Решение по дело №517/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 386
Дата: 20 юли 2018 г. (в сила от 12 ноември 2018 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20185220200517
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 20.07.2018г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

         ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,  Наказателна колегия, ХІV състав,  в публичното заседание на  05.07.2018 година в състав:

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

 

при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от районен съдия  Бишуров АНД № 517/2018 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството  по реда на чл.59 и  сл. от ЗАНН.

 Образувано е по жалба на „М и М – 1 2016” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.В., обл.П.,  представлявано от управителя М.В.З.  против НП № 308222-F330687 от 20.12.2017г. на директор Офис - Пазарджик при  ТД на НАП П., с което на основание чл.104 ал.1 от ЗЗО и за нарушение на чл.40 ал.1, т.1 бук.В от ЗЗО, във вр. с чл.7 ал.1 от КСО  на  дружеството  е  наложена  имуществена  санкция  в  размер на  4000  лв. 

Релевираните в бланкетната въззивна жалба обстоятелства се свеждат до наличие на материална и процесуалноправна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска, без подробни съображения.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател не се явява законов или процесуален представител и не се изразява становище по съществото на спора.

АНО, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.

Съдът взе предвид изложените в жалбата оплаквания и доводите на страните, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството - жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си на работодател и осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, не е внесло по сметката на компетентната ТД на НАП - гр. Пловдив, офис гр. Пазарджик в законоустановения срок дължимите осигурителни вноски за здравно осигуряване за осигурените лица по трудови правоотношения за месец 06.2017г., които са в размер на 463, 86 лв. Сумата е декларирана в подадената в установения срок Декларация образец № 6 в ТД на НАП гр. Пловдив, офис гр. Пазарджик. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „в” от ЗЗО, във връзка с чл. 7 ал. 1 от КСО, осигурителните вноски за здравни осигуровки за лицата, работещи по трудови правоотношения за м.06.2017 г., е следвало да бъдат внесени до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът - в конкретния случай най-късно до 25.07.2017 г, но същите към момента на проверката не са били внесени.

Нарушението е било извършено на 26.07.2017 г. в гр. П. и е било установено на 12.08.2017 г., при проверка в обекта на дружеството – хотел „Б.”, спа център и ресторант. Резултатите от проверката първоначално били обективирани в  приложение към Протокол № 0334307/12.08.2017 г. Със същият този протокол управителят на дружеството бил поканен да се яви на 21.08.2017г. в ТД на НАП за съставяне и връчване на АУАН. В указаният срок управител на дружеството или упълномощено от него лице не се отзовали на показаната, поради което АУАН № F330687 от 11.09.2017г. бил съставен в отсъствие на нарушителя,т.е. в хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН. След това актът бил предявен и връчен на управителя на дружеството на 19.09.2017 година.

Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което  било връчено на управителя на дружеството на 16.02.2018 година, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 23.02.2018 год., т.е в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което се явява процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя – св.И.Б. и св.В.К..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви, хронологично точни  и взаимно се допълват.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Няма спор по делото, че от обективна страна дружеството е извършило вмененото му административно нарушение. Този факт по същество не се отрича от жалбоподателя в подадената въззивна жалба. Установява се също така безспорно, че процесните дължими вноски за ЗО са били платени по сметка на ТД на НАП едва на 25.09.2017г. /виж платежно нареждане/вн. бел. на лист 12 от материалите по АНД № 320/18г. на ПРС/.

При това положение съдът намира, че правилно е била ангажирана обективната административнонаказателна отговорност на дружеството по чл.104 ал.1 от КСО.

В конкретния казус не са налице основания за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Факт е, че конкретното нарушение касае неплащане на дължими ЗОВ за всички  лица, работещи в дружеството и размерите на неизплатените парични задължения не са малки – 463.86 лева. Вярне е и това, че тези вноски са платени на 25.09.2017г., т.е. след съставяне и връчване на АУАН, като най-вероятно това дейсдтвие е било причмината за иницииране на плащането им.

  Маловажността на случая се изключва обаче породи това, че според нормата на чл.109 ал.4 от ЗЗО, когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права. Това означава, че бездействието от страна на осигурителя в такъв случай допълнително натоварва републиканския бюджет с разходи, т.к. на осигуреното лице се оказва медицинска помощ, но за сметка на държавата.

При определяне размера на санкцията АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административнита наказания, като в пълна степен е била отмерена обществената опасност на деянието, при което в съответствие с изискванията на чл.104 ал.1 от ЗЗО е била наложена имуществена санкция в минималния  размер от 4000 лева,  като очевидно е отчетена неголямата сума на дължимите вноски за процесния период и последващото й заплащане. С така наложената санкция ще бъдат постигнати целите предвидени в чл.12 от ЗАНН и ще съответства на тежестта на нарушението.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд :

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 308222-F330687 от 20.12.2017г. на директор офис - Пазарджик при  ТД на НАП Пловдив, с което на „М и М – 1 2016” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр.В., обл.П.,  представлявано от управителя М.В.З., на  основание чл.104 ал.1 от ЗЗО и за нарушение на чл.40 ал.1, т.1 бук.В от ЗЗО, във вр. с чл.7 ал.1 от КСО  е  наложена  имуществена  санкция  в  размер на  4000  лв. /четири хиляди лева/, като законосъобразно.

 

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: