторнопродажби) са осчетоводени със знак (-)
по дебита на сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“. При анализ на
счетоводните записвания по тази сметка вещото лице е установило, че през 2014
г. върнатите суми на клиенти от банковата сметка на „Милс груп“ ЕООД за
нереализирани продажби са в по-малък размер от сторнираните обороти с 33,50
лв., а през 2015 г. върнатите суми на клиенти от банковата сметка на „Милс
груп“ ЕООД за нереализирани продажби са в по-голям размер от сторнираните
обороти с 11631,94 лв. Вещото лице е установило също, че описаните данни от
оборотите от ЕКАФП за онлайн магазина за периода 2014 г. - 2015 г. по дни и по
месеци съответстват на представените в хода на данъчното производство и налични
по административната преписка копия на месечните отчети, като същите са
намерили отражение и в счетоводството на дружеството, чрез осчетоводените обороти
с основание „Отчет за продажби“ за съответния месец.
От
съпоставката на общия размер на сторното, с което е намален оборота по ЕКАФП за
2015 г. - 67140,27 лв. и общия размер на възстановените суми на клиенти по
банков път - 78772,23 лв. вещото лице е заключило, че са възстановени суми в
по-голям размер от сторнираните в размер 11631,94 лв. След като е анализирало
всички записвания по счетоводните сметки и по-конкретно по сметка 411
„Клиенти“, аналитична партида „Физически лица“, и по сметка 702 „Приходи от
продажба на стоки“, и ги съпоставя с първичните документи - дневни и месечни
отчети от ЕКАФП и касовите бонове за върнатите стоки (сторно на оборота),
експертът е констатирал, че при така организираната отчетност не намира
счетоводно отражение разчета по сторнираните суми, а именно: на основание
върнатите касови бонове е следвало да се отрази задължение към клиенти за
сумата, подлежаща на възстановяване; с върнатите суми по банков път ще се
закрие възникналото задължение към клиентите, както и ще се установи съпоставка
на основанието за връщане и съответното изпълнение, като липсата на такива
счетоводни записвания е причина за несъответствието между действително
върнатите суми и сторнираните суми.
В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че записванията в счетоводството на
жалбоподателя отразяват верни стопански операции, но са пропуснати елементи от
тези стопански операции, която в случая не е довела до неправилен краен
финансов резултат. Посочва, че крайният финансов резултат отговаря на
осъществената дейност, но затруднява възможността за последващ финансов
контрол. Посочва също, че изследванията на НАП в РД и съответно в РА, са за
определени части от дейността, а не са изследвани последователно, като едната
година не е изследвана хронологично, за 2014 г. липсва анализ, а изследванията
за 2015 г. са за определени дни. По отношение на сумите, които са постъпили по
банковите сметки и по отношение на сумите, които са върнати отделно за
съответните дни, които са били предмет на изследване в РД и РА, от страна на
ответника не са взети предвид всички касови бонове, които са върнати със
съответната дата. Експертът посочва също, че от страна на органите по приходите
не е правено изследване за всички месеци, няма проследяване на връзката между
сторната и съответно сумите, които са върнати в съответните месеци.
При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 от ДОПК, след
изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се
явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършване на служебната проверката по чл.160 ал.2 от ДОПК съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите,
възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, съобразно правилото на
чл.119 ал.2 от ДОПК, и определя задължения за периода, за който е възложена
ревизията. Издаден е в изискуемата форма и в съдържанието му са изложени
фактическите и правните основания за постановяването му, поради което
обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер и по субект. В
контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за
съответстващ на законовите изисквания за форма и съдържание на административен
акт. Заповедите за възлагане на ревизия, за спирането и възобновяването й, РД и
РА са подписани от посочените в тях издатели с квалифициран електронен подпис
по чл.13 ал.3 от ЗЕДЕУУ, приравнен на саморъчен - чл.13 ал.4 от ЗЕДЕУУ. При
извършената от съда служебна проверка не бяха установени допуснати от органите
по приходите съществени нарушения на административно производствените правила,
които да обосноват отмяната на РА на това основание.
При преценка относно съответствието на ревизионния акт
с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че не са налице условията на чл.122 ДОПК за извършване на
ревизия по особения ред. Съгласно разпоредбата на чл.122 ал.1 от ДОПК, органът
по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка
към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от следните
обстоятелства: по т.1 - до започването на ревизията не е подадена декларация,
когато задължението се определя по декларация; т.2 - налице са данни за укрити
приходи или доходи; т.3 - когато в счетоводството са използвани неистински или
с невярно съдържание документи; т.4 - липсва или не е представена счетоводна
отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за
установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне
на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; т.5
- документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци
липсват или са повредени до степен негодни за ползване; т.6 - данните и
сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не
могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за
кореспонденция по чл.28; т.7 - декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период.
Съгласно чл.124 ал.1 от ДОПК, когато установи наличие
на обстоятелства по чл.122 ал.1 от ДОПК органът по приходите уведомява
ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по
предвидения в чл.122 ред и му определя срок за представяне на доказателства и
за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни, като
съгласно ал.2 на чл.124 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния
акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се
смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по
чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.
В случая ревизиращият екип в хода на ревизията е
установил наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, а именно, че са
налице данни за укрити приходи или доходи. С оглед изискванията на чл.124 ал.1
от ДОПК, е изготвено уведомление до задълженото лице, че поради наличие на
обстоятелство по чл.122 от ДОПК основата за облагане за ревизирания период ще
бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК, което му е връчено редовно. Ведно с
уведомлението по чл.124 ал.1 от ДОПК, на жалбоподателя са връчени уведомление
по чл.17 от ДОПК и ИПДПОЗЛ, с което са изискани документи, писмени обяснения и
декларации по чл.124 ал.3 от ДОПК, но последният не е представил нито изисканите
документи и декларации по чл.124 ал.3 от ДОПК за ревизирания период, нито е
депозирал становище.
Видно от представените от „Еконт експрес“ ООД и
„Спиди“ АД доказателства за извършени доставки на пратки от и за „Милс груп“
ЕООД за периода 2014 г. – 2015 г., повече от 60 % от пратките, които са били
сторнирани и осчетоводени като „неосъществени продажби“ са били с подател
лицето И. Б.. Според посоченото в обясненията, които е дала И. Б. пред
ревизиращите органи, последната е клиент на „Спиди“ АД с преференциални условия
(ползва отстъпка от цената на куриерската услуга), но използва акаунта
единствено за лични пратки и не е изпращала стоки на „Милс груп“ ЕООД през
проверявания период. В обясненията на И.Ш. (управител на дружеството жалбоподател),
депозирани пред органите по приходите, посочва, че единствено той е изпращал
пратките в качеството си на представляващ дружеството и няма други физически
лица, които са изпращали стоки с наложен платеж от името на фирмата. В тази връзка
следва да бъде взето предвид и установеното от ревизиращия екип обстоятелство,
че през част ревизирания период И. И. Б. е била в трудови правоотношения с
„Милс труп“ ЕООД на длъжност продавач – консултант, като същевременно е била и
съдружник в „Биянки груп“ ООД и „Биянки“ ООД, заедно с И.Б.Ш. - управител на
дружеството жалбоподател. От изложеното следва, че тези физически лица по
„неосъществените продажби“ са получили стоките не от „Милс груп“ ЕООД, а от И. Б.,
и за тези продажби в счетоводството на жалбоподателя не са били отчетени
приходи, за да бъде необходимо тяхното сторниране.
При
тези данни, настоящият състав на съда намира, че безспорно са били налице
предпоставките за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК, в
хипотезата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК – при наличие на данни за укрити приходи
или доходи.
При
определяне на данъчната основа по особения ред на чл.122 ал.1 ДОПК, органът по
приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в
нормата на ал.2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да направи анализ
на онези от тях, които му позволяват да определи данъчната основа по възможно
най-обективния и достоверен начин по отношение на конкретния ревизиран субект.
В случая
ревизиращите органи са извършили анализ на обстоятелствата по ал.2, които са
приели за относими към данъчната основа, а именно: т.1., т.2., т.3., т.4.,
т.5., т.6., т.8., т.9., т.11., т.15. и т.16., и които биха допринесли за
определянето й по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение
ревизирания субект. Неминуемо, така определената данъчна основа по реда на
чл.122 ДОПК, ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически
състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице.
„Милс груп“ ЕООД обаче разполага с процесуална възможност в хода на
производството по обжалване на ревизионния акт да опровергае установените
фактически констатации, като ангажира съответните доказателства, във връзка с
обективно осъществения данъчен фактически състав и докаже, чрез проведено пълно
насрещно доказване, че размерът на облагаемата му данъчната основа е друг, а не
приетият от ревизиращите органи.
В
обсъжданата до тук насока, следва да се съобрази правилото, възведено в чл.124
ал.2 ДОПК, съобразно което – “В производството по обжалването на ревизионния
акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се
смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по
чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.”. Това означава, че на
ревизионния акт е нормативно придадена отнапред, материална доказателствена
сила по отношение на обективираните в него констатации. Тежестта за тяхното
оборване е на жалбоподателя; това обаче важи в случай, че преди това органите
по приходите са успели по несъмнен начин да докажат, че по отношение на
ревизираното лице и за ревизирания период е налице някое от изчерпателно
изброените в чл.122 ал.1 от ДОПК обстоятелства.
По така определените с РА задължения по ЗКПО,
спорът между страните е концентриран около въпроса налице ли е неоснователно
намаление на отчетения оборот от ФУ № DY286346 с ФП № 36478895 за „Онлайн магазин „OBUFKI.COM“ и оттам обоснован ли е възприетият от органите по приходите подход при
определяне размера на укритите приходи?
Преди да определят конкретните размери на
публичните задължения по периоди, органите по приходите са използвали
статистически подход за определяне на данъчната основа, а именно: методът на
„случайната извадка“, според който е направена извадка на част от единиците на
генералната съвкупност (една календарна година), като елементите на извадката
са избрани случайно и всички елементи от генералната съвкупност имат равни
шансове да попаднат в нея. По този начин органите по приходите са установили
нетния размер на намалението за 2014 г. и 2015 г. и са определили нетен размер
на неотчетените приходи при коефициент за корекция 0,60. Размерът на
определения коефициент за корекция е определен при анализ на преведените на физически
лица суми от страна на дружеството, във връзка с неоснователно възстановените
суми за върната стока, изпратена до клиенти от името и за сметка на И.И. Б..
Тези изводи съдът намира за правилни и съответстващи на събраните в
производството доказателства.
Редът и начинът за извършване на корекция при
грешно натрупване след приключена сметка на клиента (сторно операция) са
регламентирани в чл.31 от Наредба № Н-18/2006 г. в относимата редакция. Съгласно
чл.31 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, корекция при връщане,
рекламация на стока или при грешно натрупване след приключена сметка на клиента
/сторно операция/, в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателя, се
документира при използване на ФУ чрез издаване на касова бележка от кочан или
отпечатана по реда на чл.35 на принтер, който не е или не влиза в състава на ФУ
по смисъла на чл.2 ал.2 т.2; второто копие на отпечатана на принтер бележка се
прошнурова и се оформя като кочан в последователността на издаването на
копието. По смисъла на чл.31 ал.2 от Наредбата, документът по ал.1 т.1 съдържа
реквизитите съгласно чл.35 ал.1 и надпис „сторно”, номер, дата и час на
издаване на фискалната касова бележка, по повод на която се издава сторно
документът, причината за сторно операцията и данни за клиента /идентификационен
номер по чл.84 ДОПК, наименование, седалище и адрес за кореспонденция/, когато
последният е едноличен търговец или юридическо лице.
В тази насока трябва да се отбележи, че
жалбоподателят претендира наличие на извършени надлежни корекции при връщане на
стока /сторно операция/, ето защо негова бе тежестта да установи, че
извършените сторно операции така, както са отразени във фискалните касови
бележки /сторно/, са позитивно проявени факти. Необходимо е да се добави още,
че принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния процес
налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор или пък са издирени служебно от съда.
В конкретния случай във всички процесни фискални
касови бележки /сторно/ липсват данните за клиента, като твърденията на
жалбоподателя в тази насока са, че тези реквизити не са задължителни, тъй като
се касае за сделки с физически лица. В тази връзка и съдът изцяло споделя
направените от страна на приходната администрация изводи, относно процесните
фискални касови бележки /сторно/ за извършени сторно операции. Целта на
корекциите, извършвани със сторно документ, е намаление на оборота, записан във
фискалната памет в случай на грешки, връщане или рекламация на стоки, с оглед
правилно отчитане на облагаемите продажби на стоки и услуги. Доколкото
намаляването на отчетения облагаем оборот е свързано с благоприятни за
жалбоподателя изводи за по-нисък размер на задълженията за ДДС, в негова тежест
е доказването на възникването на едно от тези три основания – връщане,
рекламация на стока или грешка, и спазването на нормативноустановените изисквания
за извършване на корекция и в конкретния случай за изпратени от него стоки
съобразно декларираното в хода на ревизията, а не от трето за дружеството друго
лице. Такива доказателства не са ангажирани.
Доказателства, които да подложат на съмнение така
констатираните факти и обстоятелства, не са ангажирани от страна на
жалбоподателя. Дори с прието по делото заключение на ССчЕ не се установява как
дружеството жалбоподател е формирало „сторно операциите“ и на кои точно приходи
отговарят те. В тази връзка, съдът кредитира заключението на ССчЕ в частта на
фактическите установявания, и не кредитира тази част, съдържаща правни изводи. Тук
следва да бъде отбелязано, че извън обхвата на заключението на ССчЕ е обстоятелството,
че повече от 60 % от възстановените суми за върната стока е изпратена до
клиенти от името и за сметка на И.И. Б., поради което заключението не опровергава
установените от органите по приходите обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът намира, че правилно са
определени данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2014 г. по реда
на чл.122 от ДОПК в размер на 61353,59 лв., и данъчната основа за облагане с
корпоративен данък за 2015 г. по реда на чл.122 от ДОПК в размер на 110409,55
лв. След приспадане на внесения от дружеството данък в размер на 4571,48 лв. за
2014 г. и в размер на 7353,18 лв. за 2015 г., правилно е установена разлика за
довнасяне в размер на 1563,87 лв. за 2014 г. и 3687,77 лв. за 2015 г., ведно
със съответната лихва.
На следващо място по отношение така определения дължим ДДС, съдът
намира, че правилно при определяне на данъчната основа по данъчни периоди
органите по приходите са приспаднали разходи, които не следва да се включват в
данъчната основа, определена по чл.122 от ДОПК /начислени разходи за
амортизация в размер на 363,93 лв. на закупен телевизор „Samsung“ за 2014 г.; начислени разходи за
амортизация в размер на 26,40 лв. на закупен фотоапарат за подводни снимки,
ведно с разходи за допълнително оборудване и аксесоари за него в размер на
1343,33 лв.; начислени разходи за амортизация в размер на 623,88 лв. на закупен
телевизор „Samsung“; начислени разходи за
амортизация в размер на 819,44 лв. за закупен мотоциклет-скутер марка „Honda“; и разходи в размер на 174,17 лв. за
закупуване на покривало за мотор и автокаска/, тъй като същите не са пряко
свързани с дейността на дружеството и за тях не е налице правото на данъчен
кредит. Не се твърди и не са ангажирани от жалбоподателя доказателства в
обратната насока.
Предвид гореизложеното, правилно е установена данъчна основа на
получените доставки (покупки с право на данъчен кредит), определената по реда
на чл.122 от ДОПК и формирана като разлика от данъчната основа на декларираните
покупки с право на данъчен кредит и установената данъчна основа на покупките,
които не са свързани с дейността на дружеството, подробно описани на стр.29 от
РД, поради което и законосъобразно са определени дължим ДДС за данъчни периоди
м.02.2014 г.-м.11.2015 г. в общ размер на 12155,17 лв. и съответната лихва.
В
заключение, съдът приема, че жалбоподателят, не ангажира в настоящото
производство доказателства, с които да опровергае, посредством проведено пълно
насрещно доказване нормативно установената материална доказателствена сила на
ревизионния акт, придадена му от разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК. Обратно,
в случая органите на приходната администрация, установиха по безсъмнен начин
проявлението на фактите и обстоятелствата, от който черпят правомощието си да
определят данъчната основа за облагане на жалбоподателят по реда на чл.122 от ДОПК, като констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са
съответни на материалния закон. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че РА е законосъобразен, а
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, съдът
намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на
1222,56 лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Милс
груп“ ЕООД - Варна, представлявано от управителя И.Б.Ш., против Ревизионен акт
№ Р-03000316005050-091-001/13.09.18 г. на органи по приходите при ТД на
НАП-Варна, потвърден с Решение № 315/04.12.18 г. на Директора на дирекция ОДОП-Варна, с който са
установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2014 г. и
2015 г. в размер на 5251,64 лв. главница и 1466,56 лв. лихва; задължения за ДДС
по ЗДДС за д.п.м.02 - м.12.2014 г. и д.п.м.01 - м.11.2015 г. в общ размер на
12155,17 лв. главница и 4211,88 лв. лихва.
ОСЪЖДА „Милс
груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. “А.Ф.“
№ 16, ******************, представлявано от управителя И.Б.Ш. да заплати в полза на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ
на НАП сумата в размер на 1222,56 лева /хиляда двеста двадесет и два лева, петдесет
и шест стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: