Р Е Ш
Е Н И
Е №
гр. Пазарджик,
11.10. 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на
дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Красимир Ненчев
Членове:
Борислав Илиев
Росица Василева
при секретаря Г. Младенова, като разгледа докладваното от окръжен съдия
Б.Илиев в.гр.дело №591 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
С решение №791/07.06.2019г. по гр.д.№3177/2018г. на Пазарджишкия районен съд, е прието за установено на основание чл.1, ал.1,т.3 от ЗУТОССР по отношение на ТП на НОИ- град Пазарджик,
представлявано от директора Е.С.Г., че С.Й.Б. с ЕГН ********** *** е работил като „*******“ в ДФ „Строймашинженеринг“-СМИ
„Строймашремонт“-гр. София за периода от 13.11.1992г. до 31.12.1996г. без
прекъсване на трудовия стаж, при пълен осемчасов работен ден. Така постановеното решение се обжалва в
срок от ТП на НОИ - Пазарджик, като неправилно и незаконосъобразно. Във въззивната жалба са посочени разпоредбите на
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж, които въззивникът счита,
че са приложени неправилно от първоинстанционния съд, което довело и до
неправилните правни изводи на съда. Поддържа
се, че съдът не е съобразил всички събрани доказателства, както въз основа на
грласни доказателства е приел за доказано,че С.Б. е полагал труд в посоченото дружество през периода
13.11.2.1992гг.-31.12.1996г. на длъжността „*******“. Сочи се разпоредбата на
чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, съгласно която не се допускали свидетелски показания,
ако не са представени писмени доказателства, които да установяват вероятността
на трудовия/осигурителния стаж и които да са издадени от
работодателя/осигурителя. Сочи и разпоредбата на чл.6, ал.4 от ЗУТОССР за
свидетели, които се допускали само лица, притежаващи писмени доказателства
относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия
работодател/осигурител ,като по този начин било допуснато нарушение на посочената разпоредба на закона.
Формулирано е искане да се постанови съдебен акт, с който да отмените решението
на РС, като незаконосъобразно и неправилно. Не се сочат доказателства. Не се
правят доказателствени искания. В
срока по чл.263 ГПК от противната страна е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба.Излагат се съображения за допустимост но неоснователност на подадената
въззивна жалба .Формулирано е искане за оставяне без уважение на същата и
потвърждаване на обжалваното решение.,претендира се присъжнате на сторените
разноски за двете инстанций. В съдебно
заседание жалбоподавателят,чрез своя пълномощник поддържа въззивната жалба по
съображения изложени в представени по делото писмени бележки.Прави възражение
за прекомерност при присъждане на адвокатско възнаграждение на осн.чл.78,ал.5
от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна, се явява
лично и чрез своя пълномощник адв.Ю.Й. от САК, оспорва въззивната жалба и моли
съда да я остави без уважение,като потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски.
Пазарджишкият окръжен съд, при
условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши преценка първо на
валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съобразявайки изложеното
съдът прие, че атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав
и в съответната форма, поради което се явява валидно и допустимо.
Въззивната жалба е подадена в
двуседмичния преклузивен срок по чл.259 ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от страна с правен интерес, срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
За да се произнесе по съществото на
спора, съобразявайки наведените в жалбата доводи, съдът взе предвид следното:
Районен съд – Пазарджик е сезиран с иск с правно
основание чл.1 от ЗУТОССР.
Ищецът С.Й.Б.
с ЕГН ********** *** твърди, че през
периода от 13.11.1992г. до 31.12.1996г. е работил в ДФ „Строймашинженеринг“-СМИ
„Строймашремонт“, правоприемник на
СО“Вагоностроене“ на длъжност „*******“ на пълно работно време и при
месечно трудово възнаграждение в размер на 2 400лв., 3 600лв.,
5400лв., 7 800лв. и 13 600лв. Твърди, че общо е положил трудов стаж
от 4 години 1 месец и 18 дни. Продължителността на стажа, положен при този
осигурител е надлежно оформен и отразен в трудова книжка№1841/21.06.1968г.,
заверена с печат на предприятието , подписана от главен счетоводител и директор
. Твърди, че със заявление вх.№2113-12-2536/30.12.2016г. до директора на ТП на
НОИ-Пазарджик е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по реда на чл.68, ал.1 и
ал.2 от КСО. С разпореждане №**********,№2140-12-154/29.04.2017г. на длъжностно лице по „ПО“-Началник отдел
„Пенсии“-А.К.на основание чл.68, ал.1,2 от КСО е отказано да и бъде отпусната
исканата пенсия с аргумент , че след извършена проверка от отдел „Обединен
осигурителен архив“ село Н.в приетата разплащателна и трудова документация на ДФ „Строймашинженеринг“ гр.София за
периода 13.11.1992г. до 31.12.1996г. липсват данни за лицето С.Й.Б. и
осигурителния стар положен в цитираното предприятие не е зачетен. Това
обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск срещу
ответника ТП на НОИ-Пазарджик, тъй като предприятието, в което е работил е
прекратило дейността си и няма правоприемник. След заличаването си с решение на
СГС от 11.09.2012г. ДФ „Строймашинженеринг“ е започнала предаването на
разплащателните ведомости. Към месец декември 2014г възниква проблем по
предаването на разплащателната документация, подробно аписано в жалби с вх.№94щ-19-1/07.01.2015г. и
вх.№94щ-19-1/22.01.2015г. от Щ.Щ. в качеството му на бивш директор на ДФ
„Строймашинженеринг“, адресирани до управителя на НОИ. Поради отказ на НОИ да
приеме останалата част от разплащателната документация и на основание Заповед№2
от 08.01.1997г., т.3 на временния синдик Г.Х. съгласно която до второ нареждане
Щ., бивш директор се възлага да събира и съхранява всички разплащателни
ведомости , досиета и останали документи, касаещи дейността на ДФ „Строймашинженеринг“. За същия период е
изготвено и подписано от Щ. удостоверение, съгласно което разплащателните
ведомости, в които се съдържат данни за ищеца не са предадени на НОИ и се
съхраняват при него като продължава да съхранява и останалите , непредадени
разплащателни ведомости. Твърди се, че в състава на ДФ „Строймашинженеринг“
като правоприемник на СО“Вагоностроене“ влиза ЖПЗ ЕАД-София, ВЗ-Бургас,
ВЗ-Дряново. С ДВ бр.40/26.05.1989г е обнародвано Решение на СГС, с което се
регистрира ДФ“Транстехника“ , в чиито
състав се вливат СО “Вагоностроене“ влиза ЖПЗ ЕАД-София. Съгласно решение на
МС№50/1980г. стопанското обединение и акционерното дружество прекратяват
дейността си като самостоятелни юридически
лица и ДФ“Транстехника“ поема активите и пасивите по баланса към 31.01.1989г.В
ДВ бр.72/07.09.1990г в регистъра на държавните фирми е вписана Държавна фирма
„Строймашинженеринг“ с държавно имущество
като правоприемник на
ДФ“Транстехника“. С решение на СГС от 03.01.1997г./ ДВ
бр.29/08.04.1997г. по т.д.№10131/1992г. е обявена неплатежоспособността на
ДФ“Строймашинженеринг“ и е открито производство по несъстоятелност. С решение
на СГС от 11.09.2012г.е прекратено производство по т.д.№10131/1992г и е постановено
заличаване на ДФ“Строймашинженеринг“ от ТР. Тази фирма няма правоприемник,
поради което искът е заведен срещу ТП на НОИ-Пазарджик. Моли се съда да
постанови решение, с което да се приеме за установено , че за периода от 13.11.1992г до 31.12.1996г. ищецът
е работил на длъжност “*******“ в ДФ“Строймашинженеринг“-СМИ „Строймашремонт“ и
е положил трудов стаж от 4 години, един месец и 18 дни. Претендират се
сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира
доказателства. В срока по чл.131 от ГПК
от ответника, е подаден писмен отговор, с който се оспорва иска. За изясняване
фактическата обстановка по спора са разпитани свидетели. Въззивният съд,
като прецени доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
прие за установено следното: Не се спори
между страните, че със заявление вх.№2113-12-2536/30.12.2016г. до
директора на ТП на НОИ-Пазарджик ищецът е поискал да му бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане №**********,№2140-12-154/29.04.2017г.
на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ
на ищеца е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст с мотив: нее зачетен
осигурителен стаж за периода от 13.11.1992г. до 01.01.1997г. от ДФ“Строймашинженеринг“-София
, тъй като след извършена проверка от отдел „Обединен осигурителен архив“село Н.в
приетата разплащателна и трудовоправна документация на
ДФ“Строймашинженеринг“-гр.София за периода от месец ноември 1992г до месец
декември 1996г. липсват данни за лицето С.Й.Б.. Това разпореждане е обжалвано пред
директора на ТД на НОИ-Пазарджик и с решение №1012-12-62#2/18.07.2017г. на директора на ТД на НОИ-Пазарджик
разпореждането е потвърдено. Решението от 18.07.2017г е атакувано с подадена от
ищеца жалба до Административен съд –Пазарджик. С решение №61306.12.2017г по
адм.дело№613 /2017г по описа на Адм.съд-Пазарджик жалбата е отхвърлена. От
удостоверение №23-3 от 15.01.1997г, издадено от ДФ“Строймашинженеринг“ СМИ
Строймашремонт“-София се установява, че ищецът е заемал длъжността „*******“ за периода от 13.11.1992г. до 31.12.1996г.
при първа категория труд. В удостоверение, издадено от същото предприятие на същата дата 15.01.1997г., но с предходен
№23-2 , е удостоверено , че периодът
през който ищецът е заемал длъжността „***“ е 01.01.1993г -31.12.1995г. Към исковата
молба е приложено заверено копие от трудова книжка на ищеца / което писмено
доказателство не е оспорено от ответника досежно неговата вярност, в което е
отразено, че ищецът е работил в ДФ“Строймашинженеринг“ СМИ “Строймашремонт“ за
периода от 13.11.92г до 31.12.1996г. като трудовият му стаж е 4 години, 1 месец
и 18 дни. Предвид
наличието на писмени доказателства по смисъла на чл.6 от ЗУТОССР по делото бяха събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите Г.А.И. и Г.П.Т. ,които гласни доказателствени
средства съгласно визираната норма на приложимия специален закон се явяват
допустими на основание чл.6, ал.4 във вр. с ал.2,т.5 от ЗУТОСС. От разпита на
свидетеля И. се установи, че двамата от ищеца се познават. Работили са заедно
през периода 1993-1996г. в ЖП Завода ищецът като ***, а свидетеля като ***.
Свидетелят уточни, че е работил там пред периода от 1984 до 1996г. В тази
насока са и показанията на свидетеля Т., който уточни през периода от 1993г. до 1996г двамата с
ищеца са работили в „Строймашинженеринг“. Заедно са пътували за работа – ищеца
от град Б., свидетелят -от село П..
Свидетелят допълни, че за работили и в един цех – ищеца като ***, а свидетелят
като ***. По делото не се спори, а и след
служебно събраната от съда информация от
ТР се установи, че в състава на ДФ
„Строймашинженеринг“ като правоприемник на СО“Вагоностроене“ влиза в ЖПЗЕАД-София, ВЗ-Бургас и ВЗ-Дряново. С
решение на СГС , обнародвано в ДВ
бр.40/26.05.1989г. е регистрирана ДФ“Транстехника“ ,в която ес вливат СО“Вагоностроене“ и ЖПЗ ЕАД-София. Съгласно
Решение на МС№50/1980г
СО“Вагоностроене“ и ЖПЗ ЕАД-София
прекратяват дейността си като самостоятелни юридически лица и ДФ“Транстехника“
поема активите и пасивите по баланса към 31.01.1989г. В държавен вестник бр.72/07.09.1990г. е вписана
Държавна фирма „Строймашинженеринг“ с държавно имущество.За уставен фонд се
предоставя имуществото, която тя получава като правоприемник на
ДФ“Транстехника“. С решение на СГС от 03.01.1997г./ДВ бр.29/08.04.1997г. по
т.д.№10131/1992г. е обявена неплатежоспособността на ДФ „Строймашинженеринг“ и
е открито производство по несъстоятелност. С решение на СГС от 11.09.2012г. ДФ
„Строймашинженеринг“ е заличена. Пред настоящата
въззивна инстанция страните не ангажират нови доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи: Предявения иск е с правно основание чл.3 във вр.чл.1,
ал.1 , т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред/ ЗУТОССР/- специален положителен установителен иск за установяване на факти
с правно значение в конкретния случай -
трудов стаж. Абсолютна
положителна процесуална предпоставка , обуславяща допустимостта на
установителните искове, в случая на иска по чл.1, ал.1,т.3 от ЗУТОССР е наличието
на правен интерес. За обосноваване на
правния интерес в чл.5 ал. 2 от ЗУТОССР
е разписано изискване,когато осигурителят е прекратил дейността си, без
да има правоприемник или не е прекратил
дейността си, но ведомостите и книжата са му иззети по реда на инструкция на
управителя на Националния осигурителен институт , издадена на основание чл.5,
ал.3 от КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство
липсват писмени данни за претендирания
стаж. В конкретния случай не се спори,че осигурителят е прекратил
дейността си ,поради което предпоставка за допустимост на иска е именно наличието на удостоверение по чл.5
от ЗУТОССР. Такова удостоверение №5506-09-7851#1/23.11.2018г., имащо характер на документ по чл.5,
ал.2 от ЗУТОССР, е представено от ищеца, поради което съдът прави извод,
че е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск, поради което и същият се явява процесуално допустим.В предвид на това са неоснователни
оплакванията на жалбоподателя,че липсва положителна
процесуална предпоставка за наличие на правен интерес от предявяване на иска . Неоснователни са оплакванията на
жалбоподателя,че решението на първоинстанционния съд в частта в която въз
основа на гласни доказателства е прието за доказано,че С.Б. е полагал труд в
„строймашининженеринг“ през периода 13.11.1992-31.12.1996г.г на длъжността „*******“. Безспорно се установи от анализа на представените
доказателствените средства, че ищецът е полагал труд на длъжността“*******“ за периода от 13.11.1992г. до 31.12.1996г.“ в
ДФ“ Строймашинженеринг“ СМИ „Строймашремонт“ гр.София. Представените и обсъдени
по-горе писмени доказателства/ двата
броя удостоверения издадени от ДФ „Строймашинженеринг“ и трудова книжка имат
характер на начало на писмено доказателство по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР
и се ценят като неоспорени такива. Като
неоснователно съдът намира оплакването на жалбоподателя, че съдът
незаконосъобразно отказал да уважи искането по чл.193 от ГПК.Съгласно визираният
текст законодателя е предвидил
възможност заинтересованата страна да оспори истинността на документа с отговора на исковата молба или най-късно в
първото по делото съдебно заседание.С
исковата молба ищецът е представил заверено копие от тр.книжка и за
проверка от съда в съдебно заседание е
представен оргигинал на същата ,който не е ново доказателство по смисъла на
закона и правилно решаващия съд не е допуснал процедурата по чл.193 от ГПК. В
подкрепа на същите са и кредитираните гласни доказателствени средства, чрез
разпита на двамата свидетели, които свидетели
са работили през същия / процесния/ период при същия работодател. За
начална дата на трудовия стаж в ДФ
„Строймашинженеринг“ съдът правилно е приел 13.11.1992г. и за крайна дата
31.12.1996г. според вписаното в
трудовата книжка и с оглед обсъдените в тази насока гласни доказателства, като
и двамата свидетели категорично и еднопосочно заявиха, че са работили в ДФ
„Строймашинженеринг по едно и също време
с ищеца и тези техни твърдения се потвърждават от отразеното в трудовите книжки, касаещи същите свидетели. Съобразявайки гореизложеното
въззивният съд намира,че предявеният от ищеца иск следва да бъде уважен. Въз основа на установената по делото
фактическа страна на спора , районния съд
е достигнал до същите правни
изводи постановявайки обоснован и законосъобразен съдебен акт съобразен с
материалния закон, който следва да бъде потвърден.
Не се установиха допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване
на решението. В изпълнение на процесуалната разпоредба на чл. 235 ал. 2 ГПК при постановяване на обжалваното
решение районният съд е преценил всички доказателства по делото и е обсъдил
доводите на страните.Въззивната
жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция в
полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в
размер на 600лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно представен
списък на разноските по чл.80 от ГПК и пълномощно от 05.06.2019г. но претенцията за присъждане
на 100 лв. за пътни разходи на процесуалният
представител на страната същата не
следва да бъде уважавана, доколкото тези разходи не се включват в съдебните
разноски по чл. 78, ал.1 от ГПК./ в т.с. Определение № 697/29.10.2015 г. по ч.гр.д.№
3880/2015 г. на ВКС-ІV г.о. Наред с това, за тях не са представени надлежни
доказателства за извършването им /в този смисъл Определение № 263 от 01.06.2015
г. по ч. гр. д. № 2713/2015 г. на ВКС, 1-во гр. Отделение/, поради което в тази
част претенцията за разноски и на това основание следва да бъде оставена без
уважение Водим от
горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №791/07.06.2019г. по гр.д.№3177/2018г. по описа на Пазарджишкия районен
съд.
ОСЪЖДА
„ТП на НОИ“–Пазарджик да заплати на С.Й.Б.,ЕГН:********** ***,сумата от 600лв.-представляващи
адвокатско възнаграждение на адв.Ю.Й. от САК
съгласно представени списък на разноските по чл.80 от ГПК и пълномощно
от 05.06.2019г.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред
ВКС.
Председател: Членове:1.
2.