№ 950
гр. София, 26.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110204559 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 92 от 29.10.2020г., издадено от **** -
Директор на Дирекция „Контролна и превантивна дейност“, упълномощена да изпълнява
правомощията на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – София
(РИОСВ - София) със Заповед № РД-115/23.10.2018г. на Директора на РИОСВ - София, с
което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.136, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците,
за нарушение на чл.35, ал.3, вр. ал.2, т.2 от Закона за управление на отпадъците на „***”
ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7000 (седем хиляди) лева.
В жалбата на „***” ООД се твърди, че обжалваното Наказателно постановление е
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения от процесуален характер и при
нарушения на материалния закон. Посочва се, че Дружеството - жалбоподател не може да
бъде субект на нарушение по чл.35, ал.3, вр. ал.2, т.2 от Закона за управление на отпадъците,
тъй като „***“ ООД не е оператор по Закона за управление на отпадъците и предметът му
на дейност е извършване на транспортни услуги. Поради това се твърди, че не е необходимо
Дружеството да има регистрация по чл.78 от Закона за управление на отпадъците. В жалбата
се посочва, че в получената заявка не било посочено, че стоката представлява „вторични
суровини“. В условията на пандемията водачът нямал право да напуска кабината и да
присъства при товарене на стоката. Изтъка се, че след като разбрали, че трябва Дружеството
да има регистрация, се снабдило с такава. Освен това в жалбата се твърди, че в АУАН не е
отразена дата или период на осъществяване на транспортирането. Жалбоподателят се
1
позовава и на Тълкувателно решение № 3/10.05.2011г. на ВАС. Алтернативно се иска съдът
да приеме, че случаят е маловажен. Относно субективната стана на нарушението в жалбата
се посочва, че то било извършено при форма на вина непредпазливост, при нейна
разновидност – небрежност. Отбелязва се и това, че нарушението е извършено за първи път.
Поради всичко това се иска съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно.
Първоначално жалбата е била подадена чрез РИОСВ – София до Районен съд –
Петрич. Пред РС – Петрич е било образувано НАХД № 771/2020г. по описа на РС – Петрич,
3 състав. С Решение № 8261/30.06.2021г. РС- Петрич е потвърдил обжалваното НП. По
жалба на адв. Йовев – пълномощник на „***“ ООД спорът е бил пренесен пред
Административен съд – Благоевград, който с Решение № 1915/09.11.2021г. е обезсилил
Решение № 8261/30.06.2021г., постановено по НАХД № 771/2020г. по описа на РС – Петрич
и е изпратил делото по компетентност на СРС. Първоначално е било образувано НАХД №
16491/2021г. по описа на СРС, НО, 10 състав, но с Определение № 646/28.02.2022г. СРС,
НО, 10 състав е прекратил производството по НАХД № 16491/2021г. по описа на СРС, НО,
10 състав и е повдигнал спор за подсъдност между СРС и РС-Петрич относно жалбата на
„***“ООД срещу процесното НП № 92/29.10.2020г., издадено от Директор на Дирекция
„Контролна и превантивна дейност“, упълномощен да изпълнява правомощията на
Директор на РИОСВ – София.
С Определение № 36/04.04.2022г. ВКС, III Наказателно отделение връща НАХД №
16491/2021г. по описа на СРС за разглеждане и решаване от СРС. На 11.04.2022г. е
образувано настоящото НАХД № 4559/2022г. по описа на СРС, НО, 10 състав.
Пред настоящия съдебен състав „***” ООД се представлява от Г.К. – управител на
Дружеството и от адв. Йовчев. И двамата в съдебно заседание на 27.09.2022г. заявяват, че
поддържат жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 23.11.2022г. процесуалният
представител на Дружеството - жалбоподател моли съда да уважи жалбата и да отмени
Наказателното постановление по съображения, изложени в писмено становище. Адвокатът
уточнява, че не претендира разноски пред настоящата инстанция. Управителят на
Дружеството – жалбоподател заявява, че поддържа устното и писменото становище на адв.
Йовчев и няма какво да допълни.
Въззиваемата страна се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. Бозов само в
съдебното заседание на 03.06.2022г. По време на съдебните заседания пред СРС на
27.09.2022г. и 23.11.2022г. въззиваемата страна не изпраща представител и не взема
становище по спора.
В депозираното по делото писмено становище от управителя на „***“ ООД се посочва,
че НП е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. Заявява се,
че в АУАН и НП като място на извършване на нарушението се сочи ГКПП „Кулата“ и
община Петрич /където е въпросният ГКПП/ е под юрисдикцията на РИОСВ – Благоевград,
а не на РИОСВ – София. Претендира се за нарушение на чл.48, ал.1 и чл.49, ал.1 от ЗАНН.
Жалбоподателят цитира и нормата на чл.1, ал.2 от Правилника за устройството и дейността
2
на регионалните инспекции по околната среда и водите и формира извод за некомпетентност
на административно – наказващия орган. В писменото становище на „***“ ООД се
преповтарят доводите от жалбата. Освен това се твърди, че автомобилът, с който е извършен
превозът, е включен в Разрешително, поради което е направен извод, че автомобилът
отговаря на изискванията за такъв транспорт. Преповтаря се искането за прилагане на чл.28
от ЗАНН, тъй като няма настъпили вредни последици, превозваната стока е имала всички
необходими документи, както и получателят на същата. По съществото на спора се заявява,
че в процесния казус става въпрос за трансграничен превоз на отпадъци и се извършва при
условията и по реда на Регламент (ЕО) № 1013/2006. Не било спорно, че транспортирането
на отпадъците било осъществено при спазване изискванията на този Регламент и че бил
съпроводен с всички необходими документи по Регламента. Поради това се твърди, че не е
налице каквото и да е административно нарушение по Закона за управление на отпадъците,
тъй като е налице трансграничен превоз на отпадъци /в рамките на Европейския съюз/, а не
превоз на територията на Република България. Липсата на извършено нарушение се
извеждала и от санкционната разпоредба на чл.136, ал.2, т.3 от Закона за управление на
отпадъците, тъй като в случа документи за транспортиране на отпадъците се изисквали
според Регламент (ЕО) № 1013/2006, издадени са в Гърция и били представени от
наказаното лице. Иска се СРС да отмени Наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № РД-124/07.02.2020г. Министърът на околната среда и водите наредил да
се създаде работна група, наречена Оперативен център за контрол на трансграничния превоз
на отпадъци.
В РИОСВ-София постъпило писмо по електронна поща, заведено с вх. №
4314/27.03.2020г. от Национален координационен център за трансграничен превоз на
отпадъци. Към това писмо били приложени сканирани копия на документи на преминали
през ГКПП „Кулата“ товарни автомобили, превозващи отпадъци. В писмото било посочено
още, че след справка в регистъра на ИАОС е установено, че „***“ ЕООД няма издадено
разрешение за превоз на отпадъци. Според приложените към писмото документи (находящи
се на лист 24-25 и лист 78-81 от делото пред РС – Петрич, вкл. и в превод на български език)
на 26.03.2020г. от VIPA GREECE SA за „***“ ООД били изпратени с международна
товарителница CМR № 10475 шестдесет и седем броя бали с отпадъци – LDPE CLEAR 95-9,
с код 19 12 04 /т.е. „пластмаса и каучук“/. Превозвач на същите бил „***“ ООД с камион с
рег. № Е 0842 МА и с рег. № Е 5987 ЕА. Те били натоварени в Гърция с определено място
на доставка в гр. София.
Свидетелката И.Ц. (ст. експерт в Дирекция „КПД“, Отдел „ККФОС“ при РИОСВ–
София към март 2020г.) се запознала с писмото на Националния координационен център и
направила справка в публичния регистър на лицата, които притежават документ за превоз
на отпадъци, при което установила, че превозвачът на отпадъците „***“ ООД не притежава
3
документ за събиране и транспортиране на отпадъци, издаден по реда на чл.35, ал.3, вр. ал.2,
т.2 от Закона за управление на отпадъците. Поради това св. Цветанова изпратила покана до
Дружеството – жалбоподател с изх. № 1867/08.04.2020г. и на 29.04.2020г., в присъствието
на двама свидетели по чл.40, ал.3 от ЗАНН - Г.Ш.А. и М.Г., съставила Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 47/2020г. срещу „***“ ООД за това, че
транспортира отпадъци с код 19 12 04 /пластмаса и каучук/ от ГКПП „Кулата“ до площадка
с местонахождение общ. Столична, район „Искър“, ул. „Подпоручик Йордан Тодоров“ № 4
без наличие на документ, издаден по реда на чл.35, ал.3, вр. ал.2, т.2 от Закона за
управление на отпадъците. Прието е, че „***“ ООД е нарушило чл.35, ал.3, вр. ал.2, т.2 от
Закона за управление на отпадъците, като изрично в АУАН е посочено като „дата и място на
извършване на нарушението“ : „26.03.2020 г., ГКПП „Кулата““.
На 29.04.2020г. горецитираният АУАН е връчен на управителя на „***“ ООД срещу
подпис.
Въз основа на този АУАН и при същото фактическо описание на нарушението е
издадено обжалваното Наказателно постановление № 92 от 29.10.2020г., с което Румяна
Петкович-Маринова на длъжност Директор на Дирекция „Контролна и превантивна
дейност“, упълномощена да изпълнява правомощията на Директор на Регионална инспекция
по околната среда и водите – София със Заповед № РД-115/23.10.2018г. на Директора на
РИОСВ – София е наложила на основание чл.53 от ЗАНН и чл.136, ал.2, т.3 от Закона за
управление на отпадъците, за нарушение на чл.35, ал.3, вр. ал.2, т.2 от Закона за управление
на отпадъците на „***” ООД „имуществена санкция“ в размер на 7000 (седем хиляди) лева.
С писмо изх. № 6848/29.10.2020г. от РИОСВ – София изпратили процесното НП на
„***“ ООД по пощата и видно от известието за доставяне на лист 12 от делото пред РС –
Петрич същото е било получено на дата 02.11.2020г. от управителя на „***“ ООД срещу
подпис.
С жалба, изпратена по пощата с дата на пощенското клеймо 06.11.2020г., това
Наказателно постановление е било обжалвано от „***“ ООД, като жалбата е била подадена
чрез РИОСВ – София до РС – Петрич.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, а именно : показанията на св. Цветанова (дадени непосредствено
пред СРС, НО, 10 състав на 23.11.2022г.), както и приобщените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства – Разрешение № 01-РД-553-0 от 19.05.2020г. (лист 6-9 от делото пред
РС-Петрич); плик от жалба (лист 10 от делото пред РС-Петрич); писмо с изх. №
6848/29.10.2020г. (лист 11 от делото пред РС-Петрич); известие за доставяне на НП (лист 12
от делото пред РС-Петрич); Заповед № РД-115/23.10.2018г. на Директора на РИОСВ - София
(лист 15 от делото пред РС-Петрич); платежен документ за издаване на документ за
извършване на дейности по транспортиране на отпадъци (лист 18 от делото пред РС-
Петрич); Заповед № РД-117/01.10.2019г. на Директора на РИОСВ – София (лист 20 от
делото пред РС-Петрич); покана за съставяне на АУАН с изх. № 1867/08.04.2020г. (лист 21
от делото пред РС-Петрич); Акт № 47/2020г. от 29.04.2020г. (лист 19 от делото пред РС-
4
Петрич); електронно съобщение от Национален координационен център до РИОСВ – София
с вх. № 4314/27.03.2020г. с приложени документи (лист 22-25 от делото пред РС-Петрич);
Заповед № РД-124/07.02.2020г. на Министъра на околната среда и водите (лист 26-27 от
делото пред РС-Петрич); писмо с изх. № 205 (4) от 04.02.2020г. до „УКЕВ ТРАНС“ ЕООД с
приложено Решение № 01-РД-388-5 от 03.02.2020г. (лист 47-50 от делото пред РС-Петрич);
писмо с изх. № 786 (4) от 06.04.2020г. до „УКЕВ ТРАНС“ ЕООД с приложено Решение №
01-РД-388-6 от 06.04.2020г. (лист 51-57 от делото пред РС-Петрич), както и Международна
товарителница CМR № 10475 67 с превод на български език (лист 24-25 и лист 78-81 от
делото пред РС-Петрич).
Показанията на свидетелката Цветанова (дадени непосредствено пред СРС, НО, 10
състав на 23.11.2022г.) се характеризират като достоверни, непредубедени и обективни. Те
намират опора в АУАН, покана с изх. № 1867/08.04.2020г., електронно съобщение от
Национален координационен център до РИОСВ – София с вх. № 4314/27.03.2020г. с
приложени документи (Международна товарителница CМR № 10475 67) и Заповед № РД-
124/07.02.2020г. на Министъра на околната среда и водите. Поради това съдът ги кредитира.
Доколкото свидетелката заявява пред СРС, че не помни какво място на нарушението е
посочила в Акта, относно това обстоятелство показанията на св. Цветанова следва да се
квалифицират като неинформативни и съответно съдът не счита, че е налице противоречие
между гласните доказателства и АУАН.
Съдът кредитира напълно и приложените по делото /и цитирани по-горе/ писмени
доказателства, защото същите са с достоверна дата, обективни и непредубедени са.
Заповедите на Министъра на околната среда и водите и на Директора на РИОСВ –
София са издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира. От Заповед № РД-124/07.02.2020г. на
Министъра на околната среда и водите се доказва, че е създаден Оперативен център за
контрол на трансграничния превоз на отпадъци. От Заповед № РД-117/01.10.2019г. на
Директора на РИОСВ – София се доказва, че св. И.Ц. (ст. експерт в Отдел „ККФОС“) е
имала правото да съставя АУАН. Поради това и на основание чл.157, ал.2, вр. чл.136, ал.2,
т.3, вр. чл.35, ал.3, вр. ал.2, т.2 от Закона за управление на отпадъците Акт № 47/2020г. от
29.04.2020г. се явява съставен от оправомощено за това лице. На следващо место - от
Заповед № РД-115/23.10.2018г. на Директора на РИОСВ - София се доказва, че ****,
заемаща длъжността Директор на Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ може (в
случай на отсъствие по обективни причини на Директора на РИОСВ - София) да изпълнява
правомощията на Директора на РИОСВ – София, вкл. и да издава Наказателни
постановления. Същевременно, обаче, от приложените по делото доказателства не се
установява конкретно към датата на издаване на процесното НП (29.10.2020г.) дали
Директорът на РИОСВ – София е отсъствал и то „по обективни причини“, тъй като не е
ангажирано от страна на въззиваемата страна доказателство касателно това обстоятелство,
явяващо се предпоставка за прилагане на Заповед № РД-115/23.10.2018г. на Директора на
РИОСВ – София. Поради това СРС счита, че въззиваемата страна (с оглед разпределение на
5
доказателствената сила) не е успяла в рамките на административно – наказателното
производство да докаже, че към 29.10.2020г. ****, заемаща длъжността Директор на
Дирекция „Контролна и превантивна дейност“, е била оправомощена да изпълнява
правомощията на Директора на РИОСВ – София, вкл. и да издава Наказателни
постановления. Поради това и по аргумент от чл.157, ал.4, вр. ал.2, вр. чл.136, ал.2, т.3, вр.
чл.35, ал.3, вр. ал.2, т.2 от Закона за управление на отпадъците, СРС счита, че по делото не е
доказано, че обжалваното НП е издадено от компетентно лице, тъй като е подписано от
лице, която не е Директор на РИОСВ – София. За да бъде прието, че НП е издадено от
оправомощено за това лице е необходимо не само да се приложи Заповед № РД-
115/23.10.2018г. на Директора на РИОСВ – София, но и да се ангажират доказателства, че
към 29.10.2020г. Директорът на РИОСВ – София е отсъствал по обективни причини, което
дава възможност (по силата на Заповед № РД-115/23.10.2018г. на Директора на РИОСВ –
София) на **** да издава НП, но такова доказване в случая не е било проверено от
въззиваемата страна. Поради това и по аргумент от чл.157, ал.4, вр. ал.2, вр. чл.136, ал.2, т.3,
вр. чл.35, ал.3, вр. ал.2, т.2 от Закона за управление на отпадъците, този съдебен състав
приема, че не е доказано, че процесното НП е издадено от компетентно лице.
По отношение на приложените по делото Международна товарителница CМR №
10475 с превод на български език и електронното съобщение от Национален
координационен център до РИОСВ – София с вх. № 4314/27.03.2020г. с приложени
документи СРС счита, че тези писмени доказателства са еднопосочни, обективни и
достоверни. Поради това СРС ги кредитира.
Поканата за съставяне на АУАН с изх. № 1867/08.04.2020г., пликът от жалбата,
писмото с изх. № 6848/29.10.2020г. и известието за доставяне на НП имат достоверна дата.
Поради това СРС им се доверява и приема, че до управителя на „***“ ООД е била изпратена
покана за съставяне на Акт, а след издаване на НП – същото е било изпратено по пощата до
Дружеството – жалбоподател. Видно от датите на получаване на НП и датата на подаване на
жалба по пощата срещу него (лист 12 и лист 10 от делото пред РС-Петрич) настоящият
съдебен състав приема, че жалбата на „***“ ООД срещу Наказателно постановление № 92 от
29.10.2020г. е подадена в законоустановения /към месец ноември 2020г./ срок за обжалване
на НП.
На лист 6-9 и лист 18 от делото пред РС-Петрич са приложени Разрешение № 01-РД-
553-0 от 19.05.2020г. и платежен документ за издаване на документ за извършване на
дейности по транспортиране на отпадъци. Макар тези документи да следват по време датата
на деянието и датата на съставяне на АУАН, съдът ги подложи на анализ, тъй като и чрез
тях се установяват релевантни за спора обстоятелства, а именно, че едва на 30.04.2020г.
„***“ ООД е подало пред РИОСВ – Благоевград документи и е платило такса за издаване на
документ, че Дружеството извършва дейност по транспортиране на отпадъци и съответно на
19.05.2020г. е бил регистриран и издаден регистрационен документ на името на „***“ ООД
за извършване на дейност по транспортиране /събиране и транспортиране/ на територията
на цялата страна на отпадъци, посочени в самия документ, сред които и тези с код 19 12 04.
6
По аргумент на противното това означава, че към месец март 2020г. Дружеството –
жалбоподател не е имало издаден документ по реда на гл. V, раздел II от Закона за
управление на отпадъците, в какъвто смисъл са не само констатациите в АУАН, но и
показанията на св. Цветанова. Поради изложеното по-горе СРС прие, че следва да кредитира
и тези писмени доказателства.
Приложените на лист 47-57 от делото пред РС – Петрич писмени документи,
доколкото се отнасят за друго юридическо лице, се явяват неотносими към предмета на
доказване по делото. Въпреки това, обаче, съдът прие да ги анализира, тъй като тяхното
съдържание е относимо към част от релевираните от страните доводи по съществото на
спора. Писмо с изх. № 205 (4) от 04.02.2020г. до „УКЕВ ТРАНС“ ЕООД с приложено
Решение № 01-РД-388-5 от 03.02.2020г. и писмо с изх. № 786 (4) от 06.04.2020г. до „УКЕВ
ТРАНС“ ЕООД с приложено Решение № 01-РД-388-6 от 06.04.2020г. са обективни и
непредубедени писмени доказателства. Решенията са издадени от държавен орган и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира и
приема, че Дружеството „УКЕВ ТРАНС“ ЕООД е имало регистрация по чл.35, ал.3 и ал.5 от
Закона за управление на отпадъците, като с Решение № 01-РД-388-5 от 03.02.2020г. на
Министерство на околната среда и водите, РИОСВ – Благоевград е било променено относно
количеството на вече разрешения отпадък, начина на транспортирането му и превозните
средства, а с Решение № 01-РД-388-6 от 06.04.2020г., издадено от Министерство на околната
среда и водите, РИОСВ – Благоевград са били добавени нови отпадъци, променени били
количествата на вече разрешените отпадъци, начина на транспортирането им и превозните
средства.
При съпоставка на превозните средства, с които било разрешено на „УКЕВ ТРАНС“
ЕООД, а след 19.05.2020г. и на „***“ ООД, да извършват превоз на отпадъци се забелязва,
че товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № Е 0842 МА фигурира и в двете Решения,
кредитирани по-горе, издадени на името на „УКЕВ ТРАНС“ ЕООД, и в Разрешение № 01-
РД-553-0 от 19.05.2020г., издадено на „***“ ООД. Доколкото регистрацията по чл.35, ал.3 от
Закона за управление на отпадъците се извършва на лица, регистрирани като търговци по
българското или по националното си законодателство (според чл.78, ал.1 от Закона за
управление на отпадъците), за нарушението по чл.35, ал.3, вр. ал.2, т.2 от Закона за
управление на отпадъците е важно кое юридическо лице е извършило въпросното
транспортиране на отпадъците, а не с кое превозно средство и дали то фигурира в
регистрацията на трето лице. Поради това е ирелевантно, че автомобил марка „Скания“ с
рег. № Е 0842 МА фигурира в Решенията, издадени на името на „УКЕВ ТРАНС“ ЕООД, тъй
като от съществено значение за фактическия състав на процесното деяние е дали
Дружеството – нарушител е имало към датата на транспортиране на отпадъците регистрация
и издаден документ по реда на глава V, раздел II от Закона за управление на отпадъците.
Поради това релевираните доводи, че превозното средство фигурирало в разрешение на
друго юридическо лице се явяват неоснователни.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен
7
анализ, съдът достига до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния /към месец ноември 2020г./
процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения :
Актът и Наказателното постановление са издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН.
Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в
Акта и Наказателното постановление. Посочено е, че „***“ ООД е транспортирало отпадъци
с код 19 12 04 /пластмаса и каучук/ от ГКПП „Кулата“ до площадка в общ. Столична, район
„Искър“, ул. „Подпоручик Йордан Тодоров“ № 4, като Дружеството не е имало издаден
документ по реда на чл.35, ал.3, вр. ал.2, т.2 от Закона за управление на отпадъците. Това
означава, че е налице съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението. Същевременно, обаче, СРС счита, че има неяснота в самото административно
– наказателно обвинение - при описанието на мястото на извършване на нарушението.
Както в Акта, така и в НП е посочено едновременно, че нарушението е извършено на ГКПП
„Кулата“ и че отпадъкът е транспортиран от ГКПП „Кулата“ до площадка в общ. Столична,
район „Искър“, ул. „Подпоручик Йордан Тодоров“ № 4. Това означава, че актосъставителят,
а от там и административно – наказващият орган е посочил по неясен начин, налагащ
субективно тълкуване, къде се твърди да е извършено нарушението – дали на ГКПП
„Кулата“ или в гр. София, ул. „Подпоручик Йордан Тодоров“ № 4. Това е била и причината,
поради която настоящият съдебен състав е приел с Определения № 2061/22.12.2021г., №
96/14.01.2022г. и № 646/28.02.2022г., че доколкото се твърди нарушението да е извършено
на ГКПП „Кулата“, то СРС не е компетентен да разгледа спора по същество. В случая с
едновременното посочване в АУАН и НП, че мястото на нарушението е ГКПП „Кулата“ и
че нарушението се състои в транспортиране на отпадъци от ГКПП „Кулата“ до площадка в
общ. Столична, район „Искър“, ул. „Подпоручик Йордан Тодоров“ № 4, административно –
наказващият орган е въвел неяснота относно мястото на извършване на нарушението, което
съставлява нарушение на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Неяснотата относно
мястото на извършване на нарушението възпрепятства и правото на защита на наказаното
лице да разбере срещу кои точно факти следва да се защитава.
Поради това настоящият съдебен състав счита, че при ангажиране административно -
наказателната отговорност на „***“ ООД е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Налице е формална предпоставка за отмяна на Наказателното
постановление, тъй като при реализирането на административно - наказателната
отговорност на Дружеството-жалбоподател е допуснато процесуално нарушение, което води
до опорочаване на производството. Констатираното по-горе противоречие в твърденията на
административно – наказващия орган относно мястото на извършване на нарушението
винаги съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като не позволява на
8
нарушителя да разбере срещу кои точно факти следва да се защитава – дали, че е нарушил
чл.35, ал.3, вр. ал.2, т.2 от Закона за управление на отпадъците на ГКПП „Кулата“ или в град
София. За жалбоподателя е невъзможно да се защитава по неконкретизирано обвинение за
извършване на административно нарушение. Нарушаването на правото на защита на
жалбоподателя във всички случаи води до порочност на издаденото Наказателно
постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение, което винаги
съставлява формална предпоставка за отмяна на атакуваното НП, тъй като производството
по ангажиране на административно - наказателната отговорност на жалбоподателя е изцяло
опорочено.
В случая не става въпрос за допусната техническа грешка, тъй като и в Акта, и в НП е
изведено на самостоятелен ред твърдението, че нарушението е извършено на 26.03.2020г. на
ГКПП „Кулата“. Поради това е неприложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като
в случая „нередността” с мястото на нарушението е не само в АУАН, но и в Наказателното
постановление, а то е актът, който определя обхвата на административно-наказателното
обвинение и срещу което жалбоподателят организира защитата си. Административно –
наказателното производство протича по отношение на фактите, посочени в Наказателното
постановление. По отношение на тях се следи в бъдеще за принципа non bis in idem.
На следващо място – настоящият съдебен състав прие (видно от мотивите по-горе), че
Акт № 47/2020г. от 29.04.2020г. изхожда от оправомощено лице, но обжалваното
Наказателно постановление № 92/29.10.2020г. не се доказа по делото, че е издадено от
компетентно лице – предвид нормата на чл.157, ал.4, вр. ал.2, вр. чл.136, ал.2, т.3, вр. чл.35,
ал.3, вр. ал.2, т.2 от Закона за управление на отпадъците, приложената по делото Заповед №
РД-115/23.10.2018г. на Директора на РИОСВ – София и липсата на доказателства за
отсъствие по уважителни причина на Директора на РИОСВ – София към датата на издаване
на процесното Наказателно постановление. Това е второ /самостоятелно/ основание съдът да
приеме, че Наказателното постановление следа да бъде отменено поради това, че
въззиваемата страна не е доказала, че НП е издадено от правоимащо лице.
Въпреки, че в случая са налице основания за отмяна на НП на формално основание и
че в такива случаи не е необходимо да се обсъжда спорът по същество, съдът счита, че в
случая следва да посочи, че изведеното по-горе съществено процесуално нарушение
рефлектира и върху решаването на спора по същество. От събраните и кредитирани по-горе
гласни и писмени доказателства се установява, че „***“ ООД е извършвало транспорт на
отпадъци с код 19 12 04, които според Наредба № 3/01.04.2004г. за класификация на
отпадъците са „пластмаса и каучук“. От показанията на св. Цветанова, както и по аргумент
на противното от Разрешение № 01-РД-553-0 от 19.05.2020г. се налага изводът, че към месец
март 2020г. Дружеството – жалбоподател не е имало издаден документ по реда на гл. V,
раздел II от Закона за управление на отпадъците. Поради това следва, че формално е
допуснато нарушение на чл.35, ал.3, вр. ал.2, т.2 от Закона за управление на отпадъците от
страна на юридическо лице /превозвача на отпадъците/, чиято административна отговорност
е обективна и безвиновна. За да бъде ангажирана тази отговорност, обаче, следва да е
9
доказано конкретно повдигнатото на „***“ ООД административно – наказателно обвинение,
част от което е и мястото на извършване на нарушението. Доколкото изпълнителното деяние
на нарушението по чл.35, ал.3, вр. ал.2, т.2 от Закона за управление на отпадъците е
транспортиране на отпадъци, т.е. техният превоз, то е безспорно, че нарушението е
започнало на територията на ГКПП „Кулата“ (с навлизането на отпадъците от Гърция в Р.
България), но е довършено в град София, тъй като мястото на доставка на отпадъците е в гр.
София. Доколкото, обаче, в АУАН и НП е изрично записано, че мястото на извършване на
нарушението е ГКПП „Кулата“, този съдебен състав счита, че конкретното административно
– наказателно обвинение срещу „***“ ООД е останало недоказано в частта относно мястото
на извършване на нарушението, тъй като и доказателствата, и естеството на нарушението по
чл.35, ал.3, вр. ал.2, т.2 от Закона за управление на отпадъците сочат, че на ГКПП „Кулата“
процесното деяние е започнало, но не е довършено там, поради което и не може да се
приеме, че там е извършено нарушението. Гореизложеното означава, че повдигнатото срещу
„***“ ООД конкретно административно – наказателно обвинение е недоказано относно
мястото на извършване на нарушението предвид конкретните рамките на обвинението и
съдържанието на АУАН и НП относно изведеното място на извършване на нарушението.
Поради това и по същество СРС приема, че са налице основания за отмяна на Наказателното
постановление.
Само за пълнота на изложението и във връзка с релевираните от жалбоподателя доводи
за некомпетентност на РИОСВ – София следва да се посочи, че именно защото нарушението
е довършено /според мотивите на съда, посочени по-горе/ в гр. София, а не на ГКПП
„Кулата“, компетентен да извърши проверката е не РИОСВ – Благоевград, както претендира
жалбоподателят, а РИОСВ – София. Поради това и този довод на жалбоподателя се явява
неоснователен.
Съдебният състав не споделя и аргументите от жалбата, че за превозвача не било ясно
съдържанието на транспортираната стока, тъй като в документите, с които стоката е била
транспортирана (Международна товарителница CМR № 10475) изрично е посочено, че става
въпрос за 67 бр. бали с отпадъци – LDPE CLEAR 95-9, с код 19 12 04, а в Наредба №
3/01.04.2004г. за класификация на отпадъците изрично е посочено, че отпадъци с код 19 12
04 са „пластмаса и каучук“. Поради това е без значение дали водачът е напуснал кабината и
дали е присъствал при товарене на стоката.
С оглед на всичко, изложено по-горе, този съдебен състав прецени, че обжалваното
Наказателно постановление следва да бъде отменено, макар и не по съображения, изложени
в жабата, а защото не е доказана компетентност на лицето, издало конкретното НП, поради
допуснато съществено процесуално нарушение и подари недоказаност на конкретното
административно – наказателно обвинение в частта относно мястото на извършване на
нарушението.
С оглед изхода на делото разноски не се дължат в полза на въззиваемата страна.
Въпреки, че съдът отменя НП, не следва да присъжда разноски и в полза на жалбоподателя,
тъй като изрично пред СРС, НО, 10 състав адв. Йовчев в съдебно заседание на 23.11.2022г. е
10
заявил, че жалбоподателят не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92 от 29.10.2020г., издадено от **** -
Директор на Дирекция „Контролна и превантивна дейност“, упълномощена да изпълнява
правомощията на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – София
със Заповед № РД-115/23.10.2018г. на Директора на РИОСВ - София, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.136, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците, за нарушение на
чл.35, ал.3, вр. ал.2, т.2 от Закона за управление на отпадъците, на „***” ООД е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 7000 (седем хиляди) лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11